РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Враца, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20241420103483 по описа за 2024 година
Делото е било образувано по предявени от Д. К. Д. с ЕГН ********** от
гр.Т. ул.”В.”№.8,чрез адв.К. Д. от АК Ловеч гр.Т.ул.”Д.”№.,против
”Николови-Транс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Родопи”№3 ет.2 ап.5,представлявано от управителя И. П.
К.,искове с правни основания чл.215 ал.1 от КТ,чл.128 т.2 от КТ и чл.224 ал.1
от КТ.
Ищецът твърди,че на 05.04.2022 г. бил сключил трудов договор с
ответника,като бил приел да работи като шофьор на товарен автомобил и да
осъществява международни превози.Срещу своя труд се бил съгласил да
получава възнаграждение в размер на 710 лв. до 25-то число на всеки
месец,считано от 06.04.2022 г..Договорът бил предвиждал право на платен
отпуск от 25 дена годишно.
Със заповед №10/07.07.2023 г.,ответникът бил командировал ищецът да
извърши транспортен курс в чужбина за времето от 08.07. до 02.08.2023 г./26
дни/,с право на командировъчни средства в размер на 50 евро на ден в
чужбина и 40 лв. на ден в Р България,или общо 2 484.79 лв..
При завръщането си от командировка,на 03.08.2023 г. ищецът бил
1
уведомил ответника,че страда от заболяване, което вероятно ще наложи
болнично лечение,поради което не е в състояние да се яви на работа.На
10.08.2023 г.,ищецът бил уведомил писмено ответника/на електронната му
поща/, че желае да прекрати трудовото правоотношение,на основание чл.326
ал.1 във връзка с чл.335 от КТ и чл.6 от трудовия договор.Уведомлението било
получено на 11.08.2023 г..В същото била отправена изрично и покана за
заплащане на всички дължими суми,в т.ч. работна заплата, неизползуван
платен годишен отпуск и др..
В отговор на предизвестието,ответникът бил уведомил ищеца,че не го
приема,тъй като бил образувал дисциплинарно производство за неявяване на
работното място.Със заповед №109/28.08.2023 г.,ответникът бил наложил
дисциплинарно наказание уволнение на ищеца.
Към прекратяването на трудовото правоотношение на 28.08.2023
г.,ответникът дължал на ищеца трудово възнаграждение за м.07.2023 г. в
размер на 608.89 лв., командировъчни средства в размер на 2 484.79 лв. и
обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. в
размер на 1 350 лв..
На 05.09.2023 г.,ищецът бил поискал отново изплащане на всички
дължими суми в срок до 5 дни.След което бил сезирал Дирекция Инспекция
по труда гр.Враца,като назначената проверка била установила дължимостта на
трудовото възнаграждение и командировъчните.Била издала и наказателно
постановление,което било обжалвано и поради това не било влязло в сила.
Исканията са били ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите;законната лихва върху сумите, считано от предявяването на исковете
до окончателното изплащане на сумите;751.64 лв. обезщетение за забава за
периода 10.08.2023 г.-01.11.2024 г./103 лв. върху сумата от 608.89 лв.,420.29
лв. върху сумата от 2 484.79 лв. и 228.35 лв. върху сумата от 1 350
лв./;разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.Е.
И. от АК Враца гр.В. ул.”И.”№.Оспорва исковете като
неоснователни.Страните били в трудово правоотношение,но ответникът бил
изплатил на ищеца дължимите трудово възнаграждение и командировъчни.За
м.07.2023 г. при извършване на превода на работна заплата и командировъчни
в основанието била допусната техническа грешка в изписването на
2
месеца,като вместо юли сумата от 2 289.43 лв. била преведена с основание
юни.Освен това,трудовото възнаграждение за м.05.2023 г. било преведено
повторно, като първото плащане било на 09.05.,а второто на 01.06.. Така при
сумиране на ведомости и суми по заповедите за командироване за периода
м.03.-м.08.2023 г. на ищеца се били дължали 3 150.70 лв. работна заплата и 10
352.53 лв. командировъчни.За периода м.03.-м.08.2023 г. на ищеца били
изплатени по банков път и в брой общо 13 917 лв., като от тях 414.75 лв. се
явявали надплатени.
Досежно претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ,ищецът не
бил доказал отлагане на отпуск.
В с.з.,ищецът е оттеглил претенцията си за заплащане на обезщетение за
неизползуван платен годишен отпуск, респ. и на лихва за забава върху сумата.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства/преценените като допустими,относими и
необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:
Видно от представените от ищеца трудов договор №147/ 05.04.2022 г./на
стр.6 от делото/ и заповед №109/ 28.08.2023 г. на управителя на
ответника/стр.12/,в периода 05.04.2022 г.-28.08.2023 г.,страните са били във
валидно трудово правоотношение,като ищецът е заемал при ответника
длъжността ”шофьор,товарен автомобил /международни превози/”,с основно
месечно трудово възнаграждение 710 лв. и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов
стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на
същата,сходна или със същия характер работа,длъжност или професия.
Правоотношението е било прекратено на основание чл.330 ал.1 т.61 от
КТ-дисциплинарно уволнение.
Видно от представения от ищеца пътен лист/стр.7/,за времето от 08.07.
до 02.08.2023 г./26 дни/,ищецът е бил командирован да извърши транспортен
курс в чужбина.
Следва да се отбележи и че фактите са безспорни между страните.
Видно от представените от ответника разчетно-платежна ведомост за
м.07.2023 г. и 4 бр. платежни нареждания за кредитен превод от 09.05.2023
г.,от 01.06.2023 г.,от 16.06.2023 г. и от 04.07.2023 г./стр.стр.24-26/,на ищеца е
3
било начислено и определено за изплащане по банков път трудово
възнаграждение в размер на 608.89 лв. и на ищеца са били преведени
съответно 2 371.12 лв. с основание заплата м.май и командировка,2 144.76 лв.
с основание РЗ месец май и командировка,1 940.27 лв. с основание РЗ месец
юни и командировка и 2 289.43 лв. с основание заплата юни 23 г. и
командировка.
По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна
експертиза/стр.стр.46-69/:
Вещото лице е установило,че със заповед №10/ 07.07.2023 г. на управителя на
ответника,ищецът е бил командирован в чужбина и България за 26 дни,считано от
08.07.2023 г./25 дни в чужбина и 1 ден в България/.В заповедта е била записана полагаща се
сума командировъчни средства за един ден в чужбина в размер на 50 евро и за един ден в
България в размер на 40 лв..Общо,полагащата се сума командировъчни е била в размер на
2 484.79 лв..
Начисленото от ответника на ищеца трудово възнаграждение за м.07.2023 г. е било в
размер на 608.89 лв..
За периода 01.03.-31.08.2023 г.,ответникът е изплатил на ищеца за работна заплата и
командировки 13 730.98 лв. и за служебен аванс 7 122 лв.,общо 20 852.98 лв..За същия
период,ищецът е отчел на ответника разходни документи за сторени служебни разходи в
размер на 6 454.95 лв..
При посочването на основанието на преводите е била допусната грешка при
формулировката.За същия период е трябвало да бъдат изплатени работни заплати и
командировъчни за м.м.04.-08.2023 г. вкл..Работната заплата за м.08.2023 г. в размер на 52.96
лв. е била преведена на 28.11.2023 г..За периода м.03.-м.08.2023 г. вкл.,ответникът е дължал
на ищеца 3 150.70 лв. трудово възнаграждение и 10 352.53 лв. командировки,общо 13 503.23
лв..
Т.е.,ищецът е получил в повече от дължимата от ответника сума за трудово
възнаграждение и командировъчни 894.80 лв..
Вещото лице е посочило,че на шофьорите за периода на командировката са били
предоставяни суми под формата на служебен аванс.Които суми са подлежали на
изравняване, след предоставяне на авансовия отчет за сторените разходи.Предвид
обстоятелството,че не всеки период на командировка е бил в текущия работен
месец,равенство между полагащата се сума за трудово възнаграждение за текущия месец и
полагащата се сума за командировка и действително изплатените суми за трудово
възнаграждение и за командировка е могло да бъде постигнато само ако периодът на
командировката съвпадне с работните дни в месеца.
При тези фактически констатации,Съдът намира,че останалите предявени
искове са допустими,като предявени от валидно представляван правен субект
с интерес.
Разгледани по същество,исковете са неоснователни:
За уважаването на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение
в тежест на ищеца е да докаже,при условията на пълно и главно доказване,че
4
през периода е бил в трудово правоотношение с ответника,по силата на което е
престирал труд,съобразно уговореното,откъдето за работодателят е
възникнало задължение да му изплати възнаграждение за положения труд в
посочения в исковата молба размер.Следва да се установи и че възмездяването
на положения труд не е извършено,без да е налице основание за това.
От събраните по делото доказателства се установи,че за процесния
период страните са се намирали в трудово правоотношение въз основа на
трудов договор,съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността
”шофьор,товарен автомобил/международни превози/” при ответника.
Уговореното трудово възнаграждение е било в размер на 710 лв..
В решения на ВКС №№258/03.11.2017 г. по гр. дело №1007/2017 г. IV
г.о.89/29.03.2013 г. по гр. дело №558/ 2012 г. IV г.о.,746/05.01.2011 г. по гр.
дело №727/2009 г. IV г.о.,141/30.11.2010 г. по гр. дело №2715/2008 г. II г.о. и
др.,постановени по реда на чл. 290 ГПК,се приема, че съгласно чл.270 ал.3 от
КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично
задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във
ведомостта,в разписка,както и в документ за банков превод по влог на
работника.
В случая се установи,че на ищеца за периода са превеждани по банков
път суми на основания работни заплати,командировъчни и служебен аванс.И
че при съобразяване представените от ищеца разходни документи, остатъкът
покрива задълженията на ответника към ищеца за работна заплата и
командировъчни.
При така установеното,Съдът приема,че претендираното от ищеца
трудово възнаграждение е било изплатено.По изложените съображения,Съдът
намира предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за
неоснователен и недоказан,при което искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск за командировъчни, Съдът приема
следното:
Както бе изложено по-горе в решението,по делото бе установено по
безспорен начин,че ищецът е работел през исковия период като шофьор в
транспортна фирма за извършване на международни превози - ответника,като
е извършил за периода курс в чужбина.
5
Съгласно чл.215 от КТ,при командироване работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни,дневни и квартирни пари,при условия и размери,определени от
Министерски съвет.
Процесните отношения се регулират с Наредба за служебните
командировки и специализациите в чужбина /НСКСЧ/,приета с ПМС
№115/03.06.2004 г.,обн. ДВ бр.50/ 11.06.2004 г.,в сила от 01.07.2004 г.,както се
приема в по-новата практика на ВКС,например определение №612/ 01.06.2017
г. по гр. дело №500/2017 г..
В случая,вещото лице е установило издадена командировъчна
заповед.Съгласно експертизата,сумата дължими командировъчни възлиза на
претендираната.Също съгласно експертизата,следва да се приеме,че сумата е
платена по банков път.
По горните съображения,и този предявен иск следва да бъде отхвърлен.
Касателно претенциите за обезщетения за забава : безспорно,към
10.08.2023 г. ответникът не е бил в забава за трудово възнаграждение за
м.07.2023 г./съгласно трудовия договор,изплащането е следвало да стане до
25-то число на следващия месец/ и за командировъчни за
командировка,приключила на 02.08.2023 г..Доколкото вещото лице е
установило,че към края на м.08.2023 г.,ответникът не е имал задължения към
ищеца,Съдът намира и тези искове неоснователни,поради което следва да
бъдат отхвърлени.
Разноски по делото:
При този изход на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските по делото,съобразено със съотношението отхвърлена
част от исковете-общ размер на предявените искове/доколкото производството
е било прекратено по отношение на част от предявените искове, претенциите
за разноски във връзка с оттеглените искове е следвало да бъдат направени
при постановяване на прекратяването/.
Ответникът е сторил разноски 400 лв. възнаграждение на вещо
лице,съответно с решението следва да му бъдат присъдени 278.48 лв..
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Т.
ул.”В.”№. против ”Николови-Транс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Враца ул.”Родопи”№3 ет.2 ап.5, представлявано от
управителя И. П. К., искове с правни основания чл.215 ал.1 от КТ и чл.128 т.2
от КТ - за осъждане ответникът да заплати на ищеца трудово възнаграждение
за м.07.2023 г. в размер на 608.89 лв. и командировъчни средства за
командировка за транспортен курс в чужбина за времето от 08.07. до
02.08.2023 г. в размер на 2 484.79 лв.,ведно с 523.29 лв. обезщетение за забава
за периода 10.08.2023 г.-01.11.2024 г./103 лв. върху сумата от 608.89 лв. и
420.29 лв. върху сумата от 2 484.79 лв./.
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.”В.”№. да заплати на
”Николови- Транс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Родопи”№3 ет.2 ап.5, представлявано от управителя И. П.К.,
сумата от 278.48 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7