Решение по адм. дело №983/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на И. А. Б., [ЕГН], подадена чрез адв. М. А., със съдебен адрес: гр. Велинград, [улица], срещу Решение № 1012-12-375#1 от 30.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1150-3 от 30.05.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, определящо дневен размер на парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 36,22 лева за периода 20.09.2023 год. – 19.09.2024 год.

В жалбата се излагат подробни съображения относно сочените отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмено становище от 14.10.2025 год., оспорва жалбата и моли за отхвърляне, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, VII-и състав, след като обсъди доказателствата и доводите, приема за установено:

Със заявление вх. № ЗПОБ-602-01032 от 28.09.2023 год. до Дирекция „Бюро по труда“ – Велинград, И. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като е декларирал, че последното му трудово правоотношение с работодател във Франция е прекратено на 20.09.2023 год. Поискал е удостоверяване на осигурителен период от Република Франция за времето 03.09.2023 год. – 19.09.2023 год.

По подаденото заявление на лицето е изпратено уведомително писмо изх. № 122-00-1150-1 от 02.10.2023 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция – атестации, сертификати и последните 4 фиша.

С вх. № 1019-12-5374 от 11.10.2023 год. в ТП на НОИ – Пазарджик Б. е представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Франция; декларация относно определяне на пребиваване; документи за упражнявана трудова дейност във Франция – 4 броя.

На основание чл. 8 от Наредбата, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, са изискани данни със СЕД U001 № 769528, U003 № 799983 и H001 № 7999983 от компетентната институция на Франция. Във връзка с това, с Разпореждане № 122-00-1150-1 от 18.10.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно производството до получаване на СЕД U002, U004 и H002.

В ТП на НОИ – Пазарджик са получени СЕД U0017 № 1100800, U004 № 1100801 и H002 № 1100799 от компетентната институция на Франция, удостоверяващи: период на осигурена заетост от 04.09.2023 год. до 19.09.2023 год.; причина за прекратяване – „липсва“; брутен доход за периода 887,04 евро.

Във връзка с преценката на основанието за отпускане на ПОБ, със СЕД H001 № 1148076 е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на трудовата заетост.

Впоследствие са получени СЕД U0017 № 1384605 и U004 № 1384604 от компетентната институция на Франция, удостоверяващи: период на заетост 04.09.2023 год. – 19.09.2023 год.; причина за прекратяване – „дата на изтичане на договора“; брутен доход 887,04 евро.

На основание чл. 55 от АПК с Разпореждане № 122-00-1150-2 от 29.05.2025 год. е възобновено производството. С Разпореждане № 122-00-1150-3 от 30.05.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на И. А. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 20.09.2023 год. – 19.09.2024 год. в размер на 36,22 лева дневно.

Административният орган е приел за база осигурителен доход 28 992,99 лева в България и 1 734,90 лева от последната заетост във Франция, общо 30 727,89 лева, разпределени върху 509 работни дни (498 + 11), при среднодневен доход 60,37 лева и 60% от него – 36,22 лева.

Подадена е жалба до Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който е постановил обжалваното решение, с което потвърждава разпореждането. По-горестоящият административен орган е приел, че разпореждането за отпускане ПОБ, в посочения размер, е правилно определено и не е в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО предмет на съдебен контрол е Решение № 1012-12-375#1 от 30.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1150-3 от 30.05.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, определящо дневен размер на ПОБ в размер на 36,22 лева за периода 20.09.2023 год. – 19.09.2024 год.

Предвид чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане.

По отношение на материалния закон:

Чл. 54а от КСО предвижда право на ПОБ за лицата с внесени/дължими вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на останалите условия.

Чл. 54б, ал. 8 КСО (ДВ, бр. 67 от 2024 год.) урежда, че когато в референтния период има стаж по законодателство на държава, за която се прилагат европейските регламенти, при определяне на размера на ПОБ се вземат предвид доходите от последната работа, както и всички доходи в България и други държави за последните 24 календарни месеца. Нормата е материалноправна и действа занапред.

В случая заявлението на И. Б. е подадено на 28.09.2023 год., т.е. преди влизането в сила на чл. 54б, ал. 8 КСО. Всички факти по чл. 54а КСО са били налице към датата на заявлението. ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 год., без изрично обратно действие; поради това нормата се прилага ex nunc. Неприложимо е да се изчислява размерът на ПОБ по новата методика за заварени случаи.

Съгласно чл. 62, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, когато националното законодателство основава изчисляването на обезщетението на предходно възнаграждение, компетентната институция отчита изключително възнаграждението при последната работа; при наличен референтен период той включва и периоди в други държави членки. Чл. 62, пар. 3 дерогира само относно компетентността (при лица по чл. 65, пар. 5, б. „а“), но не изключва приложението на пар. 1 и 2 за начина на изчисление. Следователно органът е приложил неправилно материалния закон.

Предвид изложеното оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да се отменят, а преписката – да се върне за ново произнасяне съобразно мотивите.

Съгласно чл. 174 от АПК следва да се определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

За пълнота следва да се посочи, че Решение № 1012-12-375#1 от 30.06.2025 год. е издадено „за“ Директора на ТП на НОИ – Пазарджик въз основа на Заповед № 1015-12-103 от 11.07.2024 год., поради което актът е издаден от компетентен орган.

С оглед изхода на делото и направеното искане, НОИ следва да заплати на И. Б. сторените разноски. Претендирани са 10,00 лева държавна такса и 1 000,00 лева адвокатски хонорар (договор – л. 105). Съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. минималното възнаграждение по дела по КСО без материален интерес е 500,00 лева. С оглед възражението за прекомерност и фактическата и правна сложност, разноските следва да се присъдят в редуциран размер от 500,00 лева, към които се добавя държавната такса 10,00 лева – общо 510,00 лева. Сумата следва да се възложи в тежест на административния орган.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на И. А. Б., [ЕГН], Решение № 1012-12-375#1 от 30.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1150-3 от 30.05.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, определящо дневен размер на парично обезщетение за безработица 36,22 лева за периода 20.09.2023 год. – 19.09.2024 год.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на И. А. Б., [ЕГН], с. Драгиново, [улица], община Велинград, област Пазарджик, сумата 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.