Р Е Ш Е Н И Е
Номер /21.12. 2018 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
27.11.
2018 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА И.
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.т.д.
№ 1308 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе съобрази:
Oбжалвано е решение № 502/03.08.2018 год., по гр.д. № 526/2018 год. по описа на РС – К., с което са отхвърлени предявените
от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ****260
против М.Р.М., с ЕГН-********** ***, искове с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумите: 5741.85 лв. главница,
1412.71 лв. възнаградителна лихва от 28.08.2003 г. до 04.10.2017 г., 257.17 лв.
мораторна лихва от 28.08.2003 г. до 01.11.2017 г., 96.33 лв. такси от
28.08.2003 г. до 01.11.2017 г. по договор за издаване на кредитна карта
„Euroline“ от 28.08.2003 г., сключен между „Б.Р.С.“ АД и М.Р.М., с ЕГН-**********,
прехвърлени с договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., и законната
лихва върху главницата 08.11.2017 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед №2119/09.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на РС-К. като неоснователни и недоказани и е осъден
ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 350
лв. адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, като се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Моли съда да отмени ожалваното решение.
Претендира разноски.
Въззиваемият М.Р.М.
не е представил в срок писмен отговор.
Съдът, като взе
предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело,
намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
По ч.гр.д.№3191/2017
г. по описа на РС-К. е издадена заповед №2119/09.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК ч.гр.д.№3191/2017 г. по описа на РС-К..
От приетите по делото
заверени копия на заявление-договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от
28.08.2003 г., подписан от ответника, неоспорен, Общи условия за издаване и
ползване на карта EUROLINE и копие на данъчна фактура №**********/03.09.2003
г. е видно, че е сключен между „Б.Р.С.“
АД и М.Р.М., по който дружеството е предоставило на ответника под формата на
кредитен лимит по кредитна карта „EUROLINE“, който картодържателя приел да
усвоява по начините, уговорени в чл.4- чл.6 от Общите условия на договора като
неразделна част, които картодържателя декларирал, че е запознат и ги приема при
подписването на договора на 28.08.2003 г., с първа транзакция по заявено искане
на ответника за заверка по сметка на „И.“ ООД на сумата 1146.55 лв.
Съгласно т.1.3 от ОУ,
всяка карта има дата на валидност-отбелязана върху същата и използването й след
изтичане на срока, обявяването й за невалидна или прекратяване на отношенията
между дружеството и картополучателя е забранено. Съгласно т.9.1 от ОУ,
дружеството се е задължило да изпраща всеки месец с обикновена поща до
картодържателя, извлечение за движението по сметката му, което се извежда от
търговските книги на дружеството, както и всички извършени през преходния месец
сделки, за които е използвана картата -суми изплатени от дружеството на
търговските обекти на сметка на картодържателя, лихви, данъци, разходи и др.,
всички плащания от картодържателя в датите, на които сделките са били
извършени, задължението по предходното месечно извлечение, новото задължение,
минималната месечна вноска, както тя е определена в чл.10, нейния падеж и
кредитния лимит. Според т.16.1 и т.16.2 на ОУ, ако в срок от 30 дни от
получаване на всяко месечно извлечение или друго писмено известие, издадено от
дружеството за задълженията породени от използаване на картата,
кредитополучателят не оспори писмено съдържанието на извлечението и размера на
задължението си се счита, че ги е приел безспорно и същите са изискуеми и
дължими, а извлеченията от търговските книги на дружеството, които се
съхраняват в автоматизирана система, представляват валидно доказателство за
задълженията на картодържателя. В т.16.3 от ОУ е договорено, доброволното
цялостно или частично изплащане на дълговете по месечното извлечение да
представлява пълно признаване на дължимоста на вземането, а съгласно т.16.4
-данните от всяка сделка при използване на картата и на АТМ устройство, се
записват и пазят в паметта на компютъра на дружеството и се отразяват в
квитанция, която е доказателство на сделката. Според т.20.1 и т.20.2 от ОУ -при
изтичане на валидността, всяка карта се подновява от дружеството автоматично, а
всяка нова карта представлява продължение на предишната и се подчинява на
същите условия, като картодържателят е длъжен да унищожи старата карта веднага
след получаване на новата и ако той не желае подновяване на картата, трябва да
уведоми писмено дружеството най-късно 40 дни преди започване на месеца, в който
изтича валидността й. В т.21.1 от ОУ е
прието, че при неизпълнение на изискуемите задължения на картодържателя към
дружеството, последното може да пристъпи към принудително изпълнение, съгласно
действащото законодателство, а правата на дружеството по договора с
картодържателя могат да бъдат прехвърлени на трето лице по свободна преценка на
дружеството, за което картодържателят изрично се съгласява с подписване на
заявлението.
С Договор за продажба
на предприятие от 24.03.2005г. /л.24/, сключен между „Б.Р.С.“ АД и „Б.П.Б.“ АД,
купувачът „Б.П.Б.“ АД е придобил от продавача-картово предприятие всички права и задължения по всички договори
с картодържатели по приложение 5.3./b/-
арг. чл.5.3 от договора. С Решение № 6/03.06.05г по ф.д.№5992/02г на СГС
е вписано в регистъра за ТД, по партидата на „Б.Р.С.“ АД, прехвърляне на
картово предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения.
Представено е заверено копие на месечно
извлечение №*********/05.04.2005 г., съгласно което банката уведомява
картодържателя М.Р.М. за извършеното прехвърляне на договора за ползване на
кредитна карта с „Б.Р.С.“ АД на основание договор за продажба на предприятие от
24.03.2005г. С нотариална покана
рег.6040/20.09.2017 г., връчена лично на М.
М. на 04.10.2017 г. от Нотариус М.П., рег.№445, с район РС-К., ищецът
уведомил ответника, че към 20.08.2017 г. е просрочил две последователни
плащания по месечните извлечения от 29.01.2016 г. и 29.02.2016 г., дължими по
договор за кредитна карта „EUROLINE“ и
на основание чл.15 от ОУ по договора за издаване и ползване на кредитна карта
„EUROLINE“ обявява задължението в размер на 7508.06 лв. към 14.09.2017 г. за
изискуемо и прекратява действието на договора. Представено е извлечение по
сметка за номер на карта-377758799220221, тип –Euroline, на М.Р.М. с ЕГН-**********,
за периода 23.09.2003 г.-06.03.2017 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорен а от страните. Съгласно заключението
първоначално усвоената сума от кредитополучателя М.Р.М. като кредитен лимит по
договор за издаване на кредитна карта ,,EUROLINE“ от 28.08.2003 г. е в размер
на 47.77 лв. за покупка на монитор LCD, на вноски 1/24 от „И.“. Картодържателят
извършвал и последващи усвоявания на суми от кредитния лимит, предимно за
плащане на покупки на стоки на вноски при различни търговци, както и чрез
теглене на пари в брой от АТМ устройства. Общата стойност на усвоените суми по
договора за издаване на кредитна карта
,,EUROLINE“ от 28.08.2003 г. е
24574.22 лв. в т.ч.: покупки на стоки на вноски-10005.24 лв., теглени суми в
брой-14240 лв. и покупки на POS при търговец-328.98 лв., като направените вноски за погасяване на
задължението по договора за издаване на кредитна карта ,,EUROLINE“ от
28.08.2003 г., за целия период са на обща стойност 29026.64 лв. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК размерът на задължението е 7508.06 лв. от които: 5741.85 лв.
главница, 1412.71 лв. възнаградителна лихва, 257.17 лв. мораторна лихва и 96.33
лв. такси по договора. Датата на последното извършено от картодържателя плащане
по договора за издаване на кредитна карта ,,EUROLINE“ от 28.08.2003 г. е на
21.10.2016 г. в размер на 130 лв.
Видно както от заглавната част, така и от съдържанието на
позования документ - заявление за издаване на кредитна карта "Euroline"
от 28.08.2003 г., по съществото си същият представлява предложение/ искане на
ответника да бъде сключен договор за издаване на кредитна карта. Адресатът на
това искане не е ясно обозначен в бланката. Същият може да се презумира
единствено въз основа на логото в горната част на бланката и използваното
абревиатурно буквено означение "BRS" в декларативното изявление на
кандидата, че разбира, "че BRS има право да отхвърли настоящото заявление
без да посочи причини за това".
Искането е "в
случай, че това заявление бъде прието" "да бъде обработена следната
транзакция" - да бъде заверена сметката на ,,И.‘‘ ООД със сумата
1 146,55 лева.
Въпреки оспорването
от страна на ответника на предявените искове и указаната с доклада по делото
доказателствена тежест, ищецът не е посочил и представил доказателства нито за
одобряването на това искане от страна на соченото от него лице - "Б.Р.С."
АД, нито за издаването на самата кредитна карта, за която е кандидатствал
ответника, и нейното предаване на държателя, съответно за преиздаването й за
последващи периоди (с оглед разпоредбата на чл. 1.3 от Общите условия,
отпечатани на гърба на заявлението, при това с много ситен, почти нечетим и
неразбираем шрифт).
В случай, че исканата
кредитна карта действително е била издадена, то от ищеца по делото, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не са посочени и представени и
доказателства както за съществените условия на договора (кредитен лимит, срок
на действие, дължими такси и възнаграждения на кредитора, др.под.), така и за
извършените операции с картата (с оглед и посочените в чл. 4-6 от ОУ условия),
в т.ч. и за първата заявена при одобряване на заявлението транзакция - заверка
на сметката на ,,И.‘‘ ООД, за издаваните месечни извлечения, дължими за
връчване на картодържателя (чл. 9 от ОУ), извършени погашения от страна на
ответника до твърдяната дата на спиране на плащанията.
При така установените
фактически положения съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за валидно
учредено и съществуващо към датата на договора за прехвърляне на предприятие
(24.03.2015 г.) облигационно правоотношение по договор за издаване на кредитна
карта "Euroline", сключен между кредитор "Б.Р.С." АД, ЕИК
*********, и длъжник - ответника М.Р.М..
По делото няма представен
договор за кредитна карта, от който да се конкретизира какъв е кредитния лимит
на кредитната карта".
При липсата на
посочени и представени от ищеца "Ю.Б." АД доказателства за валидно
учредена облигационна връзка между предходния кредитор "Б.Р.С." АД -
негов праводател по сключения договор от 24.03.2015 г. за продажба на
предприятие, и ответника М.Р.М. по твърдения договор за издаване на кредитна
карта "Euroline" от 28.08.2003 г., съдът счита предявения иск за
установяване съществуването на вземания на ищеца по този договор за недоказан.
Ето защо същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горните
мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора
Р Е III И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 502/03.08.2018 год. по гр.д. № 526/2018 год. по описа на РС – К..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи не
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.