Решение по дело №179/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……../……….04.2019 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско дело № 179 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

І. Въззивна жалба на С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„Константин Павлов“№ 20, ап. 16, подадена чрез процесуален представител адв. П. П. *** срещу Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я., гражданин на РКазахстан, сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна;

ІІ. Въззивна жалба на Я.А. ***, подадена чрез процесуален представител адв. И. З. *** срещу горното решение в частта му, с която е уважен предявен от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А. *** иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на С.Я., гражданин на Република Казахстан, сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна.

В жалбата на ищеца С.Я. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, израязващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Неправилен е изводът на съда, че уговорената в т. 2.2 от договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна неустойка е нищожна, поради това, че „покривала“ задължениято на ответницата за неизпълнението на които била уговорена и неустойката по т. 2.1 от процесния договор за продажба и на практика водела до несправедлив правен резултат ищецът – купувач по договора за проджаба – да получи имуществена облага от насрещната страна два пъти за едно и също неизпълнение, при което и така уговорената неустоечна клауза излизала извън присъщите й установени в закона функции, доколкото още към момента на уговарянето й създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на купувача за сметка на продавача и накърнявала добрите нрави. Наведени са доводи, че не е съобразено от съда, че задълженията на ответницата – продавач по договора по нот. акт №63/09.12.2014 год., поети с клаузите по т. 2.1. и т. 2.2 са различни по естеството си, те са отделни задължения, ясно разграничени в договора, с отделни самостоятелни последици и за неизпълнението на всяко едно от тях страните са предвидили отделни неустоечни клаузи. Твърди се също, че ответницата не е въвеждала в процеса възражение, че неустоечните клаузи по т. 2.1. и т. 2.2 от цитирания договор за продажба обезпечават изпълнението на едно и също нейно задължение или че се припокриват, поради което съдът неправилно и в нарушение на процесуалните правила, е изследвал този въпрос. Според въззивника (ищец) възражението на ответницата в отговора й на исковата молба е било, че неустоечните клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на предвидените неустойки е прекомерен. Обсъждането на невъведени в процеса по надлежния ред възражения и доводи и възприемането им от първоинстанционния съд е съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело и неправилност на решението в обжалваната от ищеца част.

Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за постановяване на друго с което искът му по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи и сумата от 10 000 евро 10 000 евро (десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна, да бъде уважен. Претендира и присъждане на сторените разноски, вкл. и на разноските за заповедното производство.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответницата по исковете Я.А.Ж. оспорва жалбата, счита решението в атакуваната от ищеца част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че уговорената в т. 2.2 от договора за продажба неустоечна клауза е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави – уговорена е извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, прекомерно надвишава стойността на очакваните от неизпълнението на задължението, за което е уговорена, вреди. Навежда, че освен поради противоречие с добрите нрави, неустоечната клауза по т. 2.2 от договора е нищожна поради неравноправния й характер. Сочи също, че тя не е собственик на цялата сграда, нито пък е строител, който е вписан в Строителната камара, поради което и не е било възможно същата да поема задължение да изгражда цялата сграда, при което и връзката с третото лице-помагач, чиито са били ангажиментите за строителство съгласно предварителния договор между страните е единственото възможно законово и житейско обяснение на настоящия казус, в какъвто смисъл са и представените по делото писмени доказателства.

В жалбата на ответницата Я.Ж. са наведени оплаквания, че първоинстанцонното решение в атакуваната от нея част е недопустимо, евентуално – неправилно.

Сочи, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като ищецът не е посочил ЕГН, респ. ЛНЧ Изложените от първоинстанционния съд съображения, че ищецът бил чужд гражданин и с подаването на исковата молба от надлежно упълномощен процесуален представител, в която са посочени имената, дата на раждане и номер на пасторта, издаден от МП в РКазахстан, ищецът бил индивидуализиран в достатъчна степен, не могат да дерогират изискването на чл. 127 ГПК, което е императивно. Отправено е искане за обезсилване на решението и за прекратяване на производството.

В евентуалност са наведени оплаквания, че решението в обжалваната от ответницата част е неправилно. Изводът на първоинстанционния съд, че процесния договор за продажба по нот. акт № 63/09.12.2014 год., не е привиден е неправилен е и в разрез със събраните по делото доказателства. Според ответницата именно предварителния договор от 18.11.2013 год. има характера на т. нар. „обратно писмо“. Навежда, че предварителния договор от 18.11.2013 год., сключен между ищеца, ответницата и третото лице – помагач на страната на ответницата – Б.Б., е смесен договор, който съдържа не само обещание да се прехвърли собствеността върху недвижим имот, но и облигационни права и задължения за изработка – с него е поето задължение от третото лице-помагач Б. Б. за извършване на СМР, а ищецът С. Я. е поел задължение към Б. Б. да му ги заплати. Към момента на сключване на договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. предварителния договор от 18.11.2013 год. е бил действащ, поради което и не е имало никакъв смисъл ответницата Я. Ж. да поема отново задължение за довършване на строителството, тъй като това задължение вече е било поето от Б. Б. и е съществувало. Поради изложеното счита, че поетите от нея с договора по нот. акт № 63/2014 год. задължения за довършване на стрителството, както и задълженията за неустойка са симулативни, съответно – нищожни.

Неправилни са и изводите на съда относно това чии са били задълженията за изпълнение в срок на неизвършените строителни дейности по сградата, в която се намира имота, предмет на договора за продажба по нот. акт № 63/09.12.2014 год. Въззивницата счита, че споразумението от 26.04.2016 год. не урежда (т. е., не прекратява) правоотношенията, възникнали от тристранния предварителен договор от 18.11.2013 год., тъй като насрещните страни по споразумението и по предварителния договор са различни, а освен това в чл. 25 от предварителния договор е било предвидено, че взаимното му прекратяване изисква двустранно подписан анекс, какъвто характер споразумението от 26.04.2016 год. няма, тъй като участниците в него са 9 на брой. Оспорен е и изводът на първоинстанционния съд, че неустоечната клауза по т. 2.1 от договора не била нищожна поради накърняване на добрите нрави, а e валидна. Въззивничката счита, че тази неустоечна клауза е нищожна именно поради накърняване на добрите нрави, тъй като неустоечните клаузи в договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. на ВнН са уговорени извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно и възражението и́ за прекомерност на уговорената в т. 2.1 неустойка, като не е съобразено, че ищецът, който е страна и по предварителния договор от 18.12.2013 год. не е извършил никакво плащане към третото лице -помагач за изпълнение на довършителните работи, което влече след себе си извод за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на резултата, за който той търси неустойка от ответницата. Навежда, че съпричиняване от страна на ищеца е налице и поради това, че сключвайки споразумението от 26.04.2016 год. с третото лице–помагач Б.Б., С.Я. е освободил последния от отговорност за неизпълнението на довършителните работи.

Отправеното в евентуалност искане е за отмяна на решението в обжалваната от ответницата част и за постановяване на друго, с което предвения против нея иск да бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В писмен отговор насрещната страна С.Я. оспорва жалбата, счита решението в атакуваната от ответницата част за допустимо, по същество за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира разноски.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявени от С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с ЛЧН **********, с адрес гр. Варна, ул. Корал № 8, ап. 1 срещу Я.А. *** по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка по т. 2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, за неизпълнение на задължението по т. 2.1 от цитирания договор, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане; сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка по т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, за неизпълнение на задължението по т. 2.2 от цитирания договор, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна.

Ищецът навежда следните твърдения:

С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп–Варна е купил от ответницата Я.А.Ж. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – таван (по документ за собственост) № 10, съставляващ обект с идентификатор 10135.2575.1681.1.11 по КК на гр. Варна, находящ се в град Варна, ул. „Гларус" № 24, ет. 4, обект № 10, разположен на подпокривно ниво в жилищна сграда с идентификатор 10135.2575.1681.1, изградена на етап „груб строеж", със застроена площ на обекта от 73, 70 кв. м., ведно с 4, 70 кв. м. ид. ч., равняващи се на 7, 6557 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена – УПИ XVII-208, кв. 31 по ПУП на кв. Виница, гр. Варна. Към момента на сключване на договора сградата е била на етап „груб строеж" и продавачката се е задължила да завърши сградата и жилището, поради което и в договора са били включени и следните клаузи: т. 2.1 – За жилищната сграда, в която е разположен описаният самостоятелен обект, предмет на продажбата, Акт Образец 15, е следвало да бъде изготвен от продавача или от трето лице и заверен от Община Варна в срок до една година от влизане в сила на решението по гр. дело № 2244/2014 год. по описа на ОС-Варна, а удостоверението за въвеждане в експлоатация е следвало да бъде изготвено в срок до 18 месеца от влизане в сила на решението по цитираното гражданско дело, но не по-късно от 01.07.2016 за Акт Образец 15 и 31.12.2016 год. за удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация. Страните са предвидили, че ако продавачката Я.Ж. не изпълни поетите задължения в договорените срокове, тя дължи на купувача С.Я. неустойка в размер на 10 000 евро; т. 2.2 – Ако в срок до 01.07.2016 г. не са изпълнени напълно описаните в нотариалния акт довършителни работи в продавания самостоятелен обект за достигане на договорената там степен на завършеност или сградата не е фактически завършена според одобрените проекти, или не е присъединена към ел. снабдителната или канализационната мрежа, продавачът Я.Ж. дължи на купувача С.Я. неустойка в размер на 10 000 евро.

Ищецът твърди, че ответницата – продавач по договора за продажба, не е изпълнила нито едно от задълженията си по т. 2.1 и т. 2.2 от договора – не е предприела никакви действия нито за завършването на сградата, нито за извършване на довършителните работи в закупеното от ищеца жилище, нито по снабдяване на сградата с акт обр. 15 и с удостоверение за въвеждане в експлоатация. С оглед неизпълнението на поетите задължения по т. 2.1. и т. 2.2 от договора за продажба, скл. с нот. акт № 63/2014 год., ответницата дължи на ищеца и предвидените в цитираните договорни клаузи неустойки за неизпълнение, съответно – по т. 2.1 от договора – 10 000 евро и по т. 2.2 – 10 000 евро.

За удовлетворяване на вземанията му към ответницата за неустойки за неизпълнение на договора, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, длъжникът и ответник в настоящото производство Я.Ж. е възразила писмено срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете установяване на вземанията му.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си, настоява да бъдат уважени ведно с присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответницата Я.Ж. оспорва исковете.

Твърди нередовност на исковата молба, с която са предявени, тъй като липсва посочен ЕГН, респ. ЛНЧ на ищеца.

В евентуалност излага, че исковете са неоснователни.

Твърди, че договорът за продажба по нот. акт № 63/2014 год. на ВнН е нищожен поради накърняване на добрите нрави, заради явната нееквивалентност на уговорените престации. Продажната цена на имота в размер на 18 500 евро е по–ниска от данъчната му оценка, която към момента на сключване на договора е в размер на 49 107 лева. Ноторно известен факт е, че данъчните оценки на недвижимите имоти са значително по-ниски от пазарните им стойности. От обстоятелството, че уговорената цена за продажбата на имота е по- ниска с около 10 000 лева от данъчната му оценка, съответтно е значително по – ниска от пазарната му стойност, произтича и явната нееквивалентност на престациите по договора, което има за последица и неговата нищожност в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

В евентуалност навежда, че договорът за продажба е нищожен, тъй като е привиден (симулативен) и прикрива друго, сключено между страните, съглашение, материализирано в предварителен договор за покупко – продажба на имот от 18.11.2013 год., който договор разкрива действителните и желани от страните правни последици. Предварителният договор е сключен между Я.Ж. – продавач, С.Я. – купувач и възложител и лицето Б.М.Б. – изпълнител/строител. Според клаузите на този предварителен договор, задължението за извършване на довършителните работи спрямо ищеца е било поето от трето лице – строителя/изпълнител Б. Р., а довършителните работи не били извършени от строителя/изпълнител, тъй като ищецът не му е платил съгласно договора, т. е., сам не е изпълнил задълженията си по предварителния договор, поети към това трето лице – изпълнител.

Ответницата твърди, че симулацията на договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. се отнася до вписаната в договора продажна цена на имота, както и до поетите от нея с договора задължения по т. 2.1 и по т. 2.2. Ответницата не би сключила процесния договор за продажба, ако отразената в него цена е била действителна или ако тя е следвало да извърши описаните т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.3 довършителни работи и др. дейности, поради което счита, че цитираните уговорки, както и целият договор са нищожни поради привидния им характер. Нищожността на договора за продажба - поради накърняване на добрите нрави, евентуално – поради привидност – влече след себе си и нищожност на уговорените неустоечни клаузи, предвид акцесорния им характер.

Отделно от това навежда, че самите неустоечни клаузи по т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора за покупко-продажба по нот. акт № 63/2014 год. са нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на предвидените неустойки е прекомерен.

По тези съображения счита исковете за неоснователни и настоява да бъдат отхвърлени.

В евентуалност прави възражение за прекомерност на неустойките, но конкретно искане за намаляването на техния размер няма отправено.

В писмен отговор, третото лице-помагач на страната на ответницата – Б.М. ***, не изразява конкретно становище по предявените против привляклата го главна страна (ответницата) искове. Навежда, че за ответницата липсва интерес от привличането му като помагач на нейна страна. Не оспорва, че е съществувал предварителен договор от 18.11.2013 год., по който и той е бил страна, но действието на този договор е прекратено на 26.04.2016 год. по писмено съгласие на сключилите го страни. Поради това и поетите от ответницата към ищеца задължения с договора по нот. акт № 63/2014 год. са си нейни самостоятелни задължения, нямат отношение към предварителния договор и не обуславят и право на регрес на ответницата спрямо третото лице Б. Р..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Представен е предварителен договор за покупко-продажба на имот от дата 18.11.2013 год., сключен между Я.А.Ж. – продавач, С.Я. – купувач и възложител по клаузите за строителство и Б.М.Б. – изпълнител/строител по клаузите за строителство, според който продавачът Я.Ж. се е задължила да продаде на купувача С. Я. имот – самостоятелен обект с идентификатор 10135.2575.1681.1.11 по КК на гр. Варна, с предназначение по документ за собственост – таван № 10, находящ се на четвърти (тавански етаж) на подпокривно ниво в жилищна сграда № 1, изградена на етап „груб строеж“, находяща се в гр. Варна, кв. Виница, ул. Гларус № 24, със застроена площ на обекта 73, 70 кв. м., ведно с 4, 70 кв. м. ид.ч., равняващи се на 7, 6557 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена за сумата от 42 000 евро. Уговорен е и начин на плащане – 13 000 евро при сключване на предварителния договор; 12 000 евро до 15.12.2013 год. (Следващата страница от договора липсва). Строителят Б.Б. се е задължил да извърши описани в договора СМР в продавания обект (апартамент), а продавачът Я. Ж. се е задължила да финансира строителя Б. Б. за извършването на предвидените в договора СМР, които строителят се е задължил да извърши.

Съгласно пункт 2 от договора, продавачът се е задължил да довърши самостоятелно или чрез трети лица строителните работи по сградата и по самостоятелния обект, предмет да договора за продажба, като в заплатената цена са включени и всички довършителни работи по сградата и по обекта до завършването и́ и въвеждането и́ в експлоатация. Продавачът се е задължил да завърши за купувача обекта напълно изграден по монолитна технология, при следната степен на завършеност: ел. инсталации – положени с изводи и фасунги, апартаментно ел. табло, и електромер; ВиК инсталации – изпълнени с полипропиленови тръби – на тапа; водомер; тавани, степи, подове – по БДС; фасадна дограма – PVC стъклопакет; домофонна система,; входна врата; топло и хидроизолации на сградата, вкл. и на откритите покривни части на описания самостоятелен обект, както и цялата сграда; общите части следва да бъдат завършени съгласно одобрения архитектурен проект. Предвидено е, че описаните довършителни работи се приемат от купувача с писмен протокол.

В т. 2.1 от договора, страните са предвидили, че за жилищната сграда, в която е разположен описания по – горе самостоятелен обект, предмет на договора за продажба, Акт обр. 15 следва да бъде изготвен от продавача или трето лице и заверен от община Варна в срок од една година от влизане в сила на решението по гр. дело № 2244/2014 год. на ОС-Варна, а удостоверението за въвеждане в експлоатация следва да бъде изготвено в срок до 18 месеца от влизане в сила на решението по цитираното гражданско дело, но не по-късно от 01.07.2016 год. за Акт обр. 15 и 31.12.2016 год. за удостоверението за въвеждане в експлоатация и присъединяване към ел. снабдителната и канализационната мрежа. В слручай, че някой от горните срокове не бъде спазен, то продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 10 000 евро.

В т. 2.2 страните са предвидили, че ако в срок до 01.07.2016 год. не са изпълнени напълно гореописаните довършителни работи в продавания самостоятелен обект за достигане на договорената по – горе степен на завършеност или сградата не е фактически завършена според одобрените проекти, то продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 10 000 евро.

С писмено споразумение от 26.04.2016 год. с нот. заверени подписи на договорящите десет лица, между които са и страните в настоящото производство (включително и подпомагащата страна Б.Б.), страните по това споразумение са се съгласили, че прекратяват всякакви подписани между тях договори, съглашения, декларации, поети задължения за плащане и/или изпълнение, изброени примерно и неизчерпателно, и те нямат и няма и да имат и за в бъдеще претенции помежду си. Споразумели са се още, че нямат и няма да имат за в бъдеще финансови претенции за връщане на получени суми по договори или споразумения, а евентуално платените суми остават за получилите ги лица без да дължат изпълнение.

Със сключването на обсъденото споразумение, следва да се приеме, че действието на предварителния договор от 18.11.2013 год. е окончателно прекратено.

С определение № 295/04.05.2016 год. по в. гр. дело № 132/2016 год. на Апелативен съд – Варна, е обявено за влязло в сила решението № 2115/18.12.2015 год. по гр. дело №2244/2014 год. на ОС-Варна, а производството по в. гр. дело № 132/2016 год. на Апелативен съд – Варна е прекратено поради оттеглянето на въззивната жалба, подадена против първоинстанционното решение № 2115/18.12.2015 год. по гр. дело № 2244/2014 год. на ОС-Варна.

От заключението на съдебно-техническата експертиза от 04.10.2018 год., неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че процесния обект и жилищната сграда в която се намира, е в степен на завършеност – Акт обр. 14 („груб строеж“). Пазарната цена на процесния имот, предмет на договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. на ВнН, към настоящия момент е 14 000 евро, а към датата на сключването на договора е била в размер на 18 500 евро. Пазарната цена на имота в случай, че са изпълнени предвидените в договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. довършителни работи, би била в размер на 38 500 евро.

От съдържащото се в нот. акт № 63/2014 год. удостоверително изявление на ответницата (продавач), е видно, че цената на продадената вещ и́ е била заплатена по банков път. С оглед изложеното, съдът приема, че купувачът С. Я. е изправна страна по договора и е изпълнил поетите с него задължения да заплати на продавача цената на продадената вещ.

Не е спорно по делото, че ответницата не е изпълнила в уговорените срокове, а и понастоящем, задълженията си по т. 2.1 и т. 2.2 от договора, скл. с нот. акт № 63/2014 год.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Доводите на ответницата Я. Ж. за нередовност на исковата молба, поради непосочване на ЕГН, респ. на ЛНЧ на ищеца, а оттам и за недопустимост на решението са неоснователни. Ищецът не е български гражданин, поради което и законът не изисква същият да се индивидуализира и с единен граждански номер. Ето защо за ищеца не съществува задължение да се индивидуализира и с ЕГН. Отделно от това в хода на настоящото производство ищецът е посочил ЛНЧ, поради което и дори и да се приеме, че е била налице нередовна искова молба от гледище на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, този недостатък е изправен в хода на исковото производство пред въззивната инстанция и не обуславя недопустимост на решението.

По съществото на исковете съдът намира следното:

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорена неустойка. Неустойка се дължи само ако е налице онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена. Съглашението за неустойка е акцесорно, т. е., предпоставя съществуването на друго, главно задължение. Ако главното задължение е недействително, недействителна е и уговорката за неустойка.

Установено е по делото, че с договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. на ВнН, ответницата се е задължила към ищеца да довърши самостоятелно или чрез трети лица строителните работи по сградата и по самостоятелния обект, предмет да договора за продажба, подробно описани в пункт 2 от цитирания договор. Установено е също, че е поела задължение Акт обр. 15 да бъде изготвен от нея или от трето лице и заверен от община Варна в срок най – късно до 01.07.2016 год., а удостоверението за въвеждане в експлоатация да бъде издадено най-късно до 31.12.2016 год., като при неизпълнение на тези задължения тя дължи на ищеца (купувач) неустойка в размер на 10 000 евро – т. 2.1 от обсъждания договор. Установено е също, че ответницата е поела и задължение в срок до 01.07.2016 год. да бъдат извършени (лично или чрез трето лице) и довършителните работи в продадения имот, описани подробно в договора, като при неизпълнение на това задължение тя дължи на ищеца (купувач) неустойка в размер на 10 000 евро – т. 2.2 от обсъждания договор.

Възражението на ответницата, че договорът за продажба е нищожен поради накърняване на добрите нрави, предвид липсата на еквивалентност на уговорените престации, настоящият състав намира за неоснователно.

Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Основанието за нищожност „накърняване на добрите нрави“ е от обективните основания по чл. 26 ЗЗД и съставлява порок на сделката, а не порок на волята. Добрите нрави като понятие не са легално дефинирани в закона, те са морални норми и поначало нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се приравнява по последици на нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Конкретно при възмездните сделки накърняването на добрите нрави е налице при нарушаване на изискванията за еквивалентност на престациите.

Установено е по делото, че пазарната стойност на имота по договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. на ВнН, към момента на сключването му е в размер на 18 500 евро. В същият размер е и уговорената продажна цена. Т. е., не е налице нееквивалентност на престациите, поради което и договорът за продажба не е нищожен в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД.

Възражението на ответницата, че договорът за продажба, скл. с нот. акт № 63/2014 год. на ВнН, е нищожен поради привидност също е неоснователно.

Позитивното ни гражданско право познава относителна и абсолютна симулация – като видови понятия за привидните договори – това следва от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 17 ЗЗД и на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД обявява за нищожни привидните договори. Симулативен е договорът, при който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани от него, не желаят правните последици, чието настъпване законът предвижда със сключването му. При привидните договори намерение за обвързване от явната сделка няма, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е страните въобще да не се обвържат (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна симулация). Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не до страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), тъй като за разлика от привидната сделка, относно дисимулираната сделка страните желаят последната да прояви своето правно действие.

В случая ответницата е навела твърдения, че договорът по нот. акт № 63/2014 год. на ВнН е привиден и прикрива друго, сключено между страните, съглашение, материализирано в предварителния договор за покупко–продажба на имот от 18.11.2013 год., който договор разкрива действителните и желани от страните правни последици, както и че симулацията на договора за продажба се отнася до вписаната в договора продажна цена на имота и до поетите от нея с договора задължения по т. 2.1 и по т. 2.2.

В тежест на ответницата е да установи при условията на главно и пълно доказване твърденията си, че договорът за продажба по нот. акт № 63/2014 год. е привиден.

Поначало симулацията (в двете и́ хипотези – абсолютна и относителна) се установява с обратен документ, от който е видно каква е действителната воля на страните, сключили сделката. Обратният документ може да предшества, да съпътства или да следва по време явната сделка, но при всички положения той трябва ясно да разкрива истинските отношения, да е създаден нарочно за случая и да се отнася конкретно до явната сделка.

Анализът на доказателствата по делото не обосновава извод, че договорът по нот. акт № 63/2014 год. е привиден (симулативен) – че прикрива друг договор (относителна симулация) или че страните изобщо не са желали да бъдат обвързани от договор за проджаба (абсолютна симулация). Обратно писмо няма, предварителният договор от 18.11.2013 год. няма характера на обратно писмо, тъй като от съдържанието му не може да се направи извод, че е създаден нарочно за случая и се отнася конкретно до явната сделка – до процесния договор, скл. с нот. акт № 63/2014 год. на ВнН, няма и други доказателства, които да обосноват подобен извод. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на наведените от ответницата твърдения за привидност на отделни клаузи на договора за продажба, а именно за симулация в цената и привидност на уговорките по т. 2.1 и по т. 2.2 от договора за проджба.

Въз основа на изложеното съдът приема, че договорът за продажба не е нищожен поради привидност в нито една своя част.

Относно възраженията на ответницата, че самите неустоечни клаузи по т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора за покупко-продажба по нот. акт № 63/2014 год. са нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на предвидените неустойки е прекомерен, съдът намира следното:

От анализа на клаузите на т. 2, т. 2.1 и т. 2.2 от договора по нот. акт № 63/2014 год. следват няколко извода: 1) че уговорената в т. 2.1 неустойка е за неизпълнението на две конкретни задължения на продавача, които имат отношение към завършването на сградата и въвеждането и́ в експлоатация – снабдяването на сградата с акт обр. 15 до 01.07.2016 год. и издаване на удостоверение за екплоатация на сградата до 31.12.2016 год., като неизпълнението на което и да е от тези две задължения ангажира отговорността на продавача за заплащане на неустойка в размер на 10 000 евро, вкл. и когато и двете задължения не са изпълнени; 2) уговорената в т. 2.1 от договора неустойка е компенсаторна и е за пълно неизпълнение на поетите с цитираната клауза задължения; 3) уговорената в т. 2.2. от договора неустойка е за неизпълнение на задължение на продавача относно извършване на довършителни работи в продадения обект в степента на завършеност, за която страните са се съгласили в договора, което задължение е различно от задълженията по т. 2.1 от договора; 4) уговорената в т. 2.2. от договора неустойка също е компенсаторна и също за пълно неизпълнение на поетите с цитираната клауза задължения.

Установено е по делото, че ответницата не е изпълнила в уговорените срокове, а и понастоящем, никаква част от задълженията си по т. 2.1 и т. 2.2 от договора, скл. с нот. акт № 63/2014 год. на ВнН.

Възражението на ответницата на нищожност на неустоечните клаузи поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на уговорените неустойки е прекомерен, настоящият състав счита за неоснователно. С клаузата за неустойка страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави само когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването им при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката дали неустоечната клауза накърнява добрите нрави се извършва към момента на сключването на договора, респ. към момента на сключване на клаузата за неустойка, когато тя се договаря след сключването на договора, чието изпълнение обезпечава.

В случая уговорената неустойка за неизпълнение на задълженията на ответницата по т. 2.1 и по т. 2.2 от договора е в общ размер на 20 000 евро, който е еквивалентен на стойността на продадената вещ, а също и на очакваните ползи за купувача, предвид установеното, че стойността на продадената вещ ако ответницата бе изпълнила задълженията си според краузите на договора би била в размер на 38 500 евро. По тези съображения настоящият състав намира, че от това гледище неустоечните клаузи не накърняват добрите нрави, т. е., няма основание за извод, че единствената цел, за която неустойките са уговорени, излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелството, че са уговорени неустойки за неизпълнение на различни по вид задължения, поети от ответницата, също не води до извод за нищожност на неустоечните клаузи, поради накърняване на добрите нрави.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първонистанционния съд, че клаузата за неустойка по т. 2.2 от договора по нот. акт № 63/2014 год. е нищожна поради накърняване на добрите нрави по съображения, че на практика покривала задълженията, за неизпълнението на които е предвидена неустоечната клауза по т. 2.1 от същия договор и водела до несправедлив правен резултат – ищецът да получи имуществена облага от насрещната страна два пъти за едно и също неизпълнение, което създавало условия за неоснователно обогатяване. Уговорената в т. 2.1 от договора неустойка е за неизпълнение на задълженията на ответницата да снабди (лично или чрез трети лица) сградата с Акт обр. 15 и удостоверение за въвеждането и́ в експлоатация, което по необходимост предполага извършване на довършителните работи по самата сграда и въвеждането и́ в експлотация, съобразно изискванията на градоустройствените закони и подзаконови нормативни актове. Уговорената в т. 2.2 неустойка е за неизпълнение на задълженията на ответницата да бъдат извършени подробно описаните в т. 2 от договора СМР в конкретния обект, предмет на договора за продажба.

Т. е, касае се за две отделни, самостоятелни задължения на ответницата, за неизпълнението на всяко от тях е предвидена и неустойка.

По изложените съборажения съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове са основателни и подлежат на уважаване.

Решението в частта му, с която е уважен предявения от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А. *** иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на С.Я., гражданин на Република Казахстан, сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна е правилно и следва да бъде потвърдено.

В частта му, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я., гражданин на РКазахстан, сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна, първоинстанционното решение следва да се отмени и да се постанови друго, с което този иск да бъде уважен.

При този изход на делото разноски на ответницата не се присъждат.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказаелства в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските за двете инстанции и за заповедното производство в общ размер на 7105, 50 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я., гражданин на РКазахстан, сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна, както и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.А.Ж. ЕГН ********** *** дължи на С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с ЛЧН **********, с адрес гр. Варна, ул. Корал № 8, ап. 1, сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка по т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, за неизпълнение на задължението по т. 2.2 от цитирания договор, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане;

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е уважен предявен от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А. *** иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните, че Я.А.Ж. ЕГН ********** *** дължи на С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с ЛЧН **********, с адрес гр. Варна, ул. Корал № 8, ап. 1, сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро), съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна;

ОСЪЖДА Я.А.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с ЛЧН **********, с адрес гр. Варна, ул. Корал № 8, ап. 1, сумата от 7105, 50 лева (седем хиляди сто и пет лева и 50 ст.) съдебни разноски, от които: 2432 лева – разноски за първата инстанция; 2391, 17 лева – разноски за втората инстанция и 2282, 33 лева – разноски за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответницата Я.А.Ж. ЕГН ********** *** – Б.М.Б. ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1.

Номер на акта:	534
Дата:	25 април 2019 г.
Съдия:	Константин Димитров Иванов

Дело:	20193100500179
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	30 януари 2019 г.

Решение по дело №179/2019 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта