РЕШЕНИЕ
№ 662
гр.Плевен,
26.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при
секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 467 по
описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по
жалба на Ц.И.Д., гр. ***, вх. В, ет. 2, ап. 5, съдебен адрес: гр. София, ж.к
Лозенец, ул. *** срещу акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 -2020 г. с изх. изх №
01-6500/717 от 04.03.2020 г. на зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, гр. София.
В жалбата се посочва, че на
12.05.2020г. Ц.И.Д. е получила
горепосоченият Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, от чието съдържание е
узнала, че поетият от нея агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. е прекратен, тъй като не е подадено
заявление за плащане по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „Контрол
на почвената ерозия“ за кампания 2018 г. За началото на това производство,
същата не е била уведомена, като за първи път за започналото и приключило
производство е разбрала при връчването й на оспорения с жалба акт. Счита, че
процесният акт е издаден в нарушение на нормите на чл. 26, ал.1 от АПК и чл. 35 от АПК, което представлява
съществено нарушение на административно- производствените правила. Излага
доводи, че в мотивите на акта не се съдържат и каквито и да е данни за това, че
тя е била уведомена за образуването на производството по издаването му, нито по
какъвто и да е начин да е било осигурено участието й в това производство. Счита, че с тълкуването
на нормата на чл. 26 от АПК, както съгласно константната съдебна практика, се
налага категоричният извод, че административният орган има задължение да
уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от
издаването на индивидуалния административен акт. Твърди, че в настоящия случай
е очевидно, че тя няма качеството на заявител, а на страна, чиито права са
засегнати в хода административното производство, което от своя страна е
приключило с издаване на неблагоприятен за нея административен акт, за чието
съдържание е била уведомена едва след
издаването му. Счита, че от липсата на надлежното й уведомяване за започнатото
производство по издаване на оспорения акт, е
била лишена и от възможността да вземе участие в хода на производството,
като направи възражения и бележки, като представи доказателства или направи
доказателствени искания с цел да бъдат установени релевантните за случая факти
и обстоятелства, от които зависи решаването на случая от страна на
административния орган. Счита, че по този начин е била лишена от гарантираното й по закон право на защита. Твърди, че актът е
издаден и в противоречие на материалния закон. Посочва, че в конкретния случай
от съдържанието на връчения й акт за нея се налага извода, че подпомагането й
по мярка 10 „Агроекология и климат“- направление „Контрол на почвената ерозия“,
не е преустановено за определен период от време, който не може да надвишава три
последователни години, а е изключено изцяло чрез прекратяване на поетия от нея агроекологичен ангажимент. Намира, че
наложената й с оспорения акт административна санкция не съответства и на
разпоредбата на чл. 77, т. 7 от Регламент № 1306/2013 г. Счита, че оспореният
административен акт не съответства на материално-правните предпоставки за
издаването му, които макар и регламентирани в националното законодателство, не
съответстват на изискванията и критериите за определяне на обема на
отговорността на адресата на акта, регламентирани в първичното европейско
законодателство в областта, което има примат над националното законодателство.
Счита, че като не е отчел критериите, посочени в чл. 77, т. 5 и т. 6 от
Регламент № 1306/2013 г., административният орган е допуснал още едно
съществено нарушение на административно производствените правила. Моли, въз
основа на изложените по-горе съображения съдът да постанови решение, с което да
отмени изцяло Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/717 от
04.03.2020г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като
издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
административно-производствените правила. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата
– ЗП - Ц.И.Д., гр. ***, вх. В, ет. 2, ап. 5, съдебен адрес: гр. София, ж.к
Лозенец, ул. ***, се явява лично. Смята, че не е направен адекватен опит за
връчване на писмото за откриване на производството по издаване на оспорения акт.
Твърди, че няма последователен подход на ДФЗ. Счита, че няма как да се спазва
разнопосочен подход спрямо един бенефициент. Посочва, че в заявлението за плащане за 2018 година за тази мярка е
отбелязано в квадратчето „не”, но това не е ангажимент на бенефициента, а е
ангажимент на служителя на фонда, който отбелязва. Моли съдът да отмени оспореното писмо като
незаконосъобразно и да й бъдат присъдени
разноски. Представя писмени бележки, в които посочва, че неправилно е прието
решение за прекратяване на агроекологичен ангажимент, тъй като заявлението се
разпечатва от длъжностно лице при ответника и грешката при отбелязване на
„Заявление за плащане“, не е нейна респективно на пълномощника й, а на
длъжностното лице.
В съдебно заседание ответникът
– зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ Плевен се представлява от юрк Х.,
която намира жалбата за неоснователна, тъй като решението е издадено от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния
закон. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Административен съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл. 168 от АПК приема за установено от фактическа страна следното:
С Уведомително писмо за
одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. №
02-150-6500/4240/07.12.2016 г. /лист 29 по делото/, ЗП Ц.И.Д. е уведомена, че е
одобрена за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология
и климат“.
На 29.04.2017 г. Ц.И.Д. е
подала заявление за подпомагане с УИН 15270617/94122, УРН 640906 /лист 94 по
делото/.
По делото е приложен
Агроекологичен план по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за период 2014-2020 г., направление „Контрол на
почвената ерозия“, дейност „Затревяване на междуредията на лозята и трайните
насаждения“ от ЗП Ц.И.Д. /лист 110-121 по делото/.
По делото е приложена
Декларация за запознаване с определенията за нередност, с която Ц.Д. се е
запознала на 13.05.2017 г. /лист 139 по делото/, както и с резултати от
автоматични проверки на въведени данни по ЗДП в заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2017 г. /лист 145-146 по делото/.
На 04.05.2018 г. /лист 60 и
лист 176-177 по делото/ е представено заявление с УИН 15/210618/99234, УРН
640906.за подпомагане за 2018 година , подадено от упълномощено лице И.С.П.,
като по отношение на схема „Агроекология
и климат“ (мярка 10) не е отбелязано искане. На л. 62 по делото или страница 5 на заявлението в таблица за
използвани парцели през 2018 година по съответните мерки за мярка 10 – „Агроекология
и климат“ за с. Драгомир не е отбелязано
ползване, като е положен подпис от упълномощеното лице и дата 04.05.2018
година, като и на заявлението за оспорващата, представено от същата, също е налице
такова отбелязване, като подпис на екземпляр за земеделски производител е на Ц.Д..
На лист 173 по делото е
приложена Декларация за запознаване с определенията за нередност за Кампания
2018 г.
С Уведомително писмо изх. №
02-150-6500/4279/12.11.2018 г. /лист 190-192 по делото/, зам. изп. Директор на
ДФ „Земеделие“ уведомява Ц.И.Д., за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., че
съгласно подадено от нея заявление за подпомагане с УИН: 15/270616/87912 и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. в размер на
37 239.06 лв., като същото е върнато като „непотърсено“ с оглед
представени данни на л. 189 по делото.
С писмо с изх. № 01-6500/7599
от 21.11.2018 г. /лист 21 по делото/ ДФЗ - РА е уведомил кандидата за откриване
на административно производство по прекратяване на многогодишен ангажимент,
съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които се приема, че са налице основания за
издаване на бъдещ акт по прекратяване на многогодишен ангажимент, като на
кандидата е дадена възможност да предостави допълнителна информация, в случай
че не приеме фактическите констатации за основателни. Писмото е изпратено на
адрес за кореспонденция в гр. София и се е върнало с отбелязване „непотърсена“.
Бенефициентът не е представил възражение по информацията относно
откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичния
ангажимент и е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020г. с изх. № 01-6500/717/04.03.2020
г. /лист 27 по делото/. Писмото е връчено на оспорващата на 24.09.2019 г.
В представен към преписката
Констативен протокол с изх. № 05-2-221/44 от 13.09.2019 г. /лист 26 по делото/
е посочено,че след осъществен преглед в отдел „ПСМП“ при ОД – София са върнати
от куриерската фирма поради невъзможност да бъдат намерени на посочения адрес
за кореспонденция общо 10 бр. уведомителни писма за открито производство по
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярк 10 „Агроекология и климат и/или
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. В същият констативен протокол, оспорващата – бенефициент е
посочена под № 10.
По делото е представен
оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат" от ПРСР 2014-2020г. с изх. № 01-6500/717/04.03.2020 г. /лист 27
по делото/. В същия е посочено, че в резултат на извършени административни
проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г, за
прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за спазване на поет
петгодишен агроекологичен ангажимент, ДФЗ-РА е установила, че ЗП Ц.Д. не е подала Заявление за плащане по направление „Контрол
на почвената ерозия“ през кампания 2018 г. В съответствие с чл. 63, т. 1 във
връзка с чл. 77, т. 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т.
1 и чл. 52, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г, ДФЗ-РА прекратява
агроекологичният ангажимент на бенефициента по мярка 10 "Агроекология и
климат" с направление „Контрол на почвената ерозия". Прието е, че е
налице нарушение на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7, съгласно който
земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“ по време на
агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ и се
прекратява агроекологичния ангажимент.
На 22.05.2020 г. Ц.И.Д. подава
жалба /лист 15 по делото/ срещу Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат"
от ПРСР 2014-2020г. с изх. № 01-6500/717/04.03.2020 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20, т. 2
и т. 3 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го
представлява, а съгласно и чл. 20а ал. 1
от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция като организира и ръководи дейността й и представлява
същата. Според чл. 20а ал. 4
от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки
и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие. Видно е от представената Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г.
/т. 7/ - л. 9 по делото, че изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил на
заместник-изпълнителния директор Петя Д.Славчева. правомощията да издава и
подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат", какъвто е и процесният акт.
Обжалваният
акт е обективиран в писмена форма и е подписан от издателя си като при
издаването му са посочени фактически и правни основания, обосновали извода за
прекратяване на поетия от оспорващата 5-годишен ангажимент по мярка 10 от ПРСР
2014-2020.
Съдът
намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. За започналото административно производство по издаване на акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 на оспорващата е изпратено писмо именно на посочения от нея
адрес за кореспонденция в гр. София , който фигурира във всички заявления ,
подадени за предходни години. Обстоятелството, че Д.не получила писмо от
21.11.2018 година не води до нарушаване на правото й на защита, тъй като същата
може да изложи своите доводи и да представи доказателства в съдебното
производство, а и органът е изпълнил задължението си да я уведоми за започване
на производството по издаване на процесния акт и то на посочен адрес за
кореспонденция в заявлението и от 2018 година и не носи отговорност, че лицето
не е получило пратката.
Неоснователен
е и доводът на оспорващата за нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като преди да
издаде акта органът е изяснил всички обстоятелства от значение за
постановяването му.
Съдът
намира, че актът е постановен в съответствие с материалния закон. За да издаде
акта, административният орган е приел, че през кампания 2018 г. Д.не е подала
заявление за плащане за агроекологичния си ангажимент – мярка 10, поради което
в съответствие с чл. 63, т. 1
вр. чл. 77, т. 4
б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика и основание чл. 18, ал.
3, т. 1 и чл. 52, ал. 1
от Наредба № 7/24.02.2015 г. е прекратил същия.
Съгласно чл. 18, ал.
3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. в редакцията му, действаща през
2018г. и към датата на постановяване на акта, в сила от 27.02.2018 г. Държавен
фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция прекратява агроекологичния
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато: 1.. преустановят прилагането на поетите
агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по
чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението
за плащане по чл. 8, ал. 2..
В случая през 2018
година, с оглед представено заявление по делото пълномощник на Д., не е подал
искане за плащане по мярка 10. Твърдението на оспорващата, че заявлението се
разпечатва от служител в ДФЗ и следва същото да отбележи заявеното плащане и не
следва да се приеме, че пълномощникът е отговорен за липсата на отбелязване, съдът
намира за неоснователно. Дори заявлението да се разпечатва от длъжностно лице
на ответника и същото да посочва
мерките, то в приложеното по делото заявление на л. 61 по делото л. 2 от
заявлението не е отбелязано искане за плащане по ярка 10 , а на л. 4 от
заявлението, лист 59 по делото е налице таблица на заявените площи по направление
и дейности от мярка 10 „Агроекология и климат“ , в която за направление „Контрол на почвената ерозия“ за
кампания 2018 година не е декларирана площ, като е положен подпис на
пълномощника и дата 04.05.2018 година и оспорващата не отрича, че това е
положен подпис от баща й, който е подал заявлението. В случая обстоятелството,
че не е отбелязано заявено искане за плащане за 2018 по съответната мярка е
удостоверено с подпис на упълномощеното от земеделския производител лице и
фактът, че не е обърнато от него внимание , а и от самия земеделски стопанин,
не може да се възприеме за грешка на длъжностно лице, обработило заявлението,
тъй като е следвало да се прояви по-голямо внимание от лицето, което полага
подписа си. В случая не само, че не е подадено заявление за плащане за тази
мярка и направление през 2018 година, но и пълномощникът е положил подпис под
данни, че са налице недеклариране на площи, а обективните причини, довели до
незабелязване на този факт са неотносими по делото, както и факта, че са налице дълги години успешна
съвместна работа между земеделския производител и Фонда. Следвало е Д.да
извърши проверка на заявлението и да
подаде своевременно заявление за плащане, като съдът с оглед заявено в съдебно
заседание от оспорващата, че едва
по-късно е обърнала внимание на този факт, не следва да се възприеме в нейна
полза, тъй като същата следва да проявява съответна грижа за извършваната от
нея дейност. Следва да се отбележи обстоятелството, че оспорващата
представи и своя екземпляр от
заявлението за плащане за 2018 година и именно на своето копие вече
собственоръчно е положила подпис под таблица за използвани парцели за 2018 г ,
където е отбелязано, че не е заявено искане за плащане за мярка 10 – л. 178 по делото т.е. същата е
имала възможност своевременно да отстрани допуснатия пропуск.
Административният
орган е приложил правилно закона, тъй като подаването на заявление за плащане
за кампания 2018 г. е задължение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата и именно при
неизпълнението му, се прекратява агроекологичния ангажимент , като не е възможна
преценка на органа.
С оглед
горепосоченото съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган,
при спазване на административно-производствените правила, правилно прилагане на
материалния закон и целта на закона – подпомагане на земеделски стопани, които
спазват установените правила и следва да бъде отхвърлено оспорването.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва Ц.И.Д., гр. ***,
вх. В, ет. 2, ап. 5, съдебен адрес: гр. София, ж.к Лозенец, ул. *** да заплати
на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София разноски в размер на 50 лева за
юрисконсутско възнаграждение.
Предвид горепосоченото и на основание чл.172, ал. 1
вр. ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд - Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Ц.И.Д., ЕГН **********,***, съдебен
адрес: гр. София, ж.к Лозенец, ул. *** срещу акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 -2020 г.
с изх. изх № 01-6500/717 от 04.03.2020 г.
на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, гр. София.
Осъжда Ц.И.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр.
София, ж.к Лозенец, ул. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София
разноски в размер на 50 лева
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: