Р Е Ш Е Н И Е
№
23.07.2021г.
гр.
В-
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на
секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7133
по описа за 2020 година на Варненски районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. С. Р., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на детето М. Б. Н., ЕГН **********
с адрес *** срещу Б.К.Н., ЕГН **********
с адрес ***, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение размера на
месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето М.
Б. Н., ЕГН **********, със съдебна спогодба постигната по гр.д. № 6529/2019г.
на Районен съд – В- в размер от по 155лв. месечно, като същата бъде увеличена
на 470лв., считано от подаване на
исковата молба - 29.06.2020г. с падеж от пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищцата
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С решение № 78/07.01.2020г. по
гр.д. № 6529/2019г. на Районен съд –В-, бракът й с ответника бил прекратен,
като родителските права по отношение на детето М. са предоставени за
упражняване на нея, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
от по 155лева месечно. Твърди, че въпреки че от тогава не е изминал значителен
период от време, то са настъпили значителни промени свързани със здравословни
проблеми на детето, довели до увеличаване разходите нужни за издръжката му.
Това налагало направата на значителни разходи за лечение, както и за средства
за развитие в учебни и извънучебни занимания. Посочва, че така определената
издръжка в минималния регламентиран в закона размер не съответства на нуждите и
стандарта на живот на детето, предвид констатираните му заболявания. Искането е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва основателността на
исковата претенция. Твърди се, че от постановяване на решението, с което е
присъдена издръжката до настоящия момент липсва изменение на обстоятелствата.
Твърди, че е безработен във връзка с претърпяна от него трудова злополука,
поради което не може да упражнява тежък физически труд. По отношение на
соченото заболяване на детето, респ. забавяне на физическото му развитие,
твърди, че това заболяване не е ново обстоятелство и е установено преди повече
от две години. Излага аргументи в насока невъзможността му да упражнява трудова
дейност, с оглед на заболяването му, както и за затруднението да осигурява
издръжка над определения вече размер.
В съдебно заседание исковата молба и отговора се
поддържат.
Контролиращата страна ДСП- В- редовно уведомена не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Т.е. за уважаване на иска нужно е да бъде доказано трайно и
съществено изменение на обстоятелствата, послужили при отсъждане на
първоначалния размер на дължимата в полза на детето издръжка. Измененията
следва да са свързани с нараснали нужди на детето и да обосновават увеличаване
издръжката в искания размер, при съответни възможности на задълженото лице да я
дава или пък съответно да е основан на твърдения за трайна съществена промяна
във възможностите на задълженото лице. /т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970г./.
Настоящата претенция се основава на твърдения за нараснали нужди на
детето.
Страните
не спорят, а и от ангажираните писмени доказателства е видно, че са родители на
детето М., роден на ***г. С постигната съдебна спогодба от 13.12.2019г. по
гр.д. № 6529/2013г. на Районен съд – В- родителските права спрямо детето М. са
предоставени за упражняване на майката, а бащата е осъден да плаща на детето си
месечна издръжка в размер на 155лева. Със същата спогодба страните са
постигнали съгласие за предоставяне ползването на семейното жилище на майката
без същата да заплаща наем за периода до навършване на пълнолетие на детето.
За
2020/2021г. детето М. е записано в предучилищна група в ДГ 39 „Приказка“ гр. В-.
Понастоящем
майката работи. Средномесечният й доход в брутен размер за периода
м.12.2019г.-м.11.2020г. възлиза на 1252лева. В същия период е получила
обезщетения за временна неработоспособност в общ размер от 508,57лева. Бащата е
бил трудово ангажиран, като на 20.05.2019г. е претърпял трудова злополука,
установено с Разпореждане №5104-03-175/14.08.2019г. на НОИ ТД – В-. Видно от
представената мед. документация – амбулаторни листи, за времето от
03.07.2019г.-03.08.2019г. същият е бил временно неработоспособен. Няма данни да
притежава недвижимо имущество, както и да реализира доходи по трудово
правоотношение. Видно от предоставената справка от ОД на МВР- В-, сектор „ПП“,
същият притежава общо 5бр. МПС, като две от тях са придобити след завеждане на настоящия
иск.
Детето
М. е постъпил за лечение във втора детска клиника гр. В- в периода 26.05.-28.05.2020г.
Поставена му е диагноза Q 99.8 други уточнени хромозомни аберации, разстройство в
експресивната реч, дисктинезия на жл.мехур, обс.хранителна алергия. По делото
са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно - медицинска експертиза, заключението по
която съдът кредитира в цялост, като компетентно изготвено и обосновано. В
проведеното открито с.з. експертът поясни, че заболяването на детето изисква
спазване на специален хранителен режим и провеждане на допълнителни
мероприятия, като работа с логопед, ресурсен учител, рехабилитация и курсове барокамера, които имат значение за
подобряване на оксигенацията на мозъка. Според вещото лице състоянието на
детето изисква продължителна работа с него, в период от 5 до 6-7 години, като са
необходими контролни прегледи. Назначеният хранителен режим от гастроентеролог
следва да се спазва в минимален срок от две години, а работата с логопед, ресурсен
учител и в рехабилитационен център е ежеседмична. Вещото лице поясни, че
прегледите в „Света Марина“ не се заплащат от пациента, но всичко останало – логопеди и ресурсните
учители се заплаща отделно, вкл. и хранителния тест, който се прави веднъж на
две години. Медикаментите, които се изписват са по схема, като пробиотик,
лекарство за мозък и соли, които се заплащат от пациента и не се покриват от
Здравната каса. За констатираното заболяване се препоръчват напр. конни
спортове, тъй като контактът с животни помага, но не се но те допълнително
утежняват финансовите разходи.
От ангажираните гласни
доказателствени средства в полза на ответника посредством разпит на св.
Неделчева, ценени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че след инцидента
близо шест месеца ответникът е бил безработен. Свидетелката сочи, че брат й си
търси работа, но предвид ситуацията в момента и поради факта, че не може да
упражнява тежък физически труд не може да намери такава. Знае за проблемите на
детето и затова, че следва да се храни без глутен, мляко и яйца. Не й е
известно за необходимостта от специално лечение в тази насока. Сочи, че майка й
и баба й издържат финансово ответника, както и че същият си търси работа в
Германия, но не е започнал да работи.
Представени
са доказателства за платени от майката суми по лечението от общо 324,68лева за
медикаменти и за извършено изследване за хранителна непоносимост.
Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка
е обективен показател и се определя от неговите доходи,
квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които
също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на
непълнолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите
на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага
непосредствените грижи за детето. Така ППВС № 5/16.11.1970г.
Задължението
на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи
сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за
баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда
изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите
на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Детето
М. е на навършени 6г. С нарастване на възрастта, пропорционално нарастват и
потребностите му, а оттам и разходите нужни на родителите по тяхното
задоволяване. Появяват се необходимостта му от усвояване на повече и разнородни
знания, умения, поддържане на самостоятелен социален живот, задоволяване на
нови интереси. Предстои детето да започне да посещава училище. Възрастта, на която е
предполага значителни разходи за храна, дрехи, транспорт, учебници, помагала и
прочие такива служещи за удовлетворяване интелектуалните му потребности и тези
свързани с водене на социален живот от детето, които нужди неизбежно се
завишават във времето. Към датата на определяне размера на издръжката, М. е бил
на навършени 5г. Оттогава действително не е изминал значителен период от време,
но са настъпили промени в живота на детето свързани с поставената му диагноза -
Q 99.8 други уточнени хромозомни аберации, разстройство в
експресивната реч, дисктинезия на жл.мехур, обс.хранителна алергия. Установи
се, че заболяването изисква спазване на специален хранителен режим, както и работата
с логопед, ресурсен учител и посещения в рехабилитационен център, като
последните са ежеседмични. Майката вече е започнала лечение, което изисква
отделяне на допълнителни средства всеки месец, най - малкото предвид спазването
на специален хранителен режим и посещението на изброените по - горе
мероприятия. Следва да се отбележи и че детето предстои да започне да посещава училище.
Факт е, че учебните помагала се предоставят безплатно, но наред с тях, на
детето са нужни и други пособия, свързани с придобиване на нови за живота му
знания и умения. Настъпилите промени, обосновават извод, че финансовите средства за нормалното здравословно и интелектуално развитие на детето и свързани пряко с осигуряване задоволяване на
неговите физически и
социални потребности тепърва ще се
увеличават. Редно е да се посочи, че задължението за издръжка на непълнолетните
деца от техните родители е преди всичко морално, а след това законово вменено.
Безспорно издръжката е нужна на детето за покриване на неговите основни и важни
за възрастта ежедневни потребности, което разбира се следва да е в границите на
възможностите на родителите. От друга страна, размерът на издръжката не следва
и да стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ възможност
сумите да се използват за цели извън издръжката.
Факт е, че бащата не издържа други деца, както и че по делото не се събраха
доказателства същият да реализира доходи. От друга страна няма данни претърпяната
от него трудова злополука да е довела до трайно увреждане на здравето му, което
да изисква значителни средства за лечение, респ. да поставя условия, при които
може да полага труд. Този извод на съда не се разколебава и от приобщените мед.
документи, доколкото сред тях не е налице решение на ТЕЛК за намалена степен на
трудоспособност. Установи се и че същият разполага с 5бр. МПС, както и че често
пътува извън РБ. Майката е поела
непосредствените грижи за детето и нейният принос в отглеждането на М. следва
да бъде взет предвид. Наред с това, не без значение е и обстоятелството, че
същата изплаща ипотечен заем, както и друг потребителски кредит. Съобразявайки
изложено до тук, възрастта на детето и неговото здравословно състояние,
материалното положение на родителите, поскъпването на стоките и услугите,
нуждата от средства за лечение и отглеждането му, настоящият състав прави
извод, че необходимата издръжка за детето М. е в размер на около 500лева
месечно. Тя следва да се понесе от двамата родители и даването й трябва да
съдейства за провеждане на лечението му и за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно и в общо домакинство. Предвид факта,
че майката е тази, която осъществява непосредствените грижи за детето, от така
определения размер на издръжката бащата следва да заплаща в пари сумата от 300лв.,
а остатъкът остава за майката. Този размер на издръжката, съдът определя като
кореспондиращ на нарасналите нужди на детето, както и на материалните
възможности на ответника. Липсва проведено от ищеца доказване на
обстоятелството, че даването на издръжка от страна на ответника в по - голям
размер няма да е свързано с особени затруднения за него. За разликата над 300лева
до претендирания размер от 470лева, искът се явява недоказан, поради което
следва да се отхвърли.
Решението
подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част на исковата претенция. Претендира се адв.възнаграждение
за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв.
На основание чл. 7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения съдът определя адв.възнаграждение в размер на 300лева.
Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на адв. А. А. , като
процесуален представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да се присъдят
разноски в размер на 191,49лева.
Ответникът
също е поискал присъждане на разноски, за което е представил списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива в размер на сумата от 850лева, от които 650лева за
платено адв. възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие и 200лева
депозит за вещо лице. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 307,45лева.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 208,80лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ по иска на М. С. Р., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на детето М. Б. Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу Б.К.Н., ЕГН ********** с адрес ***, размера на определената със съдебна спогодба постигната по гр.д.
№ 6529/2019г. на Районен съд – В-
издръжка дължима от Б.К.Н., ЕГН ********** в
полза на детето М. Б. Н.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. С. Р.,
ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 155лева на 300лева
месечно, считано от подаване на исковата молба - 29.06.2020г. с падеж от
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300лева
до пълния предявен размер от 470лева, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА Б.К.Н., ЕГН ********** да заплати на адв. А. А. от
Варненска адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора гр.В-, ул.Р. ***сумата
от 191,49лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция
съобразно уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН ********** да заплати на Б.К.Н., ЕГН ********** сумата от 307,45лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебно деловодни разноски, съобразно отхвърлената част
на претенцията, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Б.К.Н., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 208,80лева, представляваща дължима държавна такса по изменения
размер на издръжката, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: