Определение по адм. дело №738/2024 на Административен съд - Бургас

С решение № 4941/30.05.2025г. съдът отмени по жалба на В. Ж. Д. Решение № 02/04/1/0/92912/3/01/03/02, изх. № 01-6500/143 от 18.01.2024г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, постановено по заявка за окончателно плащане № 02/04/1/0/92912/3/01 от 04.03.2021г.: 1/В частта му, в която са приети за недопустими на основание чл.49, ал.1, т.6 от Наредба № 9/2015г. разходи в размер на 70808.40лв. без ДДС за актив „Подобект 1: Фотоволтаична централа“ и е отказано изплащане на субсидия в размер на 42477.41лв. без ДДС. 2/В частта му, в която са приети за недопустими на основание чл.49, ал.1, т.6 от Наредба № 9/2015г. разходи в размер на 19757.13 лв. без ДДС за изграждане на актива „Подобект № 2: Селскостопанска сграда (доилна)“ и е отказано изплащане на субсидия в размер на 11854.28 лева без ДДС. 3/В частта му, в която са приети за недопустими на основание чл.49, ал.1, т.6 от Наредба № 9/2015г. разходи в размер на 89613.72 лева без ДДС за изграждане на актива „Подобект 3: Селскостопанска сграда (сграда за животни)“ и е отказано изплащане на субсидия в размер на 53768.23 лева без ДДС. 4/В частта му, в която е приет за недопустим на основание чл.49, ал.1, т.6 от Наредба № 9/2015г. разход в размер на 3442.26 лева без ДДС за изграждане на актива „Оборудване животновъден обект 1“ и е отказано изплащане на субсидия в размер на 2065.35 лева без ДДС. 5/В частта, в която на основание чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 е наложена санкция в размер [рег. номер].69 лева.; отхвърли жалбата в останалата й част; изпрати преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане № 02/04/1/0/92912/3/01 от 04.03.2021г., но само в тези й части, по които е отменено Решение № 02/04/1/0/92912/3/01/03/02, изх. № 01-6500/143 от 18.01.2024г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите; определи едномесечен срок за изпълнение на указанията по предходния пункт, считано от влизане на решението в сила; отхвърли претенцията на В. Ж. Д. за разноски в размер на 50.00 лева, представляващи платена държавна такса, както и искането за присъждане в полза на пълномощника му на адвокатско възнаграждение в размер на 24170.00 лева по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.; осъди на основание чл.143, ал.3 от АПК ЕТ В. Ж. Д. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 685.67 лева, представляващи направени по делото разноски.

Решението е съобщено на жалбоподателя Д. на 04.06.2025г. и в срока за обжалване – на 06.06.2025г., пълномощникът адвокат Т. Ч. от АК Бургас е подала молба, регистрирана с индекс № 6670, за изменение на решението в частта му относно разноските, като се развиват подробни съображения, че в АПК, ГПК и Закона за адвокатурата (ЗА) не се съдържа изискване да се представят доказателства за затруднено материално положение на клиента при сключване на договор с адвоката по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Моли съда да изменени постановеното решение в частта му относно разноските и ответникът да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 20770.00 лева.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното :

Спорът по делото се свежда до това дали при заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, следва да бъдат представени доказателства, че лицето, сключило договора за правна помощ, е материално затруднено.

Съгласно правилото на чл.38, ал.2 ЗА, адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат. При неприсъждането на адвокатско възнаграждение, правен интерес да иска допълване/изменение на съдебния акт в частта за разноските има самият адвокат, както е в случая.

Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В този случай адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, ако са налице следните предпоставки: 1. ако осъществява безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от посочените в чл.38, ал.1 лица (лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица; на негови роднини или близки, или на друг юрист) и 2. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.

В решението, чието изменение се иска, съдът е приел, че не са представени доказателства, че жалбоподателят е материално затруднено лице. Преценката дали да сключи договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.2 от ЗА е на адвоката, но наличието на предпоставките за осъждането на другата страна да му заплати възнаграждението е в преценката на съда. В молбата за изменение се цитират множество съдебни актове, постановени от ВАС, в които се застъпено обратното становище. В тази връзка съдът следва да отбележи, че по повдигнатия в молбата въпрос е формирана противоречива практика от различни състави на ВАС. Съдът се солидаризира с тълкуването, възприето в определение № 10252 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г., II о., решение № 6650 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2018 г., VII о., определение № 6838 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11966/2019 г., VIII о., определение № 2394 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2017 г., III о., определение № 12539 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2021 г., VI о., определение № 7223 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2022 г., VI о., определение № 5506 от 26.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2022 г., VIII о., и много други.

Тъй като противоречива практика по този въпрос е формирана и между различни състави във ВКС, е образувано тълкувателно дело № 3/2025г. на ВКС, ОСГТК, с което да се отговори на въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от ЗА при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“.

Извън горното обаче е налице и друго основание за отхвърляне на претенцията. Видно е от представения по делото договор за правна помощ (лист 1169), че е договорено възнаграждение, „съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за МРАВ, платими поради липса на възможност към момента по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, платими при приключване на делото в последната инстанция“. От тази клауза в договора не става ясно, че адвокатът се е съгласил да предостави правна помощ на материално затруднено лице, а по – скоро индицира на уговорка за отложено плащане, отнесено след приключване на делото. В определение № 8410 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 317/2021 г., 5-членен с-в, определение № 1816 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2020 г., II о., и други, е застъпено становището, което се споделя и от настоящия съдебен състав, че в договора трябва да е посочено на какво основание се предоставя безплатната правна помощ, тъй като основанието нито може да се извлича по тълкувателен път, нито пък да се предполага.

Към молбата по чл.248 от ГПК са представени постановления за налагане на обезпечителни мерки и запорни съобщения по образувани изпълнителни дела при публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, за да се докаже, че жалбоподателят е материално затруднено лице. Представянето на нови доказателства едва с молбата за изменение по реда на чл.248 от ГПК е недопустимо. Страната, заявила претенция за разноски, следва да докаже, че тези разноски й се дължат чрез надлежно и своевременно представяне на доказателства. В ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.11, е прието, че представяне на доказателства след приключване на устните състезания е правно ирелевантно. В определение № 8844 от 6.07.2020г., постановено по административно дело № 7972/2019г. на ВАС, III о., е прието, че разрешенията в цитираното в предходното изречение ТР следва да намерят съответно приложение и в производствата по обжалване на административни актове.

В обобщение, молбата за изменение на решението в частта му относно разноските се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат Т. Ч. от АК Бургас, процесуален представител на жалбоподателя В. Ж. Д., за изменение на решение № 4941/30.05.2025г., като бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА в нейна полза адвокатско възнаграждение в размер на 20770.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с частна касационна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на адвокат Ч..

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по делото.