Решение по дело №722/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 46
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20193001000722
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

46./гр. Варна, 10.02.2020 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА         

 

При участието на секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д.№722/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С. Р. С. – ЧСИ с рег. № ххх в КЧСИ срещу решение №103/12.07.2019 г. постановено по т. д. № 345/2018г. по описа на Д.ки окръжен съд, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив, представлявано от синдика Г. Г. сумата 6 748.56 лв., представляваща част от сумата 100 185.15 лв. - главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015 г., ведно със законата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 193.03 лева, представляващи лихви по особената сметка, напрупани върху сумата от публичната продан.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че сумата от сумата 6 748.56 лв., представляваща част от сумата 100 185.15 лв. - главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015 г., не следва да се връща в масата на несъстоятелността, тъй като представлява дължимата от ответника такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и се дължи след реализация на продажбата на процесния имот. Отделно от това излага, че не е налице надлежно изменение на иска за лихвата начислена от банката върху сумата от продажбата, поради което решението в тази част за горницата над 14.85 лева до уважения размер от 207.88.лева, не се дължи.

Насрещната страна „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив, представлявано от синдика Г. Г. е подал  писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Третите лица помагачи, не са подали отговор на жалбата.

Извършеният от първоинстанционния съд устен доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяна на книжата. Не се установяват нарушения, налагащи повтаряне или незачитане на извършение от страните и съда процесуални действия.

За да се произнесе съдът взе предвид следното: 

Пред ВОС е предявен иск с правно основание чл.649, ал 2 вр. чл.638, ал.2 от ТЗ от „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Пловдив, представлявано от синдика Г. Г. срещу С. Р. С. от гр.Д., в качеството му на ЧСИ с рег. № ххх в КЧСИ за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 100 185.15 лв. главница, получена и налична сума по изп.дело №103/2015, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба и  сумата от 14.85 лв., представляваща лихвата начислена от банката върху сумата от продажбата, намираща се в банковата сметка на съдебния изпълнител.

С надлежно допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК, в първото по делото съдено заседание, искът за заплащане на натрупаната по банковата сметка сума е увеличен на 207.88 лева.

В исковата молба се твърди, че с решение от 04.01.2017 г., постановено по т.д. №741/16 г., по описа на ОС - Пловдив, спрямо ищеца „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, с начална дата 31.12.2013 г. Към момента на откриване на производството по несъстоятелност при ответния съдебен изпълнител е било налице образувано срещу ищеца изп.дело № 103/2015 г., по което е насочено принудително изпълнение върху недвижим имот на длъжника, прехвърлен в хода на изпълнителното производство и след вписване на възбрана върху него на третото лице „Еврофууд груп“ ЕООД. Излага, че в резултат на извършена публична продан, с постановление за възлагане от 14.07.2017 г. имотът е възложен на „ФАКТОР 777“ ЕООД срещу цена от 100158.15 лева, намираща се по сметката на ЧСИ и 20 031.63 лева ДДС, преведени по сметка на НАП. Твърди, че с решение от 18.04.2018 г., постановено по т.дело №691/2017 по описа на ПОС, по реда на  чл.647,ал.1т.3 от ТЗ е била обявена за недействителна разпоредителна сделка, извършена от длъжника в хода на изпълнителното производство   в полза на „ЕВРОФУУД ГРУП“ЕООД. Твърди, че получената от публичната продан сума, ведно с натрупаните по банковата сметка лихви върху тази сума са част от масата на несъстоятелността на Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, поради което моли съда да осъди ответника да ги заплати.

Ответникът е оспорил осковете с възражение, че към датата на откриване на производството по неъсотятелност - 04.01.2017 г., процесният имот не е бил включен в масата на несъстоятелността на длъжника, тъй като е бил собственост на  „ЕВРОФУУД ГРУП“ ЕООД, поради което не са били налице основания за спиране или прекратяване на образуваното изпълнително производство, а получената от продажбата сума, подлежи на разпределение в индивидуалното изпълнително производство.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                         Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                                                                          Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                                                        Спорът, предмет на производството по осъдителния иск е за това, дали сумата, предмет на разпределението по ГПК, е част от масата на несъстоятелността. В случай на установяване, че тази сума е част от масата на несъстоятелност, разпределението й може да стане само по реда на чл.722 ТЗ в производството по несъстоятелност, което изключва извършване на разпределение по ГПК, на основание чл.638 ТЗ.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу длъжника в производство по несъстоятелност е било образувано индивидуално изпълнително производство, по което са извършени изпълнителни действия и са събрани постъпления по изпълнението, по чиито размер не се спори, които към датата на откриване на производството по несъстоятелност - 04.01.2017 г., както и към датата на влизане в сила на решението от 18.04.2018 г., постановено по т.дело №691/2017 по описа на ПОС, с което по реда на  чл.647, ал.1т.3 от ТЗ е била обявена за недействителна разпоредителна сделка, извършена от длъжника в хода на изпълнителното производство   в полза на „ЕВРОФУУД ГРУП“ЕООД, не са били разпределени с влязло в сила постановление за разпределение.       

В тази хипотеза намира приложение правилото на чл.638, ал.1 от ТЗ, съгласно което с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имущества по чл. 193 от ДОПК. По силата на тази разпоредба, индивидуалните принудителни изпълнения срещу включеното в масата на несъстоятелността имущество, започнали преди откриване на производството по несъстоятелност се спират и изпълнението продължава в производството по несъстоятелност, като в него се извършва проверка на вземанията на взискателите, осребряването на имущество и разпределението на получените суми.                                                                              Само по изключение съдът по несъстоятелността може да разреши продължаване на изпълнително производство, предприето в полза на обезпечен кредитор по продажба на заложена или ипотекирана вещ и то при съществуваща опасност от увреждане на интересите на кредитора. При дадено такова разрешение от съда, предметът на обезпечението се изключва от масата и остава в разпореждане на съдебния изпълнител, като само остатъкът от цената на имущество, получен след изплащане на взискателя на обезпечения дълг, ще подлежи на връщане в масата за разпределение в общия ред в производството по несъстоятелност. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на предвидената в чл.638, ал.3 от ТЗ хипотеза, при наличие на която съдебния изпълнител би могъл да продължи индивидуалното принудително изпълнение и то до фаза, която не му позволява да извършва разпределение на получени от осребряване суми.

В останалите случаи на образувани изпълнителни производства, от момента на откриването на производството по несъстоятелност, съдебният изпълнител не може да осъществява никакви действия по установяване, осребряване на имуществото на длъжника, нито да извършва разпределение на вече събраните суми между взискателите. Тези действия са от компетентността на синдика, като цялото имущество на длъжника, включително и получените от осребряването му суми, стават част от масата на несъстоятелността. Без значение е в кой момент сумите, събрани в индивидуалните изпълнителни производства ще бъдат преведени по особената сметка на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ, защото още от постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, тези суми се считат за част от масата по несъстоятелността.

Действително съобразно разпоредбата на чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, но това не създава привилегия за съдебния изпълнител при открито производство по несъстоятелност да задържи част от получената от продажба на имущество на длъжника сума, за покриване на дължимите разноски в индивидуалното изпълнително производство. С оглед характера на производството по несъстоятелност като универсално принудително изпълнение, вземанията на всички кредиторите се предявяват в това производство и след приемането им, се удовлетворяват по предвидения в чл.722 и сл. от ТЗ ред.

Гореизложеното обуславя извода на съда, че всички събрани и неразпределение суми в изпълнителното производство, включително лихвите натрупани по банковата сметка на съдебния изпълнител, размерът на които е установен от заключението на вещото лице по ССчЕ, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с което спрямо въззиваемото дружество  „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2” ЕООД е открито производство по несъстоятелност и длъжникът е обявен в несъстоятелност са част от масата на несъстоятелността, поради което въззивникът следва да бъде осъден да ги върне.

С оглед направеното искане и на осн. чл.214, ал.2 от ГПК върху главницата от 100 185.15 лв. се дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на гореизложеното и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което решението следва да бъде потвърдено.                                                                   Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 1285.35 лева, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, изготвен и депозиран е обстоятелствен отговор на въззивната жалба, представена е писмена защита, поради което заплатено адвокатско възнаграждение, което надвишава с около 500 лева минималното възнаграждение, определено по правилата на  чл.7 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, не е прекомерно.                                                                                                                                 С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 1285.35 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №103/12.07.2019 г. постановено по т. д. № 345/2018г. по описа на Д.ки окръжен съд, в частта с която С. Р. С. от гр.Д., в качеството му на ЧСИ с рег. № ххх в КЧСИ е осъден да заплати на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив, представлявано от синдика Г. Г. сумата 6 748.56 лв., представляваща част от сумата 100 185.15 лв. - главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015 г., ведно със законата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 193.03 лева, представляващи лихви по особената сметка, напрупани върху сумата от публичната продан.

ОСЪЖДА С. Р. С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив, представлявано от синдика Г. Г. сумата от 1285.35 (хиляда двеста осемдесет и пет лева и 35 ст.), представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: