Присъда по дело №89/2022 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 24 |
| Дата: | 14 април 2022 г. |
| Съдия: | Деян Иванов Денев |
| Дело: | 20223100200089 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 1 февруари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 89/ 22 г. по описа на ВнОС
Варненска окръжна прокуратура обвинила Т. П. СТ., роден на
******** г. в гр. Добрич, живущ в ******************************,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, не
осъждан, пенсионер по болест, ЕГН:**********
В ТОВА. ЧЕ:
На 02.04.2021г. на път И-29 преди разклона за с. Любен Каравелово,
обл. Варна, при управление на МПС - л.а. Форд „Фокус" с per. № ********
нарушил правилата за движение:
Чл.21, ал.1 от ЗДвП „като избрал скорост за пътното превозно
средство от категория „В" над разрешената за извън населено място от 90
км/ч, а именно 104 км/ч.;
Чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП „На пътното платно с двупосочно движение
на водача на пътното превозно средство е забранено: когато на платното за
движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне";
Чл. 63, ал.2, т.1, пр.1" от ППЗДвП „Надлъжната пътна маркировка
има следните изображения, наименование и значения: единична непрекъсната
линия Ml. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат"и по непредпазливост причинила смъртта на Р. В. Г.,
ЕГН:**********, като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 0,89 на хиляда.
Престъпление по чл.343 ал.З, пр.1, б. „б", пр.1, вр. ал.1, б. „в", вр.
чл.342, ал.1 от НК
Производството се провежда по реда на глава двадесет и седма от
НПК с инициативата на подсъдимия.
Обвинението се поддържа в съдебно заседание, като прокурорът
намира, че деянието е извършено при отегчаващи отговорността
обстоятелства и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание около
средния предвиден за престъплението размер.
По делото са конституирани като частни обвинители В. Р. П. и Г. В.
Г. – майка и брат на пострадалия.
Техният повереник се солидаризира с прокурора по отношение
доказаността на обвинението, като намира, че подсъдимият следва да бъде
изолиран от обществото за продължителен период от време и предлага да му
бъде наложено максимално наказание лишаване от свобода. Решението
относно срока за лишаване от правото да се управлява МПС, предоставя на
съда.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му пледира за произнасяне с налагане на наказание
около минималния размер и условно отлагане на изпълнението му.
1
Съдът, с оглед спецификата на производството, на основание чл. 373
ал. 3 от НПК, приема за установени следните изложени в обвинителния акт
ФАКТИ:
Подсъдимият Т. П. С. живеел в *************. Той бил
правоспособен водач, притежавал СУМПС № *********, валидно до
30.12.2030 г. с придобита категоря „В". Същия притежавал и лек автомобил
Форд „Фокус" с per. № ********., който към дата 02.04.2021 г. бил
технически изправен.
На 02.04.2021г. около 13.00 часа в с. Стожер, обл. Добрич, подс.. С.
след като употребил алкохол, се качил в личния си автомобил Форд „Фокус"
с per. № ******** и потеглил. Той шофирал агресивно и с висока скорост из
улиците на с. Стожер. Около 13.30 ч. бил подаден сигнал до ОД МВР -
Добрич за агресивното шофиране на подс.С. във видимо нетрезво състояние,
откъдето изпратили автопатрул при 02 РУ - Добрич, състоящ се от
свидетелите - полицейските служители Г. С. и М. А.. Те пристигнали в селото
за около 20 минути и при направения обход, забелязали управлявания от
подсъдимия автомобил да се движи. Тръгнали след автомобила и подали
звуков и светлинен сигнал, с цел да спре.
Подсъдимият не се подчинил, а увеличил скоростта на автомобила и
тръгнал по главната улица на селото и продължил да шофира с много висока
скорост по главния път в посока гр. Варна. Полицейският автомобил също го
последвал, като се движел на дистанция от около 200-300 метра от него, с цел
да не предизвика ПТП. Когато наближили разклона за с. Дебрене,
полицейските служители се свързали с ОДЧ при 02 РУ - Добрич и съобщили,
че л. а. Форд „Фокус" с per. № ********, управляван от подс. С., навлиза в
територията на ОД - МВР - Варна и поискали съдействие, да бъдат уведомени
колегите им от Варна, за да пресрещнат автомобила. В този момент те
изключили и звуковия и светлинен сигнал на полицейския автомобил и
продължили да следват подсъдимия от разстояние, за да видят накъде ще се
насочи. През цялото време, автомобилът управляван от подс. С. се движел с
висока скорост, криволичел по пътя, не позволявал на други автомобили да го
изпреварват и предприемал рискови маневри.
След като подминал разклона за с. Любен Каравелово в посока град
Варна автомобилът, управляван от подс. С., се движел със скорост от около
104,80 км/ч. /комплексна ATE и СМЕ / л. 104-131/. В този район пътното
платно е двупосочно с две ленти за движение, по една във всяка посока.
Лентите за движение са разделени с бяла непрекъсната линия. Пътното
платно е било сухо, без неравности по него, с ясна и неограничена видимост.
В това време, в същия участък от пътя, но в посока от гр. Варна към
гр. Добрич със скорост от около 82 км/ч, се е движел лек автомобил Форд
„Фиеста" с per. № ******** управляван от пострадалия Р. В. Г.. Автомобилът
бил технически изправен.
В момента, когато дистанцията между двата автомобила е била
около 70 метра, без причина обв. С. рязко навлязъл в лентата за движение в
обратна посока и с предната си дясна част на автомобила, ударил предната
2
лява част на движещия се там в този момент л.а. автомобил Форд „Фиеста" с
per. № ******** управляван от пострадалия Р. В. Г..
След удара автомобилът, управляван от Р. Г. се завъртял на 180
градуса и спрял извън пътното платно, в дясно по посока на движение с
насочена предна част към гр. Варна.
Автомобила управляван от подс. С. след удара се върнал в платното
за движение в посока гр. Варна. Ударил се в мантинелата в дясно по посока
на движение и спрял на около 50-60 метра от мястото на удара с насочена
предна част към гр. Добрич.
Цялата ситуация била възприета от свидетелите С. и А.. Те се
приближили и спрели в района на ПТП. Тъй като и двата автомобила били
много деформирани и не можели да окажат помощ на пострадалите, като ги
изведат от автомобилите, полицаите веднага подали сигнал до 02 РУ при ОД
на МВР Добрич за инцидента, след което запазили местопроизшествието.
След пристигането на медицинския екип, същия установил, че Р. Г. е
починал. С помощта на специализиран екип подс. С. е бил изведен от
автомобила и транспортиран до СБАЛ „Св. Анна" гр. Варна, където бил
настанен за лечение.
От извършената СМЕ(л.97-102) /Аутопсия №20/2021г./ се
установява, че в следствие на ПТП върху Г. са установени следните
травматични увреждания: разкъсване на лявата сърдечна камера, разкъсване
и контузия на бели дробове, счупване на лява ключица, счупване с
разместване на фрагменти на 3-11 леви ребра и на 4-5 десни ребра, колабс на
двата бели дроба, 1500мл кръв и кръвни сгъстаци в лявата плеврална кухина и
др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена, с оглед направеното при условията на чл. 371 т. 2 от
НПК признание и подкрепящите го доказателства, събрани на досъдебното
производство, а именно: прочетените на основание чл. 282 НПК заключения
по назначените експертизи в досъдебното производство; основаното на чл.
283 НПК приобщаване на писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото:
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за разпит на
свидетели, свидетелство за съдимост, удостоверения за наследници,
протоколи за химически експертизи.
От приетите доказателствени материали, по убедителен и
еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства,
свързани с извършеното и признато от подс.С. престъпление по транспорта.
За обективни, безпристрастни и добросъвестни съдът намери
заключенията на назначените в предходната процесуална фаза експертизи. Те
са изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават
задълбочен отговор на поставените и въпроси, поради което липсват всякакви
съмнения относно обосноваността на заключенията и спор между страните
3
относно приобщаването й към доказателствения масив по делото.
Видно от заключението на назначената по делото СМЕ, в следствие
на ПТП, на Г. са причинени следните несъвместими с живота травматични
увреждания: разкъсване на лявата сърдечна камера, разкъсване и контузия на
бели дробове, счупване на лява ключица, счупване с разместване на
фрагменти на 3-11 леви ребра и на 4-5 десни ребра, колапс на двата бели
дроба, 1500мл кръв и кръвни сгъстаци в лявата плеврална кухина, като
причината за смъртта му е била тежката комбинирана травма гърди, корем,
крайници, представена от тежка контузия на белите дробове, разкъсване на
сърдечен мускул, счупване на лява ключица, леви и десни ребра, излив на
значително количество кръв и др.
Описаните в СМЕ травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в посока
отпред назад и отляво на дясно в областта на главата, гръдния кош, корема,
крайниците. Преценени в своята съвкупност същите биха могли да бъдат
получени при удар в детайли на МПС при ПТП.
При проведеното химическо изследване не е установен алкохол в
кръвта на Г..
По експертен път е изведено, следствие заключение по
автотехническата експертиза, че скоростта на автомобила на подсъдимия е
била 104, 80 км/час, че той е напуснал лентата си за движение и се е насочил
към тази за насрещно движещи се автомобили, където със скорост от 96 км./ч
почти челно се сблъскал с автомобила, управляван от пострадалия Г..
Автомобилите, заключава експертизата, са били технически
изправни преди произшествието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Налага се правния извод, че Т. П. СТ. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на Престъпление по чл.343 ал.З, пр.1, б.
„б", пр.1, вр. ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК
На 02.04.2021г. на път И-29, преди разклона за с. Любен Каравелово,
обл. Варна, при управление на МПС - л.а. Форд „Фокус" с per. № ******** в
пияно състояние и след нарушение на правилата за движение по пътищата, по
непредпазливост причинил смъртта на Р. В. Г..
Нарушението на правилата по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП e в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в
причиняване смъртта на пострадалия Тази връзка се доказва от събраните по
делото доказателства. В резултат и на движенето с непозволена скорост,
подсъдимият е загубил управлението над автомобила и е навлязъл в
насрещната лента за движение. Подс. С. е бил длъжен да не превишава
максимално разрешената скорост за движение извън населено място,
законоопределена на 90 км. в час.
Въпреки това, пренебрегвайки модела за дължимо поведение, той се
движел със скорост, при която и с оглед състоянието на алкохолно опиянение
в което се е намирал, управлението на автомобила му се оказало практически
4
невъзможно.
Неправилната преценка на водача, довела до невъзможност за
овладяване на автомобила, е причинила настъпването на общественоопасния
резултат.
Условията, без които вредоносните последици не биха настъпили,
са движението със забранена скорост, но и пренебрегването на забраните за
пресичане на единичната непрекъсната линия на надлъжната пътна
маркировка и навлизане в насрещната лента за движение без необходимост,
както и управление на МПС след употреба на алкохол.
Видно от приетото заключение по химическата експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта, този в кръвта на подсъдимия
е бил 0, 89 на хиляда и това състояние не му е позволило да осъществи
дължимото по ЗДвП поведение и да контролира автомобила, така че да
предотврати произшествието.
Във връзка с нарушените правила за дължимо поведение, станали
причина за причинения вредоносен резултат, съдът следва да спомене и
следното:
Според АТЕ причината за настъпване на произшествието е
напускане на лентата за движение и преминаване на автомобила на
подсъдимия в насрещната пътна лента, високата скорост на движение и
забавената, заради употребения алкохол, реакция на водача.
Именно тези нарушения се явяват техническата причина за
настъпване на произшествието, тъй като посочената превишена скорост и
споменатата алкохолна концентрация са възпрепятствали възможността на
подс. С. да контролира автомобила, а и собственото си поведение.
Извършвайки ги, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да овладее
превозното средство и по този начин е причинил ПТП с тежки последици.
В причинна връзка с вредоносния резултат обаче са и нарушенията
на чл. 16 от ЗДвП и 63 ал. 2 т. 1 от Правилника за приложението му.
Тези норми забраняват на водача на ППС да пресича непрекъснатата
линия от надлъжната пътна маркировка, да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение при пътно платно с двупосочно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. От данните по делото безспорно е установено,
че в случая не са били налице обективни причини, провокиращи подсъдимия
да предприема такива маневри. Според показанията на полицейските
служители, /свидетелите А. и С./, подсъдимият, управлявайки автомобила си,
нееднократно е навлизал в лентата за насрещно движение, докато не се
насочил срещу автомобила на пострадалия.
При посочените от заключението по АТЕ условия на неограничени
видимост и обзорност и при ясно очертана разделителна линия и наличие на
насрещно движещо се МПС, подсъдимият умишлено е навлязъл в насрещната
лента за движение, като така е създал непредотвратима опасност за
настъпване на пътно транспортно произшествие. Критичната пътна ситуация
е създадена изцяло от него, а пострадалият Г., чийто автомобил се движел със
5
скорост около 82 км/ч, не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение от
други участници в движението и за него не е съществувала възможност да
предотврати произшествието, дори и да е реагирал на внезапната опасност.
Пияното състояние е доказано, освен от самопризнанията на
подсъдимия и от прочетените на основание чл. 283 от НПК свидетелски
показания и протокол за извършена химическа експертиза.
Съдебната практика, че при виновно причиняване на съставомерни
последици, пияното състояние на водача е достатъчно, че да се субсумира
деянието под квалифицирания състав на чл. 343 ал. 3 пр.1 от НК е константна.
Не се изисква наличието или доказването на причинна връзка между
състоянието на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата по
ЗДвП, а само такава между нарушенията и съставомерния резултат.
Не може да не се спомене обаче, че степента на алкохолна
концентрация, макар не висока, безспорно е оказала крайно негативно
влияние върху психофизическото състояние на подсъдимия и е станала
основна причина за нарушаване на правилата за движение и настъпилия в
тази връзка общественоопасен резултат.
От заключението по изготвената по време на досъдебното
производство комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза е видно, че по време на деянието подсъдимият е бил вменяем. От
това на назначената в съдебната фаза на процеса СППЕ съдът прави извод, че
подсъдимият е вменяем и по време на съдебното производство и в състояние
да участва в него, като правилно възприема фактите имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Съмненията относно вменяемостта, респективно необходимостта от
назначаване на психиатрична експертиза, произтичат от обстоятелството, че
подсъдимият Т. П. СТ. страда от параноидна шизофрения. Параноиден
синдром. Непрекъснато протичане.Личностова промяна.
Според експертното мнение, подсъдимият е с психопатно поведение,
характеризиращо се с емоционолно- волева нестабилност, импулсивност,
лесно пламваща раздразнителност, с агресивна зареденост без съществен
повод и снижен количествено волеви акт при системна злоупотреба на
алкохол.
Самоконтролът на подсъдимия след употреба на алкохол, заради
болестните му изменения и отсъствието на поддържащо лечение е бил рязко
снижен. Въпреки това той е управлявал МПС в пияно състояние, с
концентрация, безспорно по голяма от установената, тъй като видно от
протокола за вземане на биологични проби за употреба на алкохол,
манипулацията е извършена три часа след произшествието.
Подс. С. е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, управлявайки автомобил lв пияно състояние , в
нарушение на правилата за движение по пътищата и неподчинявайки се на
полицейско разпореждане, но самонадеяно си мислел, че ще ги предотврати.
Ето защо съдът, с оглед данните по делото намери, че вмененото деяние е
осъществено при хипотезата по чл. 11 ал. 3 пр. 2 от НК, макар и доближаващо
6
се по характеристиките си до престъпление по чл. 342 от НК..
Не бива да бъде подминато и констатираното неглижиране на
служебни задължения у лекар, индиректно способствало за извършването на
това престъпление.
Съгласно медицинската документация, приложена по делото, от
2016 г. подсъдимият бил многократно настаняван на принудително лечение в
психиатричните болници в Карвуна, Царев Брод, в Психиатрична клиника
към „Света Марина“ Варна и двукратно в ЦПЗ Добрич. Последната му
хоспитализация приключила на 22 12 2020 г.Бил диспансеризиран и
инвалидизиран пожизнено от СП ТЕЛК Добрич.
Въпреки това, седмица след последното му лечение,
общопрактикуващият лекар Татяна Г.а, без да провери информация за
придружаващи заболявания, удостоверила, че подс. С. отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите на МПС и че не подлежи на
освидетелстване от Транспортна Областна Лекарска Експертна Комисия.
Такова задължение / за проверка/ лекарят имал съгласно приложение две на
Наредба № 3/ 11 05 2011 г. за изискванията за физическа годност към
водачите на МПС .
Това позволило на подсъдимия да поднови свидетелството си за
управление на МПС въпреки сериозното си психическо заболяване.
Съдът няма сигнална функция във връзка с констатации за
извършени закононарушения, но не може да премълчи обстоятелството, че
намира подобен непрофесионализъм за повече от укорим.
ЗА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 343 ал. 3 т.“ б „ пр. 1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години
лишаване от свобода. Многобройни или изключително смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът не намери, поради което за
него остана задължението да индивидуализира санкцията по правилата на чл.
58а във вр. с чл.54 от НК.
При решаване на въпроса за наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия Т. П. СТ. заради разглежданото в настоящия процес
престъпно деяние, съдът съобрази лошите му характеристични данни/
арогантен, невъздържан, конфликтен, употребяващ алкохол в големи
количества с последваща от това агресивност / и многократното
санкциониране по административен ред заради управление на МПС в
нарушение на правилата на ЗДвП, включително и след употреба на алкохол и
с непозволена и несъобразена скорост.
Съдът съобрази и това, че подсъдимият, въпреки съзнание за
заболяването си и въздействието на алкохола върху психиката му е
управлявал МПС след употребата му, а деянието му, с оглед доказателствата
по делото за неподчинение на полицейско разпореждане за спиране,
последващо преследване и безразсъдно шофиране в насрещната лента за
движение, граничи с допустителство за причиняване на съставомерни
7
увреждания.
Намери , че от значение за индивидуализацията на санкцията, като
елемент от личностната характеристика на подсъдимия е и обстоятелството,
че през 2019 г. в пияно състояние е отнел противозаконно автомобил, с който
в последствие е катастрофирал.
Отчете в тази връзка и заключението по КППЕ, според което у
подсъдимия са налице „устойчиви стереотипи на поведение, включващи
системна употреба на алкохол и несигурни морални установки- опиване,
направомерно шофиране, несъобразена скорост, агресивно поведение“.
Не без негативно значение при отмерване на санкцията е и
съдебното мнение за вида проявена непредпазливост.
Според ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС., подходът в съдебната
практика е еднозначен - извършителите на деяние при условията на
съзнавана непредпазливост подлежат на определяне на по-тежко наказание
в рамките на предвидените в закона санкции.
Това и следва да е така, защото самонадеяното поведение има и
морално укорим аспект заради демонстративното неглижиране на
предвидими тежки последици, съчетано с недопустимо погазване на
установените императивни правила и норми.
Направеното от подс.С. признание съдът не прие за смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съобрази, че то вече е използвано като
условие за използване на привилегията по чл. 58а от НК.
Не отчете като такова обстоятелство и декларираното в съдебно
заседание съжаление за извършеното. То по скоро е наизустено, като условие
за очаквано снизхождение. Подсъдимият не е дал обяснения по време на
наказателното производство, но от съдържанието на интервюто с него,
проведено във връзка с психиатрично психологичното му освидетелстване се
изяснява, че не проявява самокритичност, а напротив, прави опит за
омаловажаване на извършеното чрез самосъжаление.
Максималният размер на предвидената санкция съдът не наложи,
защото намери, че чистото съдебно минало и влошеното здравословно
състояние на подсъдимия заслужават законопозволена /чл. 54 ал. 2 пр. 1 ог
НК / снизходителност.
Тези обстоятелства обаче не могат да бъдат преекспонирани и да
надделеят над отегчаващите, свързани със степента на обществена опасност
на процесното деяние.
Изхождайки от конкретиката на процесния случай и съобразявайки
високата обществена опасност и тежест на извършеното престъпно деяние,
както и високата лична обществена опасност на подсъдимия С., съдебният
състав единодушно реши, че по отношение на този подсъдим следва да бъде
наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Справедливостта, според преценката му, изисква то /
деянието/да бъде санкционирано с лишаване от свобода за срок от
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
8
Тъй като подсъдимият С. е асоциален и общественоопасен, се налага
да бъде изолиран от собствената му социална среда за продължителен срок от
време, за да бъде предпазено обществото от реалната опасност, която той
представлява за останалите му членове, предвид цялостния му негативен
личностен профил.
Незаконосъобразно би било, а и житейски неоправдано, да се
приеме, че при определяне на наказание в по – малък размер подсъдимият ще
бъде поправен и превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави,
както и че такова наказание ще окаже и целения предупредителен ефект.
Не следва да се пренебрегва и факта, че престъпленията по
транспорта са твърде често и опасно явление и с оглед механизма на
осъществяването им и съставомерния си резултат са със заслужено висока
степен на обществена нетърпимост, която изисква и по засилена репресия.
Заради престъпното поведение на подсъдимия е загинал невинен млад човек в
разцвета на силите си, а на близките му са причинени психически травми от
ненавременната и нелепа загуба.
Деянието на подс. С. и с оглед общественоопасните си последици и
социално отражение през призмата на генералната превенция, би следвало да
бъде санкционирано с лишаване от свобода в отмерения срок.
Определеното по този начин наказание не би се превърнало в
неоправдано възмездие и би изпълнило най-качествено целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно: да въздейства
поправително върху подсъдимия и възпитателно и предупредително както по
отношение на него, така и по отношение на останалите членове на
гражданското общество и същевременно ще изиграе ролята си на своеобразен
контрамотив за въздържането на подсъдимия от извършването на
общественоопасни деяния за в бъдеще, а и за неутрализиране на
нихилистична му нагласа. Упражнената държавна принуда в този обем е
съобразена с принципите за законоустановеност и справедливост, не
надхвърля необходимото за поправянето на дееца и не би породила у него и
останалите членове на обществото чувство на безнаказаност.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 58а от НК,
досежно постановената осъдителна присъда при особените правила по чл. 373
ал. 2 от НПК, така определеното наказание бе редуцирано по реда на чл. 58 а
ал.1 от НК до размер от ДЕВЕТ ГОДИНИ ТРИ МЕСЕЦА И ТРИ ДНИ
лишаване от свобода.
Тъй като санкцията за деянието прави безпредметен въпроса за
неговото условно отлагане, а то самото е непредпазливо извършено, съдът на
основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС определи първоначален "ОБЩ" режим за
изтърпяването му.
При определяне размера на другото кумулативно предвидено в
закона наказание за извършеното престъпление - лишаване от
правоуправление на основание чл. 343 г вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, съдът взе
предвид изискванията на чл. 49, ал. 2 от НК, предишните нарушения на
правилата за движение по пътищата и фактът на осъществяваните във връзка
9
с деянието. При тези доказателства съдът намери, че справедливо, съответно
на тежестта на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия
като водач на МПС, е наказание лишаване от правото да се управлява МПС
за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Този срок ще даде възможност на
подсъдимия в пълнота да осъзнае последиците от пренебрегването на
установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от
възможността да упражнява тази дейност за дълго време, което пък ще му
въздейства предупредително и възпиращо за осъществяване на подобни
противоправни деяния за в бъдеще.
С оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден на основание
чл. 189, ал. 3 НПК да заплати направените по делото разноски .
Така мотивиран, въз основа на посочените фактически и правни
доводи,Варненски окръжен съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10