Определение по дело №583/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 648
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Виолета Магдалинчева
Дело: 20211000600583
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 648
гр. София , 02.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600583 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К. Т. - защитник на подсъдимия Л. Г. Л.,
срещу определение от 14.05.2021 г. от проведено разпоредително заседание по н.о.х.д.
№ 201/2021г. на ОС-Враца, с което е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство по делото.
С жалбата се поддържа становище за неправилност на определението. Твърди
се, че от съдържанието на обвинителния акт не ставало ясно в какво точно са обвинени
подсъдимият Л.Л. и неговите съучастници. Поддържа се, че не са посочени действията,
чрез които е осъществено деянието по член 277а от НК, че не е дефинирано естеството
на съучастническата деятелност, нито е разяснено, че обектът, в който са извършвани
теренните археологически разкопки, представлява недвижима културна ценност.
Отправената в частната жалба претенция към тази инстанция е за отмяна на
определението и за постановяване на ново, с което да се прекрати съдебното
производство и делото да се върне в досъдебната му фаза.
Софийски апелативен съд намира частната жалба за допустима. Същата е
депозирана срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на Глава двадесет и
втора от НПК, от процесуално легитимиран субект - защитник на подсъдимия Л.Л., и в
предвидения законов срок от 7 дни - определението е издадено в открито заседание на
14.05.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 19.05.2021г.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
На първо място следва да се посочи, че окръжният съд не е отговорил
мотивирано на отправеното в разпоредително заседание искане на защитата за
прекратяване на съдебното производство. То е било изпълнено с доводи, преповторени
и в частната жалба, които не са намерили конкретен отговор - вместо това обобщено
съдът е посочил, че обвинителният акт отговаря на изискванията на член 246, ал. 2 от
1
НПК.
Това всъщност не е така, макар и не по всички съображения, посочени от
защитата.
Обвинителният акт е внесен в ОС-Враца за престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. По волята на обвинението предадени
на съд са четири лица - Л.Л., С. П., А. А. и Б. К. - с твърдения в диспозитива на
обвинителния акт, че в съучастие, като съизвършители са търсили археологически
обекти, като са извършили теренни археологически разкопки, за което са използвали
технически средства /лопати, въже, чук, брадва и металдетектор/, а също и две МПС -
л.а. "Фолксваген Голф" с рег. № ******** и л.а. "Мерцедес" с рег. № ********.
Неоснователно и пред окръжния съд, и в частната жалба защитникът на подс. Л.
твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК,
тъй като прокурорът не е посочил, че обектът, в който са правени разкопките,
представлява недвижима културна ценност. Подобна информация в обвинителния акт
не е било необходимо да присъства. Разпоредбата на член 277а, ал. 2 от НК предвижда
различни форми на общественоопасна деятелност - в първия случай тя е свързана с
извършване на теренни археологически разкопки, а във втория с извършването на
изкопни работи на територията на недвижима културна ценност. От начина, по
който словесно и юридически е формулирано обвинението, е видно, че прокурорът е
решил обвиняемите лица да бъдат предадени на съд за това, че са извършвали теренни
археологически разкопки. Поради това не е била необходима обосновка в
обвинителния акт относно това, че изкопните работи са осъществявани на територията
на недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство
(ЗКН).
Едновременно с това, основателно е твърдението на защитата, че в
обвинителния акт не е посочена конкретната деятелност на обвиняемите, която ги
свързва с престъплението по чл. 277а от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт - л. 2, параграф 1 - фигурира единствено твърдението, че четиримата
са копаели в местността "Рогозен" в землището на с. Рогозен, област Враца. Защо обаче
прокурорът е свързал тези действия със състава на престъплението по чл. 277а от НК
не става ясно. При описание на фактите обвинението не посочва извършваната от
четиримата подсъдими съучастническа дейност да е целенасочено свързана с
търсенето на археологически обекти по смисъла на чл. 146 от ЗКН или с извършването
на теренни археологически разкопки по смисъла на чл. 147, ал. 4, т. 1 от същия закон.
Не е конкретизирано, че местността, в която са правени разкопките е свързана с
културното наследство на страната и има културна или научна памет. Липсва каквато
и да е друга информация, която да насочи, че се касае за т.нар. "иманярски разкопки", а
не за дейност, несвързана с тях.
На л. 2, параграф 2 от обвинителния акт прокурорът е посочил, че при
полицейската проверка подсъдимите не са представили разрешение за извършване на
теренни археологически разкопки, както и такова за търсене на археологически обекти.
Съставите на престъплението по чл. 277а от НК изискват лицето, извършващо
иманярската дейност поначало да не притежава такова разрешение, а не да не го носи в
себе си и да не го представи при поискване. Освен това - доколкото нормата на НК е с
препращаща диспозиция, прецизното описание на престъпното деяние от страна на
обвинението налага посочването и на конкретните текстове от ЗКН, регламентиращи
издаването на такова разрешение.
2
Посочените нарушения, доколкото са свързани с правото на защита на
привлечените към отговорност лица и го накърняват, са съществени, но отстраними по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Определението на окръжния съд, с което е
направена противна на тази преценка, следва да бъде отменено, съдебното
производство прекратено и делото върнато на прокурора за изготвяне на обвинителен
акт в съответствие с изискванията на член 246, ал. 2 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, САС, НО, VІ състав
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.05.2021 г. от проведено разпоредително заседание
по н.о.х.д. № 201/2021г. на ОС-Враца, в частта, в която е оставено без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и вместо
него:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.д. № 201/2021 г. на ОС-Враца.
ВРЪЩА делото на ОП-Враца за отстраняване на процесуалните нарушения,
посочени в мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

За издаването му да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3