№ 107
гр. Ловеч, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20254310200018 по описа за 2025 година
С Електронен фиш Серия К № 9876406 на ОД на МВР Ловеч на Д. Л. К.
от гр.Варна, ЕГН:********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, за това, че на
15.10.2024 г. в 18:32 часа в обл.Ловеч, ПП I-4, км.34+900, в с.Микре, с АТСС
ARH CAM S1, насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки при
максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено нарушение за
скорост с МПС „БМВ 530 Д“ с рег.№ * **** **, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 120cd3d. Посочено е, че при
разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 71 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. Нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/6266648 на 02.04.2024 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Д. Л. К., който
го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, като оспорва направените констатации и правни изводи.
Излага, че АНО не е посочил заснетата скорост на движение на автомобила, от
която след приспадане на толеранса е установено превишението на скоростта,
1
неправилна е правната квалификация на деянието, не са налице доказателства
за повторност на нарушението, тъй като ЕФ № 6266648 е издаден на
17.08.2022 г. и отворен в ССЕВ на 18.03.2024 г., каквато възможност за
връчване е предвидена в ЗИДЗЕУ/ДВ,бр.80 от 19.09.2023 г./, влязъл в сила на
31.03.2024 г., както и че не е изразявал съгласие по смисъла на чл.26а, ал.5 от
ЗЕУ. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ, алтернативно да измени
обжалвания ЕФ, като определи наказание за нарушение, което не е извършено
в условията на повторност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
се явява и адв.В.Г., пълномощник на жалбоподателя. Постъпила е молба от
адв.Г. със становище по същество, с която моли съда да отмени или измени
обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, тъй като видно от справка от АИС
АНД/л.18/ ЕФ е връчен чрез ССЕВ на жалбоподателя на 12.12.2024 г., жалбата
е подадена по ел.път на 27.12.2024 г. и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на
02.01.2025 г., поради което съдът приема, че същата е подадена в
законоустановения срок, но по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено,
че автомобилът е управляван със скорост 71 км/ч при максимално разрешена
скорост за населено място от 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е.
превишение от 21 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от
използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената
скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича не от п.з. В-26, а директно
от закона, видно от представената схема на пътния участък и съответства на
зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, с.Микре, което е пътният
участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е
2
безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и
приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.
В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 74 км/ч, а след
като е приспаднат автоматично 3 км толеранс е 71 км/ч, като тази скорост е
отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е.
при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и
модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството,
че нарушението е извършено в населено място, което е видно от представената
схема. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който
се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената
за населено място 50 км/ч. Тук следва да се отбележи, че неправилно
наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.2
от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на
административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на
нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното
посочване на чл.21,ал.1 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че
не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да
разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ,
бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание
по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не
могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена
скорост от 71 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която
не е трябвало да се превишава е била 50 км/ч/съгласно Д-11/, видно от
приложената схема, от която освен наличието на табела за населено място е
видно и местоположението на автоматизираното техническо средство.
По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен
3
тип средство за измерване на БИМ/л.15/ и протокол от проверка № 068-СГ-
ИСИС/21.05.2024 г./л.14/, от които се установява, че използваното АТСС е
одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред. Приложен е снимков
материал /л.21/.
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и
мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на
процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от
установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се
приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при
издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според
Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС
– Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
4
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид
горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването
на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от
ЗДвП).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от
приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден от
Робот ЕЦОН на 28.10.2024 г./л.18/. Видно от представените писмени
доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е
обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от
представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой
служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В
ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на
извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението,
посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и
установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Обстоятелството,че нарушението е извършено в населено място е отразено
изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване
на санкционната норма.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че «Електронният фиш
по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.
186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
5
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.» Последният, видно от събраните по
делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и
не е депозирал декларация и към настоящия момент, от която да се
установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на
процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол
с рег. № 906р-10267 с дата на използване 15.10.2024 г. по описа ОД на МВР -
Ловеч, сектор ПП, удостоверяващ използването на споменатото мобилно
техническо средство на 15.10.2024 г., от който е видно мястото за контрол,
къде е бил разположен автомобилът с техническото средство, в какъв режим е
работело същото, посока на задействане, посока на движение на
контролираните МПС, ограничение на скоростта, броя на установените от
АТСС нарушения. Видно е още местоположението на мобилната система и
отстоянието й от пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта, т.е.
дължината на контролирания участък.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/
гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. "
Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
6
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия
момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването
им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
/чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението,
дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната
регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
7
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Не е необходимо в ЕФ
да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена
скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165,
ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от
2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда
обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на
чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се
установява, че измерената от системата скорост е от автомобила на
жалбоподателя. Служебно известно е на съда, че съгласно ръководството на
потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни
снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по
време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и
дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на
8
лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков
материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало
измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е
такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на
измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и
посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е
този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите
са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС, а такива в
конкретния случай не са налични. Така, че ако автомобила не се е движел с
превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде
заснет.
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ Серия К № 6266648. В обжалвания ЕФ е отразено, че
така описания ЕФ е влязъл в сила на 02.04.2024 г., като наказващият орган е
представил ЕФ Серия К № 62266648, както и справка от АИС АНД /л.20/ от
които е видно, че с ЕФ Серия К № 6266648 жалбоподателят е бил
санкциониран за извършено от него на 17.08.2022 г., в 00:50 часа в гр.Варна,
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50 лева. От
разпечатката от автоматична информационна система на Сектор Пътна
полиция, е видно, че този електронен фиш е съставен на 30.08.2022 г., връчен
е на жалбоподателя на 18.03.2024 г., и е влязъл в законна сила на 02.04.2024 г.
Обстоятелството, че ЕФ Серия К № 6266648 е бил връчен на жалбоподателя
през ССЕВ/л.12/, преди влизане в сила на възможността за електронно
връчване, въведена със ЗИДЗЕУ/ДВ.бр.80 от 19.09.2023 г./ в сила от 31.03.2024
г., макар да представлява нарушение на процедурата по връчване на НП/ЕФ,
то същото не е съществено според настоящата инстанция и не може да се
приеме за такова съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване
9
правото на защита на санкционираното лице както срещу първоначалния ЕФ,
с който е наложена санкция за превишена скорост, така и срещу ЕФ, с който е
наложена санкция за нарушение, извършено в условията на повторност, тъй
като жалбоподателят в крайна сметка е получил лично ЕФ, с който е
санкциониран и след връчването му е имал възможност да упражни правото
си на жалба и съдебен контрол върху същия. В случая жалбоподателят е
получил ЕФ Серия К № 6266648 на 18.03.2024 г., не е упражнил правото си на
жалба и същият е влязъл в сила на 02.04.2024 г. Трайна е съдебната практика
по въпроса, че невръчването на ЕФ или връчване на същия в нарушение на
процедурата, разписана в закона е въпрос, който се отнася само до преценката
за допустимост на жалбата и срокът, в който е подадена, но не е основание за
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО
законосъобразно е квалифицирал и приложил административно наказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно
извършено нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Посочена е и привръзка със
съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП. Както беше посочено по - горе, с електронния фиш
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишил разрешената скорост на
движение от 50 км/., предвидена за движение в населено място, тъй като се е
движил с 71 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване
на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал. 1/ или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4/ и системно такова/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на същата разпоредба, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се
10
посочи, приложената административно наказателна разпоредба на чл. 182, ал.
4 ЗДвП е обвързана със съответната хипотеза по ал. 1, като от описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение
в обстоятелствената част на електронния фиш /превишаване на скоростта в
населено място и стойността на конкретното превишение, изчислено коректно
на база измерената скорост, намалена с допустимата грешка при измерването/,
ясно сочат и това е отразено в обжалвания ЕФ, че жалбоподателят е наказан за
повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наказуемо с
глоба 100 лв., чийто двоен размер съответства на наложената с ЕФ глоба в
размер на 200 лв.
Описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е
наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място,
тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение – превишена скорост с
цитирания издаден и влязъл в сила електронен фиш. Съгласно чл. 189, ал. 2
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. С този принцип законът придава на АУАН,
респективно на ЕФ значението на доказателствено средство, което може да
бъде опровергано от събраните в хода на съдебното или административното
дирене доказателства или да бъде изключено от доказателствения материал,
ако бъде проведено успешно оспорване на посочените в него обстоятелства. В
обстоятелствената му част ЕФ е доказателствено средство, което съдът е
длъжен да цени като приеме за осъществени посочените в него съставомерни
факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по делото
доказателства, включително представените от АНО, като в конкретния случай
описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността
/електронен фиш Серия К, 6266648/ е приет като писмено доказателство по
делото. От съдържанието му се установява, че с него на основание чл. 189, ал.
11
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП жалбоподателят е наказан за същото по вид
нарушение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и че е влязъл в сила на 02.04.2024 г.
Следователно процесното нарушение, извършено на 15.10.2024 г., попада в
рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено,
като е без значение колко време е изминало между двете нарушения, тъй като
закона обвързва повторността не с датата на извършване на предходно
нарушение, а с датата на влизане в сила на акта, с който е наложено наказание
за това нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал.
4, във връзка с ал. 1, т.3 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от
хипотезата й, и законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана
на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, действаща към момента
на извършване на деянието. Независимо от обстоятелството, че разпоредбата
на чл.189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение №
4/30.04.2025 г. на Конституционния съд /ДВ бр.38/2025 г./, настоящата
инстанция намира, че въпреки, че към преписката не са ангажирани
доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, само това
обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. Не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и
изтъкнати от жалбоподателя. От друга страна следва да се има предвид и това,
че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят през последните
години е една от основните причини за настъпването на пътно транспортни
произшествия с тежък резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава
обществената опасност на деянието, още повече, че нарушението е извършено
в условията на повторност.
По изложените съображения, съдът приема, че нарушението е
безспорно доказано, в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв
12
следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото,
като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 9876406 на ОД на МВР
Ловеч, с който на Д. Л. К. от гр.Варна, ЕГН: ********** е наложена на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП,
глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13