№ 36
гр. Провадия, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100660 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. Н. М. предявява срещу М. М. М. иск за увеличаване присъдената с
Решение № 46/20.02.2018 г. по гр.д. № 1389/2017 г. по описа на РС-Провадия
в полза на детето Б. М. М. издръжка от 140.00 лева на 250.00 лева.
В исковата молба се посочва, че присъдената първоначална издржъка е
вече недостатъчна за задоволяване на нарастващите потребности на детето от
храна, облекло и учебни пособия, предвид предстоящото догодина започване
на първата учебна година, на както и поради здравословните проблеми на
детето – главоболие, остър тонзилит, възпаление на гърлово и сливиците. По
същество се моли за увеличаване на размер на присъдебната издръжка на
250.00 лева. Претендира разноски за заплатена адвокатски хонорар.
Назначеният от съда особен представител оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита същият за неоснователен. Счита, че не е налице
съществено изменение на обстоятелствата, при които се присъжда
първоначалната издръжка. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа предявените
искове. Моли за уважаването им. Ответникът, чрез назначения му особен
представител, поддържа подадения писмен отговор. Моли за отхвърляне на
1
исковете за издръжка за сумата над минималния размер. ДСП-Провадия не
изпраща представител. Депозира социален доклад.
Фактически констатации на съда:
По делото са събрани множество писмени доказателства, както
служебно от съда, така и по инициатива на страните, като същите са
неоспорени от страните. Поради тези причини съдът основава своите
фактически констатации изцяло на тях.
Ответникът е осъден с решение на РС-Варна да заплаща издръжка в
полза на своето дете Б. М. М. в размер на 140.00 лева, считано от 25.10.2017 г.
Детето към онзи момент е на около една година, а към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящия процес – почти на 6 години.
От разпита на свидетелите се установява, че боледува често от остри
респираторни заболявания. По делото не се установява детето да се нуждае от
извънредни разходи, свързани с отглеждане и възпитанието му, както и за
лечение на хронични заболявания. Ето защо съдът намира, че детето се
нуждае от обичайна издръжка, характерна за неговата възраст.
За установяване размера на доходите, както на ищцата, така и на
ответника, са събраните редица писмени доказателства. Родителите не са
трудово ангажирани. Липсват данни за техните доходи. Единствено за ищцата
се установява, че получава месечна помощ за отглеждането на детето Б. в
размер на 40.00 лева, както и за второто си дете Н.. Отделно ищцата се
подпомага месечно от ДСП със сумата от 200.00 лева по реда на чл. 8, ал. 1 от
ЗСПД – отново по отношение на детето Н., които не следва да се вземат
предвид при определяне размера на дължимата издръжка в полза на Б..
Ищцата живее в собствена къща в с. *********.
Правни изводи на съда:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка,
родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие
независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на
родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да
2
се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо
от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да
работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният
минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на
минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление
№ 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на
възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото
и квалификацията на задълженото лице. Същевременно, не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от
ППВС е прието, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на
родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне
възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума
за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя между
родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ
родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно
живеене с другия родител и детето. По силата на разпоредбата на чл. 150 от
СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена или прекратена. Началният момент на
увеличението или намалението на издръжката е от деня на предявяване на иск
– т. 21 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС. В т. 19 от
Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС се посочва, че за да се
уважи иска за увеличение или намаляване на присъдената вече издръжка, е
необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Предвид горните обстоятелства и наличната социално-икономическа
обстановка в страната и растящите в страната цени на електроенергията,
природния газ, горивата, а оттам и на продуктите от първа необходимост,
съдът счита че издръжката следва да се определи в такъв размер, че да
задоволява предимно базовите потребности на Б..
3
При определяне на разходите, съдът взема предвид, данните
публикувани на сайта на НСИ относно средните годишни разходи за лице от
едно домакинство за 2020 г. по следните показатели – храна и безалкохолни
напитки; обекло и обувки; здравеопазване; Предвид обстоятелството, че в
случая се определя издръжка на непълнолетни лица, съдът не включва
разходи, свързани с алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилища, вода,
електроенергия и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома.
Видно от публикуваните от института статистически данни средният разход
за 2020 г. за едно лице от домакинство е следният: храна и безалкохолни
напитки – 1872 лева; облекло и обувки – 188.00 лева; здравеопазване – 388.00
лева; свободно време, културен отдих и образование- 250.00 лева.
Съдът определя следните разходи на годишна основа за детето по
отделно: храна и безалкохолни напитки –3000.00 лева; облекло, обувки и
други консумативи –1000.00 лева; здравеопазване –800.00 лева; Базовият общ
годишен разход за Б. възлиза на 4800.00 лева, което е средно по 400.00 лева
месечно. Съдът счита, че определеният среден размер на издръжката се
подкрепя и от изявленията на ищцава в о.с.з. че месечните разходи на детето
са около 400.00 лева.
Участието на всеки от родителите в дължимата в полза на детето
издръжка следва да е по равно, тоест по 200.00 стотинки. Този размер
отговаря и на изискванията на чл. 142, ал. 2 от СК. Основният мотив за
определяне паритетно участие на всеки от съпрузите в заплащане на
дължимата издръжката е фактът, че няма доказателства, от които да се
установява дали ответникът е трудово ангажиран и съответно получава ли
трудово възнаграждение и в какъв размер.
Началният период на увеличението на издръжката следва да е от датата
на подаване на исковата молба. Падежът на плащането съдът определя до 10-
число на текущия месец, за който се дължи издръжката.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Провадия държавна такса, чиито размер е 2
% върху тригодишните платежи на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК. Размерът на държавната
4
такса върху присъдената в полза на детето издръжка, следва да се определи
върху тригодишните платежи. Така дължимата държавна такса върху
присъдената издръжка възлиза на 144.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на дължимата от М. М. М. ЕГН: ********** в
полза на детето Б. М. М., ЕГН:********** издръжка, определена с решение №
46/20.02.2018 г. по гр.д. № 1389/2017 г. по описа на РС-Провадия, като
УВЕЛИЧАВА същия от 140.00 лева на 200.00 лева месечно, считано от
датата на предявяване на иска – 01.07.2022 г. до навършване на пълнолетие на
детето или настъпване на друга причина за нейното изменение или
прекратяване, с падеж – до 10-число на текущия месец, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в за разликата
над сумата от 200.00 лв. до пълния претендиран размер от 250.00 лв., поради
неоснователност.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса върху
присъдената в полза на двете деца издръжка в размер на 144.00 лева, на
основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от
ГПК;
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5