Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12056
по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на А.И.М. чрез своята майка и законен
представител Д.Р.Д.,***, за присъждане на сумата
35000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
230,00лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 50,00лв. за
закупуване на полимерна имобилизация и 180,00лв. за закупуване на усилена храна
и медикаменти, претърпени в резултат на телесни увреждания - фрактура на дясна
подбедрица, охлузвания и натъртвания на ръцете и снагата получени при
съприкосновение с твърдата земна повърхност на 12,06,2019г. в гр.София, по тротоара на ул. „Царица
Йоана“, в посока към метростанция „Люлин“, към Кооперативен пазар „Люлин“,
срещу № 65, където докато го носел на ръце баща му И.Д.М. попаднал на участък с
неравни, разбити, неукрепени и нестабилни плочки, които при стъпване върху тях
поддават, и попадайки на такава политнал и паднал заедно с ищеца на земята,
ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от
12,06,2019г. – датата на инцидента, а върху главницата за имуществени вреди –
от 16,09,2019г. – датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане.
Твърди, че в резултат на травмата претърпял множество медицински изследвания
и интервенции, придружени с болки и страдания с голям интензитет. Била му била
поставена гипсова имобилизация наложила първоначално постелен режим на лечение,
а впоследствие значително ограничаваща възможността му за придвижване. Болките
налагащи прием на обезболяващи не отшумели до 3 месеца след инцидента. Получил
остра стресова реакция характезираща се с безсъние, безпричинен плач,
тревожност. Появили се симптоми на подтиснато настроение, липса на апепит,
сънливост, промени в настроението, преминаващи от безпричинна агресия до
апатия. В първите месеци след инцидента се страхувал от баща си, не искал да го
гушка, а понастоящем не се отделял от майка си и странял от други хора.
Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението
на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и
прилежащи тротоари, включително по
местонастъпване на инцидента, да ги поддържа, обезопаси
и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях, за да се осигури нормален достъп, проходимост за безпрепятственото придвижване на пешеходци по тротоара, което е и конкретната причина за
настъпване на инцидента въпреки, че към него момент баща му бил с подходящо и
удобно за сезона облекло и обувки.
Ответникът С.О.счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва механизма на твърдяната увреда, както и настъпилите във връзка с
нея травматични увреждания и неимуществени вреди.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер за разликата над
3000,00лв.
Претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
В резултат на инцидента от 12,06,2019г. ищеца е получил травматични
увреждания – „Неразместено счупване на костите на дясната подбедрица в долната
им част“.
По своя медико биологичен характер счупването е довело до “Трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30дни“, в
случая два месеца.
При постъпване в лечебно заведение по спешност, с болки, невъзможност да
извършва движения в дясна, глезенна става и да стъпва с дясно краче, на ищеца е
извършено ренгеново изследване и трайно обездвижване на фрактурата с гипсова
имобилизация за срок от 30 дни, с указания детето да не стъпва на увредения
крак, след което е изписано.
На 08,07,2019г. е извършен контролен преглед, когато след ренгенова снимка
гиповата имобилизация е заменена с превръзка от полимерен бинт. След смяната
детето е започнало рехабилитация и раздвижване на дясната глезенна става и
постепенно стъпване на дясно краче. На майката е даден 40 дни отпуск за
наблюдение и обслужване на детето.
Общо лечебният и възстановителен период за детето е приключил за срок от
два месеца. През посоченият период е търпяло болки и страдания, като най
интензивни са били през първите две седмици непосредствено след инцидента и
около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация. През останалите
периоди е възможно детето да е търпяло единични болки и страдания, но те бързо
са отзвучавали след прием на медикаменти - обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки през първите 30-35 дни детето не е можело да стъпва на обездвиженото си
краче и е било обслужвано от майката.
По време на лечението детето не се е нуждаело от специална храна и
допълнителни микроелементи, които използват възрастните пациенти, но обичайно е
при такив фрактури децата да приемат повече мляко и млечни произведения, както
и богати на проетин храни.
Към момента детето е възстановено, движи се самостоятелно и липсват данни
за негативни последици или усложнения.
От заключението по приетата СПЕ се установява следното:
При ищеца процесният инцидент представлява стресогенен фактор, т.к. е довел
до преживяване на болка и ограничения в ежедневието му, които с оглед ниската
му възраст трудно могат да бъдат приети и спазвани. Случилото се е довело до
безпокойство и страх и до регрес в нервно-психичното му развитие. Около 6
месеца след случилото се са били наблюдавани по-интензивни поведенчески и
емоционални реакции на детето. Към датата на прегледа състонието му е
стабилизирано, но остават да персистират нарушения върху контрола на
физиологичните му нужди.
Предвид ниската възраст на ищеца емоционалните преживявания са
демонстрирани с поведенчески изяви – отказ от общуване, да спи сам, изолиране
от игра с другите деца и др. Тези поведенчески прояви са преодолими с
подкрепата на значимите възрастни около него.
От показанията на свидетеля И.Д.М. – баща на ищеца се установява, че в деня
на инцидента в гр.София, по тротоара на ул. „Царица Йоана“, в посока към
метростанция „Люлин“, към Кооперативен пазар „Люлин“, срещу № 65, носел ищеца
на ръце, за да го заведе при майка му, защото бързо се уморявал. Стъпъл на
тротоара на една от плочките, която поддала, залитнал и паднал върху крачетата
на детето с лявата страна на тялото си. Детето изпищяло жестоко, ударило си
главата, започнало да почервенява, а кракът му да се подува в коляното и
глезена. Дошла бърза помощ, прегледали го и му сложили шина. Плочките били в
лунен пеизаж – едни сочели надолу, други нагоре. Ходел с удобни обувки, които
поддържали глезена. Детето било с гипс около 35-37 дни. От тогава тотално се
променил. Не искал да допуска свидетеля до себе си и пищял като го види. Не
искал да го гушка. Търсел само майка си. Отказвал да спи сам и отново започнал
да се напикава нощем и да ползва памперс нощно време. Спял при родителите си,
от страната на майка си, до стената, далеч от баща си. Отказал да говори, а
преди това правел изречения от две-три думи. Имал силни болки през деня и
нощем. Продължило да го боли и след като свалили гипса. Започнал да лази, а
преди това тичал и играел. Бил на легло месец, месец и половина. Трудно
преживял този период. Само играел на телефона на майка си. Тогава изцяло тя се
грижела за него.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди
намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на
лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните
служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните
последици.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Съдът намира заключението по приетата СМЕ и СПЕ за обективни и
безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по
делото им дава вяра изцяло. Цени показанията на разпитания свидетел И.Д.М. –
баща на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, т.к. ги
намира за последователни, дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления и съответстващи с останалите доказателства по делото.
Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ, свидетелските показания и
събраните писмени доказателства приема за установено, че на 12,06,2019г. в
гр.София, по тротоара на ул. „Царица Йоана“, в посока към метростанция „Люлин“,
към Кооперативен пазар „Люлин“, срещу № 65, ищеца е претърпял телесни
увреждания - „Неразместено счупване на костите на дясната подбедрица в долната
им част“, при съприкосновение с твърдата земна повърхност, настъпило при
следният механизъм: докато го носел на ръце баща му И.Д.М. попаднал на участък
с неравни, разбити, неукрепени и нестабилни плочки, които при стъпване върху
тях поддават, при което стъпвайки върху такава политнал и паднал заедно с ищеца
на земята.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищеца е
търпял болки и страдания за период от
два месеца, най интензивни пред първите две седмици непосредствено след
инцидента и около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация. Бил е с
имобилизация – гипсова и по късно превръзка от полимерен бинт за срок от 30
дни, при постелен режим, за да не стъпва на крака. След сваляне на бинта е
извършена рехабилитация. За период от 30-35 дни е бил изцяло зависим от помощта
на трети лица за задоволяване на ежедневните му нужди. Към момента е изцяло
възстановен, движи се самостоятелно и няма данни за негативни последици или
усложнения.
По време на лечението не се е нуждаел от специална храна и допълнителни
микроелементи. Нуждаел се е само от прием на повече мляко и млечни
произведения, както и богати на проетин храни.
При ищеца процесният инцидент е бил стресогенен фактор. Довел е до
безпокойство, страх и до регрес в нервно-психичното му развитие. Емоционалните
преживявания са демонстрирани с поведенчески изяви – отказ от общуване, да спи
сам, изолиране от игра с другите деца и др., които са преодолими с подкрепата
на значимите възрастни около него.
Тротоарите представляват част от земното платно, на осн. Пар. 1, т. 2 от
Закон за пътищата /ЗП/. От своя страна земното платно е част от пътищата,
съгласно чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Тротоара на ул. „Царица Йоана“, в посока към метростанция „Люлин“, към
Кооперативен пазар „Люлин“, срещу № 65, е общински път – публична общинска
собственост, на основание чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Съгласно
чл. 11 от Закон за общинската собственост ЗОС/ имоти и вещи общинска
собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 30, ал. 4
от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в общинските пътища,
както и тяхната поддръжка е задължение на С.О.. Следователно отговорност за
настъпване на твърдяните вреди носи последната или вредите са претърпени в
резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища-тротоари
и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, включително неравности
по пътя и повредени тротоарни плочки.
Поради изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца или в конкретният случай
съобрази следното: касае се за дете на възраст 2 години към датата на
инцидента; в резултат на инцидента е получил травматични увреждания –
„Неразместено счупване на костите на дясната подбедрица в долната им част“;
търпял е болки и страдания за период от два месеца, най интензивни пред първите
две седмици непосредствено след инцидента и около 2 седмици в началото на
проведената рехабилитация, и е бил поставена в невъзможност да се обслужва
изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди, което го е направило
зависимо от помощта на трети лица, за период
от около 30-35 дни, като към момента е изцяло възстановен, движи се
самостоятелно и няма данни за негативни последици или усложнения. При ищеца
процесният инцидент е бил стресогенен фактор. Довел е до безпокойство, страх и
до регрес в нервно-психичното му развитие, както и до необичайни поведенчески
прояви, които са преодолими.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай
обезщетение е в размер на 10000,00лв.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
деликта. За сумата 25000,00лв., която е разлика над присъдените 10000,00лв. до
общо претендираните 35000,00лв., представляващи претърпяни неимуществени вреди
искът подлежи на отхвърляне.
Съдът намира за доказан и искът за присъждане на имуществени вреди до
размер на сумата 50,00лв., за закупена полимерна имобилизация. Сумата следва да
се присъди ведно със законната лихва върху неа считано от датата на предявяване
на иска до окончателното и изплащане.
Искът за сумата 180,00лв. за закупуване на усилена храна и медикаменти
искът е недоказан, и като такъв неоснователен. Затова подлежи на отхвърляне
По отговорността за разноски:
Ищецът е направил искане за присъждане на съдебни разноски представляващи
възнаграждение за осъществена безплатна защита в полза на адв. М.Н. – Т., на основание
чл. 38 ЗА, ведно с ДДС, които възлизат общо на 2234,40лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не
присъжда такива в негова полза независимо от изхода от спора.
Съобразно уважената част от исковете в полза на адв. М.Н. – Т. следва да се
присъди сумата 637,40лв., на основание чл- 38 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 402.00лв.,
както и сумата 285,27лв., представляващи заплатени хонорари за вещи лица
от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София,
ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.М.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв. М.Б.Н. - САК, сумата
10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 50,00 /петдесет/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за закупуване на
полимерна имобилизация, претърпени в резултат на бездействието на ответника да
и поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите
препятствия по тях, в резултат на което ищеца получил телесни увреждания -
„Неразместено счупване на костите на дясната подбедрица в долната им част“, при
съприкосновение с твърдата земна повърхност, на 12,06,2019г. в гр.София, по тротоара на ул. „Царица
Йоана“, в посока към метростанция „Люлин“, към Кооперативен пазар „Люлин“,
срещу № 65, където докато го носел на ръце баща му И.Д.М. попаднал на участък с
неравни, разбити, неукрепени и нестабилни плочки, които при стъпване върху тях
поддават, при което стъпвайки върху такава политнал и паднал заедно с ищеца на
земята, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди
считано от 12,06,2019г. – датата на инцидента, а върху главницата за
имуществени вреди – от 16,09,2019г. – датата на предявяване на иска, до
окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ
искът за неимуществени вреди за сумата
25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 10000,00 /десет хиляди/лв. до общо
претендираните 35000,00 /тридесет и пет
хиляди/лв., както и искът за сумата
180,00 /сто и осемдесет/лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – закупуване на полимерна имобилизация, ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди считано от 12,06,2019г. – датата на инцидента, а върху
главницата за имуществени вреди – от 16,09,2019г. – датата на предявяване на
иска, до окончателното им изплащане, на основание чл. 45, вр. чл. 49 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София,
ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Б.Н.
– САК, в качеството на процесуален представител на А.И.М., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Д.Р.Д., ЕГН **********, сумата 637,40 /шестотин тридесет и седем,
0.4/лв., представляваща хонорар за осъществена безплатна адвокатска защита с
включен ДДС, на основание чл- 38 ЗА.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София,
ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 402.00
/четиристотин и двадесет/лв., както
и сумата 285,27 /двеста осемдесет и пет,
0.27/лв., представляващи заплатени хонорари за вещи лица от бюджета на
съда.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: