№ 35
гр. Плевен, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430202244 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № Р-006318 от 08.11.20244 година на
Председателя на Комисия за защита на потребителите на основание чл. 45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ ООД, със седалище и
адрес на управление в град София, ЕИК*** е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за
извършено на 16.05.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят – „***“ООД, със седалище и адрес на управление в град
София, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба
до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от
ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован не се представлява. В
депозираната жалба против обжалваното наказателно постановление са
наведени доводи за неговата незаконосъобразност, поради издаването му в
противоречие с процесуалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане
на материално-правните норми и в противоречие с доказателствата по делото.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
№ Р-006318 от 08.11.20244 година на Председателя на Комисия за защита на
1
потребителите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е
писмено становище с № Р-03-343/09.12.2024г. от процесуалния представител
на КЗП – юрк. Р. М., в която са изложени подробни доводи в подкрепана
твърдението, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 28.05.2024 година актосъставителят С. Н. Н. и свидетелката Р. И. К.
извършили проверка по тема „ЗИИП-ПИ-ЗПК" в офис за *** в гр. Плевен, бул.
„***" 4, кано резултатите от същити били обективирани в КП К-2739090.
Проверяващите констатирали, че в обекта се предоставят потребителски ***
по смисъла на ЗПК в размер от 200,00 лв. до 5 000,00 лв. от "***" ООД. В
момента на извършване на проверката били предоставени за преглед 2 броя
договори за потребителски кредит, както следва: 1. Договор №
1073514/16,05.24г. и 2. Договор № 1078537/24.05.24г. Съгласно Договор за
потребителски кредит N° 1073514 от 16.05.2024г. размерът на кредита
възлизал на сумата от 800 лв., със срок 17 седмични вноски, като първите три
погасителни вноски били в размер на 7.78 лв., а всяка следваща от оставащите
четиринадесет на брой вноски в размер на 61 40 лв., обща сума на
погасителните вноски - 882.94 лева. Лихвеният процент по кредита, съобразно
чл.3, ал.1, т.7 от договора бил в размер на 50%, а в чл.З, ал.1, т.5 било записано
- Годишен процент на разходите /ГПР/- 65.66 %., а в чл.5, ал.1 от същия, че:
„Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне
едно от посочените по долу обезпечения: 1.Безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на б месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на
не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а
при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
2
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с
кредитора.Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение. Да нямат *** към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; 2. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход“.
Констатирали, че в чл.5, ал.2 е вписано, че „Страните се споразумяват, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 3
дни от сключване на настоящия договор“, а съгласно чл.11, ал.1 от договора е
уговорена неустойка в размер на 341,06 лв. при непредоставяне на
обезпечение по чл.5 в тридневен срок, а в чл. 2 е уговорено, че дължимата
неустойка ще бъде заплатена разсрочено съобразно посочения в Приложение
1 към договора за кредит начин. В погасителния план /Приложение 1/ към
договора в колона “6“ установили вписана неустойка, а в колона „7“ вноска с
неустойка.
С Констативния протокол било наредено на 19.06.24г. кредиторът да
предостави копия на: 1.) Договор № 1073514/16.05,24г. и Договор №
1078537/24.05.24г. ведно с ОУ, погасителен план и СЕФ; 2. Информация за
брой сключени договори в офиса за периода м.09.23г. до момента; 3.
Информация по колко от тях е изпълнено условието по чл.5, ал.1 и ал.2 от
договора;4. Информация размерът на неустойката за неизпълнение на чл.5
включен ли е в ГПР.
На 21.06.24г. чрез куриерска фирма на проверяващите били
предоставени изисканите документи и информация, съответно заведени с Вх.
№ Р-03-961/21.06.24г. в КЗП.
В отговор кредиторът предоставил информация, че за периода май 2023г.
до май 2024г. в офиса в гр. Плевен са сключени 1 503 броя договори за
потрбителски кредит и по нито един от тях не било изпълнено задължението
по чл.5, ал.1 и ал.2 от договора за предоставяне на обезпечение. Неустойката
за непредоставено обезпечение не била част от посочения годишен процент на
разходите.
От съдържанието на предоставения договор за потребителски кредит №
1073514 от 16.05.2024г. проверяващите консатирали следното: по чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК - съгласно Договора заемната сума е 800 лв., със срок 17
седмични вноски, като първите три погасителни вноски са в размер на 7.78
лв., а всяка следваща от оставащите четиринадесет на брой вноски е в размер
на 61.40 ллева. Общата сума на погасителните вноски е 882.94 лв., фиксиран
ГЛП 50,00%; ГПР 65,66%; общ размер на неустойка по чл. 11 от договора -
341,06 лв.; обща стойност на плащанията (с включена неустойка по чл. 11) - 1
224,00 лева.
В погасителния план към договора в колона „6“ била включена
3
неустойка в размер на 341,06 лв., а в колона „7“ сума за плащане (вноски с
неустойка) 17 х 72,00 лв. - общо 1 224,00 лева. Проверяващите установили, че
в конкретния случай в сключения договор за паричен заем е налице
несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се
получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал.1 във връзка с чл. 11, ал.
2 от договора, която е в размер на 341,06 лева общо. Съобразили, че
неустойката е предвидена в случай, че в срок до три дни от сключване на
договора длъжникът не представи посоченото в чл. 5, ал. 1 обезпечение -
безусловна банкова гаранция или поръчителство и че неустойката се дължи
след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в
противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.
Преди да пристъпят към съставяне на АУАН взели предвид и чл. 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски *** изрично
където е посочено следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не ***рат по безотговорен начин или да не
предоставят *** без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“, а също така и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно
която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, след което
достигнали до правилния и законосъобразен извод, че посоченият в договора
ГПР 65,66% е неверен, тъй като ако е била включена посочената в договора
неустойка в размер на 341.06 лв., размерът му многократно би надхвърлил
максимално допустимия по закон. Неустойката от договора за потребителски
кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на кредита чрез поръчители (едно или 2 физически лица) или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения - до 3 дни от сключване на договора, както и са били
въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в
голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит.
Съобразяването на тези характеристики обуславя извод, че неустойката
очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения
поради следните аргументи: На първо място, горното следва от това, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лв., а уговорената и
4
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 341.06 лв., т. е. в размер доближаващ половината на
главницата по кредита и освен това неустойката се начислява еднократно и за
неизпълнение на непарично задължение (компенсаторна неустойка), т. е.
неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита
и за периода на неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи
и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с тази неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка.
Съобразили са обстоятелството, че в интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация (чл. 16 и сл. от ЗПК) и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С оглед изложеното е направен
извода, че така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва,
че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3- дневен срок от сключване на договора за кредит,
като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните и е видно, че това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като в погасителния план освен
периодичните вноски са включени и вноски с неустойка, т. е. води до
оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора
при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение,
а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което
не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство.
Проверяващите са установили още, че посоченият ГПР е и неверен, тъй
като в конкретния случай в договора за кредит, сключен с потребителя
5
фигурира клауза в чл.5, ал.1 за осигуряване на обезпечение, а в чл.11, ал.1 е
уговорена неустойка в размер на 341,06 лева, която сума доближава
половината на размера на отпуснатия кредит и представлява около 42-43% от
размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на
договора. На практика това възнаграждение представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент.
Ако тази сума е била включена в годишния процент на разходите, то заедно с
фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита, при
условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по
договора, води до това, че има разлика между формално посочения и
действително прилагания размер. Поради това, посоченият в договора ГПР -
65.66 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на
неустойката - 341,06 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на
чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно тази разпоредба, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в
посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 65.66 % не отговаря на разходите, които
ще направи потребителят, тъй като не включва размера на неустойката. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи
извод, че единственият разход на потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран
ГПР от 65,66% при лихвен процент по кредита - 50 %.
На следващо място, невключването на неустойката в размера на ГПР
води до това, че има разлика между посочения и действително прилагания,
което по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК.
След извършване на проверка и анализ на събраните доказателства,
актотъставителят С. Н. Н. в присъствието на свидетелката Р. И. К. К.
съставила против дружеството-жалбоподател АУАН № 006318/24.07.2024
година за това, че договор № 1073514/16.05.2024 г. за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа
посочване по ясен и разбираем начин, годишният процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, а акот
дата на извършване на нарушението – 16.05.2024 година..
6
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 45, ал.1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ООД, със седалище и адрес на
управление в град София е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за извършено
административно нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя С. Н. Н. и на свидетелката Р. И. К., чиито показания съдът
приема с доверие като логични и последователни. Двете пресъздават свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантни за делото факти,
които съответстват на изложените такива в АУАН и в НП, които съдът намира
за ненужно да преповтаря.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно:
Товарителница, Известие за доставяне, Писмо за изпратено НП
№006318/08.11.2024г., Наказателно постановление №006318/08.11.2024г.,
Доклад от С. Н. Н., Акт №006318/24.07.2024г., Товарителница, Отговор на
„***“ ООД, 2 броя писма относно връчване на 3 броя АУАН с
№006316/24.07.2024г; №006318/24.07.2024г.;006320/24.07.2024г.,
констативен протокол №К2739090/28.05.2024г., Договор за
потребителски кредит №1078537 към искане №9370245/24.05.2024г.,
Погасителен план към договор за кредит №1078537, Искане за сключване на
договор за кредит №9370245/24.05.2024г., Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските ***, Договор за
потребителски кредит №1073514 към искане №9365138/16.05.2024г.,
Погасителен план към договор №1073514, Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските ***, Изисквания за
кандидатстване за кредит, Общи условия по договор за заем в сила от
04.02.2019г., Заповед №358 ЛС/22.04.2015г., Товарителница.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателят е автор на нарушението по чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния
процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Целта на цитираната разпоредбата от ЗПК е на потребителят да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на
7
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Правилна е преценката на административно-наказващият
орган, че дружеството с действията си, е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК Годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, която е
израз на всичко дължимо по кредита, следва да са включени всички разходи,
които ще възникнат и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Стойността на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита е
важна информация за потребителите. На практика благодарение на ГПР става
ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по
кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита. Посочвайки в
договора за кредит размер на ГПР, без да се посочва кои разходи са включени
в него потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт или трябва
да предполага кои точно разходи по кредита са включени в посочената
стойност на ГПР. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 65,66%, без обаче
нито в договора, нито в ОУ към него да се посочи по какъв начин е формиран
ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита.
Безспорно, това се явява и в противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Неспазването на горепосочените нормативни изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗКП е инкриминирано като административно нарушение в чл. 45, ал. 1
ЗПК, който в конкретния случай е и правното основание за ангажиране
отговорността на дружеството жалбоподател, съгласно обжалваното НП.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност
на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на
вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
8
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на
юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се
търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Наложената за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалба за
изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата
по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар закона да не
изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат,
такива фактически са налице – съществено засягане правата на потребителите,
в частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая
следва да се посочи и че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност
по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по
установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение
на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения не може да се
приеме, че нарушението е "маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Крайният извод на съда е, че обжалваното Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на административно-наказателното производство и в
съответствие с отправено искане от страна на административно-наказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер от 150,00 лева - не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо и на основание чл. 63д,
ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ООД, със
седалище и адрес на управление в град София, ЕИК*** следва да бъде
осъдено да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
паричната сума в размер на 100,00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2244/2024г. по описа на РС-
Плевен.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на осн. 63, ал.2, т.5 от
ЗАНН Наказателно постановление № Р-006318 от 08.11.2024 година на
Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ООД, със
седалище и адрес на управление в град София, ЕИК*** е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три
хиляди) лева за извършено на 16.05.2024г. в гр. Плевен административно
нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е
НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ООД, със седалище и адрес на управление в
град София, ЕИК*** да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2244/2024г. по
описа на РС-Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10