№ 16115
гр. С, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110131943 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД както следва:
от Ц. Г. М. срещу С. А. С. за сумата 2500 лева – обезщетение за неимуществени вреди
от болки и страдания от увреждане на здравето и стрес, причинени от противоправно
поведение на ответника спрямо ищцата на 19.04.2017 г.– бутане, крещене и блъсване в
метална решетка на прозорец в жилищна сграда в гр. С, бул. АП №52А.
от Ц. Г. М. срещу С. А. С. и Е. Б. С. за сумата 3500 лева, дължимо в условията на
солидарност обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане
на здравето и стрес, причинени на 16.07.2017 г. чрез противоправно деяние – бутане,
удряне и заплахи в жилищна сграда в гр. С, бул. АП №52А.
В исковата молба и уточненията ищцата сочи, че с ответниците са съседи, като на
процесните дати спрямо нея били реализирани противоправни действия от тяхна страна, с
които й причинили физически наранявания и стрес. Ищцата твърди, че на 19.04.2017 г.
ответникът С. С. реализирал спрямо нея противоправни действия, изразени в бутане,
крещене и блъсване в метална решетка на прозорец в жилищна сграда в гр. С, бул. АП
№52А, от които претърпяла увреждания /кръвонасядания в областта на лявото бедро/ и
стрес. Поддържа, че на 16.07.2017 г. двамата ответници реализирали спрямо нея бутане,
удряне и заплахи в жилищна сграда в гр. С, бул. АП №52А, от които претърпяла телесни
увреждания /оток на лявата скулна област, охлузвания на лявата предмишница и
кръвонасядане на дясното коляно/ и стрес.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват исковете като неоснователни, като
твърдят, че не са извършили сочените деяния и не са й причинили твърдените увреждания.
Ответникът навежда и възражение за погасяване по давност на претендираното от ищцата
право.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
1
фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля ИИА се установява, че през 2017 г. посетил заедно с
трето лице сградата, в която живеела ищцата в кв. Б на ул. П, за да извършат възложени им
от нея строително-ремонтни дейности в мазето на сградата. При работата отворили
прозореца в мазето и той се счупил. Непосредствено след това чули ищцата да пищи отвън
и когато излезли я намерили да плаче, като им обяснила, че я е нападнал комшия, конкретно
ответникът. Когото свидетелят познавал от предходните си посещения на адреса.
От показанията на свидетеля ПРМ се установява, че същият живее с ищцата на
семейни начала от около 7 години /към датата на разпита му, проведен на 16.06.2023 г./.
Посочва, че преди около 6 години от ищцата научил, че по повод счупен прозорец в мазето
ответникът Славев я бутнал и ударил по крака с метална решетка. В резултат на ударите
ищцата получила насинявания по крака и по ръцете, за които той е придружил за снабдяване
с медицинско удостоверение. Около 6 месеца след този случай ищцата отишла при
ответниците, които били на стъпалата пред сградата ,в която живеят, за да разговарят във
връзка с отчитане на водомерите в сградата. Свидетелят останал на терасата и държал
детето им. Чул да разговарят на висок тон и видял, че ответниците започнали да бутат
ищцата и помежду им настъпило спречкване. Свидетелят незабавно влязъл в сградата да
остави детето и излязъл навън. Когато се приближил ответниците се прибирали, а ищцата
била ожулена и с разрошена коса. Свидетелят откарал ищцата до Съдебна медицина, където
за получените травми й било издадено медицинско свидетелство.
Видно от съдебномедицинско удостоверение №281/2017 г. при преглед на ищцата на
20.04.2017 г. били установени две кръвонасядания на лявото бедро и групирани охлузвания
на лявото коляно, дължащите се на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари с или върху , както и притискане към такива.
Видно от съдебномедицинско удостоверение №518/2017 г., издадено от гл. Асистент
при Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, при
преглед на 17.07.2017 г. в 11,15 ч. на ищцата били установени оток на лявата скулна област,
охлузвания на лявата предмишница и кръвонасядане на дясното коляно, които са получени
в резултат на действието на твърди тъпи предмети. Видно от удостоверението при прегледа
ищцата посочила, че на 16.07.2017 г. около 17,30 ч. била блъсната от познат мъж, след което
позната жена продължила да я блъска и я одрала по лявата ръка. Според съдебния лекар
констатираните травматични увреждания са причинени в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин както съобщава пострадалата.
По тъжба на ищцата било образувано НЧХД №15155/2017 г. по описа на СРС, 116
състав по обвинения за нанесени на ищцата леки телесни повреди от ответниците на
19.04.2017 г. и на 16.07.2017 г., квалифицирани като престъпления по чл. 130, ал. 2 НК. С
протоколно определение от 18.09.2019 г. съдът е оставил без уважение искането на
тъжителката за приемане за разглеждане в производството на два граждански иска в размер
на по 3000 лева ведно със законната лихва от 19.04.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата. С протоколно определение от 26.01.2022 г. СРС, 116 с-в е прекратил производството
по НЧХД № 15155/2017 г. поради изтекла абсолютна давност.
2
При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и
възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на 1/
деяние – конкретно действие или бездействие на ответника; 2/ противоправност на деянието
3/ конкретна вреда, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия
период в претендирания размер, 4/ причинна връзка между деянието и вредите. При
доказване посочените елементи, вината на ответника се предполага до доказване на
противното.
От събраните в производството доказателства се установява наличието на всички
елементи от правопораждащия правото на вземане за обезщетение фактически състав.
Установено е противоправно деяние на ответника С., извършено на 19.04.2017 г.,
изразено в нанасяне на лека телесна повреда на ищцата чрез физическо въздействие върху
личността й посредством бутане в решетка, от което са причинени кръвонасядания по
лявото бедро. Показанията на свидетелите, преценени в съвкупност и с медицинското
удостоверение, позволяват да се направи извод, че ответникът е упражнил физическо
въздействие, изразено в бутане на ищцата и по този начин й е причинил увреждане на
здравето. За претърпените от ищцата неимуществени вреди от това противоправно деяние
справедливо би било обезщетение в размер на 1000 лева. Направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение обаче се явява
основателно, тъй като от извършване на деянието - 19.04.2017 г. до подаване на исковата
молба – 14.05.2022 г., по която е образувано настоящото дело, са изминали повече от 5
години. Неоснователно е възражението на ищцата, че давността е била прекъсната/спряна от
завеждането до приключването на наказателното производство. Изрично с т. 2 от
Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК е
постановено, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в
досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в
сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на
пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната
давност. В случая наказателното производство, в което не е бил приет за разглеждане
гражданският иск на пострадалата, не е съдебен процес за вземането и не е довел до спиране
на погасителната давност на соченото от ищцата основание – чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.
Предвид посоченото предявеният иск срещу С. С. за обезщетение за вреди от деяние,
реализирано на 19.04.2017 г. следва да се отхвърли като неоснователен поради погасяване
по давност на вземането за обезщетение за този деликт.
Установено е в производството и противоправно деяние, извършено от ответниците на
16.07.2017 г., изразено в нанасяне на лека телесна повреда на ищцата чрез физическо
въздействие върху личността й посредством бутане и блъскане, довело до оток на лявата
скулна област, охлузвания на лявата предмищница и кръвонасядане на коляното.
Причинените телесни увреждания и самото деяние са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, болка, страдание и стрес. Деянието съдът
3
намира за установено при кредитиране показанията на свидетеля М, тъй като същите
кореспондират на прието медицинско удостоверение, не се опровергават от други
доказателства и въпреки близките отношения с ищцата са логични, последователни и
обективни. Не се установява ответниците да са отправяли заплахи към ищцата.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Всички тези обстоятелства, съобразени в тяхната съвкупност в случая съдът намира, че
обосновават за справедливо и адекватно обезщетение на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в размер от 1000 лева. При определянето му съдът отчита възрастта
на пострадалата /40 години към датата на увреждането/, характер и степен на увреждане
/вкл. обстоятелството, че една от травмите е във видимата част на тялото – на лицето/, начин
и обстоятелства, при които е получено /в рамките на няколко месеца след друго физическо
въздействие от ответника/, продължителността и степента на интензитет на засягане
здравето на ищеца /леки травматични увреждания, които няма данни да са създали
продължителен дискомфорт и болка на ищцата/.
Съдът намира, че не се установяват вреди, които да аргументират определяне на
обезщетение в по-висок размер. Няма данни за настъпване на допълнителни увреждания на
здравето на ищцата, които да стоят в причинна връзка с деянието на ответниците или за
продължителен оздравителен процес, довел до дълготрайно търпене на неудобство и болки.
По тези съображения, предявеният иск срещу ответниците следва да бъде уважен за
сумата от 1000 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3500 лева като
неоснователен. Увреждането е причинено от двамата ответници и същите на основание чл.
53 ЗЗД отговарят солидарно за определеното като справедливо обезщетение.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, а именно – 148,33 лева /от общо сторени разноски
за държавна такса в размер на 240 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева/.
На ответниците не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са представили
доказателства за реалното извършване на такива. В представените договори за правна
защита и съдействие от 20.12.2022 г. липсва отбелязване договореното от всеки адвокатско
възнаграждение да е платено на адвокат Н., а други доказателства за установяване на
плащането на възнагражденията не са ангажирани.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН *** и Е. Б. С. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С,
бул. АП № 52, вх. А, ет. 2 да заплатят солидарно на Ц. Г. М. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С, бул. АП № 52А сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от увреждане на здравето и стрес, причинени на 16.07.2017 г.
чрез противоправно деяние – бутане и удряне на адрес гр. С, бул. АП №52А като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1000
лева до пълния предявен размер от 3500 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. М. с ЕГН ********** срещу С. А. С. с ЕГН *** иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 2500 лева – обезщетение за неимуществени вреди
от болки и страдания от увреждане на здравето и стрес, причинени от противоправно
поведение на ответника спрямо ищцата на 19.04.2017 г.– бутане, крещене и блъсване в
метална решетка на прозорец в жилищна сграда в гр. С, бул. АП №52А.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. С. с ЕГН *** и Е. Б. С. с ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. С, бул. АП № 52, вх. А, ет. 2 да заплатят на Ц. Г. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, бул. АП № 52А сумата от 148,33 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5