№ 4382
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110157689 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл.3 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от В. С. С. срещу „АЙЗАЕМ.БГ“
ООД обективно съединени искове, както следва: 1/ за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата за такса „допълнителна услуга“ по Договор
за паричен заем № 7000000032279М във връзка с Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг, е нищожна и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10,00 лева, представляваща част от сумата от общо 68,31 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №
7000000032279М, във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.01.2023 г. сключил договор за
паричен заем № 7000000032279М с ответното дружество, по силата на който
последното предоставило на ищеца сумата от 500,00 лева, при ГПР 49,69 % и
фиксиран годишен процент в размер на 41,03 %. Поддържа още, че към договора за
заем бил сключен и договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, като
допълнителна услуга по първия договор. За тази услуга била фиксирана вноска в
размер на 197,43, лева, платима с месечната вноска по договора за заем, като така
общо дължимата сума по договора за заем била в общ размер на 732,00 лева. Ищецът
твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда погасил изцяло и
предсрочно сумата по сключения договор в размер на 585,41 лева, като поддържа, че
1
последния е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК. Поддържа, че
ответникът не е включил разходите за заплащане на допълнителната услуга в ГПР,
поради което е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, както и на Директива
2008/48/ЕО, водещо до нищожност на целия договор. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът не приеме доводите за нищожност на целия договор, ищецът
поддържа становище за нищожност на клаузата за допълнителна услуга в договора,
поради нарушение на закона, поради нарушаване на добрите нрави и като
неравноправна. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор предявените искове се
признават. Ответникът не оспорва, че в договора за заем е било предвидено заплащане
на такса за допълнителна услуга в размер на 197,43 лева, от която ищецът е заплатил
сумата от 68,31 лева. Поддържа, че на 06.11.2024 г. тази сума е била възстановена на
ищеца, поради което счита, че с поведението си дружеството не е дало повод за
завеждане на делото. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявения осъдителен иск като същия се счита предявен за сумата от 68,31 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор за заем №
7000000032279М се установява, че на 16.01.2023 г. между В. С. С., в качеството му на
заемополучател, и „Айзаем.БГ“ ООД, в качеството му на заемодател, бил сключен
договор за заем, по силата на който на заемополучателя била предоставена сума в
размер на 500 лв., при лихвен процент от 41,03 % и ГПР от 49,69 %.
Не се спори и от приложения по делото договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг се установява, че на същата дата страните сключили и договор,
съгласно който дружеството – ответник в настоящото производство следва да
предостави услуги по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за
нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на
задължения от страна възложителя – настоящ ищец.
Видно от договор за заем е, че след включване на допълнителната услуга по
договора за имуществено проучване и кредитен рейтинг, общата сума за плащане
възлиза на 732,00 лева.
Не е спорно, а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е изплатил на ответното дружество сумата от общо 585,41 лева,
в т.ч. сумата от 68,31 лева – такса за допълнителна услуга.
По делото е приложена разписка от 06.11.2024 г. /след датата на образуване на
2
настоящото производство/ за сумата от 68,31 лева наредена в полза на ищеца с
наредител трето за спора лице.
Видно от приложеното по делото писмо от „Изипей“ АД е, че от 06.11.2024 г. за
лицето В. С. Савов не са намерени данни за получени парични преводи в брой през
системата на дружеството с наредител „Айзаем.БГ“ ООД. По отношение на
гореописаната разписка се сочи, че същата удостоверява единствено нареден паричен
превод в размер на 68,31 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Сключеният между договор за кредит е договор за заем, сключен от
потребител, поради което и е договор за потребителски кредит, който не попада под
изключенията на чл.4 ЗПК, поради което ЗПК се прилага в правоотношението.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира
такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита /чл.10а, ал.2/ и второ, за едно и също действие
да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3 от същата разпоредба/ Законът въвежда
правилото видът, размерът и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и
точно определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се
налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за
какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно
да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с
усвояването или управлението на кредита. Таксата за услугата се основава на
нищожна клауза, защото противоречи на чл.143, ал.1, т.15 ЗЗП - налага изпълнение на
задължение от страна на потребителя - да заплати таксата, дори и кредиторът да не
изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за
кредитора, освен да разгледа искането на потребителя. Следователно, на основание
чл.19, ал.5 ЗПК, разпоредбата на договора, предвиждаща възнаграждение за
допълнителни услуги, е нищожна.
Предвид гореизложеното предявения установителен иск е основателен, поради
което следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД:
Задължението на ответника да върне сумата, получена без основание, възниква
от получаването на сумата, като от получаването, задължението е изискуемо. За да
3
изпълни редовно задължението си, и да се освободи от задължението, ответникът
следва, съгласно чл.75,ал.1 ЗЗД, да изпълни на кредитора – тоест, на ищеца или на
лице, което въз основа на обстоятелствата се явява овластено да получи изпълнението
лице.
В конкретния случай ответникът поддържа, че е платил процесната сума на
ищеца, чрез „Изипей” АД, но следва да се има предвид, че това дружество не може да
се приеме за овластено да получи от името на ищеца – в договора не е посочено, че
сумата е получена от ищеца чрез микросметка в Изипей АД, за да се приеме, че
страните са се спогодили за този начин на изпълнение. Следователно, приложима е
разпоредбата на чл.75, ал.1, изр.2 ЗЗД и изпълнението е действително, само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Ищецът – кредитор на
задължението, оспорва да е получил плащането, поради което и разпоредбата на чл.75,
ал.1, изр.2 ЗЗД е неприложима и съдът не може да зачете плащането.
Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск също е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. Върху главницата се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2024 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 100,00 лева, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да
му заплати тази сума.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и Адвоктаско дружество „Д. М.“ е, че същите са се договорили,
че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Възражението за
прекомерност, направено от ответника в отговора, не следва да се обсъжда от съда, тъй
като възнаграждението на адвоката не е платено, а се определя от съда, на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
4
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА
е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност,
която да е обусловена от събирани в производството доказателства и доказателствени
средства, като производството е приключило с провеждането на две открити съдебни
заседания. Отделно от предходното, съгласно определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о. на ВКС, когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии, съдът намира, че в полза
на адв.М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Тъй като по делото са представени доказателства, че адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС, върху горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20
% ДДС/ или сумата от 480,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявения от В. С. С., ЕГН ********** против
„Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.Хаджи Д., улица Панайот Хитов, блок 118, вход Д, етаж 1, ап.23 установителен
иск, че клаузата за такса „допълнителна услуга“ по Договор за паричен заем №
7000000032279М във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг,
е недействителна, на основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Хаджи Д., улица
Панайот Хитов, блок 118, вход Д, етаж 1, ап.23 да заплати на В. С. С., ЕГН **********
сумата от 68,31 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен
заем № 7000000032279М във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Хаджи Д., улица Панайот Хитов, блок
118, вход Д, етаж 1, ап.23 да заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от общо
100,00 лева, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.Хаджи Д., улица Панайот Хитов, блок 118, вход Д, етаж 1,
ап.23 да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, сумата от 480,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6