№ 41
гр. Стара Загора, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря П. Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20215500101587 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 403, ал.1 от ГПК във връзка с чл.103
и чл.104 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищцата Г. Б. С. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ***; срещу В. И. К. с ЕГН: ********** и Н. Д. К. с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. К., ***; с правно основание: главен иск: чл.
403, ал. 1 ГПК и евентуален иск: чл. 59, ал. 1 ЗЗД; цена исковете: главен иск:
чл. 403, ал. 1 ГПК; срещу В. И. К. - 30 750 лева срещу Н. Д. К. - 30 750 лева
евентуален иск: 59, ал. 1 ЗЗД срещу В. И. К. - 5 000 лева частичен иск от иск в
общ размер на 50 000 лева; срещу Н. Д. К. - 5 000 лева частичен иск от иск в
общ размер на 50 000 лева;
Ищцата твърди, че с настоящата искова молба предявява главен иск по
чл. 403, ал. 1 ГПК, като моли да се постанови съдебно решение, по силата на
което да осъди ответниците да й заплатят обезщетение в размер на 30 750
лева от В. И. К. и обезщетение в размер на 30 750 лева от Н. , Д. К. за
претърпени вреди вследствие на наложено обезпечение с Определение от
24.02.2016г. по гр. дело 1883/2016г., по описа на СГС, потвърдено и частично
изменено с Определение № 04.08.2016г., по описа на САС.
При условията на евентуалност, в случай че съдът счете предявения
главен иск за неоснователен, предявява и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като моли
съдът да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответниците да й заплатят обезщетение в размер на 10 000 лева, която сума
1
представлява частично предявена искова претенция от претендиралото
вземане в общ размер на 100 000 лева, по 5 000 лева по отделно от всеки един
от тях, за неоснователно но обогатяване за периода от 11.03.2016 до
23.07.2021 г., през който ответниците ползват собствения й недвижим имот
без правно основание.
На 30.11.2015 г. по силата на Постановление за възлагане на недвижим
имот, издадено от ЧСИ М. Цанева, с peг. № 840, вписано в Служба по
вписванията при СРС с вх.рег. № 79266, дв.вх.рег. № 78850/23.12.2015 г., акт
том 193, акт номер 1, книга - прехвърляния, придобила следния недвижим
имот: Апартамент № 17-18, находящ се в гр. С., *** (четиридесет и три буква
„Б“), разположен на първи подпокривен етаж - кота +8,20 и + 7,50, вход „В “
на жилищната сграда № 2 (две), с площ от 175,40 (сто седемдесет и пет цяло
и четиридесет стотни) кв.м., състоящ се съгласно одобрен от Район Витоша
инвестиционен проект за обособяване на an. 17-18 от: преддверие с кухненски
бокс, пет броя спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи на
апартамента: север - двор, юг - двор, изток - апартамент Ns 24, запад -
апартамент Ns 11, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а
именно УПИ VII - 1190, квартал 66 (шестдесет и шест), по плана на град
София, местност Манастирски ливади—запад, с площ от 2700 (две хиляди и
седемстотин) кв.м., при съседи: север - УПИIV - 1464, УПИХ-1191, 1192, юг-
улица „Майстор Алекси Рилец“, изток- УПИ VI-1189, запад - УПИ VIII -
1194, УПИ IX - 1193, а съгласно кадастрална карта АГКК - сграда с
идентификатор 68134.1933.1190.1 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно,
девет, три, три, точка, едно, едно, девет, нула, точка, едно) гр. София, район
Витоша, местност Манастирски ливади - запад, улица „Майстор Алекси
Рилец“ Ns 43 Б (четиридесет и три буква „Б“), вид собственост Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Високо застрояване (над 15 метра), находяща
се в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1190, с площ от 2643 (две
хиляди шестстотин четиридесет и три) кв.м., при съседи поземлени имоти с
идентификатори: север - 68134.1933.1464, юг -ул. „Майстор Алекси Рилец“,
изток - 68134.1933.1189, запад - 68134.1933.1194, 68134.1933.1193, стар номер
1190 (хиляда сто и деветдесет), квартал 66 (шестдесет и шест), парцел VII
(седем), която сграда е въведена в експлоатация въз основа на Разрешение за
ползване Ns СТ- 05 -1031/20.08.2012 г., издадено от органите на СО Дирекция
Контрол по строителството.
1.1. На 01.02.2016 г. сключила договор за наем на закупения от нея
недвижим имот, като по силата на договора се задължила да отдаде за
временно и възмездно ползване недвижимия си имот за срок от 5 /пет/
години.
1.2. На 08.02.2016 г., на основание на чл. 498 от ГПК, поискала от ЧСИ
М. Ц. да бъде извършен въвод във владение на посочения недвижим имот.
1.3. С искова молба с вх. №. 20298 от 15.2.2016г., депозирана от В. И. К.
и Н. Д. К. (законни съпрузи), срещу нея е предявен установителен иск от
2
страна на последните, с който на основание чл. 79 ЗС, ищцата искат от съда
да бъде установено със сила на присъдено нещо, че същите са собственици на
придобития от нея АПАРТАМЕНТ № 17-18, находящ се в гр. С., ***, вход
„В“ по силата на десетгодишно давностно владение.
1.4. Във връзка с депозираната искова молба е образувано гр. д. №
1883/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
1.5. Въз основа на Определение от 24.02.2016г. по гр. дело 1883/2016г.,
по описа на СГС, потвърдено и частично изменено с Определение №
04.08.2016г„ по описа на САС, от съда е допуснато обезпечение на
предявения от В. И. К. и Н. Д. К. иск, като насроченият за 11.03.2016 г. въвод
е спрян. След внасяне от страна на В. И. К. и Н. Д. К. на определената от съда
гаранция в размер на 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/ е издадена и
обезпечителна заповед.
1.6. По силата на споразумение от 10.06.2020 г. към договор за наем от
01.02.2016 г., считано от 10.06.2016 г. цитираният договор за наем е
прекратен, като на основание чл.19, ал. 1 от същия е заплатила на наемателя
неустойка за забава в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
1.7. С решение №7882 от 13.12.2016г. на Софийски градски съд по гр.д.
№ 1883/2016г., съдът е отхвърлил предявените от В. И. К. и Н. Д. К. искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 498, ал.2 от ГПК, с които
е поискано да бъде признато, че В. И. К. и Н. Д. К. са собственици по силата
на давностно владение, установено от 2005г. на АПАРТАМЕНТ 17-18,
находящ се в гр. С., ***.
1.8. С решение № 11655 от 22.07.2020г., постановено по гр.д. №
2244/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, съдът потвърдил решение
№ 7882 от 13.12.2016г. на Софийски градски съд.
1.9. С определение № 60298 от 02.07.2021г., постановено по гр.д. №
73/2021г., по описа на Върховния касационен съд, съдът не допуснал
касационно обжалване на Решение № 11655 от 22.07.2020г., постановено по
гр.д. № 2244/2019г. на Софийски апелативен съд.
1.10. Видно от протокол за въвода във владение на недвижим имот, на
23.07.2021 г. от ЧСИ М. Ц. с per. № 840 с район на действие СГС е извършен
принудителен въвод във владение в недвижимия имот.
2. По отношение на предявения иск по чл. 403. ал. 1 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е
допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения
на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от
ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на настоящата искова
молба, счита че за нeя е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.
403, ал. 1 ГПК срещу двамата ответници, като последните да бъдат осъдени
да й заплатят поотделно, всеки от тях по равно обезщетение за причинените й
вследствие на наложеното обезпечение вреди в общ размер 71 500 лева
/седемдесет и една хиляди и петстотин лева/, от които, сума в размер на 1 500
3
/хиляда и петстотин лева/ претърпяна загуба, както и сума в размер на 60 000
лева /шестдесет хиляди лева/ пропуснати ползи. Налице са всички
положителни процесуални предпоставки, свързани със съществуването и
необходими за надлежното упражняване на правото да бъдат предявен
посоченият по - горе иск, като съответно липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки за предявяването му.
Ищцата и молителка твърди, че са налице всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 403, ал. 1, предл. 1 от ГПК.
Подробните съображения относно всички претенции на ищцата са
изложени подробно в депозираната от нея искова молба.
1. Моли, съдът след като се увери в основателността на искането й, да
постанови решение, с което на основание чл. 403, ал. 1 ГПК да осъди
ответниците да й заплатят обезщетение в размер на 30 750 лева от В. И. К. и
обезщетение в размер на 30 750 лева от Н. Д. К. за причинени вреди
вследствие на наложено обезпечение с Определение от 24.02.2016г. по гр.
дело 1883/2016г., по описа на СГС, потвърдено и частично изменено с
Определение № 04.08.2016г., по описа на САС, представляващи претърпяна
загуба в общ размер на 1 500 лева и пропуснати ползи в общ размер на 60 000
лева.
2. При условията на евентуалност, в случай че съдът счете предявените
от нея главни искове за неоснователни, моли, да постанови съдебно решение,
по силата на което на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да осъди ответниците да й
заплатят обезщетение, в размер на 10 000 лева, която сума представлява
частично предявена искова претенция от претендиралото вземане в общ
размер на 100 000 лева за периода от 11.03.2016 до 23.07.2021 г., през който
ответниците ползват собствения й недвижим имот без правно основание, като
претендира и заплащане на обезщетението от всеки един от тях, както следва:
- срещу В. И. К. - 5 000 лева частично предявена искова претенция от
претендиралото вземане в общ размер на 50 000 лева;
- срещу Н. Д. К. - 5 000 лева частично предявена искова претенция от
претендиралото вземане в общ размер на 50 000 лева;
1. Моли съда, да осъди ответниците да й заплатят законна лихва за
периода от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на дължимите суми.
2. Моли съда да осъди ответниците да й заплатят направените в
настоящото производство разноски.
Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия
ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127,
чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице процесуални пречки по
смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК/2008г./. С вносна бележка от
02.09.2021г. ищеца Г. Б. С. е внесла дължимата Държавна такса по делото.
Съдът, след като се запозна с изложеното в Исковата молба, както и с
писмените доказателства към исковата молба и като взе предвид
4
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита за изяснено следното:
Исковете са процесуално допустими, исковата молба е редовна,
отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не
са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
В законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
Писмен отговор на Исковата молба и от ответниците В. И. К., ЕГН
********** И Н. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес и за двамата гр.
К., ***, чрез пълномощника им адвокат М. С. П. от АК Пловдив, личен №
**********, с адрес за призоваване: гр. П., *** чрез адвокат М. П. По гр.д.
1587/2021 г. по описа на ОС Стара Загора. VI-ти гр. състав
В законния едномесечен срок по чл. 131, ал., 1 ГПК представят и молят
съдът да вземе предвид отговора им на исковата молба, подадена от ищеца Г.
Б. С., ЕГН **********, против доверителите й В. К. и Н. К..
1. По основателността на исковата молба ответниците заемат следното
становище: С предявения от ищеца Г. Б. С., ЕГН *** главен иск с правно
основание чл. 403, ал. 1 от ГПК се иска ответниците поотделно да заплатят
обезщетение в размер на 30 750 лв. - от В. И. К. и обезщетение в размер на 30
750 лв.- от Н. Д. К., за претърпени от ищцата вреди, вследствие на наложено
обезпечение с Определение от 24.02,2016 г. по гр. дело № 1883/ 2016 г. по
описа на СГС, При условията на евентуалност е предявен иск по чл.59, ал. 1
от ЗЗД, като се иска ответниците да заплатят обезщетение в размер на 10 000
лв., която сума представлявала частично предявената искова претенция от
претендираното вземане в общ размер на 100 000 лв., по 5000 лв. по отделно
за всеки един от ответниците, за неоснователно обогатяване за периода от
11.03.2016 г. до 23.07.2921 год. , през който В. К. и Н. К. са ползвали
собствения на ищцата недвижим имот без правно основание.
Считат, че предявените от ищцата искове са напълно неоснователни,
необосновани и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Искът с
правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК е неоснователен. Исковата сума в
размер на 61 500 лв., която се претендира като обезщетение за вреди,
причинени от обезпечение, наложено с обезпечителна заповед, издадена от
СГС по гр. дело 1883/2016 г., не се дължи, тъй като такива вреди не са
настъпили. В тази връзка твърдят, че договорът за наем и споразумението към
него са нищожни поради симулация. Същите са създадени за целите на
процеса, като са неистински, както по отношение на датата им, така и по
отношение на съдържанието им. Ставало въпрос за привидно съглашение
между страните, целящо увреждане на трети лица - в случая ответниците.
5
Освен това договорът е с невъзможен предмет и сключен в противоречие със
закона и добрите нрави, с оглед на което същият е нищожен и на тези
основания.
Фактическият състав на отговорността по чл.403, ал.1 ГПК възниквала
при наличието на три предпоставки: 1/ наложена обезпечителна мярка; 2/
наличие на някоя от хипотезите на чл.403, ал.1 ГПК и 3/ наличие на вреди,
причинени от обезпечителната мярка. За да бъде реализирана отговорността
по чл. 403 от ГПК и трите предпоставки трябва да са осъществени
кумулативно. Следва да се установи дали ищецът е претърпял вреди, в какъв
размер и налице ли е причинно - следствена връзка между вредите и
допуснатото обезпечение. Считат, че с исковата молба не са представени
убедителни доказателства, че е налице връзка между наложената мярка и
причинените вреди.
Във връзка с горното, молят да се приеме, че искът е напълно
неоснователен, доколкото се претендира компенсиране на плащане по един
нищожен поради невъзможен, предмет и противоречие със закона договор,
които е симулативен във всички свои клаузи и насочен единствено към
увреждане на ответната страна т.е ответниците. Това е така и по отношение на
претендираните 60 000 лв. 23.07.2021 год. пропуснати ползи от нереализиран
наем за периода от 1103.2016 г. до респ. за 64 месеца. Договорът, освен, че е
нищожен и не може да доведе до подобни ползи за ищцата, които по-нататък
да бъдат пропуснати, е срочен за пет години. Също така, ако се приемат
изявленията на страните в него, че имотът не бил в състояние да служи по
предназначение, съгласно относимите разпоредби на ЗЗД това съставлява
пречка за ползването на имота и осуетява нормалното развитие на наемното
правоотношение. Т.е., според закона и съдебната практика, наемодателят
няма как да получава наем за имот, който не може да се ползва, респ. наем не
се дължи.
Отделно от горното, претенцията за пропуснати ползи от наем е
неоснователна и по размер. Договорът за наем влиза в сила от момента на
подписването му и това е 01.02.2016 г., т.е. неговото действие изтичал на
датата 01.02.2021 г., съгласно чл. 4 от същия. Т.е., ако под резерва приема, че
е налице валиден договор, за което те твърдят, че не е, то ищцата би получила
наем за 60 месеца от подписването му 01.02.2016 г. до 01.02.2021 г., а не
както се претендира до 23.07.2021 г. - датата на въвода във владение..
Същевременно, в договора изрично е предвидено в него, че имотът ще бъде
предаден най-късно на 15.04.2016 год. т.е. първият дължим наем е за месец
април - чл. 5 ал. 2 от договора, или ищцата се е отказала доброволно от два
наема. В този смисъл претенцията й за обезщетение за неполучен наем от
11.03.2016 г. се явява неоснователна. Неоснователна се явява претенцията за
заплащане на. наем за месеците, след 01.02.2021 г., тъй като срокът на
договора би изтекъл.Предявения при условията на евентуалност иск считат,
освен за неоснователен, и за недопустим. Това е така, тъй като в практиката
на ВКС се приема, че може да се търси обезвреда по този текст, само когато
6
не е налице друг иск с, който правоимащият да защити свое право. Така:...“8
този смисъл са и т. 9 и т. 10 от ППВС№ 1/28.05.1979 година, където е
посочено, че когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по
закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, an. 1
от ЗЗД, като с този иск разполага само този, който въобще не може и не е
могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с
друг иск,... /Решение под № 90/15.09. 2020 г. гр. Дело № 3937/2019 г. ВКС 4-
то гр. отд./. Иначе казано, в закона е налице специален ред, предвиден в
нормата на чл. 403 от ГПК за да се защити предполагаемия увреден от
неправилно наложена обезпечителна мярка и затова ВКС приема, че не е
допустимо да се търси обезвреда по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, след като е
потърсена защита по специалния ред. По тези съображения молят да се
приеме, че евентуалният иск е недопустим и да се прекратите производството
по него.
Ако въпреки техните доводи, съдът приеме, че евентуалният иск е
допустим и го разгледа по съществото си, молят да се има предвид, че
оспорват същия по основание и размер и молят да се отхвърли като изцяло
неоснователен и незаконосъобразен.
Обезщетяването за вреди, причинени от наложената обезпечителна
мярка по иск, който е бил отхвърлен с влязло в сила решение, е уредено в
специалната норма по чл. 403, ал. 1 от ГПК. В тази връзка в практиката си
ВКС приема, че отговорност извън хипотезата на чл. 403, ал. 1 от ГПК може
да се търси само ако е налице злоупотерба с права. В тази връзка е решение
N° 257/14.07.2011 г. по гр.д. Nb 1149/ 2010 е, на ВКС, според което: „извън
хипотезите на чл.403 ГПК увреденият от обезпечението може да търси
обезщетение от страната, инициирала обезпечителното производство, само
ако е действала при злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК,
Конституционно право на всички, граждани е да подават жалби, молби
предложения и др. до държавните органи, както и да търсят защита, когато са
нарушени или застрашени техни права или законни интереси.“. По
изложените съображения искът се явява неоснователен, тъй като в исковата
молба не се твърди злоупотреба с право, а липсват и представени в тази
връзка доказателства.
2. Относно обстоятелствата, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила на 30.11.2015 г. по
силата на Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ М.
Ц., с per. № 840 вписано в Служба по вписванията при СРС вх. per. №
78850/23.12.2015 г., акт том 193, акт № 1, АПАРТАМЕНТ № 17-18, находящ
се в С., ***, разположен на първи подпокривен етаж, - кота +8,20 и + 7,50,
вход „В“ на жилищната сграда № 2, с площ от 175,40 кв.м, състоящ се
съгласно одобрен от район Витоша инвестиционен проект за обособяване на
апратамент № 17-18 от два апартамента от 16.04.2009 г., от преддверие с
кухненски бокс, пет броя спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при
съседи на апартамента: север - двор, юг-двор, изток- апартамент № 24, запад -
7
апартамент №11, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а
именно УПИ VII-1190, квартал 66, по плана на гр. София, местност
Манастирски Ливади-запад, с площ от 2700 кв.м, при съседи: север -УПИ IV-
1464, УПИ X - 1191, 1192, юг - улица „Майстор Алекси Рилец“, изток - УПИ-
VI- 1189, запад - УПИЛ/1Н-1194, УПЕ IX - 1193, а съгласно Кадастралната
карта АГКК сградата с идентификатор № 68134.1933.1190 гр. София, район
Витоша, местността “Манастирски ливади” - запад, улица „Майстор Алекси
Рилец“ № 43 Б, вид собственост частна, вид територия Урбанизирана, НТП
Високо застрояване /над 15 м/, находяща се а поземлен имот с идентификатор
68134.1933.1190 с площ 2643 кв.м., при съседи поземлени имоти с
идентификатори: север - 68134.1933.1464, юг ~ул. „Майстор Алекси Рилец“,
изток - 68134.1933.1189, запад 68134.1933.1194, 68134.1933.1193, стар номер
1190, квартал 66, парцел VII, която сграда е въведена в ексллоататция въз
основа на Разрешение за ползване № СТ-05-1031/ 20.08.2012 г., издадено от
органите на СО - Дирекция Контрол по строителството.
Твърди се, че на 01.02.2016 г. ищцата е сключила договор за наем на
гореописания имот с Н.К.К., със срок на действие пет години. В договора
страните приели, че наетият имот не бил във вид, годен да бъде ползван
според предназначението си и в тази връзка наемодателят-ищец се задължил
да извърши строително-ремонтни дейности {СРД) - доставка и монтаж на
кухня, заедно с електроуреди, подмяна на съществуващи настилки по подове
с паркет, полагане на шпакловка и боя по стени и тавани, полагане на
декоративна мазилка по стени, намиращи се в хола и трапезарията, като
всичко това е трябвало да бъде извършено за два месеца - до 31.03.2016 г., и
най-късно до 15.04.2016 год. имота да бъде предаден за ползване според
предназначението.
Още при първия прочит на тези, меко казано странни и нелепи
договорености между страните, се поставял въпроса, защо повече от два
месеца след придобиването на собствеността върху имота - по нейни
твърдения, ищцата не е предприела действия да предаде на въпросния имот
вид, който може да бъде ползван и вместо това, изведнъж на 01.02.2016 г.
сключва договор за наем, по силата на който трябва да извърши множество
СРД, които житейски не биха могли да бъдат свършени в този кратък срок,
;
още -повече след като към посочената дата все още не е завършен
фактическия състав на придобиването на собствеността и владението по реда
на ГПК върху процесния имот, който е бил предмет на публична продан.
Странно е, че въпреки тези факти ищцата е подписала един обвързващ я от
правна страна документ, какъвто би бил въпросния договор, ако под резерва
приемем, че е действителен, с ясното съзнание, че няма да бъде в състояние
да изпълни задълженията си по него. Нещо повече, въпреки това, ищцата се е
уговорила безкритично да заплати санкции за неизпълнението на въпросните
задължения, поставяйки в договора изричната уговорка, че ако не предаде
имота в предвидения срок, респ. най-късно до 15.04.2016 г. тя ще заплаща
8
неустойка от 2,5% от наемната цена за всеки просрочен ден, т.е. 25 лв. на ден.
Следвало и изрично да се отбележи и обстоятелството, че договорът е
подписан от ищцата преди тя да поиска от ЧСИ да бъде извършен въвод във
владение в същия, независимо, че съгласно чл. 498 от ГПК тези действия е
можело да бъдат предприети веднага след като е влязло в сила
Постановлението вписано на 23.12.2015 г. Много по-важния извод от това,
обаче, е, че към датата на сключване на договора ищцата и мнимата
наемателка не са имали достъп до имота и е нямало как да появят подробни
огледи и оценки за неговото състояние. Считат, че това е поредното повече от
очевадно доказателство за пълната симулация на представения договор за
наем и на цялостната схема, на която се гради този иск, целяща да ги увреди.
Намират гореописаните решения и действия, които ищцата твърди да е
предприела, и които дори за човек, притежаващ средни житейски познания и
опитност, камо ли за юрист, ясно са сочели, че ще доведат до санкции за нея,
недвусмислено показват преднамереност и умисъл в нейното поведение. В
тази връзка, молят се да приеме, че претенциите за заплащане на обезщетение
и неустойки се явяват неоснователни и защото неизпълнението по договора,
като волеви акт на действие от страна на ищеца, е било предизвестено поради
умишлено поети от нея ненужни и невъзможни за изпълнение задължения. От
друга страна, плащането на неустойката няма връзка с наложената
обезпечителната мярка - спиране на изпълнителното дело, респ. въвода във
владение, т.е. липсва причинна връзка между твърдяния вредоносен резултат
и допуснатото от съда обезпечение.
Тук следва да се отбележи, че предявения от-доверителите й иск за
придобИ.е на самостоятелно основание на закупения на публичен търг от
ищцата имот, е тяхно законно право. За да спасят имота си от една незаконна
публична продан, те са били принудени не само да водят тежък иск на три
съдебни инстанции, но и да се погрижат за неговото обезпечение, вкл. като за
целта са платили определената от съда, разглеждащ иска, гаранция в размер
на 25 000 лв. Техните права върху имота, както и няколко други обекта в
сградата, закупени от тях с предварителен договор и доизградени за тяхна
сметка, са били повече от ясни и убедителни, като за един от тези имоти те са
получили съдебно решение, което по ясен и категоричен начин установява
собствеността им върху същия. Доколкото фактическата обстановка е
напълно идентична и по отношение на процесния апартамент, за който обаче
делото е водено и срещу въпросната ищца г-жа С., тук същото е приключило
с неочакван и напълно незаконосъобразен според доверителите ми изход,
базиран, на изцяло погрешни и неправилни изводи, досежно собствеността
върху процесния имот, които изцяло противоречат на актуалната практика на
ВКС по идентични казуси.
3. Възражения срещу иска:
Възразяват срещу всички твърдения в исковата, молба за наличието на
някакво действително наемно правоотношение, по отношение на процесния
имот. От фактите, които се извличат от представените с исковата молба
9
писмени доказателства, се установява, че към момента на подписване на
договора за наем 01.02.2016г. Г. С. е била наясно, че не разполага с
фактическата власт върху процесния имот, за който твърди, че е сключила
договор за наем, от който уж претърпяла вреди в резултат на прекратяването
му. И това е така, тъй като няма как да отдаваш под наем имот, който си
закупил по силата на публичен търг, но в който не си въведен във владение.
Държането предполага фактическата власт, каквато ищцата е нямала, защото
придобиването на собствеността чрез публичен търг е сложен фактически
състав, който изисква, освен проведено наддаване, определяне на купувач,
внасяне на цена и влизане в сила на постановлението, и въвод във владение. В
случая този фактически състав не е завършен към датата на сключване на
договора - 01.02.2016 г., с оглед на това същият е с невъзможнен предмет, тъй
като държането, предмет на договора, не е било у наемодателя. В тази връзка
твърдят, че представения по делото договор за наем е привиден - съставен за
целите на настоящия процес. Клаузите му са нелогични и изцяло насочени
към санкции към наемодателя, с цел да се оправдаят привидни негови
задължения, а по-нататък и санкции, каквито той нито е могъл да поеме
правно валидно, нито е имал подобни намерения.
Действителната цел на договора и споразумението към него е
увреждане на ответната страна - в случая доверителите му. Плащането на
фиктивната неустойка също е привидно, ако под резерва се приеме, че такова
е извършено, и цели да създаде впечатлението за действителност на
симулативното съглашение, каквато не е налице.
Отделно от горното, договорът за наем бил и споразумението към него
са неистински документи - същите не са с достоверна дата, като според тях те
са създадени за целите на процеса. С оглед на това, оспорват тяхната
истинност - както от формална страна, така и по същество, като твърдят, че
става въпрос за привидни съглашения между страните, целящи увреждане на
трети лица - в случая ответниците.
Възразяват и срещу невярното съглашение в договора, че имота не е бил
годен за Ползване по предназначение и че преди предаването му се е налагал
ремонта, посочен в раздел 1, чл. 1, ал. 2 от договора за наем. Твърдят, че
както към датата, на която се твърди да е сключен въпросния фиктивен
договор, така и далеч преди това, имотът е бил напълно годен за ползване по
предназначение- изцяло изграден в напълно завършен вид с луксозно
;
изпълнение на довършителните работи, напълно оборудван с всички видове
комуникации, съоръжения и прочее и напълно обзаведен. Фактите в тази
връзка са следните:
От представеното от ищцата съдебно решение се установява, че след
сключването на предварителен договор от 01.09.2004 г. между ЕТ „К.-К.К.“ й
В. И. К. и предаване на владението с анекс към същия договор от 09.02.2005 г.
върху процесния апартамент (по онова време - два броя самостоятелни
апартаменти), когато е бил изграден в степен на завършеност "груб строеж",
те са довършили за своя сметка и изградили в напълно завършен вид същия,
10
привеждайки го фактически и административно-технически в един обект,
като какъвто той е продаден впоследствие на ищцата. За целта те са
извършили в него мащабни и скъпо струващи строителни и довършителни
дейности и са го обзавели луксозно. Направено е цялостно електрическо
окабеляване и в целия апартамент са поставени луксозни осветителни тела и
контакти. Изградена е сигнално- охранителна система. Направено е мрежово
интернет окабеляване, включващо коаксиален и компютърен кабел с изводи
във всяко помещение. Допълнително, извън стаите са изградени осем точки,
захранените електричество, интернет и коаксиален кабел. Изградена е
вътрешната ВиК мрежа до всички точки на консумация. Направено е локално
парно отопление. Изградена е собствена преносна система за газ в
апартамента и са проведени съответните разрешителни процедури,, свързани
със значителни по размер плащания, за различни СМР. Подробни
съображения са изложени в отговора.
4. Възражение за прихващане:
В тази връзка с изложените в пункт 2 и 3 обстоятелства, предявяват, под
формата на възражение, насрещна претенция от В. И. К. и Н. Д. К. срещу Г. Б.
С. за заплащане от последната на стойността на закупения от нея имот след
извършените от тях довършителни работи и подобрения, измерваща се с
разликата между стойността на имота, платен от ищцата при публичната
продан, в размер на 130 001 лв., от една страна, и действителната стойност на
имота във вида, в който същият е бил към датата на проданта и въвода във
владение, с оглед довършването на същия и подобренията в него от
ответниците. Пълния размер на претенцията на ответниците възлиза на
120 000 лв., от която в настоящото производство претендират под
формата на възражение за прихващане сумата от 61 500 лв.
От изложеното по-горе се установява безспорно, че Г. Б. неоснователно
се е обогатила за сметка на тях с горепосочената сума. С оглед на това и при
условията на евентуалност - ако съдът прецени, че искът на Г. Б. С. е изцяло
или частично основателен, то с настоящото, на основание чл. 103 и чл. 104
ЗЗД, правят възражение за прихващане между двете насрещни вземания, до
размера на по малкото и молят със съдебното си решение съдът да се
произнесе по същото.
С Определение под № 706/13.12.2021 год., постановено в закрито
съдебно заседание, съдът е ПРЕКРАТИЛ частично производството по
настоящото гр. дело с № 1587/2021 год. по описа на Старозагорския Окръжен
съд в частта му по отношение на втория евентуално обективно и субективно
съединен иск по 59, ал. 1 от ЗЗД срещу ответниците В. И. К. – за сумата от
5000 лева частичен иск от иск в общ размер на 50 000 лева и срещу втората
ответница Н. Д. К. – за сумата от 5 000 лева частичен иск от иск в общ размер
на 50 000 лева, поради процесуална недопустимост на тези искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяването не е било обжалвано с частна
жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
11
Пловдив чрез Окръжен съд – Стара Загора и съответно е влазло в законна
сила.
Съдът със същото си Определение под № 706/13.12.2021 год.,
постановено в закрито съдебно заседание е ПРИЕЛ за съвместното
разглеждане в производството по настоящото дело и възражение за
прихване от ответниците по делото, ако съдът прецени, че искът на Г. Б. С.
е изцяло или частично основателен, то с настоящото, на основание чл. 103 и
чл. 104 ЗЗД, възражение за прихващане до размера на исковата сума от 61 500
лв. между двете насрещни вземания, до размера на по-малкото и е
постановил, че следва съдът със съдебното си решение да се произнесе по
същото възражение.
Съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим,
родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.Стара Загора, ищецът е внесъл
дължимата ДТ от 2860.00 лева по сметка на СТОС с вносна бележка от
02.06.2020 год. съобразно т.1 от Тарифата да държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК /лист 2 от делото/.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните до
настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид
приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът
счита за изяснено следното :
Ищецът Г. Б. С. , редовно и своевременно призована, за нея се явява
пълномощника й адв. К. Д., която заема становището, че искът се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, по
съображенията подробно изложени в исковата молба. Подробните им
съображения са изложени в депозираната по делото писмена защита, в
определения от съда срок.
Ответниците В. И. К. и Н. Д. К., редовно и своевременно призовани, не
се явяват лично, като вместо тях се явяват пълномощниците им адв. М. П. и
адв. В., като заемат становището, че искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията,
подробно изложени в съдебното заседание по делото и в депозираната по
същото подробна писмена защита, в определения от съда срок. Считат, че ако
евентулно се уважи иска, то следва да се уважи изцяло и възражението им за
прихващане като основателно и доказано.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със
становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални
норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното:
Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря на
12
изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и искът следва да бъда
допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът
е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност
като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
От събраните по делото доказателства се установява следната
Фактическа обстановка:
Видно от и по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот
от датата 30.11.2015 г., издадено от ЧСИ М. Ц., с per. № 840, вписано в
Служба по вписванията при СРС с вх.рег. № 79266, дв.вх.рег. №
78850/23.12.2015 г., акт том 193, акт номер 1, книга - прехвърляния, ищцата е
собственик на недвижим имот: Апартамент М 17-18, находящ се в гр. С., ***
(четиредесет и три буква „Б“);
На 01.02.2016 г. ищцата е сключила договор за наем на недвижимия
имот, по силата на който е отдала под наем същия, за срок от 5 /пет/ години.
С искова молба с вх. №. 20298 от 15.2.2016г., депозирана от В. И. К. и
Н. Д. К. (законни съпрузи), срещу Г. Б. Стамоблиева е предявен
установителен иск от страна на последните, с който на основание чл. 79 ЗС,
ищците искат от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че
същите са собственици на АПАРТАМЕНТ под № 17-18, находящ се в гр. С.,
***, вход „В“ по силата на десетгодишно давностно владение.
Във връзка с депозираната искова молба е образувано и гр. д. под №
1883/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Въз основа на Определение
от 24.02.2016г. по гр. дело 1883/2016г., по описа на СГС, потвърдено и
частично изменено с Определение № 04.08.2016г., по описа на САС, от съда е
допуснато обезпечение на предявения от В. И. К. и Н. Д. К. иск, като
насроченият за 11.03.2016 г. въвод е спрян. След внасяне от страна на В.
И. К. и Н. Д. К. на определената от съда гаранция в размер на 25 000 лева
/двадесет и пет хиляди лева/ е издадена и обезпечителна заповед.
Видно от споразумение от 10.06.2020 г. към договор за наем от
01.02.2016 г., считано от 10.06.2016 г. договорът за наем сключен от Г. С. е
надлежно прекратен.
Във връзка с прекратяването на договора за наем и на основание чл.19,
ал. 1 от същия от страна на ищцата на наемателя е заплатена неустойка за
забава в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
С решение под №7882 от 13.12.2016г., на Софийски градски съд по гр.д.
№1883/2016г., съдът е отхвърлил предявените от В. И. К. и Н. Д. К. искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 498, ал.2 от ГПК, с които
е поискано да бъде признато, че В. И. К. и Н. Д. К. са собственици по силата
на давностно владение, установено от 2005г. на АПАРТАМЕНТ 17-18,
находящ се в гр. С., ***
С решение № 11655 от 22.07.2020 год., постановено по гр.д. с №
2244/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, Решение № 7882 от
13.12.2016г. на Софийски градски съд е потвърдено от въззивния съд.
13
С определение под № 60298 от 02.07.2021г., постановено по гр.д. №
73/2021г., по описа на Върховния касационен съд не е допуснато касационно
обжалване на Решение № 11655 от 22.07.2020г., постановено по гр.д. №
2244/2019г. на Софийски апелативен съд.
Видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот, на
23.07.2021 г. от ЧСИ М. Ц. с per. № 840 с район на действие СГС е извършен
принудителен въвод във владение в недвижимия имот.
От изготвеното заключение по допуснатата графологична експертиза,
прието в производството по делото безспорно се установява истинността на
сключения от ищцата договор за наем заедно с прилежащото му
споразумение, както и истинността на представеното процеса платежно
нареждане, видно от което Г. С. е заплатила неустойка в размер на 1 500 лева.
От изготвеното и прието делото заключение по допуснатата от съда
икономическа експертиза се установява размерът на дължимия наем за
претендиралия период.
От изготвените и прието по делото заключения по допуснатите от
технически експертизи, от представените по делото писмени доказателства
{Протокола за опис на недвижим имот от датата 14.05.2015 г., Оценителна
експертиза, изготвена във връзка с обявяване на недвижимия имот на
публична продан, Протокола за въвода във владение), както и от събраните в
процеса гласни доказателства не се установява извършване на сочените
подобрения в процесния недвижимия имот, който въпрос съдът ще разгледа
по-нататък в настоящите мотиви, като разглежда и въпроса за
основателността на направеното от ответниците възражение за прихващане.
По отношение на предявения иск по чл. 403. ал. 1 ГПК:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по
който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен
в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може
да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението
вреди.
Съдът намира, че са налице са всички елементи от фактическия състав
на разпоредбата на чл. 403, ал. 1, предл. 1 от ГПК.
На първо място, налице е допуснато обезпечение на предявения от
ответниците в настоящото производство иск. С исковата молба с вх, №.
20298 от 15.2.2016г., депозирана от В. И. К. и Н. Д. К., срещу Г. С. е предявен
установителен иск от страна на последните, с който на основание чл. 79 от
ЗС, ищците искат от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че
същите са собственици на придобития от мен АПАРТАМЕНТ № 17-18,
находящ се в гр. С., ***, вход „В“ по силата на десетгодишно давностно
владение. Във връзка с депозираната искова молба е образувано гр. д. №
1883/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Въз основа на Определение
от датата 24.02.2016г., постановено по гр. дело с № 1883/2016г., по описа на
СГС, потвърдено и частично изменено с Определение № 04.08.2016г., по
описа на САС, от съда е допуснато обезпечение на предявения от В. И. К. и Н.
14
Д. К. иск, като насроченият за 11.03.2016 г. въвод е спрян. След внасяне от
страна на В. И. К. и Н. Д. К. на определената от съда гаранция в размер на 25
000 лева /двадесет и пет хиляди лева/ е издадена и обезпечителна заповед.
На второ място, искът, по който е допуснато обезпечението е отхвърлен.
С решение №7882 от 13.12.2016г. на Софийски градски съд по гр.д.
№1883/2016г., съдът отхвърля предявените от В. И. К. и Н. Д. К. искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 498, ал.2 от ГПК, с които
е поискано да бъде признато, че В. И. К. и Н. Д. К. са собственици по силата
на давностно владение, установено от 2005г. на АПАРТАМЕНТ 17-18,
находящ се в гр. С., *** С решение № 11655 от 22.07.2020г., постановено по
гр.д. № 2244/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, съдът потвърждава
решение № 7882 от 13.12.2016г. на Софийски градски съд. С определение №
60298 от 02.07.2021г„ постановено по гр.д. № 73/2021г., по описа на
Върховния касационен съд, съдът не допуска касационно обжалване на
Решение № 11655 от 22.07.2020г., постановено по гр.д. № 2244/2019г. на
Софийски апелативен съд.
На следващо място, налице са претърпени от ищцата вреди вследствие
на допуснатото обезпечение на иска, изразяващи се претърпени загуби и
пропуснати ползи. За периода от 01.02.2016 - 01.02.2021 г. притежаваният от
ищцата недвижим имот е държан от ответниците, като чрез поисканото от тях
и допуснато от съда спиране на насроченият за 11.03.2016 г, въвод във
владение, Г. С. е лишена от възможността си да упражнява фактическата
власт върху собствения си недвижим имот. Предвид посочените
обстоятелства и видно от представените по делото писмени доказателства
{Договора за наем от 01.02.2016 г., заедно с прилежащо към него
споразумение, както и платежно нареждане) за ищцата действително са
настъпили имуществени вреди, представляващи заплатената неустойка по
договора за наем от 01.02.2016 г., в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин
лева/, както и вредите в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/,
изразяващи се в пропуснатите ползи от възможността реално и сигурно да
увеличи имуществото си като реализира граждански добиви по формата на
наем от възникналото между нея и наемателя й наемно правоотношение.
На следващо място, безспорно се установява, че процесните вреди се
намират в причинна връзка с наложеното обезпечение. Предвид факта и
именно поради това, че ищцата е била лишена от възможността да получи
фактическата власт върху придобития от нея имот е последвало и
прекратяването на наемното правоотношение, възникнало по силата на
договор за наем от датата 01.02.2016 г., чиято най-важна последица последица
в патримониума на ищцата се явява именно липсата на получаване на
дължимия съгласно договора наем, както и съответно заплащането на
неустойка.
В практиката на ВКС и съдилищата еднозначно се приема, че
„предвидената в чл. 403 ГПК отговорността за вредите, причинени от
допуснато обезпечение, е основана на принципа за общата гражданска
15
отговорност за непозволеното увреждане /чл. 45 ЗЗД/. Поради това и
доколкото в посочената норма липсва изричната регламентация относно
вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат
разпоредбите на ЗЗД. Съобразено гореизложеното, както и възприетото в
трайната съдебна практика разрешение по приложението на чл. 322, ал. 1 ГПК
(отм.), разпоредба, аналогична на чл. 403, ал. 1 ГПК, която е решение с № 29
от 04. 02. 1998 г., по гр. д. № 449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др.,
според което търсената по този ред отговорност е безвиновна, обезпечителна,
но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална
регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото
правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и
непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с
неоснователно допуснатото обезпечение“.
Изхождайки от възприетото от ВКС разбиране, че на обезщетяване по
реда на чл. 403, ал. 1 ГПК подлежат тези вреди, които произтичат пряко и
непосредствено от наложената обезпечителна мярка, настоящият съдебен
състав следва да отбележи, че в настоящия процес ищцата е успяла да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че тя е претърпяла процесните и
сочени в искавата й молба вреди, именно такива в исковия размер от 61 500
лв., както и че тези вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с
обезпечението – именно спирането на насрочения за датата 11.03.2016 г.
въвод във владение по изп.д. с № 156/ 2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц. на ап.
17-18 и склад № 2. Това е обезпечителната мярка, наложена с Определение
под № 2761/ 04.08.2016 г. по ч.гр.д. № 2205/ 2016 г. на САС, ТО, с което е
изменено - по частната жалба на ищцата, първоначално постановеното от
СГС обезпечение по исковете на доверителите ми, предмет на гр.д. № 1883/
2016 г. по описа на същия съд.
Съдът счита, че по настоящото дело се установи и доказа по несъмнен
начин, че от така постановената обезпечителна мярка, са произтекли именно
сочените в исковата молба вреди за ищцата. Това е така, предвид следното:
1. Макар с посоченото определение на СГС в частта му, потвърдена от
определението на САС и издадената обезпечителна заповед да е разпоредено
спиране на въвода във владение на посочените в определението имоти, един
от които е въпросния апартамент 17-18, претендиран от ищцата, то, видно от
установените по делото факти, именно допуснатото от съда обезпечение е
възпрепятствало въвода във владение на ищцата в същия апартамент. Въвод
във същия е извършен на 21.07.2021 г. - веднага щом ищцата Г. С. е поискала
това с писмена молба до ЧСИ М. Ц. с вх. № 9299/ 05.07.2021 г., намираща се
в кориците на изп.д. № 156/ 2015 г. (том V), приложено като доказателство
към настоящото дело. Искането си за въвеждане във владение на апартамента
ищцата не е мотивирала по никакъв начин - с някакво, настъпило към
посочената дата обстоятелство, например - отмяна на обезпечението,
наложено по гр.д. № 1883/ 2016 г. на СГС, 1-18 състав с определението от
16
24.02.2016 г. и обезсилване на издадената на 25.02.2016 г. обезпечителна
заповед. Тя просто е изявила воля да бъде въведена в апартамент 17-18. Това
нейно искане незабавно е удовлетворено от частния съдебен изпълнител,
който, въз основа на така подадената молба, на 12.07.2021 г. е постановил
Разпореждане (също намиращо се по изпълнителното дело, том V, стр. 374), с
което е отменил спирането на делото и е насрочил въвод във владение за
датата 23.07.2021 г. Следва изрично да се отбележи, че към датата на
подаване на молбата на ищцата С., както и към датата на разпореждането на
ЧСИ М. Ц., с което е отменено спирането и е насрочен въвод във владение,
въпреки наличието на обезпечителна заповед, забраняваща това, въпросното
обезпечение не само не е било отменено и заповедта обезсилена, дори и да се
приеме, че ищцата не е инициирала подобна процедура пред съда.
По-нататъшните събития, които бяха установени и по настоящото дело,
са следните:
Частният съдебен изпълнител е изпратил писмо до МВР за съдействие
при извършването на въвода. На датата 19.07.2021 г. на ответника В. К. е
връчена покана доброволно да предаде владението на апартамент с № 17-18
(том V от изпълнителното дело). Фактът, че в трите дни между връчването на
поканата за доброволно предаване на имота и извършения на 23.07.2021 г.
въвод, не е имало как ответниците да вдигнат от въпросния имот своите вещи
и подобрения, е довел и до събитията, случили се на въпросната дата,
съответно и подробно описани в отговора на исковата молба и установени в
детайли с показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. и Д. Й..
От изложените по-горе факти, установени от намиращите се по делото
документи е видно, че дори и да се приеме, че в първия момент, в който
ищцата е изразила волята си да влезе във владение на апартамент № 17-18,
обективирана чрез подаването на молбата й до частния съдебен изпълнител,
това нейно желание е било удовлетворено от последния. Не без значение в
тази връзка е бил факта на допуснатото от СГС и потвърдено от САС
обезпечение чрез спиране на въвода във въпросния имот, което обезпечение
към онзи момент съответно е било в сила, т.е., наличието на обезпечение чрез
спиране на въвода във владение, съгласно определението на СГС от
24.02.2016 г. по гр.д. № 1883/ 2016 г., след изменението му с Определение под
№ 2761/ 04.08.2016 г. на САС по ч.гр.д. № 2205/ 2016 г., е съставлявало
именно пречката ищцата да бъде въведена във владение на апартамент № 17-
18.
От така допуснатите на ищцата доказателства бе установено и доказано
по убедителен начин, че подписът, положен на страница трета от договора с
дата 01.02.2016 г. и на споразумението към него с датата 10.06.2016 г.,
принадлежат именно на лицето, сочено като наемател в оспорения договор -
Н.К. (съдебно- почеркова експертиза на в.л. И. З. И., приета в с.з. от
09.05.2022 г.). В тази насока бяха ангажирани и допълнителни доказателства,
досежно датата на договора и съответно неговото съдържание. Свидетелите
17
К. и М., доведени от ищцата, бяха разпитвани от нея освен за обстоятелствата
покрай сключването на процесния договор за наем, така и за обстоятелствата,
релевиращи и отнасящи се именно до въпросния договор за наем и
споразумението. С оглед на това, следва да се приеме, че възражението на
ответниците за нищожност на договора поради наличие на абсолютна
симулация, заедно с възражението за антидатирането на този договор и
споразумението към него и съставянето им в по-късен момент за цели,
различни от отдаването под наем на апартамента, предмет на същия, е
неоснователно, необосновано и недоказано.
С оглед на гореизложените съображения и доводи съдът счита, че
главният иск по чл.403, ал.1 от ГПК се явява по принцип основателен и
доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен ведно с всички законни
последици от това.
Относно предявеното в условията на евентуалност възражение за
прихващане по чл.103 и чл.104 от ЗЗД съдът възприема следното:
Съгласно чл.103., ал.1 от ЗЗД Когато две лица си дължат взаимно пари
или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Според
ал.2 Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност,
ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
По делото бе установено и доказано чрез свидетелските показания на
свидетелите И. и Й., а в голяма степен и от показанията на свидетелите на
ищцата К. и М., че в деня на насрочения за 23.07.2021 г. въвод в апартамента,
дошли частният съдебен изпълнител, униформени полицаи, взискател, адв. Д.
и голям брой осигурени от тях лица (около 10 души според свидетеля И.). За
около два - три часа, от помещенията били изнесени мебелите, които е било
възможно да се разглобят и изнесат за такова кратко време от наетите от
ответника К. лица. Едновременно с това, другите лица, проявяващи
нетърпение към бавния - според тях, процес на опразването започнали да
рушат, къртят „безобразно“ - както сочи свидетелят И., така че в рамките на
2-3 часа всичко да бъде премахнато, цитирам: „като акция
“.
някакваСвидетелката Й. описва от своя страна събитията и ги квалифицира
като много стресиращи, много емоционални. Тя сочи, че в 9.30 ч в
апартамента дошли адв. Д. с полиция, като са предявени изисквания и двата
имота - апартамент № 17-18 и разположения на горния етаж апартамент,
продаден като „склад № 2“, да бъдат опразнени. Тя сочи, че на обекта, освен
лицата, наети от ответниците за изнасянето на мебелите, са присъствали поне
още 10 лица, които демонтирали мебелите, имало повреди и счупвания.
Свидетелите сочат, а това не се и оспорва и от ищцата, че в апартамента са
останали цялостното оборудване в баните, цялата инфраструктура, подове,
инсталации, окабеляване, вкл. сигнално-охранителна техника, алуминиеви
врати и прочее. Както бе посочено в т. 4 от предходния пункт I, апартамента е
останал във вида, в който след това е офериран и продаден през 2022 г., като
18
на практика от описаните по-горе подобрения ответниците са успели да
вземат само електроуредите в кухнята, интериорните врати към стаите и
климатиците, както и преносимите мебели. Друг е въпроса, че голяма част от
същите е била повредена или компрометирана, поради екстремните срокове, в
които е трябвало да бъдат разглобени и изнесени, както и поради действията
на лицата, включили се в опразването на апартаментите, чиито действия са
били описани в показанията на И., както бе изложено по-горе.
С оглед така установените обстоятелства, които на практика не се и
оспорват от ищцата, в настоящото производство съдът е събрал и съответните
доказателства, относно стойността на въпросните подобрения и вещи,
придобити от ищцата без правно основание и за сметка на ответниците. Съдът
следва да припомни само, че със своята искова молба до СГС от 21.07.2021 г.
те са поискали събирането на такова доказателство - съдебно-техническа
експертиза, но поради влизането във владение в имота на ищцата два дни по-
късно, с произтичащата от това възможност същата да повлияе върху
състоянието на апартамента със своите действия, събирането на това
доказателство на практика се е обезмислило. Ето защо и по настоящото дело
бе поискана и допусната от съда такава експертиза, която да установи на
място, опише и оцени извършените подобрения.
С оглед на това, извършената по делото експертиза за оценката на
стойността на тези подобрения, вкл. повторната такава на в.л. инж. К., която
компетентност и обективност на вещото съдът изцяло кредитира с доверието
си, като страните също са заявили, че нямат основания да се съмняват в
компетентността на това вещо лице, е успяло да оцени точно и цялостно
въпросните подобрения. Разходите за тези подобрения са били оценени от
приетата по делото повторна СТЕ на в.л. инж. Ю. К., според която по цените
към м. юли 2021 г. същите възлизат на 42120 лв. Действителната стойност на
извършените в имота подобрения и вещи на практика е по-голяма, което
експертизата не е успяла да установи, но с оглед именно на изминалото
време, същото на практика се оказва неизпълнимо. При тези обстоятелства и с
оглед коректността на изчисленията, съдът приема, че ралната стойност на
подобренията е в размер на 42 120 лв., както е изчислило това вещо лице
/лист.6, таблицата съответно и на лист 315 от делото и раздел 5
„ЗАКЛЮЧЕНИЕ/.
В тази насока Съдът приема, че тези разходи за подобренията
направени от ответниците в имота на ищцата са били установени и доказани
именно в размерите посочени от допълнителната СТЕ, изпълнена от вещото
лице К.. Не се оспорва по делото и обстоятелството, че при извършването на
преценка и стойността на подобренията следва да бъде отчетен именно
периода м.07.2021 год., защото тогава се е състоял и процесният въвод във
владението на процесния имот.
Общият размер, който ищцата С. дължи на ответниците по делото като
19
обезщетение за извършените в нейния имот от тях подобрения, без нейното
съгласие, с които подобрения съответно се е увеличила и стойността на
имота, е общо в размера на 42120.00 лв. (четиридесет и две хиляди сто и
двадесет лева) /лист 6 и 7 от заключението на повторната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Ю. В. К. – на лист 315 и 316 от делото/.
Всичко това доказва, че възражението за прихващане, заявено от
ответниците е основателно до този размер, като за разликата над дължимата
сума от 42 120 лева до посочената по-горе и претнедирана суми от 120 000
лева е неоснователно и недоказано в тази му част.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК първоначалния ответниците В. И. К. и
Н. Д. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Г. Б. С. , направените
от последната ищца разноски по делото съразмерно уважената част на иска,
общо в размер на 3828.68 лева, като общата сума на разноските, направени от
първоначалния ищец С. възлиза на 3968,00 лева съобразно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК от този ищец по настоящото
производство. Сумата, представлява дължимата ДТ по делото от 2860 лева
/неправилно посочена в списъка от 2460 лева/ и, както и възнаграждението на
вещото лице К. от СОцСТЕ в размер на 410 лева, които разноски са подробно
описани в списъка на разноските /на ищцата по делото/ по чл.80 от ГПК /на
лист 323 от настоящото дело/.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците В. И. К. и Н. Д. К. следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Г. Б. С. направените от последния
разноски по делото общо в размер на 2056,25 лева, представляваща
направените от тези ответници разноски по делото съразмерно отхвърлената
част на исковете и съответно уважената част на възражението им за
прихващането, като общата сума на разноските на ответниците по настоящото
дело възлиза на 5785.00 лева, представляващи възнаграждението за един
адвокат в размер на 4750 лева - адв.М. П. от АК – Стара Загора, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие с № 03434 от 13.10.2021
год. и представения списък за разноските по чл.80 от ГПК /съответно на лист
319 от делото/, както и сумата от 200 лева, представляваща първоначален
депозит и сумата от 210 допълнително възнаграждение на вещото лице от
повторната съдебно–икономическата и техническа експертиза, изпълнена от
вещото лице К., сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение депозит за
обжалването на Определението за допускане на обезпечение пред АС-
Пловдив и ДТ за частната жалба в размер на 15,00 лева прад АС-Пловдив,
всички внесени и заплатени от ответниците по делото.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.403,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.103 и чл.104 от ЗЗД, във връзка с чл.74 от ЗС
Окръжен съд- гр.Стара Загора
РЕШИ:
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците В. И. К. с ЕГН: ********** и Н. Д. К. с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. К., ***; ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата Г. Б. С. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***; сумата в размер на 19 380 /деветнадесет
хиляди триста и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените вреди вследствие на наложеното обезпечение с Определение от
24.02.2016г. по гр. дело с № 1883/2016г., по описа на Софийски Градски Съд,
потвърдено и частично изменено с Определение № 04.08.2016г., по описа на
Софийския Апелативен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
разликата над дължимия размер от 19 380 /деветнадесет хиляди триста и
осемдесет/ лева до пълния прендиран размер от 61500,00 лв. (шестдесет и
една хиляди и петстотин лева), от които сумата в размер на 30 750.00
/тридесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
претендираното обезщетение от В. И. К. с посочени по-горе данни по чл. 403,
ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 30 750 /тридесет хиляди седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща претендираното обезщетение по чл. 403, ал. 1
от ГПК от Н. Д. К. с посочени по-горе данни като ПОГАСЕН поради
ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответвниците в размер на 42120.00
лв. (четиридесет и две хиляди сто и двадесет лева) - представляваща
стойността на довършителните работи и подобрения, изършени от същите
ответници в процесния недвижим имот, а именно Апартамент № 17-18,
находящ се в гр. С., *** (четиридесет и три буква „Б“), разположен на първи
подпокривен етаж - кота +8,20 и + 7,50, вход „В “ на жилищната сграда № 2
(две), с площ от 175,40 (сто седемдесет и пет цяло и четиридесет стотни)
кв.м., състоящ се съгласно одобрен от Район Витоша инвестиционен проект
за обособяване на an. 17-18 от: преддверие с кухненски бокс, пет броя спални,
три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи на апартамента: север - двор,
юг - двор, изток - апартамент Ns 24, запад - апартамент Ns 11, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от парцела, в който е изградена, а именно УПИ VII - 1190,
квартал 66 (шестдесет и шест), по плана на град София, местност
Манастирски ливади—запад, с площ от 2700 (две хиляди и седемстотин)
кв.м., при съседи: север - УПИIV - 1464, УПИХ-1191, 1192, юг-улица
„Майстор Алекси Рилец“, изток- УПИ VI-1189, запад - УПИ VIII - 1194, УПИ
IX - 1193, а съгласно кадастрална карта АГКК - сграда с идентификатор
68134.1933.1190.1 (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, три, три,
точка, едно, едно, девет, нула, точка, едно) гр. София, район Витоша,
местност Манастирски ливади - запад, улица „Майстор Алекси Рилец“ Ns 43
Б (четиридесет и три буква „Б“), вид собственост Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Високо застрояване (над 15 метра), находяща се в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1190, с площ от 2643 (две хиляди
шестстотин четиридесет и три) кв.м., при съседи поземлени имоти с
идентификатори: север - 68134.1933.1464, юг -ул. „Майстор Алекси Рилец“,
изток - 68134.1933.1189, запад - 68134.1933.1194, 68134.1933.1193, стар номер
21
1190 (хиляда сто и деветдесет), квартал 66 (шестдесет и шест), парцел VII
(седем), която сграда е въведена в експлоатация въз основа на Разрешение за
ползване Ns СТ- 05 -1031/20.08.2012 г., издадено от органите на СО Дирекция
Контрол по строителството.
ОТХВЪРЛЯ направеното възражение за прихващане в останалата му
част до размера на претендираната с него сума за прихващане от 120000 /сто
и двадесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО в тази
му част.
ОСЪЖДА ответниците В. И. К. с ЕГН: ********** и Н. Д. К. с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. К., ***; ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата Г. Б. С. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***; сумата в размер на 3828.00 /три хиляди
осемстотин двадесет и осем/ лева, представляваща направените от ищцата
разноски по делото съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА ищцата Г. Б. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***; ДА
ЗАПЛАТИ на ответниците В. И. К. с ЕГН: ********** и Н. Д. К. с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. К., *** сумата в размер на 2056,25 лева /две
хиляди петдесет и шест и 25 ст./, представляваща направените от тези
ответници разноски по делото съразмерно отхвърлената част на иска и
съответно уважената част на възражението им за прихващане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред
Апелативен съд- гр.Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
22