РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 08.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1373/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 11326/30.01.2015 г., уточнена с молба от 19.03.2015
г. и с молба от 02.12.2016 г., предявена от Е.Д.М., ЕГН ********** против А. Т.И., с
адрес.***.
Ищецът
твърди, че ответникът работи като главен инспектор при ОКП-ГДНП. Ищецът сочи,
че в кръга на служебните си задължения, ответникът е изготвил удостоверение от
27.01.2014 г. по ДП № 375/2013 г., в което два пъти нарекъл ищеца „К.“. Ищецът
твърди, че никой от близкия му кръг не го е наричал „К.“, това било обидно
обръщение, което чрез разпространение на така издаденото удостоверение, ставало
достояние на много хора, разпространявало се в базата данни на МВР, в медиите и
ищецът се поболявал, като го виждал и слушал. От така описаното деяние на ответникът,
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се накърняване на
достойнството и честта, унижение, предизвикване на отрицателни емоции – гняв,
срам, от които следват здравословни проблеми – главоболие, психически срив,
депресия.
С
молба от 16.03.2015 г. (л. 23 от делото), ищецът е уточнил, че „щетите са му
нанесени с изготвеното от А. Т.И.
удостоверение по ДП № 375/2013 г. от 27.01.2014 г., подписано от него“.
С
молба от 02.12.2016 г., ищецът е уточнил, че „искът е за причинена вреда,
нанесена ми с обидна дума „К.“.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 50 000 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от използваното обидно обръщение „К.“, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът
А. Т.И. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска, като недопустим, евентуално като неоснователен.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е изготвил посочения от ищеца
документ или че е негов автор. Оспорва и ищецът да е търпял твърдените
неимуществени вреди във връзка с посочения документ, оспорва претенцията и по
размер.
На
17.11.2017 г. по делото е постъпила молба от ищеца, в която излага доводи, че
искът е основателен.
На
21.11.2017 г., процесуалният представител на ищеца е представил по делото
писмена защита, в която излага подробни съображения за основателността на иска.
На
22.11.2017 г., по делото е постъпила и писмена защита от ответника, в
която се поддържат направените по делото
възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия
телесен интегритет), противоправност на деянието
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение),
причинна връзка между противоправното поведение и
вредата, както и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Следователно, разглежданият иск
би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата на
гражданския деликт - виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди.
Преди
всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното
лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение,
то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет
за неговото извършване, който запрет охранява
абсолютни субективни права, като изводът за противоправността
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби. Наличието на всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва
да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно
и главно доказване.
Правото на чест, достойнство и добро име на личността
е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата
като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл.32,
ал.1 от Конституцията). Преценката за засягане
на тези лични, неимуществени права на личността се извършва на база
общоприетите морални норми за човешко общуване.
Обидата
е противоправно деяние, като тя ще е налице, ако се каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146,
ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата
на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без
значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както
устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от
пострадалия. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни
да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични,
вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого.
Не е налице такава насоченост, нито годност на думите да засегнат адресата в
случаите, когато при назоваването му или при обръщение към него е използван
прякорът му, с който той е известен в обществото. Дали става въпрос за
назоваване с прякор /прозвище/ е въпрос на фактическа преценка, доколко
използваният епитет, сравнение, обръщение са утвърдени при назоваване на лицето
с това допълнително име. Ако това е така, то дори и самата дума да е цинична,
неприлична и сама по себе си да е от естество да засегне честта на човека по
принцип, то в конкретния случай тя не следва да се приеме, че е насочена да
засегне този му права, тъй като се използва за назоваване и/ обръщение към
лицето известно с това име. Когато по отношение на едно лице е утвърден даден
прякор, който по принцип е осмиващ, то използването му за назоваване на
личността му не би следвало да засяга по отрицателен начин честта му.
Предмет
на спора по делото е думата „К.“, използвана по отношение на ищеца в удостоверение по ДП № 375/2013 г. от
27.01.2014 г., подписано от А. Т.И. –
както е посочено в доклада по делото, съставен по реда на чл. 146 ГПК. В първото по делото открито съдебно заседание
(а и след това), страните не са правили възражения по доклада на съда, като по
повод доклада са направени само доказателствени искания (и искания за законната
лихва), а в открито съдебно заседание на 14.11.2016 г. (л. 113), съдът изрично
е указал на ищеца, че не сочи доказателства във връзка с твърдения от него
деликт, а именно, че ответникът в посочения документ от 27.01.2014 г. го е
нарекъл с прякора, посочен в исковата молба.
Приложения
ведно с исковата молба документ от 07.02.2014 г. по ДП № 375/2013 г. (л. 2 о т делото), няма
посоченото от ищеца съдържание, а и не е съставен от ответника.
На
л. 155 от делото е налице документ, който е изходящ от ответника (подписан е от
него) и е с посоченото от ищеца съдържание. Същият е регистриран в ОРТП-ГД
„Национална полиция“ на 07.02.2014 г., но в него е посочено, че е изготвен („изг.“) на 27.01.2014 г. и въпреки че липсват данни същият
да е съставен по ДП № 375/2013 г., съдът
приема, че ищецът има предвид този документ. По делото не са представени други
документи, съставени от ответника в кръга на служебните му задължения.
Във
въпросния документ е посочено, че „По непотвърдена информация, Мартин е
престъпна връзка на Е.М. „К.“ и в дома си укрива полицейски атрибути,
използвани от „К.“ при престъпната му дейност“.
Изложеното
сочи, че се установяват твърденията на ищеца, че в посочения документ, подписан
от ответника, по отношение на ищеца два пъти е била използвана думата „К.“.
Видно
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М.Н.и М.С.П., ищецът е бил известен в обществото с
прозвището „К.“. Свидетелят Наумов сочи, че Е.Д.М. е бил известен с прякор сред
лицата, с които се движи, а именно „К.“ или „К.“. Този прякор бил въведен в прякорната картотека, а за да бъдат въведени данни в
Информационния масив, информацията е трябвало да е известна на лицата, които са
от средата на даденото лице, в която се движи, на обществото, след което живее,
приятели, близки. Това се потвърждава и от показанията на св. П., който
заявява, че „в негово присъствие не съм чувал някой да го нарича К.“, както и
„Не ми е известно ищецът да е позволявал на някого да го нарича „К.“, което
сочи, че ищецът е имал такъв прякор сред обкръжението си, но в негово присъствие
не е бил употребяван, тъй като ищецът не е позволявал това. Видно и от
представените от ищеца публикации на сайта www.*****.bg e била публикувана
статия със заглавие „Е.М. – К. в писмо до 168 часа …“, на сайта new.bg е била публикувана статия със заглавие „… оплака се
К. на спецсъда“, на сайта dnes.dir.bg
е била публикувана статия със заглавие „Бандата на К. отива на съд за въоръжени
грабежи“, в които е посочено и името на Е.М., което сочи, че е бил известен с
този прякор. Следователно и по изложените по-горе съображения, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. Следва и да се посочи, че подписаният от
ответника документ е в изпълнение на служебните му задължения, като служител на
МВР, ГД „Национална полиция“. Същият е съставен на бланка на МВР, адресиран е
до друг служител на МВР и е регистриран в МВР. В изпълнение на задължението си за
разкриване на обективната истина, в която връзка – и на задължението за
събиране на оневиняващи и разобличаващи обвиняемия доказателства следва да се
счита, че разследващите органи в рамките на досъдебното производство са
задължение да извършват процесуални действия за проверка на събраните
доказателства. Необходимостта от извършване на тази проверка следва да се
преценява въз основа на всички събраните по досъдебното производство
доказателства, установени факти и при наличието на данни, от които може да се
заключи, че са налице основания, които разколебават доказателствената сила на
събраните доказателства. Индивидуализацията на едно лице, чрез посочване
на прякора му, при извършване на оперативно издирвателни
мероприятия, касае служебна информация между разследващите органи и не е
насочено да достигне до знанието на ищеца с цел да го обиди. Поради това и
деянието на ответника не представлява противоправно поведение.
По
изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да
се присъди сумата от 700 лева - платено адвокатско възнаграждение (по
договор, приложен на л. 176).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,***, против А. Т.И., с адрес.***, иск по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от това, че в документ от 27.01.2014 г.
по ДП № 375/2013 г., ответникът два пъти нарекъл ищеца „К.“, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********,***, да
заплати на А. Т.И., с адрес.***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 700 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: