Р Е Ш Е Н И Е
№1506
гр. Русе, 03.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в
публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №997 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
З.С.М. твърди, че Прокуратурата на Република България
е нарушила правата му, гарантирани от
Конституцията на Република България. От постановление на РРП, входирано на
24.01.2019г. по пр.пр.№4523/2018г. узнал, че е проследяван и сниман против
волята му. По този начин ответникът нарушил личното му пространство и
гражданските му права, довело до негативни изживявания. Поддържа, че е
претърпял неимуществени вреди, които оценява на 2000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000 лева.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Прокуратурата
на Република България е депозирала отговор на исковата молба, в който навежда
възражение за недопустимост на претенцията, което свързва с липса на правото на
иск на ищеца. Излага доводи досежно неоснователността на иска.
Сочи, че отговорността на Прокуратурата би могла да се
ангажира по чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ, но в случая не били налице основанията,
визирани в правните норми, тъй като твърдяните действия били осъществени от
трети лица.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
С оглед установяване обстоятелствата, изложени в
исковата молба е изискана преписка №4523/2018г. по описа на РРП, образувана по
жалба на З.М.. Към преписката са приложени две неясни черно-бели снимки,
вероятно на камера. В констативен протокол от 15.11.2018г. (лист 28 от
преписката) е пояснено, че при проверка на адрес в с.Семерджиево,
ул.“Добруджа“№1, полицейски служители при Второ РУ – гр.Русе установили
монтирана камера на входната врата, „като камерата е фалшива, бутафорна,
имитация на истинска…., не прави видеозаписи, има кабел, който не е вързан
никъде…“. С постановление от 24.01.2019г., РРП отказала да образува досъдебно
производство и прекратила преписката. Постановлението е потвърдено на
07.03.2019г. от РОП.
В о.с.з. е допуснато изменение на иска, чрез неговото
увеличение за сумата 5000 лева.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Тъй като претенцията на ищеца се основава на твърдение
за осъществени незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника,
с които са нарушени конституционните му права, уредени в чл.32, ал.2 от Конституцията („Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван
или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.“), предвид факта, че
визираните в правната норма нарушения не са включени в ЗОДОВ, то правната
квалификация е тази по чл.49 ЗЗД. Извън изрично уредените в ЗОДОВ хипотези за
отговорност на държавата за действия на администрацията и правозащитните
органи, деликтната отговорност за вреди от други действия и бездействия се
реализира по общи ред (в този смисъл Определение №359/10.10.2017г. по ЧГД
№3020/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.)
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на
увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за
всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането. За успешно провеждане на претенцията с правно
основание чл.49 ЗЗД ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие на лице, на
което Прокуратурата е възложила някаква работа), претърпени вреди и техния
размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
Молителят претендира обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители при ответника,
изразяващи се в проследяване и снимане против волята му. В хода на
производството не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията,
изложени в исковата молба. От материалите по преписка №4523/2018г. по описа на
РРП е видно, че са направени снимки на камера, монтирана до входната врата на
имот в с.Семерджиево, ул.“Добруджа“№1. Липсват каквито и да е данни ищецът да е
проследяван или сниман против волята му, както и такива, водещи до извод за
наличие противоправно поведение от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа. Не са ангажирани и доказателства
за наличие на неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица
от твърдяното поведение.
Изложеното води до извод за неоснователност на
претенцията за търсене отговорност за вреди от непозволено увреждане.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от З.С.М.,
ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане
сумата 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
действия на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: