№ 1689
гр. Варна, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.й Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Н.й Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100125 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:36 часа се явиха:
Ищецът Х. Н. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. Т. Н.а и адв.
И. Д., редовно упълномощени и приети от съда от днес.
Ищецът Г. С. Д. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Т. Н.а, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призовани, представлява се от
юрисконсулт Г. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Н.А: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
1
АДВ. Д.: Поддържам исковата молба.
Оспорвам доводите визирани в отговора на исковата молба.
По отношение на т. 1 в отговора на исковата молба, относно факта, че
не може да се придобиват идеални части по отношение чл. 200 от ЗУТ,
където ответната страна подробно е изяснила този въпрос, твърдя, че става
въпрос за прилежащи чисти, а не за реални обособени части.
По отношение на т. 2 от отговора също оспорвам факта, че не са налице
доказателства относно извършената реституция или по-точно, че процесната
сума не е платена. Видно от последната депозирана от нас молба, ТПК
„Герчо“ ни представиха и опис на помещенията, от който е видно, че за
съответното помещение, възстановено по реституция, са платени 2000 лв. и е
отписано от активите на ТПК „Герчо“.
АДВ. Н.А: Поддържам исковата молба.
Оспорвам отговора на исковата молба
Присъединявам се към становището на колегата. Заявявам същото и за
доверителката ми Г. Д..
ЮРИСК. П.: Оспорвам исковата молба.
Поддържам депозирания отговор на исковата молба.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба,
като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на
спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба
половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на
осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. Н.А: Направих опити, но не постигнах резултат.
ЮРИСК. П.: Не можем да постигнем споразумение.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като
взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146
от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на
Определение № 2451/29.06.2022г. по делото, както следва:
Предмет на делото са искове на Х. Н. Д., ЕГН********** и на Г. С. Д.,
ЕГН**********, двамата с посочени адреси по делото гр. Варна, ул. „***“
№*, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“
№43, за признаване за установено в отношенията между страните по делото,
че ответникът не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
№10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м., (магазин), по КК и КР на Варна,
одобрени със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с
административен адрес в гр. Варна, ул. „***“, №*, с граници на магазина
обекти: на същия етаж №10135.1507.1131.1.5; под обекта
2
№10135.1507.1131.1.10; над обекта №10135.1507.1131.1.2, като магазинът е
разположен в ПИ №10135.1507.1131 по същите КК и КР, ведно с 33 кв.м.
ид.ч. от земята, цялата с площ от 263 кв.м. и представляваща ПИ
№10135.1507.1131 по КК и КР, при граници на терена: ПИ № 10135.1507.16,
№ 10135.1507.24,№ 10135.1507.27, №10135.1507, относно който има
съставен АОС №10364 от 17.12.2019г. в полза на ответника по делото.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че са собственици на магазин с №10135.1507.1131.1.6
и с площ 40 кв.м. по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „***“,
№*, по наследяване и успешно завършена реституция по ЗВСНМРСА след
приключителен протокол от 29.01.1992г., евентуално по давност в периода от
29.01.1992г. до 2002г. и до исковата молба, с присъединяване на владението
на праводателите им, при следните фактически твърдения:
Първоначално процесният имот бил придобит от М. Н.а Д. по силата на
нотариален акт за покупко-продажба- том 2, №155, дело №351/1933г. от
31.03.1933г. на нотариус-С. К., като тогава той е съставлявал двуетажна
масивна къща с три дюкяна в гр.Варна, квартал №5, парцел №VI на ул. „***“
№* с общо дворно място от 261.20 кв.м. След това на 07.06.1948г. с Решение
на варненска комисия по чл.11 от Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост, първи район, е било отчуждено в полза на
Държавата само едното крило с два дюкяна на партера, както и един
апартамент от жилище на първи етаж над дюкяните, за което е бил съставен
АДС №396/20.12.1949г. с описание на лявото крило и двата дюкяна, като
административния адрес е вече ул. „***“ №*. В това същото решение е било
описано изрично, че не се отчуждава от къщата във Варна, на ул. „***“ №*,
само едното крило от един дюкян на партера, както и един апартамент от едно
жилище на първия етаж над дюкяна с описани граници, в това число и
останалите ид. части от дворното място. Твърди се от ищците, че
неотчуждените през 1948-1949г. части в полза на Държавата са идентичните с
процесния магазин с площ 40кв. м. и актуален №10135.1507.1131.1.6.
Поддържа се на следващо място, че на 20.03.1959г. М. Д. е починала,
като по силата на завещание, съставено на 13.03.1941г., е оставила като
наследници двете си сестри – П. Г. З. и Е. Г. Д.. На 12.08.1971г. П. З., с
решение на ВРС, осиновила Х. Н. Д., който е с рождени родители: майка Г. С.
М. и баща Н. Х.в Д.. Така по наследяване и на завещание Х. Н. Д. станал
наследник на П. Г. З., починала на 01.03.1986г., а Г. С. Д. - наследник на Н.
Х.в Д. /съпруг/, починал на 11.07.1999г., той - син на Е. Г. Д., починала на
27.04.1974г. В резултат на сочената верига от правоприемства се твърди, че
двамата ищци по делото (майка и син) са реални и единствени актуални
наследници на началния собственик М. Д..
Твърди се на следващо място, че на 28.06.1975г. тогавашните титуляри
на собствеността П. Г. З. и Н. Х.в Д. (като наследник на Е. Д.), са продали на
СД „Местна промишленост и битови услуги“ – клон „Герчо“ – гр.Варна,
процесният магазин на ул. „***“ №* със застроена площ от 40 кв.м., ведно с
33 кв.м. ид. ч. от дворно място, цялото 261 кв.м., за сумата от 2000 лева
платени в брой на продавачите, като продажбата е била на основание чл.1 от
ПМС №60 от 14.05.1975г. След сделката бил съставен АДС
№13064/22.07.1976г., а магазинът бил предоставен за ползване и управление
на СД „МПБУ“ – клон „Герчо“ – гр. Варна, като реално се ползвал за нуждите
3
на ТПК „Герчо“ – Варна. Последното било образувано със заповед
№708/24.10.1980г. чрез обединение на няколко поделения, като то поело
всички активи и пасиви включително на СД „МПБУ“ – клон „Герчо“ – гр.
Варна, сред които и исковият самостоятелен обект.
В изпълнение на възможността по чл.1 от приетия на 19.12.1991г. Закон
за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници,
складове и ателиета (ЗВСНМРСА), бившите собственици или наследниците
им да изкупят продадените от тях по реда на ПМС №60/1975г. магазини,
веднага след влизане в сила на закона ищецът Х. Н. Д. и Н. Х.в Д. (баща на
ищеца и съпруг на ищцата Г. Д.) подали молба и внесли в касата на ТПК
„Герчо“ продажната цена от 2000лв. След плащането е им е било предадено и
владението върху възстановения имот. А завършването на процедурата било
удостоверено от издаден от ТПК „Герчо“ приключителен протокол от
29.01.1992г. От този момент собствеността върху магазина е била
възстановена на осн. чл.1 от ЗВСНМРСА.
От същия момент (29.01.1992г.) ищците, респ. праводателите им са във
владение на възстановения им обект, с оглед на което и още на 03.02.1992г. Н.
Д. подал до ОбНС искане за скица и за прокарване на канализация до имота
му. Впоследствие имотът бил предоставян от собствениците под наем на
трети лица, отделно всички фирми на ищците са били на адрес гр.Варна,
ул."***"*. Така през всичките години обектът бил владян трайно, явно и
несмутено от ищците или праводателите им, поради което след 2002г. и към
предявяване на исковата молба имотът бил евентуално придобит по давност
от тях. Конкретно за ищеца Х. Д. владението било лично от 1992г., след
смъртта на баща му Н. Д. – с присъединяване владнието му за частта от
наследството му; респективно Г. Д. владяла от 29.01.1992г. заедно със
съпруга си Н. Д., а след смъртта му през 1999г. – лично и заедно със сина си и
ищеца Х. Д..
Въпреки всичко изложено при проверка в СГКК и искане за издаването
на скица, ищците установили, че за магазина и частите от земята е бил
съставен АОС №10364/17.12.2019г. в полза на Община Варна. По
отправеното искане за деактуване на имота и досега няма отговор от Община
Варна. Поради това и като оспорват изцяло легитимацията, правното
основание на ответника да бъде собственик на процесния имот, както и
основанието за издаване на посочения АОС от 2019г., ищците молят за
разрешаване на спора за вещно право, като се отрекат правата на ответника
върху магазина им.
По същество молят за уважаване на иска и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните; не оспорва първоначалната собственост на М. Д. на имота; не спори
и по сочените от ищците наследствени правоприемства; по наследствено
качество на ищците спрямо началния собственик; не оспорва одържавяването
на част от имота през 1948-9г. и продажбата през 1975г. на друга част от него.
Исковете обаче оспорва изцяло. Счита за недоказани предпоставките по
чл.1 от ЗВСНМРСА в полза на ищците и наследодателите им, поради липсата
на платежен документ за възстановяване на продажната цена. Оспорва изцяло
4
придобивната давност в полза на ищеца, поради недоказаност на владение и
на намерение за своене, както и поради негодност на магазина да бъде обект
на давностно владение, доклкото е бил общинска собственост; като отделно
се позовава и на мораториума, и на чл.59 ЗТСУ.
От своя страна твърди, че процесният магазин е еднолична собственост
на Община Варна след трансформиране на държавна собственост в общинска,
при следните твърдения: Спорният обект бил одържавен през 1976г. по реда
на ПМС №60/1975г., за което бил съставен АДС №13064/22.07.1976г., след
което магазинът бил предоставен за управление на СД „МПБУ“ – клон
„Герчо“ – гр. Варна. При това положение и позовавайки се на пар.42 от ПЗР
към ЗИД на ЗОС и на пар.7, ал.1, т.6 от ЗМСМА, както и на предназначението
на терена за обществени или благоустройствени мероприятия по действащ
ПУП на Варна към 1999г., ответникът твърди, че през 1999г. имотът е бил
трансформиран от частна държавна в частна общинска собственост, която
продължава и досега, за което излага правни съображения.
По същество моли за установяване правата на ответника и отхвърляне
на исковете, с присъждане и на съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: съобразно ТР на ВКС следва да „докаже правния си
интерес“ чрез доказване на противопоставимите си на ответника права; в този
смисъл – свое право на собственост върху процесния имот на заявеното
основание за това, с пълния му фактически състав, а именно: законовите
предоставки на правото на реституцията по чл.1 от ЗВСНМРСА (от
19.12.1991г.) – че процесният обект е бил собствен на праводатели или
наследодатели на ищците към изкупуването му по реда на ПМС №60/1975г.;
че обектът към същия момент е имал белезите на магазин, работилница, склад
или ателие; факта и условието на изкупуване на обекта от Държавата;
спазването на едногодишния срок за отправянето на искането по чл.1 от
ЗВСНМРСА, считано от влизане в сила на закона; реалното връщане
(плащане) на получената продажна цена; липсата на отрицателните
предпоставки по чл.3 от ЗВСНМРСА, каквито в случая не се сочат от
страните; евентуално – явното, трайно, несмутено и спокойно владение по
смисъла на ЗС, с намерение за своене, на процесния имот, от 29.01.1992г. до
2002г. и до исковата молба, лично и/или с присъединяване владението на
праводателите, както и годността на имота да бъде обект на придобивна
давност. Отделно и на общо основание следва да докаже сочените
наследствени правоприемства. И идентичността на процесния магазин с
неотчуждените през 1948-1949г. части в полза на Държавата, респективно с
изкупените през 1975-6г. част от имота.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителни твърдения, на които основава възраженията
си; в това число следва пълно и главно да докаже противопоставимите си
спрямо ищеца права на собственост върху спорния имот; в това число и че
процесният имот е бил част от сочения от ответника държавен имот, който
после е бил трансформиран в общински, като към 1999г. бил отреден за
обществени или благоустройствени мероприятия; че е бил трансформиран от
частна държавна в частна общинска собственост, която продължава и досега;
включително и че по този начин имотът е бил обект на мораториума за
5
придобиване по давност на общински имоти, който мораториум продължава и
досега, респ. че обекът бил и в приложното поле на чл.59 ЗТСУ; и другите си
твърдения.
Съдът, на осн.чл.146, ал.1, т.3 ГПК, обявява за безспорни по делото:
спорът за материално право между страните; първоначалната собственост на
М. Д. върху процесния имот; сочените от ищците наследствени
правоприемства; наследствено качество на ищците спрямо първия
собственик; одържавяването на част от имота през 1948-9г. и изкупуването
през 1975г. по реда на ПМС №60/1975г. на другата част от него;
характеристиките на обекта на магазин, работилница, склад или ателие към
1975г.
Спори се по другите предпоставки на исковете и насрещните основания
за собственост на страните по делото.
АДВ. Д.: Запозната съм с проекта за доклад.
На страница 4 от доклада, в указанията, които са ни дадени може би е
допусната техническа грешка в частта за намерението за своене, като
посочения период е от 21.01.1992 г. до 2002 г., а може би имате предвид от
1999 г., когато е починал Н. Х.в, до настоящия момент. Моето твърдение е, че
от 1992 г. Х. и Н. са владели процесния имот, а от 1999 г. до настоящия
момент, след смъртта на Н., това се осъществявало от Х. на самостоятелно
основание и в качеството му на наследник на Н.. Същото е и по отношение на
Г. Д. след смъртта на Н.. Твърдя, че през 2002 г. е изтекла давността.
Във връзка с указанията Ви и във връзка с това, което е обявено за
безспорно по делото, моля ответникът да уточни оспорва или не, че
процесният имот с тези идентификация по КК е същия, който по принцип е
закупен по постановление № 60 от 1975 г.
АДВ. Н.А: Запозната съм с проекта за доклад.
Нямам възражения по доклада.
Придържам се към становището на колегата.
Моля ответникът да уточни дали оспорва или не идентичността на
имота.
ЮРИСК. П.: Нямам възражения по доклада.
Оспорвам идентичността на процесния имот с имота от 1975г. по
постановление №60.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146
ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото.
По отношение на уточнението от ищците съдът намира, че година
2002г. е посочена от съда като крайния момент на твърдяно изтичане на
давността с присъединяване на владенията и в този смисъл е кокректна.
Разбира се сочената поетапност на владението е заявена още с исковата молба
и ще бъде взета предвид от съда в рамките на проверката на въпросните 10 и
повече години давностно владение.
6
СЪДЪТ констатира още, че е спорна идентичността на процесния имот
с този, предмет на одържавяване чрез продажба през 1975г. по ПМС
№60/1975г.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени днешно открито съдебно
заседание по реда на чл.143 ГПК.
ДОПЪЛВА доклада и с обстоятелството, че е спорна идентичността на
процесния имот с този, предмет на одържавяване чрез продажба през 1975г.
по реда на ПМС № 60/1975г.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от:
удостоверение за наследници изх. № АУ113386ОД/24.11.2020 г.;
удостоверение за наследници изх. № АУ043650ОД/03.06.2020 г.;
удостоверение за наследници изх. № 5028/13.01.2021 г.; НА за покупко-
продажба № 155, том II, рег. № 1625, дело № 375/1955 г.; НА № 155, том II,
рег. № 1625, дело № 351/1933 т. за покупко-продажба; решение от 07.06.1948
г. по преписка вх. № 572/1948 г.; държавен имот по акт № 396/20.12.1949 г.;
молба вх. № 599/27.09.1949 г. от М. Д.; мотиви; контролен лист по преписка
№ 572/1948 г. и допълнителен контролен лист; Акт № 396/20.12.1949 г. за
държавна собственост на недвижим имот; саморъчно завещание;
удостоверение от 26.09.1970 г.; решение от 12.07.1971 г., постановено по гр.д.
№ 856/1971 г. по описа на Варненски районен съд; договор № Г-14/28.06.1976
г. за покупко-продажба на магазин, работилница, складове и ателиета;
приключителен протокол за предаване на помещение на ул. „****“ № *;
Заповед № 733/29.05.1992 г. на Кмета на община Варна; протокол №
1/14.04.1993 г.; отчетен доклад за работата на УС на кооперация „Галатея –
Варна“ за 1992 г.; разписка за приемане и предаване на архивни документи от
15.05.1988 г.; протокол от 30.03.1998 г.; историческа справка на ТПК „Атанас
Александров“ – Герчо гр. Варна; класификационна схема - Делата на ТГК
„Атанас Александров“ – Герчо – 16 страници; удостоверение от 03.06.2005 г.
по ф.д. № 729/1989 г.; декларация от 11.06.2021 г.; писмо рег. №
ОСИСД19005684ВН/22.10.2019 г.; Заповед № ДИ-19-7703-139/12.11.2019 г.
на областния управител на област с адм. център Варна; акт №
10364/17.12.2019 г. за частна общинска собственост; схема № 15-
7
1126387/10.12.2019 г.; скица на ПИ № 15-1081582/27.11.2019 г.; Молба от Н.
Д.; удостоверение от 21.11.1994 г.; договор за безвъзмездно право на
ползуване от 01.07.1997 г.; удостоверение по ф.д. № 2403/1990 г. по описа на
ВОС; решение от 13.07.1999 г., постановено по ф.д. № 2403/1990 г. по описа
на ВОС; удостоверение № 660/19.12.2002 г.; регистрационен формуляр от
08.06.1998 г.; решение за вписване в търговски регистър на Българска
търговско-промишлена палата № **********/08.10.1997 г.; удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/21.12.2021 г.;
Скица на ПИ № 15-4582/05.01.2022 г. и схема № 15-4584/05.01.2022 г.;
Заявление за отписване на имот от актовите книги за общинска
собственост рег. № АУ040126ВН/20.04.2021 г.; писмо рег. № АУ040126ВН-
003ВН/04.06.2021 г.; искане вх. № 16/10.06.2021 г.; писмо от 11.06.2021 г.;
молба рег. № АУ040126ВН-004ВН/28.06.2021 г.; инвентаризационен опис;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на исковата молба, а именно копие от:
приемо-предавателен протокол от 27.12.2007 г.; административна преписка
по съставяне на АЧОС № 13064, съдържащ:опис; Акт № 13064/22.07.1976 г.
за държавна собственост на недвижим имот; писмо № Ю2052/07.07.1976 г.;
договор № Г-14/28.06.1976 г. за покупко-продажба на магазин, работилница,
складове и ателиета; платежно нареждане – 3 броя; протокол от 10.04.1976 г.;
утвърждение на председателя на ГНС; молба от Н. Д.; удостоверение от 1975
г.; молба от П. З.; служебна бележка от 25.12.1975 г.; служебна бележка;
удостоверение; удостоверение № 1714/11.11.1975 г.; декларация от Н. Д. от
21.11.1975 г.; скица; оценителен протокол № 1930/12.02.1978 г.; писмо рег. №
ПНО22000106ВН-009ВН/07.04.2022 г., ведно с част от КП и РП на ЦГЧ, част
от ИЗРП на ЦГЧ; част от КП на 8 м.р.; регистър на имот; опис на копия на
документи по адм. преписка по съставяне на АОС № 10364/17.12.2019 г.;
писмо рег. № АУ040126ВН-001ВН/26.04.2021 г.; акт № 10364/17.12.2019 г. за
частна общинска собственост; схема № 15-1126387/10.12.2019 г.; писмо рег.
№ ОСИСД19006969ВН/18.12.2019 г.; писмо рег. № АУ118033ВН-
005ВН/20.12.2019 г.; писмо рег. № АУ118033ВН-002ВН/17.12.2019 г.; писмо
рег. № АУ118033ВН-001ВН/12.2.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка
изх. № **********/03.12.2019 г.; скица на ПИ № 15-1081582/27.11.2019 г.;
схема № 15-1081583/27.11.2019 г.; акт № 13064 за държавна собственост на
недвижим имот; Заповед № ДИ-19-7703-139/12.11.2019 г. на областния
управител на адм. център Варна; писмо рег. №
ОСИСд19005684ВН/22.10.2019 г., ведно с обратна разписка; удостоверение
рег. № АУ107522ВН-001ВН/05.11.2019 г.; заявление за информация за
налична или не общинска собственост рег. № АУ107522ВН/01.11.2019 г.;
пълномощно; скица на ПИ № 15-377914/25.04.2019 г.; НА № 151, том V, рег.
№ 13145, дело № 951/2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти;
писмо рег. № АУ09761ВН-001ВН/01.10.2019 г., ведно с копие на част от КП –
7 броя, регистър на имот № 1018; регистър на имота № 1889; писмо рег. №
ОСИСД19005153ВН-001ВН/26.09.2019 г.; НА № 97, том IX, рег. № 14369,
дело № 1529/2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот; НА № 12, том
Х, дело 0 6656/1997 г. за собственост върху недвижим имот; НА № 151, том
V, рег. № 13145, дело № 951/2016 г. за покупко-продажба на недвижими
имоти; скица на ПИ № 15-608191/08.12.2016 г.; схема № 15-608209/08.12.2016
г. на самостоятелен обект в сграда; схема № 15-611285/12.12.2016 г.; писмо
8
рег. № АУ094761ВН/25.09.2019 г.; писмо рег. № ОСИСД19005150ВН-
003ВН/24.09.2019 г., ведно с копие на част от КП на РП на ЦГЧ, част от ЗРП
на ЦГЧ, част от ИЗРП на ЦГЧ, част от КП на 8 м.р., копие на разписен лист
към КП на 8 м.р./2003 г.; писмо рег. № ОСИСД19005150ВН/18.09.2019 г.;
писмо ОСИСД190015153ВН/18.09.2019 г.; удостоверение № 1714/11.11.1975
г.; опис на копия на документи по адм. преписка по Заявление рег. №
АУ040126ВН/20.04.2021 г.; заявление за отписване на имот от актовите книги
за общинска собственост рег. № АУ040126ВН/20.04.2021 г.; справка;
адвокатско пълномощно от 14.12.2020 г.; НА № 155, том II, рег. № 1625, дело
№ 351/1933 г.; саморъчно завещание; договор № Г-14/28.06.1976 г. за
покупко-продажба на магазин, работилница, складове и ателиета; Акт №
13064 за държавна собственост на недвижим имот; акт за държавна
собственост; Заповед № ДИ-19-7703-139/12.11.2019 г.; Акт №
10364/17.12.2019 г. за частна общинска собственост; схема № 15-
1126387/10.12.2019 г.; Заповед № 733/29.05.1992 г. на кмета на община Варна
– 2 броя; приключителен протокол от 1992 г.; удостоверение за наследници
изх. № АУ043650ОД/03.06.2020 г.; удостоверение за наследници изх. №
5028/13.01.2021 г.; Акт № 10364/17.12.2019 г. за ЧОС; извадка от Държавен
вестник брой 30; писмо рег. № Ау040126ВН-001ВН/26.04.2021 г.; писмо рег.
№ АУ040126ВН-002ВН/28.04.2021 г.; писмо рег. № АУ040126ВН-
003ВН/04.06.2021 г.; молба рег. № АУ040126ВН-004ВН/28.06.2021 г.; искане
за издаване и заверка на документи от 11.06.2021 г.; декларация от 11.06.2021
г.; искане вх. № 16/10.06.2021 г.; удостоверение, издадено по ф.д. № 729/1989
г. по описа на ВОС; протокол № 1/14.04.1993 г.; разписка от 15.05.1989 г.;
протокол от 30.03.1998 г.; историческа справка от 23.10.1980 г.;
класификационна схема; отчетен доклад за работата на УС на кооперация
„Галатея – Варна“ за 1992 г.; опис; проект на кадастрален план на 8-ми
подрайон на гр. Варна от пл. № 1001 до пл. № 1320, съдържащ: регистър на
имот, скица, списък на сградите, копие от КП на гр. Варна за 1950 г., списък
на собствениците и копие от КП на гр. Варна 1900, списък на собствениците
и копие от КП на 8 м.р. към 1965 г., списък на собствениците и копие на ЦГЧ
на 8 м.р., копие от КП на 8 м.р. към 2003 г., копие от ОГП на гр. Варна към
1982 г.; копие от ОГП на гр. Варна към 1982 г., копие от СПЧУЗ от 1999 г.,
регистър на имот.
АДВ. Д.: Във връзка с оспорването на идентичността на имота, моля да
допуснете изготвянето на СТЕ, която да установи идентичен ли е имотът,
описан в исковата молба, съгласно КК и Акт за общинска собственост и Акт
за държавна собственост, с този, който е продаден по Постановление №
60/1975 г. на Министерски съвет, към който е приложен договор за продажба
и цялата преписка, от община Варна; както и по време на одържавяването
през 1948 г. - 1949 г., процесният имот бил ли е одържавен?
Правя това искане, тъй като в къщата, както е видно, има ляво и дясно
крило с 3 дюкяна, затова включвам това искане с цел установяване дали този
магазин е продаден през 1975 г. - 1976 г. и дали към настоящия момент
същият отговоря на характеристиките описани в исковата молба. Има
разминаване по отношение на административния адрес на процесния имот - в
някакъв период адресът е бил ул.„****“ № *, а в друг ул.„****“ № *а. В тази
връзка моля, вещото лице да отговори и на въпроса бил ли е променян
административния адрес на процесния имот през времето и по плановете?
9
АДВ. Н.А: Присъединявам се към искането на колегата.
Поддържам си искането, изложено в исковата молба, да се изиска
цялата преписка от Областна администрация – Варна, която съдържа 2 тома –
единият е за всички имоти, които са били реституирани през 1948 г.-1949 г., а
вторият том е само за процесния имот, находящ се на „***“ № *, а по
преписката там с адрес ул. „***“ *. Преписката е нужна за експертизата.
Не поддържам искането за изискване на преписката от Община Варна.
ЮРИСК. П.: С оглед разпределяне на доказателствената тежест, ще
направя искане за допускане на СТЕ, като моите въпроси са обективирани в
молба, която представям в днешно о.с.з.
Не се противопоставям по искането да бъде изискана цялата преписка
от Областна администрация – Варна.
АДВ. Н.А: Във връзка с т. 4 от представената от ответника молба
относно фактическото състояние на имота и за какви нужди се ползва,
твърдя, че от 29.01.1992 г. до настоящия момент моите клиенти владеят
имота. За този период нито комисия във връзка със съставения акт за
общинска собственост, нито други представляващи общината са посещавали
имота. Твърдя, че ответникът няма достъп, ние ли сме задължени да осигурим
достъп до имота.
АДВ. Д.: Моля, колегата да конкретизира в каква връзка прави
искането. Противопоставям се да бъде допуснат този въпрос, тъй като същите
твърдят, че са собственици на процесния имот и трябва да знаят фактическото
му състояние.
По т. 1 не се противопоставям вещото лице да отговори на въпроса, но
считам, че същият не е относим към предмета на спора във връзка с
указанията, които съдът е дал. Предоставям на съда да прецени.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:
Доколкото е налице спор относно идентичността на процесния имот с
този, предмет на одържавяване през 1976г., изискването на цялата преписка
от Областна администрация - Варна за двата момента на одържавяване на
части от предходен имот следва да се уважи, тъй като преписката има
касателство към делото и към спорния за изясняване въпрос относно
идентичност на имота.
По искането за допускане на СТЕ съдът намира, че въпросите,
поставени и от двете страни, могат да имат отношение към защитните им
тези в процеса – за ищците досежно изясняване на собственост и за
придобиване по реституция на магазина, а по отношение на ответника
въпросите целят да установят тезата за характера на имота, подлежащ на
придобиване от общината по предвиден от закона начин. От тази гледна
точка съдът намира, че исканията и на двете страни по делото следва да се
уважат. По отношение на въпрос 4 от молбата на ответника може да се
приеме, че касае основно нормативнте предвиждания по регулация за
10
ползване на имота. За фактическото състояние на имота са допуснати
свидетели, поради което експертни знания за него не са нужни. На осн. чл.7
от ГПК въпросите следва служебно да бъдат прецизирани.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗИСКА от Областна администрация - Варна заверен препис
от пълната преписка по двата етапа на одържавяването на процесния имот,
който е с актуален идентификатор №10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м.,
(магазин), по КК и КР на Варна, одобрени със заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес в гр. Варна, ул.
„***“, №*, а именно първо през 1948г. – 1949г., а след това през 1975г. -
1976г. по реда на ПМС №60/1975г., на осн. чл.192 ГПК вр. чл.186 ГПК.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която, след запознаване с материалите по делото, след запознаване с
пълната преписка, изискана от Областна администрация - Варна досежно
одържавяване на имота през двата етапа (1948-9г. и 1975-6г.), респективно с
данните за реституиране на част от имота през 1991г., след справка още и с
документите в община Варна относно исковия имот с актуален
идентификатор №10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м., (магазин) с
административен адрес в гр. Варна, ул. „***“, №*, както и с документите за
него в други органи и институции, и както и след оглед на място, да даде
заключение на въпросите:
1/ Какви кадастрални, регулационни и устройствени планове са
приемани за територията на имот с актуален идентификатор
№10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м., (магазин) с административен адрес в
гр. Варна, ул. „***“, №*, в това число предвижданията на ОГП от 1982г. на
гр. Варна, СПНУЗТ на гр. Варна, ОУП от 2012г. на Община Варна? По силата
на какви актове са били одобрявани тези планове? Какви са предвижданията
за процесния имот, какво е било предназначението на имота, съгласно тези
планове, кой е бил вписан за собственик на имота и по силата на какъв акт?
Как имота се индивидуализирал по тези планове с площ и граници?
2/ Бил ли е променян административния адрес на процесния имот през
времето и по плановете, съответно как?
3/ Идентичен ли е имот с актуален идентификатор
№10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м., (магазин) с административен адрес в
гр. Варна, ул. „***“, №* с обекта, одържавен през 1948г. - 1949г.?
4/ Идентичен ли е имот с актуален идентификатор
№10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м., (магазин) с административен адрес в
гр. Варна, ул. „***“, №* с обекта, одържавен след продажбата по реда на
ПМС №60/1975г.?
4/ Идентичен ли е имотът по АОС №10364/17.12.2019г. на Община
Варна с имота по АДС 13064/22.07.1976г., евентуално изцяло или отчасти и
как те се съотнасят с процесния имот с актуален идентификатор
№10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м., (магазин) с административен адрес в
11
гр. Варна, ул. „***“, №*?
6/ Какви са актуалните статут и предвиждания относно територията,в
която е ситуиран процесния имот, и въз основа на какъв административен
акт?
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 500,00лв., вносим поравно от
страните по делото в едноседмичен срок от днес, като в същия срок
представят и доказателства за извършеното плащане.
Вещото лице ще бъде определено допълнително в закрито заседание
след внасяне на депозита.
Определението е окончателно.
АДВ. Д.: Водя допуснатите на доверителя ми свидетели.
АДВ. Н.А: Водя допуснатите на доверителката ми свидетели.
СЪДЪТ намира, че с оглед позициите на страните, свидетелските
показания са нужни за процесапоради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание свидетелят,
допуснат при режим на водене по искане на ищците.
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на
ищцовата страна, при режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят Д. М. Ж. – 66 г., българка, български гражданин,
неосъждана, разведена, без родство и дела със страните по делото, с
разяснени права и задължения по чл.166-167 ГПК, предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Ж. на въпроси на адв. Д.: Познавам Х. и Г. от
много години. Бяхме ученици като се запознахме в гр. Стара Загора.
Родителите ни бяха колеги, работеха заедно. От 3-4 клас ги познавам. След
това известно време Х. беше в гр. Варна, а аз в Стара Загора. Един ден се
видяхме и впоследствие се оженихме. Омъжих се за Х. през 10.02.1991 г. Не
сме в брак с Х., разведохме през 1994 г.-1995 г.
Когато бяхме в брак помня, че през 1991г. Х. и баща му основаха фирма
„Хермес“. След това започнаха да си връщат реституционни имоти, като това
беше последователно. Първия имот беше на бившата улица „***“, към
12
настоящия момент улица „***“ № *А. След това още един дом на два етажа –
сладкарница и втори етаж, но не помня името на улицата. След това на
съпруга ми върнаха на м-ст „***“ място, което е наследил от баба си.
Имотът на ул. „***“ № *а е ъглов, със стъклени високи прозорци, явно е
било магазин. Има подземие, като изба, първи и втори етаж. Магазинът и
другите два етажа са някъде над 80 кв.м., не мога да преценя точно. Виждала
съм документ, на който пишеше, че ТПК „Герчо“ е бил собственик на
магазина преди реституцията.
Когато върнаха нещата, не знам подробности, но съм свързана повече с
офиса, който им дадоха. Знам за този имот, защото когато го откупиха от
ТПК „Герчо“, аз отидоха съпруга ми и свекъра в офиса на фирмата, който се
намира преди Аспарухов мост, където е „Галатея“. Спомням си, защото
събрахме двете семейства по 1000 лв., тъй като имахме пари в себе си след
сватбата. Съпругът ми и свекърът ми се качиха, а аз ги изчаках долу. Те
платиха и започнаха да се нанасят.
СВИДЕТЕЛКАТА Ж. на въпроси на съда: Това е за имота на ул.
„***“ № *А. Виждала съм документа за плащането – правоъгълна бележка, на
която пишеше ТПК „Герчо“ и сумата от 2000 лв. Не знам какво се е случило с
бележката.
След като взеха имота започнаха да правят ремонт, закупиха компютри,
бюра, техника. На първия етаж беше счетоводителката, а на втория етаж бяха
двамата управители – свекъра ми и Х.ва, като имаше и още служители. След
ремонта се нанесоха. Направиха протокол за влизане във владение. Това си
спомням само, минаха 30 години от тогава.
До развода съм ходила и с децата на имота. До този момент беше на
свекъра ми и съпруга ми. Доста време след това продължиха да ползват имота
като офис. Ние се разведохме и може би година или 2 бях в собствения си
град, след което се върнах и те продължиха да работят там до към 2012 г.-
2013 г. Доколкото си спомням плащаха данъци. Не знам да е имало спорове за
този имот след реституирането му. Досега никой не е имал претенции към
имота.
СВИДЕТЕЛКАТА Ж. на въпроси на адв. Д.: След 2012-2013 г.
свекърва ми ползваше този имот. Не знам да сме го давали под наем. В добри
отношения сме с бившия ми съпруг. Посещавала съм имота след развода.
Свекърът ми почина 1999 г., някъде около лятото, не помня точно месеца,
може би май-юни месец. След като той почина, съпругът ми беше там и
работи доста време. След това свекърва ми започна да ползва имота.
СВИДЕТЕЛКАТА Ж. на въпроси на юриск. П.: В момента свекърва
ми използва този имот. Преподава уроци там, доколкото знам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетелката.
13
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на
ищцовата страна, при режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят О. К. К. – 70 г., българин, български гражданин,
неосъждан, семеен, без родство и дела със страните по делото, с разяснени
права и задължения по чл.166-167 ГПК, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Д.: Познавам Х. и Г. много
отдавна. До 1991 г. бях Директор на Морска гара – Варна, а те бяха агенти.
Баща му беше главен агент в „Инфлот“. При мен заставах пасажерските
кораби, а те ги агитираха. От там започна запознанството ни, което продължи
доста години.
През 2004 г., когато регистрирах моята фирма „Хермес шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, трябваше да бъде регистрирана на адрес. Тогава решихме
двамата баща му, бяхме приятели, да работим заедно. Взехме решение да
направим договор за наем и на базата на него да регистрирам фирмата на ул.
„***“ № *А.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Фирмата е регистрирана на
този адрес от 2004 г. Договорът, който представих при регистрацията на
фирмата, като собственик беше посочен Х. Д..
Те са стар род и са имали много имоти в град Варна. Това го знам от
разговори с баща му. Доколкото имам спомен, не ме е интересувало много, но
по реституция си е върнал имота. Не познавах реституционните механизмите
трябвало да плащат пари. Бях много учуден от този факт. Не знам
подробности и не съм влизал в детейли.
От 2004 г. фирмата ми ползваше този офис. Аз и Х. работихме, на база
подписания договор. Те са го ползвали преди това, защото през 2001г.-2002 г.
бяха пристигнали от Холандия представители на фирма, с която работех -
драгажна фирма за производство драгажни кораби. Дойдоха в гр. Варна, за да
правят ремонт в „Делфин“ и им трябваше агент. Попитаха ме кого да
назначат за агент. Аз организирах среща в офиса с Х. Д. и взехме решение, че
те ще ги представляват. Това беше през 2001 г.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Д.: Преди 2001 г. те го ползваха
офиса. Ходил съм там. Преди това работех като чартърен директор на
„Навибул“ и имах кораби за агентиране, ходил съм в техния офис.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: През тези години нямам
информация някой друг да е ползвал офиса на ул. „***“.
Доколкото съм чувал, има много наследници на имота и са имали
някакви отношения, но нямам идея какви точно.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Н.а: В помещението се влиза от
14
тротоара, като се влезе има ниво, счетоводството на фирмата беше на първия
етаж, вътрешно стълбище, което се качва на втория етаж, където бяха трите
бюра – моето, на Х. и на още един колега. Под стълбището надолу се отиваше
в мазата. В мазата сложихме метални стелажи и там съхранявахме
документацията. Не се е случвал инцидент в мазето.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Д.: След 2014 г. доколкото имам
спомен, майката на Х. отиде да живее там. Апартаментът, в който живееше го
продадоха или не знам, но се премести да живее в офиса и живее там до
настоящия момент.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на юриск. П.: Към днешна дата знам,
че майка му е там. До вратата има пощенска кутия, която е все още на името
на фирмата ми и когато пристигат писма влизат в тази пощенска кутия. Аз
редовно ходи и си получавам писмата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля.
За събиране на допуснатите експертни доказателства, съдът намира, че
следва да отложи делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за
отлагане на производството, поради служебна ангажираност на
процесуалните представители, съдът посочва като дата за следващо с.з.:
19.01.2023г.
Страните заявиха, че е удобна дата.
За събиране на допуснатите експертни доказателствата, делото следва
да бъде отложено за друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 19.01.2023г. от
10:00 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:15ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15