РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 28.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3327 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на Г.Б.В. с ЕГН ********** *** срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59,
представлявано от изпълнителния директор ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 836.59
лева (осемстотин тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки),
представлявана стойността на консумирана вода от починалата на 25.06.2019 г.
наследодателка на ищеца *** с ЕГН ********** за обект с адрес *** (7), за което
е издадена фактура №**********/14.09.2018 г., както и на сумата от 74.32 лева
(седемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща законната
лихва върху посочената по-горе сума за периода от 15.10.2018 г. до 09.09.2019
г. В исковата си молба ищецът сочи, че е
единствен наследник на своята майка, която до смъртта си е живяла в
процесния апартамент и редовно е заплащала потребената вода; през 2018 г. при
засичането на водомера инкасаторът е отчел необичайно голяма консумация; нямало
е как да се изразходи такова количество вода от около 300 кубически метра за един
месец, заради което е поискана и извършена нова проверка с монтиран нов
водомер; поискано е водомерът да бъде изпратен за проверка, но ответното
дружество е посочило, че наследодателката сама трябва да свърши тази работа;
след няколко отказа на различни фирми водомерът е изпратен в „ХИДРОКОНТРОЛ“ООД
– гр. Пловдив; през месец май 2019 година водомерът е върнат с констативен
протокол за техническо състояние, в който е отразено, че не съответства на
метрологичните и техническите изисквания и е негоден за употреба; въпреки
направените опити за доброволно споразумение с ответното дружество до
положителен резултат не се е стигнало, което е наложило завеждането на
настоящото производство; настоява за уважаването на исковете и присъждането на
сторените разноски. С протоколно определение в откритото съдебно заседание на
11.02.2020 г. е допуснато изменението на иска за установяването на
недължимостта на главницата в размер на 836.59 лева чрез увеличаването му на
861.59 лева.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба ответното дружество е посочило, че след подадено
заявление на 17.09.2019 г. от новия собственик на процесния имот Пламен
Георгиев Атанасов партидата вече е променена на негово име; наследодателката на
ищеца не е направила възражение за констатираните кубици; констативният
протокол за техническо състояние не е представен в ответното дружество, а
констатацията се отнася за период от 7 месеца след процесната проверка; в
протокола не е отразено показанията на водомера да са грешни; отчитането на
консумираното количество вода е в съответствие с нормативната уредба; настоява
за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените разноски.
В последното
съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник е заявил, че процесните суми са
недължими; нито има реално потребление на процесната вода, нито ответното
дружество твърди да е начислявало служебна консумация поради повреда на
водомера; според метрологичната лаборатория водомерът е неизправен и не може да
се използва за отчитането на преминалите през него водни количества; отделно от
това ответникът не е доказал процесното количество вода да е преминало през
общия водомер, който в този период е бил повреден; съществува разлика между представените
от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД - гр.
Добрич справки и карнета, както и между
двете справки относно показанията на общия водомер; справките могат да бъдат
дописвани и манипулирани в изгода на ответното дружество; “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД - гр. Добрич не е доказало, че именно 276 кубически метра е
потребеното количество вода от страна на наследодателката на ищеца; желае
присъждането на сторените разноски и адвокатско възнаграждение.
В
последното съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител е посочило, че предявените искове са неоснователни и трябва да
бъдат отхвърлени.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове за установяването на
недължимостта на сумите от 836.59 лева главница и 74.32 лева законна лихва са
процесуално допустими.
Предявеният иск за установяването на
недължимостта на главницата в частта за разликата от 836.59 лева до 861.59 лева
(след допуснатото с протоколно определение в откритото съдебно заседание на
11.02.2020 г. увеличаване на първоначалния иск) е недопустим – от представения
на лист 74 от делото опис на фактури се установява, че сумата от 25 лева,
представляваща разликата между 836.59 лева и 861.59 лева, е заплатена от ищеца
на 22.08.2019 г. (преди подаването на исковата молба). Затова ищецът няма
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1
от ГПК за тази сума, а може да иска нейното връщане като заплатена без
основание по реда на чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Производството
в тази част следва да бъде прекратено.
Разгледани по същество, исковете за
недължимостта на сумите от 836.59 лева главница и 74.32 лева законна лихва са основателни.
Между
страните не се спори, че посочените в исковата молба суми не са заплатени и до
настоящия момент. На лист 63 от делото се намира заверен препис от фактура
№**********/14.09.2019 г., от която е видно, че е издадена на наследодателката
на ищеца за заплащането на сумата от 861.59 лева за потребено количество вода в
размер на 275.411 кубически метра за периода от 10.08.2018 г. до 12.09.2018 г.
за обект на адрес гр. Добрич, ул.“Страцин“ №8, вх.А, ап.7; между страните не се
спори, че неплатеният остатък по нея съвпада с посочения в исковата молба и е в
размер на 836.59 лева; в съдебното заседание на 11.02.2020 г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е уточнил, че е допусната техническа грешка
във фактурата и действително тя се отнася за апартамент №8, а не за апартамент
№7, което е видно от посочения в нея клиентски номер и показанията на водомера.
От намиращите се на лист 59 – 61 от делото справки на ответното дружество (въз
основа на които са издадени фактури) за изчисляване на дължимата законна лихва
върху главницата се установява, че за периода от 14.10.2018 г. (след изтичането
на 30-дневния срок за плащане) до 31.08.2019 г. същата е в размер на 78.14
лева, което е повече от претендираната с исковата молба като недължима сума от
74.32 лева. Ответното дружество не е доказало дължимостта на процесните суми.
Карнетите за процесния обект за представени след изтичането на срока за отговор
и се намират на лист 64 от делото. Тези карнети обаче не се ползват с материална
доказателствена сила, тъй като в графата „подпис на клиента“ няма положени такива;
разпитаната в съдебното заседание на 05.03.2020 г. инкасаторка изрично е
посочила, че вероятно е имало отказ за полагане на подпис, защото не е присъствала
собственичката на апартамента. От представения на лист 107 от делото карнет е
видно, че за процесния период общият водомер (отчитащ подадената вода общо към ***
на блока на ул*** в гр. Добрич) не е бил отчитан реално – записвани са някакви
показания, очевидно добавяни като механичен сбор на показанията на отделните
водомери, а за проверките на 10.07.2018 г. и 10.08.2018 г. дори е отбелязано,
че общият водомер е повреден (според справката на лист 105 през месец септември
2018 година е извършен реален отчет на общия водомер, като е направено
изравняване от предходния реален отчет през месец февруари 2018 година). Откриват се сериозни противоречия както между
отразеното в справките и посоченото в карнетите, така и между записите в
различните справки. Между страните (в този смисъл са и показанията на
разпитаните свидетели) не се спори, че водомерът е демонтиран и сменен на
09.10.2018 г.; според издадения констативен протокол за техническо състояние
№144/03.05.2019 г. (на лист 6 от делото) лицензираната лаборатория е установила
наличието на теч при проверката на процесния водомер, същият не съответства на
метрологичните и технически изисквания и е негоден за употреба. Наличието на
този теч във водомера обяснява неправилно отразената (без действителното
преминаване на съответните водни количества) и твърдяна изключително висока
консумация за процесния месец. При липсата на надлежно положени подписи на
клиента в съответната графа на карнета (задължението за осигуряването на което
е на водоснабдителното дружество и на инкасаторката в частност), при наличието
на повреден и неотчитан по определения ред общ водомер, както и най-вече при
доказаната по установения ред негодност за употреба на водомера единствено
възможният извод е, че ответното дружество не е доказало дължимостта на
процесните суми (главница, а като последица от нейната недължимост – и на
законната лихва върху нея). Следователно предявените искове за установяването
на недължимостта на сумите от 836.59 лева главница и 74.32 лева законна лихва са
основателни и трябва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
размер на 51.41 лева внесена държавна такса (включително 1.41 лева такса за
банковия превод) и 390 лева заплатено адвокатско възнаграждение (договорът е на
лист 68).
Водим
от горното и на основание на чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Г.Б.В. с ЕГН ********** *** срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от
изпълнителния директор ***, иск за установяването на недължимостта на стойността на консумирана вода от починалата на
25.06.2019 г. наследодателка на ищеца *** с ЕГН ********** за обект с адрес ***
(7), за което е издадена фактура №**********/14.09.2018 г., в частта за
разликата от 836.59 лева (осемстотин тридесет и шест лева и петдесет и девет
стотинки) до 861.59 лева (осемстотин шестдесет и един лева и петдесет и девет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО
в посочената по-горе част има характера
на определение и подлежи на обжалване пред ДОС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Г.Б.В. с ЕГН ********** *** не
дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” №59,
представлявано от изпълнителния директор ***, следните суми: 1) 836.59 лева (осемстотин тридесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки), представлявана стойността на консумирана вода от
починалата на 25.06.2019 г. наследодателка на ищеца *** с ЕГН ********** за
обект с адрес *** (7), за което е издадена фактура №**********/14.09.2018 г. 2)
74.32 лева (седемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща
законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от 15.10.2018 г. до
09.09.2019 г.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул.”Трети март” №59, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на Г.Б.В. с ЕГН **********
*** направените разноски по гр. дело
№3327/2019 г. по описа на ДРС в размер на 441.41 лева (четиристотин четиридесет
и един лева и четиридесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: