Решение по дело №2507/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260089
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Детелина Костадинова Димова
Дело: 20202100502507
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    І-260089                             16.02.2021 година                            град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи въззивен състав, на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

              ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова

                                                                                  2. мл.с. Детелина Димова

 

като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова гражданско дело  2507 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 435 и сл. от ГПК и е образувано по повод жалба с вх. № 16487/02.10.2020 г. по регистъра на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 на КЧСИ, подадена от П.А.Н., ЕГН ********** от град ***, чрез пълномощника й адв. Соня Григорова – САК, уточнена с молба вх. 261067/21.01.2021 г. по настоящото дело, против Разпореждане изх. № 25684/24.09.2020г. по изп.д. № 202080404000194 по описа на ЧСИ Делян Николов рег.№ 804 на КЧСИ,  в частта, в която е намален приетия по делото адвокатски хонорар, претендиран от взискателя, от 1300 лева на 400 лева.

В жалбата се прави оплакване, че съдебният изпълнител е намалил уговореното между взискателя и неговия адвокат възнаграждение без правно основание. Жалбоподателят намира, че предвидените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения суми не са от значение за определяне на адвокатския хонорар, който страните са съгласували при условията на свободно договаряне. Моли да се отмени обжалваното разпореждане в посочената част и да се приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1300лева.

Преписи от жалбата са връчени на длъжниците по делото Н.Н.Т. и Д.Н.Т. на 15.10.2020 г., като в указания им тридневен срок, същите не са изразили становище.

По делото са депозирани писмени мотиви на частния изпълнител, в които се изразява становище за неоснователност на подадената от П.А.Н. жалба и се обосновава начина, по който е опредеделен по –ниския размер на приетия разход за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че за образуване на изпълнително дело минималния размер, предвиден в чл. 10, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200 лева, към които следва да се добавят още 200 лева на основание чл. 10, ал. 4 от същата наредба. Предметът на изпълнението не е въвод във владение, а действие по разпределяне на реално ползване на недвижим имот, за което в наредбата не е предвиден конкретен размер на минимално адвокатско възнаграждение и това обуславя приложимост именно на цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 4. Съдебният изпълнител обосновава намаляването на адвокатския хонорар с нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и направеното изрично оспорване от страна на длъжниците за прекомерност на претендираното от взискателя възнаграждение. Наред с това, излага, че делото не е с особена фактическа или правна сложност, не са извършвани други изпълнителни или процесуални действия, които да обуславят присъждане на възнаграждение в по – висок размер от минимално допустимото.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и настоящия съдебен състав намира същата за допустима. Макар в разпоредбата на чл. 435 от ГПК, съдържаща изброяване на подлежащите на обжалване от страна взискателя действия на съдебния изпълнител, да не се съдържа изрично посочване на разноските по изпълнението, съдът намира, че в случая е налице хипотеза на отказ на съдебния изпълнител да приеме за събиране от длъжника разноските, сторени от взискателя в техния пълен размер, с оглед на което жалбата попада в приложното поле на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК и доколкото с обжалваното разпореждане се засягат правата на взискателя, то за същия е налице правен интерес да го обжалва. В този смисъл Определение № 596 от 30.09.2020г. по в.гр.д. 315/2020 г. на Апелативен съд Бургас. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Изпълнително дело № 202080404000194 е образувано по молба на взискателя П.А.Н., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2020 г., издаден въз основа на Решение 1052/10.05.2019 г. по гр.д. №6261.2018 г. по описа на РС Бургас, с което е разпределено ползването на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор №67800.4.70, между П.А.Н. от една страна и Д.Н.Т. и Н.Н.Т., съобразно трети вариант от заключението на вещо лице Веселина Георгиева, прието по посоченото гражданско дело.  Към молбата за образуване на изпълнително дело е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя П.Н. и адв. Соня Григорова, в който страните са договорили общо възнаграждение в размер на 1300 лева за осъществяване на процесуално представителство пред ЧСИ гр. Бургас и завеждане на изпълнително дело.

С разпореждане от 06.08.2020 г., съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 194/2020 г. и е приел като разноски претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.

На 09.09.2020 г. на длъжниците по делото – Д.Т. и Н.Т. са връчени покани за доброволно изпълнение, съдържащи информация и относно дължимите от тях такси и разноски, в това число и за приетото адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя.

С молба вх. №13914/09.09.2020 г. подадена от Д.Т. и молба вх. №14852/17.09.2020 г., подадена от Н.Т., длъжниците по делото са възразили изрично срещу претенцията на взискателя за адвокатско възнаграждение, като са оспорили, че същото не е дължимо от тях. Препис от молбите е бил връчен на взискателя за изразяване на становище, като същия е изразил несъгласие.

С оглед направените възражения от страна на длъжниците, съдебният изпълнител е издал оспореното с настоящата жалба разпореждане, в мотивите на което е посочил, че изпълнителното производство е такова по разпределение на ползването, т.е. не е за събиране на парично вземане, както и че предмет на същото не е извършване на същински въвод във владение. По тези съображения е приел, че минималното адвокатско възнаграждение, до размера на което следва да се намали претендирания от взискателя хонорар е 200 лева за образуване /по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/ и 200 лева за процесуално представителство, защита и съдействие, определено в хипотезата на чл. 10, ал. 4 от посочената наредба, или общо 400 лева.

При така изложената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема от правна страна следното.

На съдебните изпълнители е признато от закона правомощието да се произнасят във висящия пред тях изпълнителния процес по направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Въпросът за разноските се разглежда на общо основание от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, като общите правила за обжалване на акта на съдебния изпълнител, налага на взискателя също да бъде призната гарантираната от закона възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него и искането за прекомерност е уважено като основателно. Съгласно задължителното за съдилищата разяснение, дадено в т.3 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебния изпълнител е свободен за намали разноските до нормативно определения минимален размер.

Съдът споделя становището на ЧСИ, обективирано в атакуваното разпореждане, че в случая не се касае за изпълнително действие въвод във владение по смисъла на чл. 522 от ГПК, в който случай, за определяне на минималното адвокатско възнаграждение приложение ще намери нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Според цитираната норма когато изпълнителното дело има за предмет въвод или опразване на недвижим имот, възнаграждението е ½ от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота. Не е налице и хипотезата на чл. 10, ал. 2, в която се съдържа уредба на хонорарите по дела, с предмет изпълнение на парични вземания. Ето защо, и при съобразяване с предмета на изпълнението – разпределение на ползването на недвижим имот, определено от съда в хода на производство, представляващо спорна съдебна администрация, правилно съдебният изпълнител е намерил за приложима нормата на чл. 10, ал. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно същата по изпълнителни дела, които имат за предмет извършването на действия, различни от тези, предвидени в ал. 2 и ал. 3 на чл. 10, т.е. извън тези за събиране на парични вземания и въвод във владение, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева.

В допълнение, съдът намира, че в случая не се касае за типичния изпълнителен процес, а  по – скоро до своеобразно продължение на процедурата по разпределение на ползването на съсобствения между страните имот. В производство по чл.32, ал.2 ЗС,  представляващо спорна съдебна администрация, крайният съдебен акт, по което ползва всички съсобственици, страните следва да понесат такава част от разноските, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските остават за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение е възприето в съдебната практика / Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 444/12 г. на ІІ г.о.,Определение №62/26.03.2015 по дело №4351/2014 на ВКС, ГК, II г.о./. Поради сходните общи положения, важими и в изпълнителното производство, в което се извършва самото разпределение, то така приетото разрешение относно разноските в съдебното производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС, може да се приеме за приложимо и в производството по изпълнение на постановеното съдебно решение.

Ето защо съдът намира, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на обжалваното разпореждане на ЧСИ Делян Николов, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Страните не правят искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което е окончателно. Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 16487/02.10.2020 г. по регистъра на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 на КЧСИ, подадена от П.А.Н., ЕГН ********** от град  ***, чрез пълномощника й адв. Соня Григорова – САК, против Разпореждане изх. № 25684/24.09.2020г. по изп.д. № 202080404000194 по описа на ЧСИ Делян Николов рег.№ 804 на КЧСИ,  в частта, в която, в която е намален приетия по делото адвокатски хонорар, претендиран от взискателя, от 1300 лева на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

 

                                                                             2. мл.с.