РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500416 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от П. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв.
Антон Фотев- БАК, против Решение №260001 от 26.01.2021г. постановено по
гр. дело № 214/2020 г. по описа на Районен съд- Малко Търново.
Посоченото решение се обжалва в частта, с която на основание
чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН, се забранява на П. Т. Т., да приближава лично или
чрез друго лице М. С. К., ЕГН *****, с адрес: гр. М.Т., ул.,,Ш.“№**- лично и
в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Т. П.
Т., ЕГН ********** и Д. П. Т., ЕГН **********, до жилището, което обитават
в гр. М.Т., ул.,,Ш.“№**, местоработата й, детската градина, която ще
посещават децата, местата за социални контакти и отдих на тримата, на
разстояние не по- малко от 50 метра, за срок от дванадесет месеца, считано от
датата на постановяване на решението.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната
част, изразява въззивникът. Навежда доводи, че налагането на посочените
1
мерки за максимално предвидения законов срок, не съответствало на
фактическата обстановка по делото. Посочва, че в конкретния случай
нанесените болки и страдания не превишавали леката телесна повреда, като
не се касаело за системност и не били налице условия за повторна проява на
домашно насилие.
Счита, че с налагане на мерките по чл.5,ал.3 от ЗЗДН за максимален
срок, се целяло прекъсване на контактите между бащата и децата. Твърди, че
наложената забрана за доближаване до въззиваемата и малолетните деца чрез
трето лице, противоречала на целите на закона. Развива съображения в тази
насока.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като бъде редуциран
срока на наложените мерки за забрана за приближаване до М. С. К. и двете
им малолетни деца Т. П. Т. и Д. П. Т., от осемнадесет месеца на минималния
предвиден срок от три месеца, както и да бъде отменена забраната за
приближаване на пострадалата от трети лица. В съдебно заседание уточнява,
че във въззивната жалба е допусната техническа грешка относно срока по чл.
5 от ЗЗДН и същият да се намали на минимума от 12 месеца, а не както е
написано- осемнадесет месеца. Счита, че определеният срок по отношение на
децата е прекомерен и моли да бъде намален.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата М. С. К., с който същата се оспорва изцяло.
На първо място се посочва, че съдът наложил ограничението за
доближаване за срок от 12 месеца, а не за максималния такъв от осемнадесет,
каквито са твърденията на въззивника. Излага се становище, че посочената
мярка била съобразена с целите на закона.
Подчертава се, че съобразно събраните в първоинстанционното
производство доказателства, П.Т. извършил домашно насилие над
въззиваемата, нейната майка и баба, като нанесъл побой над трите жени в
присъствието на малолетните деца. Пояснява се, че горните действия
представлявали поредната проява на насилие, макар в предходните случаи
молителката да не предприемала действия по ЗЗДН.
Развиват се съображения във връзка с изложените от въззивника
2
доводи относно забраната за доближаване на пострадалата от трети лица.
Заявява се, че налагането на посочената мярка не би препятствало
контактите на бабата и дядото по бащина линия с децата.
Оспорват се като неоснователни и твърденията на въззивника, че с
оглед наложената забрана за доближаване, се затруднявало воденето на
преговори за постигане на споразумение с пълномощника на П.Т..
Иска се потвърждаване решението на районния съд в обжалваната
част като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на направените
пред настоящата инстанция разноски.
Пред Районен съд –Бургас е предявен иск с правно основание чл.
чл.8,т.1 и т.2 във вр. с чл.4, ал.1 и чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Производството пред РС- М.Т. е образувано по молба на М. С. К.,
ЕГН *****, с адрес: гр.М.Т., ул.,,Ш.“№**- лично и в качеството й на майка и
законен представител на малолетните деца Т. П. Т., ЕГН ********** и Д. П.
Т., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу осъществено
спрямо нея и малолетните й деца домашно насилие от страна на П. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. ,,Л.“, бл.**, ет.*, лице във фактическо
съпружеско съжителство.
Молителката в лично качество и в качеството й на майка и законен
представител на малолетните деца Т. П. Т. и Д. П. Т., е поискала от съда да
наложи следните мерки: задължаване на извършителя П.Т. да се въздържа от
извършване на действия и актове на домашно насилие спрямо М. С. К. и
малолетните й деца; забрана на извършителя да приближава лично или чрез
друго лице М.К., лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните деца Т. П. Т. и Д. П. Т., до жилището, което обитават в гр. М.Т.,
ул.,,Ш.“№**, местоработата й, детската градина, която ще посещават децата,
местата за социални контакти и отдих на тримата, за срок от осемнадесет
месеца; определяне местоживеенето на децата Т. и Д. при нея- за срок,
определен от съда, по възможност максимално дълъг; задължаване на П. Т. Т.
да посещава специализирани програми – по преценка на съда.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното домашно насилие.
3
Пред първата съдебна инстанция въззиваемата К., лично и в качеството
си на законен представител на малолетните деца, е подала молба за издаване
на съдебна заповед за незабавна защита против въззивника П. Т. Т. поради
извършено домашно насилие на 24.10.2020 г., като твърдените с молбата
актове на насилие са индивидуализирани по време, място и начин на
извършване.
Първоинстанционният съд е счел, че на 24.10.2019 г., позовавайки се
на декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, спрямо въззиваемата и малолетните деца
е извършено домашно насилие. С оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за
молителя ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Същата има
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът
следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Молителката твърди, че с П.Т. живеели на съпружески начала в
жилището на ответника до ранната пролет на 2019г., след което се
преместила с децата в гр. М.Т.. Посочва, че имали родени две деца- Т. П. Т. и
Д. П. Т., на близо две години. Заявява, че от самото начало на съвместния им
живот била подложена на физическо и психическо насилие(обиди и заплахи).
Твърди, че на 24.10.2019г. бил поредният скандал. Т. от три дни
пребивавал в гр. М.Т., в дома на родителите на К.. Изтъква, че през тези три
дни, ответникът още при ставането си започвал да пие бири и до обяд се
напивал. На посочената дата, горната ситуация се повторила, като
молителката отправила забележка относно поведението, че ще събуди децата,
тъй като ги сложила да спят. Непрекъснато повтарял, че е баща на децата.
Когато излязла от стаята, за да спре той да говори, чула, че едно от децата
плаче, взела го да не събуди другото и го занесла при баба си. Върнала се
след две минути да вземе вода за едното дете и видяла как Т. налагал с
юмруци и ритници баба й, децата пищели ,,мама“. Помолила ответника да
излезе от стаята, но той я блъскал и заплашвал, като й повтарял, че не само ще
вземе децата със себе си, но и сега ще види какво ще се случи. Започнал да я
4
удря с всичка сила по главата и лицето, да я рита по тялото, да я удря с
юмруци по гърдите. Дори хвърлил по нея люлката, с която приспива децата и
я заплашвал, че няма да ги види повече никога, че ще я утрепе, ще я съсипе,
ще й отреже главата и ще я забучи на кол.
Представени са по делото са съдебномедицински удостоверения
№301; №302; №303(л.15- л.17), издадени от д-р Парасков.
Приложени са копия от споразумения с нотариална заверка на
подписите на страните между: М. С. К. и П. Т. Т., между Д. П.С. и П. Т. Т.;
между Р.Ж.Ш. и П. Т. Т.. Установява се, че същите са сключени по повод и
във връзка с причиненото на 24.10.2020г. г. в гр. М.Т. непозволено увреждане
и дължимото във връзка с него обезщетение (л.60-л.68).
Представени са разписки за заплатени суми, представляващи
обезщетение за непозволено увреждане, причинено от П. Т. Т. на М. С. К.
(3000 лева), Д. П.С.(2000 лева) и Р.Ж.Ш.(2000 лева)- л.69-л.71.
С оглед изясняване фактическата обстановка, в производство, пред
районния съд са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетелката С., пряк очевидец на акта на домашно насилие, се установява,
че на 24.10.2019г., въззивникът пребивавал в дома на родителите на М.К.,
където същата живеела с децата. Свидетелката твърди, че към 14 часа чула
крясъци и викове за помощ от дъщеря си, която й казала да повика полиция.
Влизайки в стаята, видяла, че П. стоял пред леглото, а децата били зад майка
си, която се опитвала да ги защити. Те пищели и викали ,,мама“. При опит да
предотврати агресията, С. била нападната с юмруци, като извършителят
насинил едното й око и не я пускал да излезе от стаята. Свидетелката посочва,
че излязла през прозореца и повикала съседа К., който дошъл. Обадили се в
полицията.
В конкретния случай, от описаната фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, включително и гласни, се установява, че
на тази дата, въззивникът пребивавал в дома на родителите на М.К., където
същата живеела с децата от пролетта на 2019г. По време на престоя си, Т.
злоупотребявал с алкохол, като на горепосочената дата осъществил акт на
физическо насилие (побой) спрямо молителката/въззиваема, нейната майка и
баба, в присъствието на двете малолетни деца Т. и Д..
5
Тежестта на физическото насилие се взема предвид от ЕСПЧ при
определяне кое от защитимите основни човешки права е нарушено: чл. 2 -
право на живот, чл. 3 – право на защита от унизително и нечовешко третиране
и чл. 8 – право на личен живот.
Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел
е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза,
ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица,
които са поставени в риск.
Целта на закона е изведена в мотивите на Тълкувателно решение от
25.11.2020 год., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2019 г. на
ОСГК на ВКС: „Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е
отделен вид отговорност, която не изключва гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки
акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на
извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици.
Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя
посегателство, едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо
действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Изрично се посочва, че за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие.
Както бе установено по делото, актовете на домашно насилие-
вербална агресия- заплахи, обиди и физическа такава (нанесен побой)от
страна на бащата спрямо М.К., нейната майка и баба, е извършен в
присъствието на двете малолетни деца.
Съгласно чл.2,ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие
6
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Поради това, че в конкретния случай е установено извършване
акт на насилие в присъствие на малолетните деца Т. П. Т. и Д. П. Т., с оглед
охрана техните интереси, по делото пред настоящата инстаниция е
конституирана като заинтерисована страна Дирекция „Социално
подпомагане“- гр. Малко Търново(чл.21 ,т.2 и т.3 от Закона за Закрила на
детето), която е изготвила социален доклад. Посочено е в заключителната
част от социалния доклад, че от извършеното социално проучване се
установява, че децата се отглеждат от майката в спокойна и сигурна семейна
среда. В грижите за децата, М.К. е подпомагана от своите родители, с които
живеят в общо домакинство.
Отчитайки силно негативното влияние на домашното насилие върху
детето, законодателят изрично приема, че то е жертва на насилие не само
когато актът се извършва спрямо него (чл. 2, ал. 1 ЗЗДН), но и когато е
свидетел на акт на насилие между лицата по чл. 3, тъй като в тези случаи
спрямо детето се упражнява психическо и емоционално насилие. Това
насилие нерядко води до отчуждаването му от агресивния родител или до
идентификация с него. Законът предоставя защита на децата от домашното
насилие в семейната среда, за да не попадат подрастващите под негативни
влияния, които могат да се отразят отрицателно върху формирането им като
зрели и пълноценни индивиди.
Първоинстанционният съд, при определяне мерки за защита от
домашно насилие е съобразил закона, тежестта на извършеното и е определил
адекватни мерки, отчитайки че от данните по делото може да се направи
извод за съществуваща опасност за живота и здравето на пострадалите лица
,молителката К. и малолетните й деца.
Неоснователни са наведените от въззивника доводи, че в случая не е
на лице интензивност на насилието, тъй като нанасените болки и страдания
не превишавали леката телесна повреда, поради което следвало да бъде
съкратен срока на наложеното ограничение за доближаване на въззиваемата
К.. На първо място, горните твърдения водят до логичния извод за липса на
осъзнаване степента и последиците от извършеното противоправното
поведение, представляващо акт на физическо и психическо насилие- побой
7
над три беззащитни жени в присъствието на двете малолетни деца.
Освен това, следва да се подчертае, че за разлика от законодателния
подход по повод престъпленията, засягащи телесната неприкосновеност,
свързан с разграничение на същите с оглед степента на засягане на
пострадалия – лека, средна и тежка телесна повреда, ЗЗДН посочва
физическото насилие като форма на домашно насилие без оглед степента на
увреда.
В тази връзка, само за пълнота следва да се отбележи, че въпросът
дали удрянето на шамар съставлява акт на насилие, защитим от КПДЖ, е
предмет на разглеждане в делото V.K.v. Bulgaria (за да откаже защита,
националният съд е приел, че удрянето на шамар би съставлявало акт на
насилие само след преминаването на определен предел на злоупотреба).
Необходимо е да се отбележи, че във всички случаи, когато се засяга
физическата неприкосновеност, следва да се отчита не само пряката и
непосредствена заплаха за живота или здравето, но и физическия интегритет
на личността, без да се игнорира емоционалното и психологическото
страдание.
В Закон за изменение и допълнение на ЗАКОН за защита от
домашното насилие, се дава следната дефиниция на понятието психическо
домашно насилие: „По смисъла на този закон: „Психическо насилие“ е
умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на
дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване,
постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена
и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др.“
Най- общо казано, психологическото насилие засяга неблагоприятно
психическия интегритет на жертвата, нейното психологическо добруване.
Последиците могат да бъдат както краткосрочни, така и дългосрочни. В
случая пострадалите лиза са били подложени на унижение и психически
тормоз, у тях е предизвикан основателен страх за живота и здравето.
Към психологическото насилие по смисъла на ЗЗДН се причисляват и
криминализираните според НК деяния: преследването (stalking), заканата за
убийство. В решението по делото A. v. Croatia, жалба no. 55164/08, 14
8
октомври 2010, ЕСПЧ приема, че макар заканите за убийство спрямо
жалбоподателката никога да не са се осъществили, те са достатъчни, за да
засегнат психологическия интегритет на жертвата.
В конкретния случай се установява от доказателствата по делото, че
извършителят е отправял заплахи към молителката, както на 24.10.2020г.,
когато е нанесъл побой, така и че това е поредният акт на домашно насилие,
макар и въззвиаемата да не е предприемала действия за защита от домашно
насилие.
Несъстоятелни са и доводите на въззивника относно наложеното от
съда ограничение за доближаване на въззиваемата К. както лично от него,
така и от трети лица. Ирелевантни са твърденията, наведени от
жалбоподателя, че така наложената ограничителна мярка би препятствала
контактите на децата с техните баба и дядо по бащина линия. Важно е да се
отбележи, че отношенията между внуци и баба и дядо са самостоятелна
категория семейни отношения, отделни от връзката дете – родители.
Единствената цел на наложените ограничителни мерки е защита на лицата,
претърпели акт на домашно насилие, а не ограничаване на права.
Относно съображенията на въззивника, че поради забраната за
доближаване на въззиваемата от трети лица, не можело да се осъществят
контакти за реализиране на преговори с процесуалния представител на
насрещната страна, съдът намира горните за неоснователни, доколкото М.К. е
представляван от упълномощен от нея адвокат.
Въззивният съд споделя така установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи,
като не намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на
така приетата доказателствена съвкупност. Освен това, районният съд е
събрал всички поискани от страните относими и допустими доказателства и е
изяснил изцяло делото от фактическа страна, като е наложил мерки по ЗЗДН,
осигурявайки защита както на малолетните деца, така и на тяхната майка за
срок от 12 месеца.
В този смисъл, съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първата инстанция.
9
С оглед изхода на делото,въззивникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на въззиваемата М.К., сторените в производството пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 350лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001 от 20.01.2021 г., постановено по гр. дело №214/2020 г.
по описа на Районен съд – М.Т..
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на М. С. К., ЕГН *****, сумата от
350(триста и петдесет лева)- разноски за адвокатско възнаграждение, направени в
производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10