Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2070 Година
28.11.2019 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х
състав, на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1466 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на З.И.М. с ЕГН: **********,
с адрес ***, с адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 19, ет.1 против заповед № 304з-239/14.06.2019г. на
началник на група „Охрана на обществения ред“ РУ гр.Несебър при ОД на МВР гр.Бургас.
Със заповедта, на основание чл.194, ал.2, т.1, предложение първо, чл.197, ал.1,
т.3, чл.200, ал.1, т.11, предложение първо и чл.204, т.4 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от една
година. Счита заповедта за неправилна, немотивирана, издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и от некомпетентен орган. Прави искане за отмяна на заповедта и
да му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Началник на група „Охрана на
обществения ред“ в РУ гр.Несебър, редовно уведомен, представя административната
преписка по издаване на обжалваната заповед и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
На 15.05.2019г. А.П.С. *** е подала молба в 09
РУ-СДВР гр.София с вх.№ 338400-4622/15.05.2019г. (л.35 от делото), в която заявява,
че за периода от 08.05.2019г. до 14.05.2019г е била държана в хотел „Оазис“ в
к.к „Слънчев бряг“ против волята и́ от нейния приятел Георги Китич, който я
обиждал, заплашвал, счупил и́ телефона и нанесъл удари по цялото и́
тяло. В молбата си С. сочи, че след като успяла да се освободи отишла в РУ Несебър,
където казала на постовия полицай какво се е случило. Поискала да се обади на
родителите си по неговия телефон, но той и́ казал да отиде до Пощата и от
там да им телефонира.
Молбата е изпратена до директора на ОД на МВР гр.Бургас
с писмо вх.№ 330400/4622/16.05.2019г. (л.33 от делото).
С разпореждане от 22.05.2019г. до началника на
РУ Несебър е наредено извършване на проверка по случая. Проверката е извършена
от началник група ООР – Старши инспектор Петко Радев, за резултатите от която е
съставена справка с рег.№ 304р-11267/31.05.2019г. (л.31-32 от делото).
В хода на проверката е снето писмено сведение
от служителя, назначен за постови на Пост №1 в РУ Несебър мл.експерт З.М. - ВСК
в група OOP към сектор ОП при РУ-Несебър (л.37 от делото). В сведението той
заявява, че на 14.05.2019г. около 11.00ч. пред входа на РУ Несебър е дошло лице
от женски пол на видима възраст 20-25г., което, без да се представи, твърдяло, че
има проблеми с приятеля си и иска да се обади на майка си в гр.София да и́
изпрати пари за билет за автобуса, за да се прибере. За тази цел тя поискала от
служителя да ползва неговия личен телефон. М. и́ казал, че на около 150
метра по главната алея се намира пощата и от там може да позвъни. Непосредствено
след това лицето напуснало РУ Несебър и се отправило в посока хотел Диамант. На
служителя е направило впечатление, че момичето се държи неадекватно, като разговорът е продължил не повече от 1-2 минути
и не е искана помощ и съдействие от него в качеството му на длъжностно лице, а
само да се обади по телефона, поради което той не е докладвал по надлежния ред
на длъжностните лица в РУ Несебър, а именно на Дежурен ОДЧ и Дежурен по
управление.
От мл.експерт Румен Гюлемеров
- мл.оперативен Дежурен в ОДЧ при РУ Несебър е изготвена докладна записка с peг.№304р-11238/31.05.2019г. (л.38 от делото), в която се
сочи, че на 14.05.2019г. е бил на смяна, съгласно утвърден график за дежурствата,
като по време на дежурството му не е бил уведомяван за пострадало лице,
посетило РУ Несебър и поискало съдействие.
На 21.05.2019г. е проведен разговор по
телефона с А.С., която заявила, че на 14.05.2019г. около 11ч. споделила за
проблема, който има на постовия полицай пред РУ Несебър и поискала да се обади
по телефона на родителите си, но служителят отказал и я насочил към пощата в
к.к „Слънчев бряг“.
Изготвена
е справка с рег.№ 304р-11267/31.05.2019г., в което е прието, че З.М. е нарушил чл.59,
ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г. за Патрулно-постовата дейност (Нарядите
своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за: 1. всяко изменение в оперативната
обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и
взето отношение“) и не е изпълнил служебните си задължения, вменени с Указание
за изпълнение на ППД на пост № 1 при РУ Несебър с рег.№ 304р-28248/20.09.2018г.
(„Постовият е подчине на ОДЧ, Дежурен по
управление и изпълнява всички техни разпореждания. Посреща гражданите и се
интересува за причината за посещение в РУП Несебър.). Направено е
предложение за извършеното нарушени на служебната дисциплина да му бъде
наложено дисциплинарно наказание, на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Справка
е връчена на М. срещу подпис на 31.05.2019г., видно от направеното на нея отбелязване.
Установената
при проверката фактическа обстановка е описана и в справка, изготвена от
началника на РУ Несебър до директора на ОД на МВР гр.Бургас с рег.№
304р-11281/31.05.2019г. (л.29-30 от делото), с която е направено предложение да
бъде наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя на основание чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР.
На
З.М. е връчена покана с рег.№ УРИ 304р-12683/11.06.2019г. (л.21 от делото), за
даване на писмени обяснения във връзка с констатациите при извършената проверка
в срок от 24 часа. Той е дал писмено сведение с рег.№ 304р-12691/11.06.2019г. (л.22
от делото), в което сочи, че няма какво да добави към предните писмени сведения
дадени на 30.05.2019г..
Във основа на изготвената справка с рег.№
304р-11281/31.05.2019г., с която е приключила проверката, е издадена оспорената
в настоящото производство заповед, с която на З.М. е наложено дисциплинарно
наказание порицание. В мотивите на заповедта е посочено, че като младши
инспектор – старши полиция водач на служебно куче в група „Охранителна полиция“
по време на дежурството му като постови на пост № 1, на 14.05.2019 г. около
11.00ч. М. не е докладвал своевременно на ОДЧ на РУ Несебър за извършено правонарушение
след подаден сигнал от А.С. – нарушение на чл.59, ал.1, т.1 от Инструкция peг.
№ 8121з-929/02.12.2014г. за ППД („Нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ
за: 1. всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение,
прилагано полицейско правомощие и взето отношение“) и не е изпълнил служебните
си задължения, вменени в указание за изпълнение на ППД на пост № 1 в РУ-Несебър
с peг. № 304р- 28248/20.09.2018 г. („Постовият
е подчинен на ОДЧ, Дежурен по управление и изпълнява всички техни
разпореждания. Посреща гражданите и се интересува за причината за посещение в
РУП – Несебър“). Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предложение първо от Закона за МВР.
Заповедта
е връчена на М. на 14.06.2019г., видно от направеното на нея отбелязване и е
обжалвана със жалба вх.№ 304000-7413/25.06.2019г., подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания
се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за
наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР.
Със заповед № 8121з-140/24.01.2017г. относно
утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1,
т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ,
бр.13 от 7.02.2017г., в сила от 1.02.2017г.) е утвърден Класификатор на
длъжностите в МВР, който е приложим в случая. Според раздел VIII.1 СДВР,
районни управления (РУ), длъжността „началник на група“ в РУ, заемана от старши
инспектор, е класифицирана като „ръководна“ длъжност. Ето защо, оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
е издадена от компетентен орган - началник на група „Охрана на обществения
ред“ РУ Несебър, съобразно правомощията
му по чл.204, т.4 от ЗМВР.
Дисциплинарното производство е образувано и
проведено, съобразно изискванията на чл.205, ал.1 от ЗМВР, като повод за това е
била молба вх.№ 338400-4622/15.05.2019г.,
подадена от А.С. до началника на 09 РУ – СДВР.
Неоснователни са възраженията за допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не е издадена заповед по чл.207,
ал.1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарното производство се
образува с писмена заповед, при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл.203, ал.1, т.2-14. Съответно в нормата на чл.203, ал.1 от ЗМВР
е предвидено нарушенията на служебната дисциплина които са тежки и за които се
налага дисциплинарно наказание „уволнение“. В случая на жалбоподателят е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“, на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради което нормата на чл.207 от ЗМВР не намира приложение. След като
той е уведомен за започналото дисциплинарно производство, в хода на същото е
запознат със изготвените справки и е депозирал на два пъти писмени сведения,
правото му на защита не е нарушено.
Неоснователно е възражението за допуснато
процесуално нарушение, поради предубеденост на лицето водило разследването и
изготвило справката от проверката, тъй като било също служител на РУ Несебър. Съгласно
чл.10, ал.2 от АПК, не може да участва в производството длъжностно лице, което
е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица
отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези
случаи, по свой почин или по искане на някой от заинтересованите лица, то може
да бъде отведено. Съгласно чл.33, ал.1 от АПК, когато е налице основание за
отвод по чл.10, ал.2, длъжностното лице се отстранява от участие в
производството по свой почин или по искане на участник в производството, като в
ал.2 е предвидено, че искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на
основанието за това, а съгласно ал.3 спорове по ал. 2 се решават от
непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв. В
случая, не се твърдят конкретни факти и обстоятелства, от които би могло да се
направи обоснования извод, че лицето извършило проверката в хода на
дисциплинарното производство, е било е заинтересовано от неговия изход,
съответно, че е имало с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи
основателни съмнения в неговото безпристрастие. Факта, че това лице и
жалбоподателя са служители в едно и също РУ, не би могъл да доведе до извод
различен от изложения, след като не се твърдят и не се установяват конкретни
факти и обстоятелства от които да може да се направи извода, че те са били в
добри или лоши отношения, съответно, че е налице заинтересованост. Също така,
съгласно посочената разпоредба на чл.33, ал.2 от АПК, жалбоподателя в случай,
че е считал, че са налице основания за отвод на това лице, е следвало да
направи искане за неговия отвод незабавно, след като му е била връчена изготвената
справка, а не в последствие в хода на обжалване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното наказание е наложено в
преклузивния срок по чл.195, ал.1 по ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба „Дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му.“. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, като съгласно ал.2 от същата норма дисциплинарното нарушение е
установено когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, дисциплинарното нарушение
за което е наказан жалбоподателя е извършено на 14.05.2019г., а заповедта е
издадена на 14.06.2019г.,. в предвидения от законодателя срок.
Заповедта е издадена при спазване на
установената писмена форма съгласно чл.210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа всички
задължителни реквизити, включително фактически и правни основания. Действията
на служителя и допуснатите от него нарушения на служебните задължения и
неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР са подробно описани както в заповедта,
така и в съставените в хода на проверката обобщени справки, становища и
предложение, към които тя препраща.
Независимо от горното, заповедта е
незаконосъобразна, тъй като от събраните доказателства в хода на
дисциплинарното производство не се установява по несъмнен и категоричен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.
Съгласно нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители.
По
смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, нарушение на служебната дисциплина, за
което се налага дисциплинарно наказание „порицание“ е неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди.
Дисциплинарната отговорност на М. е ангажирана
за това, че като младши инспектор – старши полиция водач на служебно куче в
група „Охранителна полиция“ по време на дежурството му като постови на пост №
1, на 14.05.2019 г. около 11.00 часа не е докладвал своевременно на ОДЧ на РУ-
Несебър за извършено правонарушение след подаден сигнал от А.С. – нарушение на
чл.59, ал.1, т.1 от Инструкция с peг. № 8121з- 929/02.12.2014г. за ППД(„Нарядите
своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за: 1. всяко изменение в оперативната
обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и
взето отношение“).
Инструкцията е подзаконов нормативен акт и с
обнародването и́ в ДВ на 12.12.2014г. e възникнало задължение за служителите на МВР,
изпълняващи ППД да я спазват. Към датата на издаването на оспорената заповед,
след като тя е действащ подзаконов нормативен акт, жалбоподателя е бил длъжен
да съобразява своето поведение с установените в нея правила и изисквания.
В случая, обаче, от събраните по делото
доказателства не може да бъде обоснован извод, че за М. е възникнало задължение
да докладва за извършено правонарушение, тъй като липсват данни да са му
станали известни конкретни факти, свързани с осъществени неправомерни действия
спрямо А.С.. Твърденията на С. в молбата от 15.05.2019г., че е разказала за
случилото се на жалбоподателя, са твърде общи. Липсват данни тя да подала или
да е пожелала да подаде сигнал за извършените действия спрямо нея или да е
поискала каквото и да е съдействие от М. във връзка с това, за което той да е
отказал. Акцентът в подадената впоследствие молба е поставен върху това, че
жалбоподателят е отказал да и́ даде телефона си, за да проведе разговор с
нейното семейство - обстоятелство, което той не оспорва. Твърденията на
жалбоподателя са, че А.С. му е обяснила единствено, че има проблеми с приятеля
си. По делото липсват категорични данни тя да го е запознала с естеството,
времето, мястото и начина на извършването на действията, които е описала
подробно впоследствие в подадената от нея молба до 09 РУ-СДВР София.
В хода на настоящото съдебното производство, в
проведеното на 24.09.2019г. открито съдебно заседание, А.С. е допусната до
разпит, като свидетел по искане на жалбоподателя, с оглед установяване на „какво точно е заявила на жалбоподателя М.
при посещението си в РУ Несебър на 14.05.2019г. в 11.00 часа“. С протоколно
определение от 19.11.2019г. е отменено определението за нейното допускане като
свидетел, тъй като не е открита нито на нейния постоянен адрес, нито на
настоящия адрес, за да и́ бъде връчена призовката.
С оглед на изложеното, след като от подадената
от А.С. молба на 15.05.2019г. не става ясно, какво точно е съобщила на
жалбоподателя и тя не е разпитана в хода на дисциплинарното производство и не е
открита за да бъде разпитана в съдебното производство, следва да се приеме, че по
делото не се установява вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение да е
безспорно извършено. Не се установява безспорно, че С. го е запознала с
извършеното правонарушение спрямо нея, за което жалбоподателят да е имал
задължението да докладва в ОДЦ/ОДЧ, съответно че не е изпълнил служебните си
задължения и са налице основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание.
С оглед на изложеното, след като от събраните по делото
доказателства не се установява, че жалбоподателя е извършил дисциплинарното
нарушение, за което е наказан, то обжалваната заповед е незаконосъобразна и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР, следва да бъде
отменена.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски е основателно и следва да му бъде присъдена сумата от 410,00 лева,
представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.211 от ЗМВР настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
304з-239/14.06.2019г. на началник на група „Охрана на обществения ред“ Районно
управление Несебър при ОД на МВР гр.Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на З.И.М. с ЕГН: **********, с адрес ***, разноски по делото в размер
на 410 лева (четиристотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: