Номер 75902.10.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – ЯмболI състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Мартина И. Кирова
като разгледа докладваното от Николай Е. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20202300500493 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е образувано по частна жалба вх.№6874/01.06.2020г. /по описа на
ЯРС/ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София срещу Решение
№152/06.03.2020г. по гр.д. №2700/2019г. по описа на ЯРС "в частта с която съдът е
пракратил производството по отношение на предявените от ищеца в условията на
евентуалност осъдителни искове, срещу ответника по делото Н. И. Н. ". ЧЖ е изпратена
в ЯОС с писмо изх. №60697/17.09.2020г. по описа на ЯРС. /По отношение на втората
ЧЖ, с вх.№10012/20.07.2020г. /по описа на ЯРС/ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София срещу Разпореждане от 01.07.2020г. по гр.д. №2700/2019г.
по описа на ЯРС, с което е била върната подадената от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София въззивна жалба, по същото дело, срещу постановеното
Решение № 152/06.03.20 г. по гр. д. № 2700/19 г. на 3-ти гр. с-в по описа на ЯPC, съдът е
постановил отделяне на същата от настоящото производство и разглеждането й по възз.
ч. гр. дело, под нов номер.№496/2020г. по описа на ЯОС/.
В частна жалба вх.№6874/01.06.2020г. /по описа на ЯРС/ се сочи, че решението в
обжалваната му прекратителна част е неправилно, противоречащо на процесуалния
закон и на трайната съдебна практика. Твърди се, че първоинстанционния съд
неправилно е приел, че предявените от в условията на евентуалност осъдителни искове
били недопустими. Претендира се отмяна на атакуваното решение, в частта му имаща
характер на прекратително определение и да се върне на районния съд делото с указания
да разгледа и да се произнесе и по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове по делото.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по
същество, жалбата се преценя, като неоснователна, по следните съжображения:
1
В случая гр.д. №2700/2019г. по описа на ЯРС, е било образувано по искова молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София, с която се претендира
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в качеството му на
кредитополучател дължи на ищеца сумата 6 636,58 лв. - неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.09.2017 г. до 01.04.2026
г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от ОУ към Договора е обявена
предсрочна изискуемост, преди входирането на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда; 801,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1278/2019 г. на ЯРС, както и присъждане на
направените разноски в заповедното и установителното производство. В условията на
евентуалност претенцията за същите суми е предявена като осъдителна. Твърди се, че
ищецът е придобил вземането на ответника по силата на договор за цесия, с който
кредиторът на Н. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД го е прехвърлил на
21.05.2018 г. Преди това на 31.03.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
сключил с Н. договор за потребителски паричен кредит № 221673, който той не е върнал.
С Решение №152/06.03.2020г. по гр.д. №2700/2019г. по описа на ЯРС, е приел за
установено на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.630 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД, че Н. И.
Н. , ЕГН ********** от гр.Я., ул."****** дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., както следва: 4079,43 лв., представляваща
главница от неизплатени вноски по договор за кредит за периода 1.11.2017 г. - 1.03.2020
г. вкл. и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 760/3.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№
1278/2019 г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над 4079,43 лв. до размера на
6636,58 лв. за главницата, както и по отношение на 801,22 лв. -договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда като неоснователен
е бил отхвърлен. Предявеният установителен иск е бил уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, тъй като предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. С решението в атакуваната му с ЧЖ част, ЯРС е прекратил
производство по делото, в частта на предявените осъдителни искове в разликата над
4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за главницата, както и по отношение на 801,22 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до 21.05.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, с
мотив, че исковете са недопустими.
2
В т. 116 от TP № 4 от 18.06.2014 г. по TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви, чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност. Също така, за разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство. Такъв не е настоящия случай.
Съгл. посоченото в TP № 8 от 02.04.2019 г. по TP № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС
основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното от него субективно материално право. Ищецът ще изтъква ново
основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този,
посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено
субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди
датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на
едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. с осъдителен иск. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение
на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще
бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Предмет на двата иска по настоящото дело – установителен и осъдителен – е
вземане за непогасена част от главница и лихви, произтичащо от неизпълнение на
задължение на кредитополучателя по договор за предоставяне на потребителски кредит
от 30 март 2016 г, заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно
производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от исковата
молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но
не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между
главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго
3
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е
недопустимо съединяване на исковете /В т. см. Реш. №135/26.09.2018 г. по т.д.№
230/2017 г., II ТО/.
Предвид на изложеното решението на ЯРС, в обжалваната му прекратителна част
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №152/06.03.2020г. по гр.д. №2700/2019г. по описа на
ЯРС в частта му, с която съдът е пракратил производство по делото, в частта по предявените
осъдителни искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София против Н. И. Н. ,
в разликата над 4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за главницата, както и по отношение на
801,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до
21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4