Р
Е Ш Е Н И Е № 106
гр. Разград, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕВЕРИНА МОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 89 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Р. Д. от с. Р., обл. Б. против Решение № 107 от 06.06.2022 г., постановено
по АНД № 20223330200139 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено
наказателно постановление № 38-0000389 от 18.02.2022 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе. С потвърденото
наказателно постановление за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г. и на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 500 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено
процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, за което
се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено,
като бъде отменено наказателното постановление, алтернативно, делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по жалбата я счита за
неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде оставено в сила.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че оспореното решение не страда от посочените в жалбата пороци,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от районния съд факти са следните: На 07.01.2022 г., около
11.40 ч., на път Кубрат – Разград, в близост до разклона за с. Стражец, инспектори от РД „Автомобилна администрация“
– Русе спрели за проверка управляван от жалбоподателя влекач „Форд Карго“ с
рег. № ******** от категория N 3, с прикачено полуремарке
от категория О4, извършващ превоз на товари за собствена сметка с. Българово –
с. Камено и оборудван с дигитален тахограф „Continental AG“ сер. № **********.
При проверката на картата на водача контролните органи установили, че водачът
не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни за периода, когато
е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа,
за периода от 15.14 ч. на 17.12.2021 г. до 07.40 ч. на 29.12.2021 г. В хода на
проверката жалбоподателят не представил Удостоверение за дейности по образец. На
жалбоподателя е съставен АУАН бл. № 311844 за нарушение по чл. 34, §3, б. „б“
от Регламент (ЕС) № 165/2014. Актът е подписан с възражението, че картата е
сложена, изкарана, пак сложена и активирана. Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.
93в, ал. 11 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление с мотиви, че АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията
за форма и съдържание. По същество съдът е приел, че констатираното нарушение е
правилно установено и доказано, а наказанието е наложено в предвидения в закона
размер.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 34, § 1, т. 1 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през
който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. А
съгласно чл. 34, § 1, т. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в
резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), се вписват в картата
на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.
Периодите,
посочени в § 5, буква б), подточки ii),
iii) и iv), са съответно: „друга работа“, което означава всяка дейност,
различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от
Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в
транспортния сектор или извън него;
„период
на разположение“ по смисъла на чл. 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; почивки по време на работа или
почивки.
Съгласно чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП водач,
който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с
глоба 500 лв.
Доказано е по делото, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си да въведе ръчно необходимите данни в картата на
водача за периода от 15.14 ч. на 17.12.2021 г. до 07.40 ч. на 29.12.2021 г., поради което правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл. 42, т. 3 и
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И актът, и наказателното постановление имат
необходимото съдържание, включително ясно описание на всички фактически
признаци на извършеното нарушение.
Неоснователен е и доводът за допуснати
съществени процесуални нарушения. Въззивният съд правилно е установил фактите
по делото, задълбочено ги е анализирал и е дал аргументирани отговори на направените
възражения. Обсъдил е и възможността за приложение на института по чл. 28 ЗАНН
и обосновано я е отхвърлил. Не са налице обстоятелства, поради които деянието
да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените
случаи на нарушения от този вид, поради което то не представлява маловажен
случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Наказателното постановление е
законосъобразно и в частта относно наложеното наказание. Предвидената глоба е в
абсолютен размер – 500 лв. и съгласно чл. 27 ЗАНН не може да бъде изменена или
намалена.
С оглед на горното касационната
инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от
06.06.2022 г., постановено по АНД № 20223330200139 по описа на Районен съд –
Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/