Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А. О. О. от гр. Никопол, чрез адв Н. Я. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 44/02.11.2023 г. на Районен съд – Никопол, постановено по а.н.д. № 103/2023 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 15-027 от 19.10.2022 г. на Н. О. „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе, към ГД „РК“ при ИАРА - Бургас, с което на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите на А. О. О. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 32, ал.1 от ЗРА, затова че на 21.05.2022 г. при извършена проверка от служители на ИАРА и след проведено продължително наблюдение с помощта на специализирани уреди за нощно виждане, в 03:00 часа във водите на р. Дунав, в землище на гр. Никопол, при речен километър 597 (рибностопански обект по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗРА, с надморска височина под 500 м.) е установено, че лицето извършава стопански риболов от лодка, тип „Тутракан“ с рег. ***, в която се намира и лицето Д. Р. Г., като използва мрежен риболовен уред „хрилна риболовна мрежа“ с цел улов на риба през период на действаща забрана за улов от 15.04.2022г. до 31.02022г., поради размножителния период на пролетно-лятно размножаващите се риби съгласно Приложение № 1 ЗРА и т.1.4 от Зап. № РД 09-435/14.04.2022г. на МЗ, като нарушителите са заловени при акустиране на брега на реката с уловената и задържана риба в зеблян чувал. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата вещите, предмет и средство за извършване на нарушението: 1. риба, с общо тегло 42,2 кг., от които шаран 4бр. – 15 кг., платика 1 бр. – 2,4 кг., бял толостолоб - 75см. – 5,8 кг., бял амур - 106 см. – 19 кг; 2. риболовен кораб, марка „Тутракан“ с peг. *** сив, с дължина 6,60 м. и ширина на греблата 1,40 м. с извънбордов мотор „YAMAHA“ сер. № 1018514; 3. гребла с дължина 2,70 м. – 2 бр. и 4. Хрилна риболовна мрежа – 150 м., /2,4 м./ 90 мм. с радина /по сведение на нарушителя/ - 1 бр

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че е налице несъответствие при описанието на нарушението и фактическата обстановка между АУАН и НП, което представлява нарушение на правото му на защита. Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че евентуално извършваното наблюдение със специализиран уред за нощно виждане може да регистрира единствено черно бели силуети на лодки и хора без да може да се види номер на лодка и без да се посочи със сигурност, кои именно са наблюдаваните лица хванали забранените риби, като не е посочен каква марка и вид е уредът за нощно виждане и дали отговаря на изискуемите стандарти. Счита, че не е доказано по безспорен начин да е извършил описаното в НП нарушение на ЗРА, нарушителят не е индивидуализиран, тъй като в АУАН е посочено грешно ЕГН, неправилно са индивидуализирани отнетите лодка и мотор, собственост на Османов, като съдът недопустимо е санирал едва в съдебното производство тези процесуални нарушения. В диспозитива на решението не е посочена и датата, на която е извършено нарушението, което по същество го прави незаконосъобразно. Навежда доводи, че се касае за „маловажен случай”, предвид което следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация – началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – гр. Русе при ИАРА, чрез юрисконсулт И. П. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа изложеното в писмен отговор, представен при предходното разглеждане на делото. В допълнение посочва, че дописването на обстоятелства в НП не счита за грешка, а за задължение на административно наказващия орган, произтичащо от ЗАНН. Относно грешката при изписване на ЕГН-то в акта и възпроизведена тази грешка и в наказателното постановление, счита, че не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като актът е съставен в 03:30 часа сутринта на изкуствено осветление и е нормално такава грешка да бъде допусната. Посочва, че А. О. е познат на служителите на ИАРА от друго нарушение и счита, че самоличността на нарушителя по настоящото производство е безспорно установена, а наложеното наказание е минималното предвидено в закона. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Никопол, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на Наредбата за правна помощ.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Никопол е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Обосновано и при правилна съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, за което законосъобразно Османов е наказан с предвиденото наказание в установения от закона минимален размер, при липса на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Изложените от първоинстанционния съд съображения изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят.

Не съществува неяснота относно обхвата на административно-наказателното обвинение, тъй като не е налице разминаване в описаните в акта и НП съставомерни признаци на нарушението. Описанието в НП е по-подробно, като са посочени всички обстоятелства при извършване и установяване на нарушението и в този смисъл е по-пълно, но не разкрива по-различна фактическа обстановка от описаната в акта и в този смисъл не представлява процесуално нарушение. ЗАНН не изисква пълна идентичност на обстоятелствената част на акта и НП, тъй като административно-наказващият орган на осн. чл. 53 ЗАНН извършва собствена преценка за обоснованост и доказаност на административно-наказателното обвинение и не е обвързан от соченото от актосъставителя и може да издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Всички подробно описани факти и обстоятелствата в НП се доказват по безспорен и несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, а твърденията на жалбоподателя са нелогични, непоследователни и не се подкрепят от никакви други доказателства по делото и правилно са преценени като недоказана защитна теза. Допуснатата техническа грешка при изписване на втората цифра от ЕГН на нарушителя – „76“, вместо „75“ не е съществена, защото лицето е добре познато на контролните органи на ИАРА и не съществува съмнение, че именно А. О. О. е установен на място да извършва забранен риболов заедно с друго лице – Д. Р. Г., със собствената си риболовна лодка и риболовни уреди. Лицата са установени с уловената риба, която е измерена и подробно описана в акта и в НП по вид, размер и тегло, като вещите предмет и средство за извършване на нарушението са иззети. И двамата установени нарушители са наказани, няма данни за друго лице или лица като евентуални извършители, нито са установени други риболовни кораби/лодки на мястото на проверката, където е установено нарушението. Затова и няма съмнение относно самоличността на нарушителя, извършеното нарушение и неговата вина, въпреки допуснатата неточност при изписване на една цифра от неговото ЕГН. Съдът не намира разлика относно описанието на иззетия плавателен съд, който е индивидуализиран с регистрационния си номер, представлява риболовна лодка/кораб с гребла тип „Тутракан“ с дължина и ширина, така както са описани в разрешителното, посочена е марката и серийния номер на извънбордовия мотор, без значение е дали марката „YAMAHA“ /“Ямаха“/ е изписан на латиница или кирилица, видно е, че става въпрос за една и съща марка. С оглед обема на улова, начините и средствата, формата на вината – пряк умисъл, участието и на друго лице, не са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват извод, че се касае за маловажен случай на нарушение. Наложеното наказание е минималното, предвидено в закона. Датата на извършване на нарушението е посочена в НП, а в диспозитива на решението е посочено недвусмислено наказателното постановление, което се потвърждава с неговия номер и дата на издаване и разпоредителна част за налагане на наказание по отношение на кое лице, на какво основание и за кое нарушение, иззетите вещи и основанието за това, което е достатъчно. В диспозитива на съдебното решение не се изписва пълното съдържание на наказателното постановление и не се посочва датата на нарушението. Това е посочено в мотивите на решението.

По изложените съображения решението на Районен съд – Никопол е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. на осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/02.11.2023 г. на Районен съд – Никопол, постановено по а.н.д. № 103/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА А. О. О. от гр. Никопол да заплати на „Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури“ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.