№ 161
гр. Благоевград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500879 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството e по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба, подадена от от адв. Г.К., пълномощник на Д. П. , ЕГН –
**********, от с.Кл., община Петрич, ул.”П.” № 9 – против Решение № 8195
от 03.08.2021 г. по гр.д.№573/2020 г. по описа на РС – Петрич.
С решението е отхвърлен предявеният от Д. П. , ЕГН – **********, от
с.Кл., община Петрич, ул.”П.” № 9 срещу „Л.Тр.“ ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр.Петрич, ул.” 28м окт” №5, ет.2,
представлявано от управителя - И.Л. за заплащане на сумите:
560.00 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща трудово възнаграждение
за месец септември 2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
24.06.2020г./до окончателното изплащане;
2 699.00 /две хиляди шестотин деветдесет и девет/ лева, представляваща
неплатен остатък от командировъчни пари за периода 01.09.-04.10.2019г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда 24.06.2020г. - до окончателното
изплащане.
Във въззивната жалба се релевират доводи, че атакуваното решение е
неправилно. Навеждат се конкретни твърдения, че първоинстанционният съд
е извел необоснавани изводи, като така било постановено едно
1
незаконосъобразно решение. Развиват се съображения, че дължимата сума
месечно трудово възнаграждение е в размер на договорената минимална
работна заплата от 560.00 лв., а не възприетата по-ниска стойност от съда,
както и че заКл.ението на вещото лице не притежава възможността да породи
вътрешното убеждение за изведеното от него заКл.ение, няма доказателствена
сила за съда, нито притежава възможността да задължи съда да изложи
мотивите си, спрямо неговото заКл.ение. Твърди, че в описаното заКл.ение от
вещото лице, последният е прибавил сумата в размер на 1 300 евро към
общата сума, като така представена, според вещото лице се явява и общата
дължима сума на възнаграждение към Д. П. за извършения от него трудов акт.
Прави се извод, че това заКл.ение е невярно и сумата в размер на 1 300
евро въобще не би трябвало да фигурира към изплатената част от
сумата. Въззиваемата страна моли съда, решението да бъде отменено и
постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени. Няма искане
за присъждане на сторени разноски.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок не е подаден
писмен отговор по въззивната жалба.
Съдът намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на закона и е редовна. Внесена е
следващата се държавна такса.
Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства,
въззивният състав на ОС Благоевград намира жалбата за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от
първостепенния съд за правилни, водим от следното:
Въззивният съд приема, че фактическата обстановка по делото е изяснена
от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно.
Ищецът твърди, че ответникът отказва да заплати доброволно сумата от
3 259.00 лева, представляваща разликата между дължимата общо сума от 5
215.00 лева, представляваща сбор от месечното трудово възнаграждение за
месец септември 2019г. – 560.00 лв. и допълнителни командировъчни пари за
периода 01.09.2019г.-05.10.2019г. / 2699.00 лв. /, и платената му на
03.10.2019г. сума.
Навежда се довод, че размерът на командировъчни пари за ден е 70 евро.
Ответникът оспорва исковите претенции и твърди, че всичко дължимо е
изплатено.
Съдът е обсъдил всички събрани и относими по делото доказателства,
въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации.
2
Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на
установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция
не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се
преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на първостепенния съд.
На експерта първостепенният съд е дал вяра, с оглед на обстоятелството,
че извършените от него експертизи / в т.ч. повторна и 2 допълнителни
експертизи/ са пълни, компетентно изготвени и достоверни, като същите са
обсъдени и във връзка със събраните по делото писмени доказателства.
Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд по
отношение на неоснователността на предявените при условията на обективно
съединяване искове за неизплатено, месечно, трудово възнаграждение за
претендирания период, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 242
от КТ и дължими на командирования пари.
По силата на сКл.ения между страните трудов договор за работника е
възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно
задължение на работодателя, в лицето на дружеството-ответник да заплаща
уговореното възнаграждение в договорен размер на 560.00 лв., което е и
минималната работна заплата за страната в процесния период, което
задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда. В периода 15.07.2019 г. 04.10.2019 г. ищецът е бил назначен
като шофьор.
В тежест на ответника по делото е било да установи изпълнението на
задължението си по трудовото правоотношение, което е и сторено.
Във всички варианти на изчисления на експерта, изводът е, че
работодателят е изпълнил задълженията си към работника.
Спорен и пред въззивния съд остава въпроса за предназначението на
сумата от 1300 евро, която е преведена на ищеца от ответното дружество –
дали е за глоба, която е трябвало да заплати ищеца в РСърбия или е аванс за
осъществената командировка по заповед.
Отговорът е ясен по изслушаните експертизи, във връзка със
счетоводната отчетност, водена във фирмата, като се налага извод, че сумата
е преведена като аванс за командировка.
Въззивния съд не може да направи правни изводи във връзка с
предположенията, изказани от ищцовата страна, сега въззивник, по
отношение съвпадането на датите касаещи наложена глоба извън страната на
чужда територия и преведените парични средства от 1300 евро по личната
сметка на ищеца. ЗаКл.ението на съда може да се базира на събраните и
обсъдени доказателства и счетоводната отчетност при работодателя, които
сочат на друг извод, който е и направен от първоинстанционния съд.
Доказа се в процеса, че посоченият от ищеца размер от 70 евро за ден
дневни пари като командирован - не е бил договарян. Размерът по заповедта
3
на работодателя е от 54 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ за
деня.
Установява се, че от работодателя по банкова сметка на ищеца са
направени парични преводи както следва: на 05.09.2019 г. сумата от 1 760.00
лева с основание „РЗ и Командировки“; на 09.09.2019 г. сумата от 1 682.00
лева соснование „РЗ и Козандировки“; на 03.10.2019 г. сумата от 1 956.00 лева
с основание „РЗ и Командировки“, или общо сумата от 5 398.00 лева.
Налага се извод, че дължимите от работодателя за процесния период
трудово възнаграждение и командировъчни пари / по експертиза в общ
размер 4 025.45 лева/ са били изплатени на работника преди прекратяване на
трудовото правоотношение.
С оглед на горното, въззивният съд достигна до идентичен извод с този,
направен от първоинстанционния съд - предявените осъдителни искове за
сумите от 560.00 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща трудово
възнаграждение за месец септември 2019г. и 2 699.00 /две хиляди шестотин
деветдесет и девет/ лева, представляваща неплатен остатък от
командировъчни пари за периода 01.09.-04.10.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда 24.06.2020г./ до окончателното изплащане - са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Неоснователно е възражението, че се дължи пълният размер месечно
възнаграждение от 560.00 лв., защото представлява минималният размер на
РЗ, установен в исковия период за страната. В исковия период МРЗ не е
освободена като доход от облагане по ЗАКОНА за данъците върху доходите
на физическите лица или друг закон, поради което правилно в.л. е изчислило
преведените от работодателя по сметката вече, нетни размери трудови
възнаграждения на ищеца – за м. септември 2019 г. – 434.55 лв., а з. времето
до 04.10.2019 г. - 75.57 лв., което е общо 510.12 лв.
С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира наведените с
жалбата от въззивната страна оплаквания – за неоснователни. Въззивният съд
достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на
първостепенния, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
постановеното от него решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора – не се дължат разноски на въззивника.
Въззиваемата страна не е претендирала такива.
Въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване,
съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание
чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 8195 от 03.08.2021 г. по
гр.д.№573/2020 г. по описа на РС – Петрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5