№ 1439
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРИС К. ДИНЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от БОРИС К. ДИНЕВ Гражданско дело №
20211110143539 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Й. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. Перник, чрез адв. М. К. Р. - САК, съдебен адрес гр. С., ул. О. № **.
ет.*, ап * за осъждане на ответника „Обединена Българска Банка” АД, вписано в търговския
регистър при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” №
5 да заплати на ищеца на осн. чл. 55 от ЗЗД сумите 9 317,97 лв. /девет хиляди и триста и
седемнадесет лева и 97 стотинки) главница за периода - и на осн. чл. 59 ЗЗД сумата от 1
497,61 лв. лева – представляваща платени такси и разноски в изпълнителното дело, с които
взискателят (ответникът) се е обогатил.
Твърди, че сумите предмет на делото са събрани принудително по изп. д.
20168400400564 по описа на ЧСИ М. Ц. с рег. № *** на КЧСИ, образувано за вземане на
ответника по ч. гр. д. 5825/2009 по описа на РС – Перник. След погасяването на
задължението по давност, която давност била установена с влязло на в сила на 26.11.2019 г.
решение по гр. д. № 87379/2017 по описа на СРС 154 с-в.
В срока за отговор ответникът по делото твърди, по гр. д. № 87379/2017 по описа на
СРС 154 с-в предмет на спора била само законната лихва. Счита че за процесните суми има
доброволно, а не принудително изпълнение, давността за искове за неоснователно
обогатяване се погасява с период от 5 години и след изтичането и доброволно заплатените
суми остават дължими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна:
1
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване 1/ че
процесната сума е излязла от патримониума му, т. е. е заплатена от него; 2/ че така
заплатената сума е постъпила в имуществения комплекс на ответника. Освен това в тежест
на ищеца е да представи доказателства, че сумите са заплатени или събрани след изтичане
на давностния срок. В на ответника е да докаже, че е налице валидно основание за
заплащане на процесната сума от ищеца в негова полза, включително съществуването на
това основание и към датата на изплащането на сумата, както и всички факти, на които
основава своите искания или възражения.
По делото е представен изпълнителен лист от 12.11.2009 г., с който ищецът е осъден
да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 17480, 61 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 26.02.2009
г., сумата от 1278,01 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.04.2009 г. до
11.11.2009 г., сумата от 6,42 лв. представляваща наказателна лихва за периода от 28.04.2009
г. до 11.11.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата от 17480,61 лв. от 12.11.2009 г.
до окончателното плащане, сумата от 400,01 лв. държавна такса и 625,30 лв. адвокатско
възнаграждение.
С Решение № 1870 от 04.01.2019 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение,
154 състав е прието, че вземането на „Обединена Българска Банка” АД по отношение на М.
Й. М. за сумите 17 480,61 лв. – главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит с обезпечение от 26.02.2009 г., сумата 1 278,01 лв. – договорна лихва върху
главницата за периода от 28.04.2009 г. до 11.11.2009 г., сумата 6,42 лв. – наказателна лихва
за периода от 28.04.2009 г. до 11.11.2009 г., ведно с законната лихва върху главницата от
12.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както сумата 1 025,31 лв. разноски
по делото, от които 400,01 лв. – държавна такса и 625,30 лв. – адвокатско възнаграждение, е
погасено по давност.
В така приетото решение е установено, че „Обединена Българска Банка” АД не е
представила доказателства за прекъсване или спиране на давността, а такива не са
представени и в настоящето производство, поради което вземането е било погасено на
12.11.2014 г. В практиката е безспорно, че с погасяването на задължението по давност се
погасява правото на кредитора да иска принудително изпълнение срещу длъжника. В случая
между страните не се спори, че ответникът е образувал изпълнително дело №
20168400400564 на 08.07.2016 г., което е в случая е след погасяването на задълженията по
изпълнителния лист по давност, което изпълнително дело е прехвърлено на ЧСИ Анелия
Василева и същото е продължило като ИД № 20178130401878.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която има за предмет да установи
размера на сумите, които са удържани от съдебния изпълнител по образуваното срещу
ищеца изпълнително дело. Според заключението на вещото лице по изпълнително дело №
20168400400564 в периода 05.08.2016 г. до 21.07.2017 г. е събрана сумата в размер на
3688,31 лв., като 513,61 лв. са разпределени за такси и разноски, а 3174,30 лв. в полза на
2
взискателя. Според вещото лице по ИД № 20178130401878 са събрани 7377,86 лв., като
1008 лв. са разпределени за такси, а 6369,86 лв. в полза на взискателя.
Ответникът е оспорил, че по делото не е установено, дали събраните по
изпълнителното дело суми не са извършени доброволни плащания от страна на ищеца.
Според постоянната практика на ВКС обективирана в Решение №139 от 28.08.2013 г. на
ВКС по т. д. № 98/2012 г., II т. о., ТК и решение № 112/11.02.2010 г. по гр. дело № 179/2009
г. на ВКС, ГК, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че извършеното по
изпълнителното дело плащане не представлява признаване на вземането по чл. 116, б. "а"
ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД се отнася до
случаите, когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на свой нравствен дълг,
какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е във връзка с предприето
принудително изпълнение. С оглед на това не може да бъде споделено възражението на
ответника, че извършените плащания представляват доброволно извършени плащания.
Ответникът е оспорил, че Решение № 1870 от 04.01.2019 г. на Софийски районен съд
има за предмет единствено главницата и законната лихва, поради което договорната лихва,
наказателната лихва и разноските не попадат в предмета на решението. Видно от
приложеното по делото Решение, съдът е постановил, че признава за установено по иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „М. С.” № **, вх.*, ет. *, ап. ** против „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света
София” № 5, че вземането на „Обединена Българска Банка” АД по отношение на М. Й. М. за
сумите 17 480,61 лв. – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с
обезпечение от 26.02.2009 г., сумата 1 278,01 лв. – договорна лихва върху главницата за
периода от 28.04.2009 г. До 11.11.2009 г., сумата 6,42 лв. – наказателна лихва за периода от
28.04.2009 г. до 11.11.2009 г., ведно с законната лихва върху главницата от 12..11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както сумата 1 025,31 лв. Разноски по делото, от
които 400,01 лв. – държавна такса и 625,30 лв. – адвокатско възнаграждение, е погасено по
давност. С оглед на това съдът счита, че неоснователен е доводът на ответника, че
постановено решение обхваща единствено главницата и законната лихва. На следващо
място следва да се посочи, че съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла, поради което е безспорно, че с погасяването на главницата са погасени и
останалите вземания по кредита.
Неоснователно и възражението на ответника във връзка с приложението на чл. 118
ЗЗД, а именно, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността,
той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Направеното възражение е неоснователно, тъй като в случая не е
налице доброволно изпълнение от страна на ищеца, а в извършено принудително
изпълнение, поради което тази разпоредба е неприложима в случая.
С оглед гореизложеното съдът счита, че безспорно се установява, че сумата в размер
3
на 9544,56 лв. е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в патримоинума на
ответника, като ищецът не доказва правно основание, на което е придобил сумата. С
погасяването на задълженията по давност е отпаднало правото на ответника да иска
принудително изпълнение, поради което същите са получени без правно основание.
С оглед основателността на иска следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за погасяване на задължението му давност. Съгласно Постановление № 1 ОТ
28.05.1979 Г., пленум на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110
ЗЗД, като е различен момента, в който вземането става изискуемо според различните
състави. В случая е налице първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а именно плащане без
основание, а в цитираното Постановление е прието, че при първия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което
следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че първото постъпило
плащане по образувано ИД № 20168400400564 е от 05.08.2016 г., с оглед на което следва да
се приеме, че това вземането следва да се погаси по давност на 05.08.2021 г. Исковата молба
по настоящето дело е подадена на 03.09.2020 г., което е преди погасяване на задължението
по давност, а същата е прекъснала давността, поради което възражението на ответника за
погасяване по давност на задължението на ищеца е неоснователно.
С оглед гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен изцяло.
По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД
Съставът на чл.59, ал.1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на
посочените факти е за ищеца.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ищецът е заплатил
сумата в размер на 513,61лв., представляваща такси и разноски по ИД № 20168400400564,
както и сумата в размер на 1008 лв., представляваща такси и разноски по ИД №
20178130401878 или общо сумата в размер на 1521,61 лв., представляваща сторени такси и
разноски в двете изпълнителни дела. Съответните суми са отишли в полза на съдебния
изпълнител, а не в полза на ответника.
Безспорно по делото бе установено, че вземанията на ответника, за които са били
образувани двете изпълнителни дела са били погасени по давност преди образуването на
изпълнителните дела. С оглед на това в тежест на ответника, в качеството му на възложител
по изпълнителното дело следва да бъдат възложена и удържаните от ищеца суми.
Ответникът е спестил разходи за заплащане на разноски за воденето на изпълнителното
дело, образувано за принудително събиране на погасени по давност задължения, с което се е
обогатил, за сметка на обедняване на ищеца, който е заплатил разноските по
4
изпълнителното дело вместо ответника.
Възражението за давност по този иск също е неоснователно, тъй като както бе
посочено по-горе, първата вноска по ИД № 20168400400564 е от 05.08.2016 г., като до
датата на исковата молба не са изтекли 5 години.
С оглед на това искът с правна квалификация чл. 59 ЗЗД следва също да бъде уважен
изцяло.
По разноските
С оглед уважаването изцяло на предявения от ищеца искови, единствено той има
право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е сторил 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение, държавна такса в размер на 492,52 лв., както и 200 лв. депозит за съдебно-
счетоводна експертиза. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното от
ищеца адвокатско възнаграждение. Представения договор за правна защита и съдействие
(л.63) е с дата 25.06.2020 г., към която дата следва да бъде преценяван размер а на
минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 Г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. В договора е изрично уговорено, че
се дължи адвокатско възнаграждение по иска с правна квалификация чл. 55 ЗЗД и правна
квалификация чл. 59 ЗЗД, а съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 Г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. Минималното адвокатско възнаграждение по с правна
квалификация чл. 55 ЗЗД е в размер на 882,19 лв., а по иска с правна квалификация чл. 59
ЗЗД е в размер на 333,53 лв., с оглед на което претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. е в справедлив размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 59 ЗЗД „Обединена Българска Банка” АД,
вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София,
ул. „Света София” № 5 да заплати на М. Й. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, чрез
адв. М. К. Р. - САК, съдебен адрес гр. С., ул. О. № **. ет.*, ап * сумата в размер на 9 317,97
лв. /девет хиляди и триста и седемнадесет лева и 97 стотинки), представляваща сума
получена без правно основание по изпълнително дело № 20168400400564 и по ИД №
20178130401878, както сумата от 1 497,61 лв. лева – представляваща платени такси и
разноски в изпълнителното дело, с които взискателят (ответникът) се е обогатил
неоснователно.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Обединена Българска Банка” АД да заплати на
М. Й. М. сумата от 1692,52 лв., представляваща разноски в производството на осн. чл. 78,
5
ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6