Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 99 / 21.02.2017 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Веселина Красева
Прокурор
Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1627 по
описа за 2016 година; взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК от А.Б.С. с ЕГН ********** и В.А.С. с
ЕГН **********,***; против З.Б.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН **********,***.
Ищците като
съпрузи твърдят, че са собственици на идеални части /ид.ч./ от следния недвижим
имот: поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.729.426 по КК и КР на гр.
Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр.
Х**********, с площ от 2233 кв.м., начин на трайно предназначение на
територията – урбанизирана, номер по предходен план 89, съседи: 77195.729.405,
77195.729.427, 77195.729.433, 77195.729.434 и 77195.729.425, ведно с
построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 77195.729.426.1
със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж. Правото си на собственост те
придобили по следния начин: С нотариален акт № 103 том 3 дело № 1475/1994 г. на
ищеца, на ответницата и на Б. А. С. било
признато правото им на собственост, придобито по давност и наследство върху
нива от 1,920 дка, представляваща имот пл.№ 89 в местността И. , при квоти от
по 1/6 ид.ч. за първите двама и 4/6 ид.ч. за последния. Последният с нотариален
акт № 137 том 5 дело № 1477/1994 г. продал на ищеца собствените си 4/6 ид.ч. от
същия имот, с което ищците станА. собственици
на общо 5/6 ид.ч. от имота, а останалата 1/6 ид.ч. останала собствена на
ответницата въз основа на изтекла в нейна полза по време на брака й с ответника
придобивна давност. След 1994 г. върху нивата била изградена постройка от около
20 кв.м. без строителни книжа, която на основание чл.92 от ЗС станала
собственост на ищците и на ответниците при същите квоти. В кадастралната карта
от 2006 г. нивата била заснета като ПИ с идентификатор 77195.729.426 с площ от
2233 кв.м. За 2000/2233 ид.ч. от този имот ответниците се снабдили с нотариален
акт за собственост, придобита по давност – нотариален акт № 174 т.14 дело №
2061/2016 г. на СВп-Хасково, в който била описана и цялата сграда с площ от 21
кв.м. Отразеното в нотариалния акт, че ответниците са придобили собствеността
върху имота въз основа на давностно владение не било вярно, т.к. те не упражнявА.
фактическа власт върху него с намерение
за своене в продължение на 10 години, поради което не станА. негови собственици. Това обосновавало правния
интерес на ищците от предявяване на иска. В допълнителна молба по делото те
сочат, че ответниците не владеят процесния имот, а са установили само ползване
върху му. Ищците имали достъп до имота,
а процесната сграда била съборена и вече не съществувала.
Предвид
изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 5/6
ид.части от 2000/2233 ид.части от ПИ с идентификатор 77195.729.426 по КК и КР
на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с
адрес в гр. Х**********, с площ от 2233 кв.м., начин на трайно предназначение
на територията – урбанизирана, номер по предходен план 89, съседи:
77195.729.405, 77195.729.427, 77195.729.433, 77195.729.434 и 77195.729.425,
ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
77195.729.426.1 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж; както и на
основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт № 174 т.14 дело №
2061/2016 г. на СВп-Хасково; като им присъди направените по делото разноски. В
открито с.з. ищците се представляват от пълномощник, а ищецът се явява и лично,
като поддържат предявения иск и искат уважаването му изцяло като основателен и
доказан.
Ответниците
представят отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като считат предявения иск за допустим, но за неоснователен,
поради което го оспорват изцяло. Възразяват, че родителите на ищеца и на
ответницата, С. Х. С. и Б. А. С.,*** два имота, които са се ползвли едновременно от тях и от децата им.
Родителите преимуществено са живели в процесния имот в кв. „И. “ до смъртта на
жената през 1987 г. Имотът се е ползвал, като стопанство за отглеждане на
животни. След смъртта й, съпругът й се премества да живее в другия си дом,
находящ се в гр. Х*************************, в който дом били отгледани и
децата им. В същия живеели ищецът, ответницата и техния баща, ответникът,
сестрата на ответницата А. и съпругът й А.
. Бащата живял там до 1994 г., след което се преместил да живее при ищеца в с. Б*****************.
Сестрата А. и съпругът й А. първоначално живеели в този имот, но около 1987
г. се преместили, да живеят в процесния имот в кв. „И. “, което продължило до
1989 г., след което заминА. за РТурция.
Докато те живели там, в имота имало електричество, но след заминаването им, то
било прекъснато и партидата била закрита. В имота никога не е имало водопровод,
вместо което се ползвали собствен
кладенец и близка чешма. След заминаването на А. и А. , процесният имот започнал да се ползва
единствено и само като градина – от ответниците и от техен близък – М. ХА. л А.,
а след смъртта му през 1992 г. – единствено от ответниците. Помощ в ползването
на имота на ответниците оказвал синът им С. , който в периода 2002-2005 г. също
живеел в имота в кв. „Р*****“, продаден през около 2005/2006 г. от ищеца.
Ищците сключили граждански брак през 1980 г., като ищцата била родом от гр. М**********.
Те живели в имота в кв. „Р*****“ през периода 1980-1983 г., след което се
преместили за постоянно в с. Б*****************, след което преустановили
всякакви контакти с ответниците.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.79 ал.1 от ЗС, поради изтекла в полза на
ответниците придобивна давност, те основателно се снабдили с нотариален акт за
това. До тогава процесният имот бил записан на името на С. Х. С. , което било
видно от скицата на ПИ, а нотариалните актове за собственост на ищците не били
представяни в СГКК - Хасково, нито в Данъчна служба – Хасково. Ищците не били заплащли и данъци за този имот, изцяло заплащани от
ответниците. Ето защо, ответниците възразяват, че са придобили процесния имот
по давност, предвид на което искат отхвърляне на предявения иск изцяло, като им
се присъдят направените по делото разноски. В открито с.з. ответниците се
представляват от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска
отхвърлянето на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено
доказателство по делото се представи и прие нотариален акт за собственост на
недвижими имот, придобит по давност и наследство, с № 103 том ІІІ дело №
1475/20.05.1994 г. на нотариус при ХРС. По силата му, ищецът, ответницата и Б.
А. С. са били признати за собственици по
давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: нива от 1,920 дка,
представляваща имот пл.№ 89, находяща се в местността „И. ”, Хасковско землище,
при описани съседи, при квоти от по 1/6 ид.ч. за първите двама и 4/6 ид.ч. за
последния. Представеният по делото екземпляр от този нотариален акт е без
положен печат до подписа на нотариуса, както и без данни за вписването му в
нотариалните книги и регистри. Същият обаче е посочен като представен пред
същия нотариус на същата дата 20.05.1994 г., при съставянето на следващ
нотариален акт по повод същия имот - нотариален акт № 137 том V дело №
1477/20.05.1994 г. на нотариус при ХРС, надлежно подписан, подпечатан и вписан.
По силата му, Б. А. С. е продал на сина
си – ищецът в настоящото производство, своите 4/6 ид.ч. от гореописания
недвижим имот. Според актуална скица на ПИ с № 15-385197/05.08.2016 г. на
СГКК-Хасково, процесната нива понастоящем се идентифицира като ПИ с идентификатор
77195.729.426 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ в гр. Х********** с площ от
2233 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, без стар идентификатор, с номер по
предходен план 89, при съседи - 77195.729.405, 77195.729.427, 77195.729.433,
77195.729.434 и 77195.729.425. В скицата като съсобственици на имота са
посочени – Община Хасково с 233/2233 ид.ч. от правото на собственост, въз
основа на акт за частна общинска собственост от 2016 г.; двамата ответника с по
½ ид.ч. от правото на собственост или по 2000/2233 ид.ч. от имота, въз
основа на нотариален акт № 174 том 14 дело № 2061/14.07.2016 г. на СВп-Хасково;
както и ищецът с 1/6 ид.ч. от правото на собственост по първия от
горецитираните нотариални актове от 1994 г. и с 4/6 ид.ч. по втория от тях. В
представена от ответниците скица № 15-363654 на същия ПИ, но от дата 26.07.2016
г., като негови собственици са записани единствено те двамата и Община Хасково,
при горецитираните квоти. В по-ранна скица № 15-122552/16.03.2016 г. пък, за
собственик на същия имот е записана единствено С. Х. С. относно 2000 кв.м. от правото на собственост,
въз основа на договор за продажба по чл.27 ал.1 от ЗОС от 04.05.1967 г.,
издаден от Община – Хасково. Тази именно скица е била представена пред нотариус
№ 079 по нотариално дело № 261/14.07.2016 г. за съставянето на нотариален акт №
81 том ІІ рег. № 4198. По силата му, двамата ответника са признати за собственици
по давност на 2000/2233 ид.ч. от гореописания ПИ с идентификатор 77195.729.426,
ведно с построената в него жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор
77195.729.426.1 със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж. Копие от цялото
цитираното нотариално дело се представи в настоящото производство. В кориците
му се съдържа и скица на сграда № 15-122568/16.03.2016 г., а именно – сградата,
цитирана в нотариалния акт, без данни за стар идентификатор, за номер по
предходен план, за собственици и за носители на други вещни права. В
удостоверение за данъчна оценка на земята и жилището по чл.264 ал.1 от ДОПК с
изх. № ДО003912/07.07.2016 г., представена по нотариалното дело, за собственици
при равни квоти са записани ищецът и ответницата, без непогасени данъчни задължения
по партидата. За погА. ването на същите ответниците представиха по делото две
приходни квитанции от 06.07.2016 г., едната с № 114712 на името на ответницата
за сумата от 358,19, а другата с № 114711 на името на ищеца за същата сума, и
двете касаещи задължения за периода 2011-2016 г. Квитанциите са подписани от служител
на Община Хасково, но не и от платилите сумите. В актуална данъчна оценка за
същите имоти чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. № ДО004859/ 16.08.2016 г., представена
от ищците в настоящото производство, за собственици при равни квоти са записани
ответниците.
В настоящото
производство, както и по цитираното нотариално, ответниците представиха
удостоверение за наследници № 985/24.02.2016 г. на името на С. Х. С. , починала
на 16.09.1987 г. и оставила за свои наследници – съпруга си Б. А. С., починал на 18.06.1998 г., ответницата и
ищеца, като техни деца. Ищците са сключили граждански брак помежду си на
15.02.1981 г., видно от удостоверение за това, издадено на 16.12.1985 г. от
ОНС-Хасково, въз основа на акт № 63/ 15.02.1981 г., и удостоверение за
идентичност на имената на ищцата. Въпреки указанията на съда, ответниците не
ангажираха писмени доказателства за това, кога са сключили гражданския си брак.
Твърдението на пълномощника им в открито с.з., че това те са сторили през около
1967 г. не бе оспорено от ищците. В подкрепа на
възраженията си по делото, ответниците представиха удостоверения от 15.11.2016
г. от Община Хасково за постоянните адреси на страните, видно от които, считано
от 03.04.2000 г. ищецът /удостоверение № 3653/ и от 13.06.2001 г. ищцата
/удостоверение № 3655/ са със заявен постоянен адрес ***; а считано от
29.06.2006 г. ответницата /удостоверение № 3659/ и от 24.08.2011 г. ответникът
/удостоверение № 3657/ са със заявен постоянен адрес ***. До ищеца в настоящото
производство, на цитирания негов адрес, са били изпратени две обявления от
кмета на Община Хасково. Първото е с изх. № 94В-558-1/09/26.02.2010 г., на
основание чл.13а ал.6 т.1 от ППЗСПЗЗ, че е издадена заповед за приемане на
помощен кадастрален план за имот № 1562 на наследниците на А. В. А. , попадащ в
кадастрални райони 729 и 731 по КК на гр. Хасково. Второто обявление е с изх. №
94В-558-1/23.12.2011 г., на основание чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, че е издадена
заповед за одобряване на решение за помощен кадастрален план за същия имот.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищците, съдът
назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по
делото, извършило е оглед и замерване на имота на место. То сочи, че при огледа
на место се констатирало, че към момента в имота няма сграда или друга
постройка, нито огради по имотните граници. Видимо имотът не се стопанисвал от
дълго време, достъпът до него бил свободен, мястото било обрасло с тревна
растителност, храсти и дръвчета. След разриване на затревената и сбита почвена
повърхност в североизточната част на имота, с ориентир от приложените по делото
скици, се разкрили частични каменни основи и част от бетонова настилка,
изравнени със земната повърхност, най-вероятно основи на съществувала в имота
постройка. Размерите в план на основите, измерени на място били 4,3 х 3,5 м,
със застроена площ от 15 кв.м. Можело да се предположи, че сградата е съборена
от дълго време, но по нА. чните останки на основите, точният период не можел да
се установи. Създаването и изработването на КК и КР на гр. Хасково е започнало
през 2004 г., а одобрени били през 2006 г. Предвид на това, вещото лице сочи,
че процесната сграда или надземна част от нея е съществувала на място в имота
към 2004 г., т.к. била заснета и нанесена в тези КК и КР.
В
подкрепа на твърденията и възраженията си по делото, гласни доказателства
ангажираха и двете страни в производство. По искане на ищците като свидетел се
допусна и разпита К. Н. Г. , на 59 години, който е съученик на ищеца от
техникума през 1972-1976 г., след което се познавал и с ищцата, а в последствие
им станал и кум. Те били приятели и поддържали
близки отношения до днес, макар от 1981 г. ищците да живеели в с. Б***********.
Ищецът имал близки в гр. М********** и през година – две ходел до там и се
отбивал при св. Г. . Синът му се оженил през 2010 г. и тогава той последно
ходил до процесния имот и казал, че дори и барака няма. Като ученик свидетелят
ходел на това место и имали крави там, продавали млеко. След 2011 г. св. Г. карал ищеца до местото, но дори не отивали до него, т.к. отдалече се виждало, че там
няма нищо, местото не се работело, имало трева до кръста, нямало оградали
Заради тревата и основите на бараката не личали . В нея свидетелят влизал един
– два пъти. Тя била от дъски, 3 х 4 м, с едно легло вътре. В имота имало шахта
и тръба за захранване с вода, имало външна чешма. Сестрата на ищеца била
по-голяма от него и когато той и св. Г. били съученици, тя вече не живеела там, винаги
майка им ги посрещала. До момента свидетелят не е знаел за проблеми на ищеца с
това место или за претенции към него от сестра му или от друг.
По искане на
ответниците, като свидетели по делото се допуснаха и разпитаха Д. В. С. , С. Н.
С. и Ф. М. А.. Св. С. е на 37 години, приятел на С. - син на ответниците, от когото познавал и
тях. Те живеели в с. М. , а свидетелят – в гр. Хасково, като приятели били със С.
от 2000 г. В периода 2002-2003 г.,
когато още не били семейни, правели купони и лично св. С. е ходил на процесното място, от където вземали домати и краставици. Тогава местото
представлявало градина, обработвана от родителите на С. , които живеели в кв. Р*****.
Той казвал на свидетеля, че мястото е на майка му и на баща му. От 2002-2003 г.
св. С. не е ходил на местото. Не помни, дали е имало постройка тогава – имало нещо, но
било развалено, а имотът бил ограден с нещо телено, с телена вратичка която не
се заключвала. Свидетелят лично виждал ответниците на местото и там се запознал
с тях, като С. му ги представил като
свои родители. В местото имало и дървета, също кладенец. Понастоящем С. и семейството му живеели в с. М. и св. С. не знае, дали сега имотът се обработва.
Св. С. е на 86 години и през 1985 г. закупил своето
място, в близост до процесното, а от 1991 г. се познавал с Б. и двамата били
заедно. Б. идвал на местото и там гледал овце. Към 1993-1994 г. се събрали съседи 5-6 човека и Б. им обявил, че това
място е на дъщеря му, а къщата в кв. Р***** ще бъде на сина му. Тогава или
по-рано той писал завещание за дъщеря си, като единият екземпляр останал при
бай Сево, но и той и жена му починА. . За завещанието съобщил самият Б. на това
събиране, като предал екземпляра от него. Св. С. познава само ответниците като собственици на
местото, в което имало и вила – дървена барака с една стая и коридорче, но я
разграбили. Постройката си била там, когато свидетелят купил своето място през
1985 г., като прекарани били и ток и водали От тогава насам никой не я е
ползвал за жилище, само Б. я ползвал, докато гледал животни там. След като Б. заминал
при сина си през 1996-1997 г., той поръчал на св. С. и на дъщеря си - местото заедно да обработват.
Тогава тя вече била в с. М. . С ответницата изорали местото и посадили 40 плодни дръвчета и 10
ореха. Оставили местото на св. С. на
отговорно пазене и той 5-6 път ходил до с. М. , за да им каже, че комшиите го
грабят. Тя идвала от село с автобус, поработвала на местото, разбирА. се със свидетеля и си отивала, не можела
постоянно да стои там. Ищецът веднъж дошъл на мястото през 1996-1997 г.,
надвечер и бързал да си замине. Миналата седмица също ходел там, да казва, че
местото е негово. Св. С. живеел в града,
но всеки ден ходел на своето място. В имота имало вода, канА. зацията била
точно пред вилата, шахтата си стояла, имало и три кладенеца, осветление, но
всичко погромили. В момента нямало вила, само основите й стояли. Нямало я от
1998 г. и в нея никой не е живял. Освен посадените дървета, 2-3 години
ответницата садила и зеленчуци на местото, но се отказА. , защото ги крадяли.
През 1996 г. ответниците дали на св. С. правото да ползва това место, което
продължавало и до момента. Правил огради, телове, но всичко било окрадено. Сега
той ползвал местото само за паша. Той не знаел, кога е починал Б. . Докато бил
жив, още един човек работел това място, но след това само ответниците и св. С. го обработвА. . Към 2002-2003 г. там нямало
зеленчуци, било вече запустяло.
Св. А. *** е
на 66 години, първа братовчедка на ищеца и на ответницата, чиито родители имали
два имота – къща в кв. Р***** и вила.
Когато се разболяла майка им, ответницата я гледала на вилата, където живеели
родителите й, докато почине. Свидетелката не си спомня, кога е било това. Тя
ходила в тази вила – тухлена с една стая и салон. Когато С. починала, те продължили да работят местото, но
и бащата на свидетелката работел там – М. ХА. л А. ***, през 1989-1990 г.,
докато ответниците били в Турция, като отглеждал домати и чушки. След като се върнали
, ответниците продължили да си го работят, но живеели в с. М. . Свидетелката не
е виждала, ищецът да обработва мястото. За последно тя го виждала, когато дошъл
да продава къщата в кв. Р*****. Имотът бил хубав, на две места в двора имало
стаички, по две стаи отделени, като С. и
Б. гледали овце там. Последно св. А. *** е била на
процесното място през 1990 г., когато баща й го работел, и нейните впечатление
били докато С. била жива. Когато
починала, Б. продал животните и отишъл, да живее в къщата. През 1990 г. бащата
на свидетелката починал на това място. Там имало вода, ток, кладенец.
Ответниците сега често й гостували и
били в добри отношения, казвА. й, че
ходели да наглеждат имота. Кой и как работи имота, св. А. *** знаела само от
ответницата, която не й е казвала, да е давала имота на друг. Казвала й, че
самите те го копаят и сеят.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко следва да бъде
обсъден въпросът, дали за ищците е налице
правен интерес от воденето на настоящия установителен собственически иск, респ.
дали същият е процесуално допустим. С
оглед събраните доказателства и заявените от страните позиции по делото, съдът
приема, че претендираното право на собственост от ищците върху процесния имот, от
чието владение не са лишени, действително се оспорва от ответниците, поради
което за ищците е налице нуждата от защита на това им право чрез настоящия установителен
иск. Разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан – по отношение
на процесния поземлен имот. Установи се по делото, а и не се спори, че
процесният недвижим имот е бил продаден от ОНС-Хасково и закупен от майката на
ищеца и на ответницата С. Х. С. , през време на брака й с Б. А. С., а именно – през 1967 г., при действието на
чл.1 ал.1, вр. чл.9 ал.1 от Закона за реда на прехвърляне вещни права върху
някои недвижими имоти /отм./, в редакцията от ДВ бр.99/20.12.1963 г. Майката е
починала през 1987 г. и е оставила за свои наследници – съпруга си Б. А. С., починал на 18.06.1998 г., ответницата и
ищеца, като техни деца. Тримата наследника се сдобиват с нотариален акт
собствеността си върху имота през 1994 г., когато те са признати за собственици
по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: нива от 1,920
дка, представляваща имот пл.№ 89, находяща се в местността „И. ”, Хасковско
землище, при описани съседи, при квоти от по 1/6 ид.ч. за първите двама и 4/6
ид.ч. за последния. Още в деня на съставянето на този нотариален акт, бащата се
е разпоредил със собствените си 4/6 ид.части от имота, като ги е продал на сина
си – ищецът в настоящото производство. Тогава, и от 1981 г., ищците вече са
били в граждански брак, при което и на основание чл.19 от СК от 1985 г. /отм./
са придобили продадения им имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Основният спорен въпрос по делото е, дали ищците са загубили това си право на
собственост в полза на ответниците /чл.99 от ЗС/, респ. дали последните са установили върху имота, респ.
върху съответните спорни ид.части от същия, такова владение, годно да ги
направи собственици по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС. Анализът на събрания по
делото писмен и изобилен гласен доказателствен материал, поотделно и в
съвкупност, налага отрицателен отговор на този основен спорен въпрос. Преди
всичко, изцяло недоказана е ответната теза, че от оженването си през 1981 г.,
когато се установили да живеят в с. Б*****************; и до момента ищците
трайно са се дезинтересирали от спорния
по делото имот. Ако това бе така, преди всичко, още през 1994 г. ищецът не би
бил признат са собственик по давностно владение и наследство на ид.ч. от същия,
обстоятелства по които страните по делото не спорят. След съставянето на този
нотариален акт за ищцовата 1/6 ид.ч. от имота и след сделката за други 4/6
ид.ч. от същия имот и до момента не се установява, нито ищците да са загубили
интереса си върху имота, нито ответниците да са установили върху техните ид.ч.
такова владение, годно да ги направи собственици. Непосредствено след
съставянето на цитираните два нотариални акта за имота през 1994 г.
фактическата власт върху имота е била осъществявана от бащата на ищеца и на
ответницата Б. А. С., който все още е
живеел в гр. Хасково. По това време, а и до момента, ищците трайно са
установени да живеят в с. Б*****************; а ответниците - с. М. , обл. К.*******
. Това продължило до към 1996-1997 г., когато Б. А. С. заминал окончателно при сина си, а
процесното място било предоставено за ползване на св. С. . Последният и
ответницата засадили овощни дръвчета на местото, отглеждали и зеленчуци, но за около две-три години, т.к.
ги крадяли. Така интересът към обработването на местото изчезнал към 1998 г.,
когато починал и Б. А. С.. Понеже имотът
бил оставен на „отговорно пазене” на св. С. , той на няколко пъти ходил до с. М.
, за да каже на ответницата, че имотът се разграбва – поставяните от самия него
телени огради изчезвА. , вилата вече я нямало. Очевидно не е било предприето
нищо по-сериозно за стопанисването на имота, както от ответниците, така и от
ищците, за да продължи да се ползва от св. С. единствено за пасище. От огледа си на место,
вещото лице установи, че видимо имотът не се стопанисвал от дълго време,
достъпът до него бил свободен, мястото било обрасло с тревна растителност,
храсти и дръвчета, липсвА. имотните
граници. През целия този период от 1998 г. и до момента, съдът приема, че имотът
не е бил стопанисван лично нито от ищците, нито от ответниците. В тази връзка,
съдът не дава вяра на показанията на св. С. , че през 2002-2003 г., заедно със
сина на ответниците С. лично е ходил на
процесното място, от където вземА. домати и краставици; както и че тогава местото
представлявало градина, обработвана от ответниците, които живеели в кв. Р*****.
Тези му показания остават изцяло изолирани от останА. я събран по делото
доказателствен материал. Непосредственият очевидец на състоянието и ползването на
имота през всичките изтекли години е св. С. , притежаващ собствено място в
съседство. Той е категоричен, че през 2002-2003 г. имотът вече е бил запустял,
а отглеждането на зеленчуци в него е било само до към 1998 г. Липсва и житейска
логика, трайно установилите се да живеят в
с. М. , обл. К.******* , ответници, при данните за трайни набези в
процесния имот към края на 90-те години, да поддържат интереса си да отглеждат
зеленчуци именно там. По делото не се събраха доказателства за такъв, както и
за това, по това време ответниците да са живели в гр. Хасково, включително и от
разпита на св. А. ***, първа братовчедка на ищеца и на ответницата.
Свидетелката е в много близки отношения с ответницата и изцяло от нея знае, че
тя и съпругът й сами си обработват имота, на който тя лично е ходила през
далечната 1990 г. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията й в
посочената част, т.к. възприятията й за соченото са косвени и опосредени изцяло
от едната от страните по делото, призовала я като свидетел.
Изложените
обстоятелства по никакъв начин не сочат, нито на установено от страна на
ответниците след 1994 г. владение върху частите на ищците от имота, годно да ги
направи собственици на същите; нито на дезинтересираност от страна на ищците от
имота. Показателен в това отношение е фактът,
че данъчната партида за имота се води на името на ищеца и на ответника при
равни квоти, до съставянето на оспорвания в настоящото производство нотариален
акт от 2016 г., без непогасени данъчни задължения по партидата.
Недоказано остана ответното възражение, че през годините данъците за имота били
заплащани изцяло и единствено от тях. Фактът на изплатените от тях задължения
за имота на 06.07.2016 г., следва да се свързва най-вече със снабдяването им на
14.07.2016 г. с констативния нотариален акт за собственост, но не и с проява на
намерението им, да държат имота изцяло като свой. Тъкмо обратното, до
изплащането на тези задължения, за имота е имало неплатени данъци и такси,
считано от 2011 г., което сочи, от една страна на дезинтересираност, а от друга
– на съзнание за това, че плащането им не е единствено в тежест на ответниците.
Установи се по делото, че до ищеца са били изпратени през 2010 г. и 2011 г. две
обявления от кмета на Община Хасково, на основание чл.13а ал.6 т.1 и чл.11 ал.4
от ППЗСПЗЗ, относно помощен кадастрален план за чужд имот, попадащ и в района
на процесния имот - кадастрален район 729. През същият този период той е
посещавал имота, във връзка със сватбата на сина си, а и по-късно със св. Г. .
Особено показателно за живия интерес на ищците към процесния имот е
обстоятелството, че настоящия си иск те предявяват на 05.08.2016 г., по-малко
от месец след съставянето на 14.07.2016 г. на констативния нотариален акт за
собственост на ответниците. Що се отнася
до соченото от св. С. обстоятелство,
че бащата Б. А. С. към 1993-1994 г.
съобщил, че процесното място ще е на дъщеря му, а къщата в кв. Р***** ще бъде
на сина му, за което съставил завещание – не се установи това му намерение да е
било оформено в писмен акт в изискуемата от закона форма – чл.18 или 19 от ЗЗД
или чл.23 и сл. от ЗНасл. Ето защо дори и да е имало такава уговорка,
необлечена в предвидената от закона форма – същата не е годна да породи
целеното вещно действие /чл.24 ал.1 от ЗЗД/, респ. да легитимира ответницата,
като собственик на спорната ид.част от недвижимия имот /чл.77 от ЗС/. Тъкмо
обратното, по делото се доказа, че по същото това време през 1994 г. бащата е
продал на сина си изцяло своите 4/6 ид.ч. от имота.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че ответниците не доказаха по несъмнен
начин, да са демонстрирали фактическата
си власт върху ид.части на ищците от поземления имот с намерението да ги своят,
и това им владение на техните ид.ч. за себе си да е било необезпокоявано от
никого. Тъкмо обратното, установи се, че както ищците никога не са губили
интереса си към имота; така и ответниците през годините са били с ясното
съзнание, че имотът е в съсобственост между тях и ищците. Ищците не са загубили
придобитото от тях чрез възмездна сделка, а ищецът и на лично основание, право
на собственост върху своите ид.части от имота, на никое от основанията по чл.99
от ЗС. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота,
какъвто в случая лично от страна на ответниците не се и установи - не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване
по давност на ид.части на останА. те съсобственици. Такъв съсобственик е
владелец само на собствената си ид.част от имота и държател на ид.части на
останА. те. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие
собствеността върху него по давност, този съсобственик следва да отблъсне
владението на останА. те съсобственици, т.е. да доведе до знанието им
намерението си, да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае
правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към
вещта. Такова намерение, да държат за себе си ид.части на ищците от процесния поземлен
имот – ответниците по изложените съображения, не доказаха, изрично да са
демонстрирА. пред останА. те съсобственици
в продължение на законоустановения придобивен давностен срок. Ето защо, съдът
приема за недоказано и неоснователно възражението на ответниците, че са владели
целия процесен поземлен имот непрекъснато и необезпокоявано от никого в
продължение на 10 години, предвид на което да са станали собственици и на притежаваните от ищците –
1/6 ид. част от имота, придобита от ищеца на собствено основание, и 4/6 ид.
части от имота, придобити общо от ищеца и от ищцата, като съпрузи, при режим на
съпружеска имуществена общност. Понастоящем процесната нива се идентифицира
като ПИ с идентификатор 77195.729.426 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ в гр. Х**********,
с площ от 2233 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, без стар идентификатор, с
номер по предходен план 89, при съседи - 77195.729.405, 77195.729.427,
77195.729.433, 77195.729.434 и 77195.729.425. От същия 233 кв.м. или 233/2233
ид.части от правото на собственост, принадлежат на Община Хасково.
Предвид
изложените съображения, предявеният за поземления имот иск следва да се уважи, като
основателен и доказан. Следва да се признае за установено по отношение на
двамата ответници, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от 2000/2233 ид.части /или
2000/13398 ид.части/ от ПИ с идентификатор 77195.729.426 по КК и КР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на
ПИ в гр. Х**********, с площ от 2233 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до
10 м, без стар идентификатор, с номер по предходен план 89, при съседи - 77195.729.405,
77195.729.427, 77195.729.433, 77195.729.434 и 77195.729.425; както и че ищецът
и ищцата, като съпрузи, са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на общо 4/6 ид. части от 2000/2233 ид.части /или 8000/13398 ид.части/ от
същия имот. В тази връзка, на основание чл.537 ал.2 от ГПК следва да се отмени
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 81 том
ІІ рег. № 4198 дело № 261/14.07.2016 г. на нотариус с рег. № 079 - в частта му,
в която е признато правото на собственост върху общо 5/6 ид.ч. от подробно
описания ПИ, представляващи сбор от притежаваните от ищеца 1/6 ид.ч. от имота и
общо от ищците 4/6 ид.ч. от същия.
Ищците
претендират да бъдат признати за собственици и на съответните им ид.части от построената
в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 77195.729.426.1 със
застроена площ от 21 кв.м. на един етаж. Тази им претенция съдът намира за
неоснователна и недоказана. Преди всичко, по категоричен начин по делото се
установи, че процесната сграда понастоящем не съществува. Назначената по делото
експертиза посети имота на место и от огледа си установи, че там няма сграда
или друга постройка, като след разриване на затревената и сбита почвена
повърхност в североизточната част на имота, с ориентир от приложените по делото
скици, се разкрили частични каменни основи и част от бетонова настилка,
изравнени със земната повърхност, най-вероятно основи на съществувала в имота
постройка. Размерите в план на основите, измерени на място били 4,3 х 3,5 м,
със застроена площ от 15 кв.м. Можело да се предположи, че сградата е съборена
от дълго време, но по наличните останки на основите, точният период не можел да
се установи. Данни за съществуването на тази сграда се събраха от гласните
доказателства по делото, които еднопосочно я описват като вила, барака. Когато
през 1985 г. св. С. закупил своя имот, в
близост с процесния, постройката вече била там. Той посочи, че тя никога не се
е ползвала за жилищна, а по-скоро за вилна и по повод отглежданите от бащата на
ищеца и на ответницата животни в това място. Била е изградена от дъски, с
коридорче и една стая с легло. Към този период се отнА. т и данните от разпита
на св. А. ***, че преди смъртта на майката на ищеца и на ответницата през 1987
г., тя е била гледана в тази постройка. Св. С. посочи, че постройката е съществувала до 1998
г. и е категоричен, че до тогава никой не е живял в нея. От показанията на св. С.
пък се установява, че когато през
2002-2003 г. той е ходил на местото, не помни, дали е имало постройка, но имало нещо развалено.
Към 2004 г. се отнА. началото на
работата по създаването и изработването на КК и КР на гр. Хасково, одобрени
през 2006 г., в които процесната сграда е нанесена като сграда с идентификатор
77195.729.426.1 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на ИД на АК, с адрес на сградата в гр. Х**********, разположена в ПИ с
идентификатор 77195.729.426, със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; без да са отразени данни да стар
идентификатор, номер по предходен план, собственици или носители на други вещни
права. Предвид изложеното, неоснователна и недоказана е ищцовата теза, че сградата
е била построена, след 1994 г., респ. след първите два нотариални акта за
процесния имот. Напротив, установява се, че към този момент тя вече е
съществувала, но не е била включена нито в нотариалния акт за признаването на
ищеца, ответницата и техния баща са собственици на поземления имот по давност и
наследство, нито в този за продажбата на притежаваните от бащата ид.части на
ищеца. Несъмнено, по правилото на чл.92 от ЗС, те са притежавА. и правото на собственост върху сградата, която
обаче по-късно е погинала и това е било факт към снабдяването на ответниците
през 2016 г. с констативния им нотариален акт за собственост върху целия имот. А
собственост върху сграда, построена въз основа на
учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ,
съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект
на вещни права, според изискванията на съответните строителни норми. Такива детайлни
норми понастоящем се съдържат в действащия Закон за устройство на територията
/ЗУТ/. Легално определение на понятието сграда е съдържал чл. 164 от Закона за
благоустройството от 1941 г. (отм.) - всеки строеж, над или под земята,
ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за
жилищни, домакински, стопански или други нужди. Дефиницията не е възпроизведена
в действащия ЗУТ, но се извежда по тълкувателен път. Такава характеристика
процесната постройка не е притежавала, по гореизложените съображения, към
датата на снабдяването на ответниците с констативния им нотариален акт за
собственост върху нея. Следва да се има предвид още, че кадастралната карта има
информативно значение и нанА. нето на сградата в КК и КР на гр. Хасково през
2006 г. само по себе си няма пряко действие върху притежаваните вещни права. Действително, по силата
на чл. 66 ал. 2 от ЗС правото на строеж не се погА. ва, ако постройката или част
от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго. В тази
връзка съдебната практика приема, че ако сградата е погинала, то носителят на
правото на строеж може да я възстанови във вид и обем, съответстващи на отстъпеното право на строеж. Задължителна предпоставка обаче за възстановяване на погинала (респ.
разрушена) сграда е, тя да е била построена въз основа на учредено по
законоустановения ред право на строеж. В настоящия случай нито се твърди, нито
се доказа, процесната постройка да е била построена въз основа на надлежно
учредено право на строеж и с изискуемите за това строителни книжа. Напротив,
ищците изрично твърдят, че тя е без такива, което им твърдение не се оспори от
ответната страна. Така с погиването й в случая се е стигнало до положение,
което е твърде сходно по правните си последици със загубването на правото на
собственост (чл. 99 ЗС). При тази хипотеза, припокриваща се изцяло с процесния
случай, изобщо не би
могло да се говори, а и по делото не се поддържа, за трансформация на правото
на собственост върху сградата (към момента на погиването) в право на строеж,
съставляваща основание за възстановяване погиналата сграда, без да е необходимо
учредяване на нова суперфиция.
Предвид изложените съображения като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли искът, да се признае за установено по отношение на двамата
ответници, че ищците са собственици и на 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор
77195.729.426.1 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на сградата в гр. Х**********,
разположена в ПИ с идентификатор 77195.729.426, със застроена площ от 21 кв.м.,
на един етаж, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна. В тази връзка,
на основание чл.537 ал.2 от ГПК, не следва да се отменя нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 81 том ІІ рег. № 4198
дело № 261/14.07.2016 г. на нотариус с рег. № 079 - в частта му на процесната
сграда; доколкото отменяването му е
изрично разпоредена законна последица единствено от уважаването на предявения
иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Отмяната на
констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото за
акта лице. По това искане в настоящия случай съдът не дължи изрично произнА. не,
доколкото недопустимо е при отхвърлянето на иска за собственост съдът да
отхвърли и искането за отмяна на нотариалния акт на ответниците – това произнА. не може да бъде само положително и
се дължи само в случай, че спорът за материалното право бъде разрешен в полза
на ищеца, какъвто настоящият случай в частта на сградата не е.
На основание чл. 78 ал. 1, вр.
чл.80 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
деловодни разноски в общ размер на 1 793 лв., включваща държавни такси, възнаграждения за адвокат и вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на З.Б.М.
с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН **********,***; че А.Б.С. с ЕГН ********** и В.А.С.
с ЕГН **********,***; СА СОБСТВЕНИЦИ, както следва: А.Б.С. на 1/6 ид.ч. от
2000/2233 ид.части /или 2000/13398 ид.части/ от поземлен имот с идентификатор 77195.729.426 по КК и КР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на
ПИ в гр. Х**********, с площ от 2233 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до
10 м, без стар идентификатор, с номер по предходен план 89, при съседи -
77195.729.405, 77195.729.427, 77195.729.433, 77195.729.434 и 77195.729.425;
както и А.Б.С. и В.А.С., като съпрузи, в режим на съпружеска имуществена
общност на общо 4/6 ид. части от 2000/2233 ид.части /или 8000/13398
ид.части/ от същия имот; като искът, те да бъдат признати за собственици и на
построена в този поземлен имот сграда с идентификатор 77195.729.426.1, със застроена площ от 21 кв.м., на един
етаж,с предназначение–жилищна сграда–еднофамилна; ОТХВЪРЛЯ.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №
81 том ІІ рег. № 4198 дело № 261/14.07.2016 г. на нотариус с рег. № 079, с
който на З.Б.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН ********** е признато правото
на собственост върху 2000/2233 ид.части от поземлен имот с идентификатор
77195.729.426 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ в гр. Х**********, с площ от
2233 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, без стар идентификатор, с номер по
предходен план 89, при съседи - 77195.729.405, 77195.729.427, 77195.729.433,
77195.729.434 и 77195.729.425 – В ЧАСТТА на общо 5/6 ид.ч. от това право на
собственост, представляващи сбор от притежаваните от А.Б.С. 1/6 ид.ч. от описания
имот и общо от А.Б.С. и В.А.С. 4/6 ид.ч. от същия.
ОСЪЖДА З.Б.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на А.Б.С. с ЕГН ********** и В.А.С. с ЕГН ********** сумата от общо 1 793
лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.
Д.