Номер 72904.11.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500632 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020 г. (намираща се на л. 3 от
в.гр.д. № 00268/2020 г. на ПОС), подадена от М.Б.М. чрез адв. И.В. против Решение №
1897/29.01.2020 г., допълнено с Решение № 936/15.07.2020 г., по гр.дело № 00471/2019 г. по
описа на РС-Перник, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ гр.София искове с правно
основание чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ, както следва: 1. за разликата от 125 лева над
присъдената сума от 1 865,56 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., до целия предявен размер от 1 990,56
лева; 2. за разликата от 125 лева над присъдената сума от 2 944,01 лева, представляваща
обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2016 г., до целия
предявен размер от 3 069,01 лева; 3. за разликата от 125 лева над присъдената сума от
1 904,49 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месец април 2016 г., до целия предявен размер от 2 029,49 лева; 4. за разликата от 125 лева
над присъдената сума от 537,31 лева, представляваща обезщетение за нетния размер на
неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., до целия предявен размер
от 662,31 лева, като неплащането на тези суми съставлява покрит застрахователен риск
съгласно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
Горепосоченото Решение № 1897/29.01.2020 г. е обжалвано и в частта, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответното дружество искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1. за разликата от 283,70 лева над присъдената
сума от 50,27 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до
24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 865,56 лева, до целия предявен размер от
333,97 лева; 2. за разликата от 435,58 лева над присъдената сума от 79,33 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г.,
дължима върху главницата от 2 944,01 лева, до целия предявен размер от 514,91 лева; 3. за
разликата от 289,19 лева над присъдената сума от 51,32 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 904,49
лева, до целия предявен размер от 340,51 лева; 4. за разликата от 96,64 лева над присъдената
сума от 14,48 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до
1
24.01.2019 г., дължима върху главницата от 537,31 лева, до целия предявен размер от 111,12
лева, както и претендираните лихви за забава върху присъдените главници за периодите от
31.05.2017 г. до 19.10.2018 г.
Ищецът е обжалвал Решение № 1897/29.01.2020 г. и в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ гр.София искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от
неизплащане на дължимите обезщетения, произтичащи от застрахователния договор, и
сумата от 1 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от
ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело № 3023/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
Производството е образувано и по въззивна жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г. ,
подадена от М.Б.М. чрез адв. И.В. против допълнителното решение № 936/15.07.2020 г., с
което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено Решение № 1897/29.01.2020 г. по гр.дело №
00471/2019год. по описа на РС-Перник, като са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ гр.София искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 239,50 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 1990,56 лева за периода от 25.03.2016 г.
до 31.05.2017 г.; за сумата от 342,80 лева – законна лихва върху главницата 3069,01 лева за
периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г., както и за сумата 209,75 лева – законна лихва
върху главницата 2029,49 лева за периода от 25.05.2016 г. до 31.05.2017 г.
По изложени в двете въззивни жалби съображения за неправилност на основното и
допълнителното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, жалбоподателят
моли решенията да бъдат отменени и предявените от него искове да бъдат изцяло уважени.
С въззивните жалби не се представят и не се сочат доказателства.
В писмен отговор, постъпил в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ оспорва
като неоснователна подадената против основното решение въззивна жалба с вх. №
5183/17.02.2020 г., и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира направените
във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на въззивна жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г. Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ е подало насрещна въззивна жалба с вх. №
260756/08.09.2020 г. , с която се обжалва като неправилно основното Решение №
1897/29.01.2020 г., по гр.дело № 00471/2019 г. по описа на РС-Перник, в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца М.Б.М. по исковете с правно основание
чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ сумата от 1 865,56 лева, представляваща обезщетение за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., сумата от 2 944,01
лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
март 2016 г., сумата от 1 904,49 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец април 2016 г. и сумата от 537,31 лева, представляваща
обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от
2016 г., което неплащане съставяла покрит застрахователен риск съгласно договор за
застраховка „Обща гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със
законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 50,27 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до
24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 865,56 лева, сумата от 79,33 лева,
2
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г.,
дължима върху главницата от 2 944,01 лева, сумата от 51,32 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от
1 904,49 лева и сумата от 14,48 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 537,31 лева, и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете.
В насрещната въззивна жалба е инкорпориран и писмен отговор, с който въззивна
жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г., подадена от М.Б.М. чрез адв. И.В. против
допълнителното решение № 936/15.07.2020 г., се оспорва като неоснователна. Претендират
се разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадените от М.Б.М. чрез адв. И.В. въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020
г. и въззивна жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г. са допустими (подадени са в срока по чл.
259 ГПК против подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на
тях дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на
страните бъде дадена възможност да изразят становище по доклада и им бъде указана
възможността за доброволно уреждане на спора.
Настоящият съдебен състав намира подадената от Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ насрещна въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. ,
насочена срещу основното Решение № 1897/29.01.2020 г., по гр.дело № 00471/2019 г. по
описа на РС-Перник, за просрочена, поради което същата е недопустима и като такава не
следва да бъде разглеждана.
По подадената от М.Б.М. чрез адв. И.В. въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020 г.
против основното Решение № 1897/29.01.2020 г., постановено по гр.дело № 00471/2019 г. по
описа на РС-Перник, първоначално е образувано в.гр.д. № 00268/2020 г. на Пернишкия
окръжен съд, производството по което е прекратено с определение № 393/16.06.2020 г. и
делото е върнато на РС- Перник за допълване на постановеното решение в частта му по иска
с правно основание чл. 86 ЗЗД. По молбата на М.Б.М. с правно основание чл. 250 ГПК,
инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020 г., е постановено Решение №
936/15.07.2020 г., по гр.дело № 00471/2019 г. по описа на РС-Перник, с което е допълнено
основното първоинстанционно решение. Настоящото производство е образувано след
администриране на подадената от ищеца въззивна жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г. срещу
допълнителното решение.
С разпоредбите на чл. 263, ал. 2 и 3 ГПК законодателят приравнява предпоставките за
упражняване правото на насрещна въззивна жалба с тези на въззивната жалба, като към тях
се наслагват и особени предпоставки за допустимост /обжалваемо решение, подадена
редовна и допустима първоначална въззивна жалба от насрещната страна, висящо въззивно
производство и погасено право на самостоятелно обжалване/. В настоящия случай липсва
насрещност между подадената от ищеца въззивна жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г. и
подадената от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ насрещна
въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г., доколкото са насочени срещу различни
съдебни актове- първата е срещу допълнителното Решение № 936/15.07.2020 г., по гр.дело
№ 00471/2019 г. по описа на РС-Перник, а жалбата на ответника е насочена срещу
основното Решение № 1897/29.01.2020 г., като съгласно чл. 250, ал. 3 допълнително
решение подлежи на самостоятелно обжалване по общия ред. Налице е насрещност между
първоначалната въззивна жалба с вх. № 5183/17.02.2020 г., подадената от М.Б.М. срещу
основното решение, и насрещната въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“, но последната е подадена след
3
изтичане на срока по чл. 263, ал. 2 ГПК за отговор на въззивна жалба с вх. №
5183/17.02.2020 г., поради което се явява просрочена.
Анотирана съдебна практикаПредвид на гореизложеното, настоящият въззивен състав
намира, че подадената от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“
насрещна въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. се явява недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея въззивно производство-
прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 17.12.2020 г., в 10.00 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020
г., подадена от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ срещу Решение
№ 1897/29.01.2020 г., постановено по гр.дело № 00471/2019 г. по описа на РС-Перник, и
прекратява производството по в.гр.д. № 00632/2020 г. на Пернишкия окръжен съд в тази
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната в частта, с която е оставена без
разглеждане насрещна въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. и е прекратено
производството по в.гр.д. № 00632/2020 г. на Пернишкия окръжен съд в тази част.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4