Решение по дело №13188/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. В., 20.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година, в състав

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

                 

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13188/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от П.Й.В., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република Б., иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 6000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.10.2013г.-16.10.2015г. във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 1945/2013г. по описа на II РПУ - ОД на МВР- В., по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НАХД №5717/2014г. по описа на ВРС и ВНАХД №912/2015г. по описа на ВОС, приключили с влязла в сила оправдателна присъда на 16.10.2015г., ведно със законната лихва считано от 16.10.2015г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 19.10.2013г. и впоследствие отново на 28.10.2014г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по д.п. №1945/2013г. по описа на II РПУ - ОД на МВР - В. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1 НК, „за това че на 18.10.2013г. в гр. В. причинил лека телесна повреда на длъжностно лице…“. При първоначалното обвинение му била определена МНО „парична гаранция“ в размер на 1000лева, впоследствие изменена с определение по ЧНД №5972/13г. в „подписка“. Досъдебното производство приключило с внасяне на ОА в съда. С решение № 922/12.05.2015г. по НАХД№5717/2014г. ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. След извършена проверка пред въззивната инстанция по ВНАХД №912/2015г. по подаден протест на ВРП, първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в законна сила на 16.10.2015г. От привличането на ищеца като обвиняем до приключване на делото с оправдателна присъда изминали общо две години.  Наказателното преследване срещу ищеца създало огромен отзвук сред близките и приятелите му, вкл. и в училище. Близки приятели започнали да го отбягват. В училище съучениците му  започнали спрямо него неприятни подмятания, свързани с бъдещото му пребиваване в затвора. Отношението на преподавателите му също  станало негативно. Ищецът се измъчил психически, бил разстроен и притеснен, страдал от главоболие. Изпитвал страх и безпокойство, срамувал се, че бил обвинен в извършване на престъпление. Затворил се в себе си, нарушило се общуването му с близките. Чувствал се унизен и с накърнено достойнство. Бил потиснат, тревожен и не можел да спи вечер, обхванала го депресия. Моли за уважаване на исковата претенция. Отправя искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че не са ангажирани доказателства за действително претърпяните неимуществени вреди от ищеца. Отделно от това липсвала пряка причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди се, че макар и признат за невинен по първоначално възведеното му обвинение, ищецът бил осъден с влязла в сила присъда за по – леко такова по см. на чл. 130 ал.1 НК, поради което не е налице отговорност на Прокуратурата. Сочи, че нак. производство е протекло в разумен срок и в двете му фази, както и че спрямо ищецът е била взета най-леката предвидена в закона МНО – „подписка“. Оспорва се твърдението за страдане на ищеца от главоболие непосредствено преди заседанията, доколкото делото в съдебната му фаза е преминало по реда на глава 28 НПК - освобождаване от нак. отговорност с налагана на адм. наказание.  Сочи, че ПРБ не е ставала пречка за отлагане на нак. процес. Размерът на претендираното обезщетение бил силно завишен и не съответствал на критериите за справедливост. Претенцията за лихва била неоснователна, доколкото била погасена по давност. Искането е за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В настоящия случай се търси ангажиране отговорността на  държавата за вреди, причинени на ищеца от Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпление и предаването му на съд затова, след като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда. За да бъде ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е. в причинна връзка с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая - незаконното обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е. вината не се изследва.

По делото са приобщени материали по НАХД №5717/2014г. по описа на ВРС, ВНАХД №912/2015г. по описа на ВОС, ведно с д.п. №1945/2013г. по описа на II РПУ - ОД на МВР - В.. От тях се установява, че на 19.10.2013г. и впоследствие отново на 28.10.2014г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по д.п. №1945/2013г. по описа на II РПУ - ОД на МВР - В. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1 НК, за това, че на 18.10.2013г. в гр. В. причинил лека телесна повреда на длъжностно лице. Първоначално и при първото му привличане в качеството му на обвиняем на 19.10.2013г., му била взета МНО „парична гаранция“, в размер на 1000лева, но с определение от 13.11.2013г. по ЧНД №5972/13г. по описа на РС – В. след подадена от него молба, същата била изменена в по-лека - „подписка“. С постановление от 22.10.2014г.  на наблюдаващия прокурор и на осн. чл.234 ал.8 НПК, МНО била отменена. Във връзка с така повдигнатото обвинение на 15.12.2014г. наблюдаващият прокурор внесъл във ВРС предложение по чл.78А от НК за решаване на делото с освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание срещу ищеца, за което било образувано НАХД 5717/2014г. По делото били проведени общо три о.с.з., като с Решение от 12.05.2015г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан за престъплението по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1 НК. Срещу така постановеното Решение бил подаден протест от ВРП пред въззивната инстанция, за което било образувано ВНАХД №912/2015г. по описа на ВОС. С Решение от 16.10.2015г. първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в законна сила на същата дата.

С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство по делото бе разпитан свидетелят  Красен Кънев, приятел на ищеца. Той разказва, че воденото срещу него наказателно производство създало огромен отзвук сред близките и приятелите му, вкл. и в неговата училищна среда, тъй като към него момент ищецът бил ученик в 12клас. Приятели и близки започнали да го отбягват, като кръгът на обкръжението му се стеснил до 5-6 човека. Наложило се да посети психолог, затворил се в себе си, станал неспокоен и не можел да спи. Изключително го притеснил факта, че не разполага с парични средства да заплати сумата определена за гаранция в размер на 1000лева, както и от угрозата да бъде задържан под стража, ако не я внесе в указания срок. Сочи, че при опитите му да си намери работа срещал откази, вкл. да работи като частен охранител поради невъзможността да се снабди с разрешение за огнестрелно оръжие предвид повдигнатото му обвинение.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води на извод, че в настоящия случай всички елементи от фактическия състав на правото са налице.

Безспорно е между страните, че срещу ищеца е водено досъдебно производство №1945/2013г. по описа на II РПУ - ОД на МВР - В., за извършено престъпление от общ характер по по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.1 НК, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем, както и че впоследствие по внесено предложение от ВРП по реда на чл.78А от НК било образувано НАХД 5717/2014г., приключило с Решение по което ищецът бил оправдан и признат за невиновен, потвърдено с Решение по ВНАХД №912/2015г. по описа на ВОС на 16.10.2015г., влязло в законна сила на същата дата.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за по – леко престъпление по см. на чл. 130 ал.1 НК. По делото няма писмени доказателства в тази насока, а и видно от приобщените такива ищецът е изцяло оправдан по възведеното му обвинение, за което е бил предаден на съд.

По претенцията за репариране на претърпени неимуществени вреди: Обезщетението се определя в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се държи сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване и в двете фази на процеса – досъдебна и съдебна фаза, преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на повдигнатото и поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за неотклонение, данните за психическото състояние и емоционални страдания и неудобства, претърпени от лицето, данните за отражението на наказателното преследване върху физическото и душевно здраве на пострадалия, начина му на живот и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение в обществото, семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за накърняване на честта и доброто име на пострадалия. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено икономически условия на живот.

В случая наказателното производство срещу ищеца и в двете му фази е продължило общо две години. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Обвинението не касае тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, доколкото предвиденото за него наказание е до три години лишаване от свобода. По отношение на ищеца е била взета първоначално мярка за неотклонение „парична гаранция“ изменена в най - леката такава „подписка”, която по никакъв начин не е ограничила негови конституционно гарантирани права, като правото на свобода, свободно придвижване и пр. Същата впоследствие е отменена с прокурорско постановление от 21.10.2014г. Забавяне на наказателното производство няма. След повторното му привличане в качеството му на обвиняем на 28.10.2014г., на 15.12.2014г. наблюдаващият прокурор внесъл във ВРС предложение по чл.78А от НК за решаване на делото с освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание, за което било образувано НАХД 5717/2014г., с решението по което ищецът бил оправдан. Последното било потвърдено с Решение по ВНАХД №912/2015г. по описа на ВОС на 16.10.2015г., влязло в законна сила на същата дата. В този смисъл настоящият състав преценява, че наказателното производство е в рамките на изискването и представите за разумен срок, залегнало и в чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС, съобразно установените от ЕСПЧ критерии- обстоятелствата по делото, сложността му, поведението на ищеца и на съответните държавни органи, и значението на делото за ищеца, макар в случая претенцията да не се основава на твърдения за накърняване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Органите на разследването и прокуратурата, като упражняваща контрол, не са проявили бездействие през продължителни периоди от време.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че ищецът е търпял неимуществени вреди във вид на негативни психически изживявания. В този смисъл съобразени бяха събраните гласни доказателства. Същите биват кредитирани от съда относно релевантните за спора факти, доколкото свидетелят разказва за лично възприето от него емоционално състояние на ищеца в този период и доколкото не са налице доказателства опровергаващи изложеното, то няма повод за поставянето им под съмнение, ценени и с резервите на чл. 172 ГПК.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява единствено изложеното от свидетеля Кънев, че ищецът е бил изключително притеснен от воденото срещу него наказателно производство, доколкото към него момент е бил ученик в 12клас. Същият е изживял  негативните емоции, стрес и притеснения от това конкретно водено срещу него наказателно производство, вкл. е изпитвал притеснения, че не може да набави определената парична сума по първоначално взетата МНО „гаранция“, за което е можело да бъде и задържан под стража. Бил е злепоставен както пред приятелите си, така и пред учителите и съучениците си. Дълго време не можел да си намери работа, не бил нает и като частен охранител, което също се дължало на воденото срещу него нак.производство.

Всичко изложено обоснова извод, че ищецът е търпял негативни емоции и душевен дискомфорт, породени поради причина наличие на водено срещу него наказателно производство. При определяне паричния еквивалент на справедливото им обезщетяване, съдът съобрази обстоятелството, че от наличните по делото доказателства, не може да се направи извод, че те обосновават присъждане на исканото обезщетение в размер на 6000лв. Не може да се направи извод от наличните по делото доказателства и че интензитетът на търпяните вреди е в степен, предизвикала трайни психични нарушения у ищеца. Събраха се доказателства единствено за останало  неприятно субективно усещане у ищеца.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав преценява, че справедливото обезщетяване на претърпяните от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата от 2000лв. За горницата до пълния заявения размер претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за лихви: Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК, при незаконни актове на правозащитните органи, началният момент на забавата, съответно дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето. Следователно, претенцията за лихва следва да бъде уважена, но считано от 16.10.2017г., предвид, че действително за периода от 16.10.2015г., когато е влязло в сила решението на първоинстанционния съд до 15.10.2017г., е изтекла предвидената от закона погасителна давност, съгласно чл.111 б.“в“ пр.2 ЗЗД. В този смисъл и възражението на ответника за претенцията за лихва е частично основателно.

На основание чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ разноските в настоящото производство не се внасят предварително, а съобразно чл.10, ал.3 , изр.1 от същия закон, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид частичната основателност на исковата претенция разноските от 10лева за държавна такса следва да бъдат присъдени, доколкото поемането им в цялост се дължи от ответника.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 изр.2 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноски за възнаграждение за един адвокат. Претендира се адв.възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв.  На основание чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът определя адв.възнаграждение в размер на 630лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на адв. Г. К. , като процесуален представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да се присъдят разноски в размер на 210лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., представлявана от Главния прокурор на РБ. ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 1945/2013г. по описа на II РПУ - ОД на МВР- В., по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НАХД №5717/2014г. по описа на ВРС и ВНАХД №912/2015г. по описа на ВОС, приключили с влязла в сила оправдателна присъда на 16.10.2015г., ведно със законната лихва считано от 16.10.2017г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2000лева до пълния заявен размер на претенцията от 6000лева и искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение считано от 16.10.2015г. до 15.10.2017г., на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., представлявана от Главния прокурор на РБ. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. К.  от Варненска адвокатска колегия, рег. № **********, с адрес на адвокатската кантора гр.В., площад Л. ****сумата от 210лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция съобразно уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., представлявана от Главния прокурор на РБ. ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.В., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 10лева представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.

              Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: