РЕШЕНИЕ
Номер 116721.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501781 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Главна дирекция
гранична полиция“ срещу решение № 1340/13.03..2020 година постановено по гр.д. №
16222 по описа за 2019 година на Варненски районен съд , с което се
ОСЪЖДА „Главна дирекция гранична полиция“ с адрес гр. С., ул. М.Л. №.. ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. И. , ЕГН ......... с адрес гр. В., жк. „В. В.“ бл. ..., вх.., ет.., ап. ... сумата от
2022,90 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 261,25 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за периода от
01.01.2017г. до 08.10.2019г.на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Главна дирекция гранична полиция“ с адрес гр. С., ул. М.Л. №4.. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 330,91 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Главна дирекция гранична полиция“ с адрес гр. С., ул. М.Л. №..
ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И. , ЕГН .......... с адрес гр. В;, жк. „В. В;“ бл. ..., вх.., ет.., ап. ...
сумата от 450 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
производството, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Твърди се ,че постановеното решение е незаконосъобразно и постановено при
неправилно приложение на материалния закон,като се претендира неговата отмяна и и
постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск. Излагат се подробни
1
съображения във въззивната жалба.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендира разноски по
делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира
за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Предявен е от И. П. И. , ЕГН ........... срещу „Главна дирекция гранична полиция“
с адрес гр. София, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2022,90 лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г.-
30.09.2019г. за общо 281,42 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 09.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 261,25 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху
всяко от дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.01.2017г. до 08.10.2019г.
Твърди се,че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение с ответника,
на длъжност „мл. оп дежурен“ в ГПУ летище-гр.Варна към Регионална дирекция „Гранична
полиция“ при МВР в периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил на смени,
при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил
нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че
за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на
вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така
приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден,
поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство,според което при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г. е
положил общо 1968 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден
2
труд от 281,42 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и
увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се
оспорват по основание и размер. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от служителите в МВР.
Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва
разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че
положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
Безспорно е, че между страните е съществувало служебно правоотношение в
периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г. по което ищецът е заемал длъжност „мл. оп дежурен“ в
ГПУ летище-гр.Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ при МВР и че през
този период ищецът е положил нощен труд .
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период. Действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като
подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
3
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема,
че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят
в по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е
доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като
съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на
ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото
допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя,
поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски, които според приложения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са в размер на 480 лева,с
ДДС.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1340/13.03..2020 година постановено по гр.д. №
16222 по описа за 2019 година на Варненски районен съд
ОСЪЖДА „Главна дирекция гранична полиция“ с адрес гр. С., ул. М.Л. №.. ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. И. , ЕГН .............. с адрес гр. В., жк. „В. В.“ бл. ..., вх.., ет.., ап. ...
сумата от 480 лева, с вкл. ДДС представляваща съдебни разноски направени в
производството, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,на
осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5