№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 8968 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 73363/22.03.2019г., постановено по гр. д. № 31143/2018г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), са отхвърлени изцяло обективно кумулативно
съединените установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от „С.в.“
АД срещу М.Г.П. за установяване съществуването на вземане в размер на
2403,59лв., представляващо стойността на потребена вода за периода
20.03.2012г.-15.12.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „************“,
бл. *********, клиентски № **********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, и вземане в размер на 758,31лв., представляващо законна
лихва за забава върху главницата за периода 20.04.2012г.-15.12.2017г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 9335/2018г. по описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „С.в.“ АД срещу
първоинстанционното решение. В жалбата се поддържа, че районният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
необоснованост на формираните изводи. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
своевременно направеното доказателствено искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, което е лишило ищеца от възможността да докаже
един от елементите на правопораждащия спорното право фактически състав. С оглед
изложеното се моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се оспорва същата. Моли се за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел, че ответникът, като собственик на водоснабден имот,
притежава качеството потребител на ВиК услуги. Счел е, че на основание чл. 154,
ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е да установи пълно и точно изпълнение на
задълженията по съществуващото между страните облигационно правоотношение,
изразяващо се в предоставяне на твърдените ВиК услуги, което не е сторено.
Поради недоказаност на това правнорелевантно обстоятелство, съдът е отхвърлил
главния иск, а акцесорния за лихва е отхвърлил поради обусловеността му от иска
за главница.
Решението е частично неправилно по следните
съображения:
За уважаването на предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва
да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на облигационно
правоотношение между ищеца като доставчик на ВиК услуги и ответника като потребител
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
ВиК услуги; стойността на потребените услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С така
посочената разпоредба са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието,
определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия
(ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между
страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да
докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на
процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.
По делото е представено съобщение от Столична
община, дирекция „Общински приходи“ към р-н „************“ (л. 44), в което е
посочено, че за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************“, бл. *********,
е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 60426/08.04.1998г. от ответника М.Г.П..
Това съобщение представлява индиция, косвено доказателство относно
собствеността на процесното жилище, тъй като съгласно чл. 14 ЗМДТ, когато лице
придобие право на собственост върху имот, има задължение в определен срок да подаде данъчна декларация за облагането му с годишен данък. Следователно, същото не е достатъчно да установи с категоричност
собствеността върху процесния водоснабден имот, респ. качеството потребител на
ВиК услуги на ответника.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
експертиза (ССчЕ) се установява, че в счетоводството на ищеца има открита
партида на името на ответника с клиентски номер № **********.
От заключението на изслушаната в хода на въззивното
производство съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се достига до извода, че
процесният жилищен имот е водоснабден, като в него са монтирани 4 броя водомери
– два за студена и два за топла вода с метрологична годност до 2020г. Вещото
лице по СТЕ е констатирало, че имотът е посещаван на всеки три месеца от
проверител на ищеца за отчитане показанията на водомерите. От приложените към
СТЕ документи (л. 30-31), които не са оспорени от насрещната страна, се установява,
че в периода 2013г.-2015г. показанията на водомерите са отчитани, като в същите
е посочен за клиент ответникът – М.Г.П. и са разписани от него. С така
положения от ответника като потребител на доставената вода подпис върху
представения карнет е налице извънсъдебно признание на обстоятелствата, че за
отчетния период е налице облигационно правоотношение между страните, по силата
на което ищецът е доставил количеството вода, посочено в карнета за отчет. По
делото не са налице доказателства в опровержение на извършеното признание,
поради което няма пречка то да бъде кредитирано от съда.
При преценката на посочените доказателства и
доказателствени средства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият
въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, респ. ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги.
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
изготвено компетентно и обективно, и неоспорено от страните, се установява още,
че в жилищната сграда, в която се намира процесният имот, се ползват и трите
вида услуги, предоставяни от ищеца – доставка на вода с питейни качества,
отвеждане на отпадните води и тяхното пречистване. Посочено е, че за периода 20.03.2012г.-15.12.2017г.
в имота на ответника са доставени ВиК услуги с общ обем от 1333,056 кум. м.,
чиято стойност възлиза на 2396,54лв.
При така установените обстоятелства, съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание, като ищецът в
изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 ГПК е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, че е възникнало облигационно правоотношение между
страните, по което е осъществил задълженията си, като е предоставил на
ответника ВиК услуги за периода 20.03.2012г.-15.12.2017г. на обща стойност от
2396,54лв.
Поради признаване съществуването на вземане на
ищеца спрямо насрещната страна за цената на предоставени ВиК услуги, съдът
следва да разгледа своевременно направеното от ответника в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност от горепосочената сума за
частта, отнасяща се за периода 20.03.2012г. - 08.02.2015г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР
№ 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото
тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ
правопораждащ факт – неформален договор при общи условия, падежът им настъпва
през предварително определени интервали от време – в 30-дневен срок от
фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ /в сила
до 13.07.2016г./ и чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-2/13.07.2016г.
на КЕВР, като размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4
ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на три години
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 08.02.2018г., от която дата се счита
предявен и искът за установяване на вземанията (по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК).
Както бе отбелязано, съгласно общодостъпните ОУ към договора, „потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране“, т. е. след изтичане на този срок настъпва
изискуемостта на вземането, кредиторът разполага с възможността да предприеме
действия по реално изпълнение, включително като ползва средствата на държавната
принуда, поради което от тази дата започва да тече и давността за погасяване на
вземането. Следователно вземанията, отнасящи се за потребени ВиК услуги за
периода 20.03.2012г.-05.01.2015г., чийто падеж е настъпил преди
08.02.2015г., са погасени по давност. Вземанията, чийто падеж е настъпил след
08.02.2015г., не са погасени по давност и ответникът дължи тяхното заплащане. Размерът
на непогасените вземания съгласно данните по делото възлиза на сумата от
1247,73лв., като до този размер искът следва да бъде уважен, доколкото
ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не установи в хода на
процеса извършено плащане на задължението. За горницата до пълния предявен
размер от 2403,59лв., искът за главница следва да бъде отхвърлен, като погасен
по давност.
Основателността на акцесорния
иск за претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва е
обусловена от основателността на главния иск. Тъй като главните вземания,
предмет на настоящото исково производство, са срочни, то ответникът изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня, следващ деня на
изтичане на срока – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на ССчЕ, което
съдът кредитира напълно в тази му част, за вземанията, отразени в издадените
фактури след 14.02.2015г., размерът на мораторната законна лихва за периода от
15.03.2015г. до 15.12.2017г. (ищецът е поискал до 15.12.2017г., а не до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2018г. и с оглед принципа на
диспозитивното начало съдът е ограничен до размера на търсената защита) възлиза
на сумата от 162,04лв. За вземането в размер на 29,99лв., отразено в издадената
на 21.01.2015г. фактура, което също не е погасено по давност, законната лихва
за забава за периода 22.02.2015г.-15.12.2017г. е 8,58лв. съгласно интернет
калкулатор. Следователно акцесорният иск за лихва следва да бъде уважен до сумата
от 170,62лв., а за горницата до пълния предявен размер от 758,31лв. следва да
бъде отхвърлен.
Поради липсата на пълно
съвпадение между изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено до
сумата от 1247,73лв. – стойността на предоставени от ищеца ВиК услуги до
процесното жилище, както и до сумата от 170,62лв. – законна лихва за забава
върху главното вземане.
По разноските:
При този изход на спора, право
на разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство имат
и двете страни.
В заповедното производство заявителят
(ищецът) е направил разноски в общ размер на 113,24лв., от които 63,24лв.
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена
сумата от 50,80лв. Насрещната страна
не е направила искане и не е ангажирала доказателства за извършени разноски в
заповедното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
В първоинстанционното
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 362,90лв., от които
82,90лв. държавна такса, 180лв. депозит за ССчЕ и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 162,79лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Същият претендира на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
и защита. В този случай размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се
определя в минималните размери съгласно Наредба № 1/2004г. и по-точно чл. 7,
ал. 2, т. 2, което съразмерно с отхвърлената част от исковете възлиза на 248,87лв. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в тази част за разликата над 248,87лв. до присъдения
размер от 500лв.
Във въззивното производство
въззивникът-ищец е направил разноски в общ размер на 373,07лв., от които
73,07лв. държавна такса, 200лв. депозит за СТЕ и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 167,35лв. На
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззиваемият ответник има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. заплащане на адвокатско възнаграждение, което
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. и съразмерно с отхвърлената
част от исковете, възлиза на 248,87лв.
С оглед на цената на
предявените искове, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
73363/22.03.2019г., постановено по гр. д. № 31143/2018г. по описа на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 71-ви състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.в.“ АД искове с
правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания по отношение на М.Г.П. до размер на сумата от 1247,73лв.,
представляваща предоставени ВиК услуги (включително потребена вода) през
периода от 05.12.2014г. до 15.12.2017г. за имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „************“, бл. *********, с клиентски № **********, ведно със
законната лихва от 08.02.2018г. до окончателното плащане, и до размер на сумата от 170,62лв., представляваща законна лихва за забава върху главното вземане за периода 22.02.2015г.-15.12.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9335/2018г. по описа на СРС, както и в
ЧАСТТА, с която „С.в.“ АД е осъдено да заплати на адв. М.И. Д. сумата над 248,87лв. до пълния присъден
размер от 500лв., представляващи разноски за исковото производство, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Г.П., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, дължи на „С.в.“
АД, ЕИК: ********, с адрес: ***, ж. к. „******“, ул. „Бизнес парк София“ № 1,
сграда 2А, сумата от 1247,73лв., представляваща предоставени
ВиК услуги (включително потребена вода) през периода 05.12.2014г.-15.12.2017г.
за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „************“, бл. *********, с
клиентски № **********, ведно със законната лихва от 08.02.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от
170,62лв., представляваща законна лихва за
забава върху главното вземане за периода 22.02.2015г.-15.12.2017г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 9335/2018г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73363/22.03.2019г., постановено по гр. д. № 31143/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 71-ви състав, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ, с която са отхвърлени исковете над уважения размер, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Г.П., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК: ********,
с адрес: ***, ж. к. „******“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, сумата от
380,94лв., представляваща сторените
разноски съразмерно на уважената част от исковете, от които 50,80лв. разноски за заповедното производство, 162,79лв. разноски за
първоинстанционното производство и 167,35лв.
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК „С.в.“ АД, ЕИК:
********, с адрес: ***, ж. к. „******“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А,
да заплати на адв. М.И. Д. – Д., с
личен № ******** от АК – Перник с адрес: гр. София, ул. „********, сумата от 248,87лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие във
въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.