Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 862
09.12.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Гергана
Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 615 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от Административнороцесуалния кодекс ( АПК), във връзка с
чл.124, ал.1, във вр. с чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по жалба на П.И.К. ***,
подадена чрез пълномощник, с адрес на призоваване и връчване на книжа гр.Х.,
ул.“Д.“ №***, ет.***, ап.***, против Заповед
№15-03-10/15.06.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ – София, с която е прекратено служебното му правоотношение.
В жалбата се навеждат доводи за издаване на оспорената
заповед в нарушение на материалния закон и неговата цел, както за допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Счита се, че в
случая не било налице основанието на чл.107, ал.1, т.10, във вр. с чл.16а от
ЗДСл и чл.5, т.1 и т.7 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“. В административния акт липсвали указания с какъв акт и от
коя дата длъжността, която заемал оспорващият била определена за заемане при
пълно работно време. В заповедта нямало данни за промяна на длъжностното
разписание. Сочи се, че в нарушение на чл.3, ал.4 от Наредбата за провеждане на
конкурси за държавни служители от момента на издаване на обжалваната заповед –
15.06.2020г., не бил обявяван и провеждан конкурс за длъжността, която заемал
жалбоподателят. По този начин не бил уведомен за предстоящата промяна и така
били нарушени правата му и не му била дадена възможност да участва в конкурс и
да заеме длъжността на пълно работно време. Твърди се, че било осъществено
неправилно третиране и дискриминация по признак „лично отношение“ при
прекратяване на служебното правоотношение и при лишаването от възможността за
явяване на конкурс. Действията на органа по назначаване противоречали на
основните принципи за изпълнение на държавна служба, визирани в чл.18 от ЗДСл.
По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.
Претендират се разноски.
Ответникът, Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ - София, чрез процесуалния си представител, в
писмено становище, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на
претендирани от жалбоподателя разноски за адвокат, над законоустановения
минимум, се прави възражение за прекомерност.
Съдът, като
съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
На 16.09.2019г. жалбоподателят П.И.К. подал Заявление
вх.№ПР-6/17.06.2019г. (л.94) до Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ – София, с което заявил желанието си да бъде назначен на длъжност
„главен експерт“.
С Доклад №ДЗЧР-24/20.09.2019г. (л.95) Главният
секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София предложил на Изпълнителния
директор на агенцията, П.И.К. да
бъде назначен на желана от него и вакантна длъжност.
Със Заповед №РД-15-01-12/20.09.2019г. (л.93) на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София, на
основание чл.9, ал.1, чл.16а, ал.1 от ЗДСл и чл.5, т.7 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, одобрен Доклад №
ДЗЧР-24/20.09.2019г. и подадено заявление с вх.№ПР-6/17.06.2019г., П.И.К. е назначен за държавен служител на длъжност „главен експерт“, длъжностно ниво
7, експертно ниво 3, с ранг „младши: в отдел „Риск, мениджмънт и анализ“ към
дирекция „Контрол на медицинските дейност и оценка на качеството“ на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, считано от 20.09.2019г., с непълно работно време 6 часа и 30
часа седмично, при петдневна работна седмица.
В Доклад №ДЗЧР-15/02.06.2020г. (л.17)
Главният секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София
обективирал предложение до Изпълнителния директор на агенцията, предвид
нарасналия обем на дейност в отдели „Контрол на лечебните заведения и
извънболнична помощ“ към дирекция КМДОК и „Риск, мениджмънт и анализ“ към
същата дирекция длъжностите, съответно „главен инспектор“, „инспектор“ и главен
експерт, да бъдат трансформирани от определени за заемане на непълно работно
време – 6 часа, на 8 часа и 40 часа седмично, при петдневна работна седмица,
считано от 15 юни 2020г.
Със Заповед №19-3/15.06.2020г. (л.11)
на основание чл.53 от Закона за администрацията, чл.2, ал.3 от ЗДСл, чл.11,
ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията и чл.5, т.5 и т.13 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ и във вр. с Доклад №ДЗЧР-15/02.06.2020г. на Главният
секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, разпоредил: 1. да бъде
трансформирана една вакантна щатна бройка от „главен инспектор“ в отдел „Контрол
на лечебните заведения и извънболнична помощ“ към дирекция „Контрол на
медицинските дейности и оценка на качеството“ по служебно правоотношение на
непълно работно време 6 часа в длъжност „главен инспектор“ по служебно
правоотношение на пълно работно време 8 часа в същия отдел и дирекция; 2. да
бъде трансформирана една вакантна щатна бройка от „инспектор“ в отдел „Контрол
на лечебните заведения и извънболнична помощ“ към дирекция „Контрол на
медицинските дейности и оценка на качеството“ по служебно правоотношение на
непълно работно време 6 часа в длъжност „главен инспектор“ по служебно правоотношение
на пълно работно време 8 часа в същия отдел и дирекция; 3. да бъде
трансформирана една вакантна щатна бройка от „главен експерт“ в отдел „Риск,
мениджмънт и анализ“ към дирекция „Контрол на медицинските дейности и оценка на
качеството“ по служебно правоотношение на непълно работно време 6 часа в
длъжност „главен експерт“ по служебно правоотношение на пълно работно време 8
часа в същия отдел и дирекция.
Със Заповед №19-3/15.06.2020г. е
утвърдена промяна в длъжностното разписание на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, утвърдено със Заповеди РД-20-2/01.04.2019г., РД-01-19/30.04.2019г.,
РД-01-22/07.05.2019г., РД-19-01/03.06.2019г., РД-19-02/13.06.2019г., РД-19-03/04.11.2019г., РД-19-1/22.04.2020г. и РД-19-2/27.04.2020г.
С оспорената Заповед №15-03-10/15.06.2020г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София, на
основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл и чл.5, т.1 и т.7 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е прекратено служебното
правоотношение на П.И.К., считано от 15.06.2020г. В заповедта, като причина за
прекратяване на правоотношението е посочено „длъжност, определена на заемане
при пълно работно време. Със заповедта е разпоредено на
служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020г. Видно от отбелязването в нея, заповедта е получена от служителя срещу
подпис на в дена на издаването ѝ - 15.06.2020г.
По делото, освен описаните
доказателства, са представени: Длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в сила от
15.06.2020г.(л.13-16); надлежно
заверени копия от страници от 16 до 23 на Държавен вестник брой 26/29.03.2019г.
(л.68-76), с който е обнародван Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“; Формуляр за оценка на изпълнение на длъжността от висшите
държавни служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с
аналитични и/или контролни функции /Приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1/ на П.И.К.
– главен експерт Дирекция „КМДОК“, Отдел „Риск мениджмънт и анализи“ за период
на оценяване 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (л.79-81); Длъжностна
характеристика за длъжност „главен експерт“в ИА „Медицински надзор“, Дирекция
„Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството“, Отдел „Риск
мениджмънт и анализ“ с отбелязване за връчване на 18.03.2020 г. (л.83-87);
Длъжностна характеристика за длъжност „главен експерт“в ИА „Медицински надзор“,
Дирекция „Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството“, Отдел „Риск
мениджмънт и анализ“ с отбелязване за връчване на 20.09.2019 г. и др.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
годен за обжалване административен акт, предвид което същата е процесуално
допустима.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Заповед №15-03-10/15.06.2020г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София е издадена от надлежен административен
орган- орган по назначаването и в предвидената от закона форма. Същата съдържа
посочване както на фактическите, така и на правните основания за нейното
издаване. Не се констатират от съда допуснати процесуални нарушения при
издаване на оспорения акт, които да водят до неговата отмяна. Предвид последното, не са налице
основанията по чл. 146, т.1,т.2 и т.3 от АПК за отмяна на същата.
Настоящият съдебен състав намира
оспореният акт за издаден и в съответствие с материалния закон и неговата цел,
предвид което не е налице и основанието по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна
на акта.
Като
правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на
чл. 107, ал.1, т. 10 от ЗДСл, съгласно която „органът по назначаването
прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато длъжността по чл.
16а, ал.1 бъде определена за заемане при пълно работно време.“
Към момента на издаването на процесната заповед, служителят е назначен на длъжност, определена в длъжностното
разписание за заемане при непълно работно време, в хипотезата на чл. 16а, ал. 1
ЗДСл. Като
непълно е посочено и времето на работа в акта по назначаване на жалбоподателя К..
Предвид последното, не намира опора в събраните по делото доказателства,
направеното в хода по същество възражение от процесуалния му представител, че
още при назначаването му на процесната длъжност, К. е следвало да изпълнява
същата при пълно работно време.
Служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, след като длъжността, на която е бил назначен жалбоподателят е трансформирана с нарочен акт на органа по назначаването в длъжност,
която следва да се заеме при пълно работно време и в съгласие с утвърденото
длъжностно разписание, в сила към датата на издаване на оспорената заповед.
Не намират опора в доказателствения материал твърденията, че към момента на прекратяване
на служебното правоотношение не е било налице надлежно утвърдено длъжностно
разписание, в което
да е отразена настъпилата промяна досежно длъжността. Органът по назначаването е утвърдил ново длъжностното
разписание
/л.13/, в което е посочено, че длъжността се заема на пълно
работно време, като същото е в сила към момента на издаване на оспорената
заповед.
Следва да се посочи, че хипотезата на чл. 16а, ал. 3 ЗДСл не допуска
възможност за преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и
на същата длъжност на пълно работно време, а текстът на чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл предвижда
прекратяване на служебното правоотношение при осъществяване на елементите на
фактическия състав. Посоченото основание дава право на органа по назначаване
едностранно, без предизвестие да прекрати служебното правоотношение със
служителя,
в какъвто смисъл е изразеното в процесната заповед волеизявление.
Заповедта не противоречи на
целта на закона, тъй като възможността за заемане на определена длъжност на
основание чл. 16а, ал. 1 ЗДСл на непълно работно време съгласно чл. 10, ал. 3
ЗДсл. е изключение от общото правило, че длъжностите за държавен служител се
заемат след конкурс. При определяне на една длъжност за заемане по чл. 16а, ал.
1 ЗДСл на непълно работно време, за нея не се провежда конкурс. При
определянето и за такава на пълно работно време, същата следва да бъде заета
след конкурс. Целта на ЗДСл е длъжностите да се заемат след конкурс, за да се
гарантира максимално добро кадрово обезпечаване на държавната администрация
чрез конкуренция, основана на професионални качества - чл. 10, ал. 2 ЗДСл.
Предвид изложеното намаляването на длъжностите, за които е възможно да се
заемат без конкурс, е в съответствие с целта на закона.
Жалбоподателят
също така счита прекратяването на служебното му правоотношение за
незаконосъобразно поради липсата на обявен конкурс за заемане на длъжността при
пълно работно време. Като аргумент в тази насока посочва разпоредбата на чл. 3,
ал. 4 от Наредбата за провеждане на конкурсите на
държавните служители. Тук следва да се посочи, че нееднократно, както
първоинстанционните съдилища, така и ВАС са имали повод да обсъдят
противоречието на тази разпоредба с нормата на чл. 107, ал.1, т.10 от ЗДСл, вр.
чл. 16а, ал1 от с.з. Доколкото последният е нормативен акт от по- висок ранг,
то следва същият да се прилага преимуществено, не само от правораздавателните
органи, но и от административните такива. В този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че оспореният акт е издаден при съобразяване относимата в случая
разпоредба на чл. 107, ал.1, т. 10 от ЗДСл, във фактическия състав на която не
се включва обявяването на конкурс за длъжността.
Ето
защо, жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без
уважение.
С
оглед изхода на делото, следва да се уважи направеното от ответната страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правната сложност на делото и въз основа Наредбата за заплащане
на правната помощ се определя в размер на 100 лв.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.К. *** против Заповед №15-03-10/15.06.2020г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София, с която е
прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА П.И.К. *** да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София сумата
от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: