Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
Гр. София, 22.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 11315/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 170457/06.08.2020
г. по гр. д. № 47737/2019 г. по описа на СРС, 32 с - в е признато за установено, по искове е правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.М.Х., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С."
ЕАД с ЕИК ******, сумата 1 192, 29 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот,
на адрес: гр. София, жк „******, аб.
№ 184626, както и сумата от 60, 38 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2018 г., ведно с лихва за забава върху сумите
от 19.03.2019 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и
сумата от 190, 22 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.09.2016 г. до
07.03.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
15614/2019 г. на 32 с-в СРС, като исковете са отхвърлени за сумата над 1 192, 29 лв. до предявения размер от 1 753, 15 лв. и за периода
01.05.2015 г. - 31.01.2016 г. по главницата и за сумата над 190, 22 лв. до
предявения размер 279, 71 лв., за лихвата за забава. С решението е отхвърлен
изцяло искът за сумата 10, 97 лв. - обезщетение за забава върху главниците за дялово
разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 07.03.2019 г. Страните са осъдени
съразмерно за заплащане на разноски.
Недоволен от решението е
останал ищеца „Т. С.“ ЕАД, който
го обжалва само в частите, в които са отхвърлени претенциите за
установяване на задължения за главница и лихви за забава върху главницата за
доставена ТЕ до пълните размери, с доводи за необоснованост и постановяване при
допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа, че неоснователно СРС е
приел, че част от вземанията за погасени по давност, по смисъла на ч. 111, ал.
1, б. „В“ ЗЗД. Ищецът сочи, че според чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г., в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпадна в
забава и дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Не така е
уреден въпросът в чл. 33, ал. 2 от ОУ 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., според
който клиентите не плащат обезщетение за забава до изравняването за отчетния
период. Едва след това се начислява обезщетение за забава върху сумите по
общата фактура. Сочи се, че за част от процесния
период се прилагат и ОУ от 2016 г., в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 33, ал.
2 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат сумите за дължима ТЕ за отчетния
в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Излагат се
доводи, че задълженията по общата фактура от 31.07.2016 г. и за периода м.
05.2015 г. - м. 04.2016 г., които са предмет на делото, стават изискуеми едва на
15.09.2019 г., от когато следва да тече давностния
срок за тях. Неправилно СРС е отхвърлил претенциите за главница и лихви, след
като е приел като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че общите фактури са публикувани от ищеца, а ищецът
изпада в забава в 45 дневен срок от публикуването им. Моли да се отмени решението
в оспорената отхвърлителни части, касаещи главницата
за ТЕ и лихвите за забава върху нея и да се уважат изцяло исковете. Претендира
разноски за производството и прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата
страна - ответникът А.М.Х., чрез представителя си, в писмен отговор подаден по реда
на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението в
обжалваните части е законосъобразно и обосновано постановено, като е съобразено
с доказателствата по спора и материалния закон. Излага съображения, че съгласно
ОУ на дружеството от 2014 г. сумите за ТЕ са дължими 30 дни след публикуване на
фактурата на интернет страницата на дружеството, а съгласно ОУ 2016 г.,
купувачът изпада в забава в 45 - дневен срок след изтичане на срока, за които
се отнасят вземанията. Оспорват се твърденията на ищеца, че погасителната
давност за вземанията следва да тече от момента на издаване на общата фактура
за тях. Сочи се, че съгласно ОУ на ищеца клиентите следва да заплащат месечно
дължимите суми за ТЕ, начислени по прогнозни стойности, за които суми са
издават ежемесечно фактури от продавача. Поддържа се, че ОУ на дружеството през
всички периоди не поставят изискуемостта на вземанията в зависимост от
издаването на обща фактура за дължимите суми. Задълженията за лихви следва да
се съобразяват с началните моменти на изискуемост на главниците, както
основателно е приел и СРС. Според ответника, изцяло съответстват на материалния
закон изводите на СРС, че част от претенциите са погасени по давност, като
срокът за течение на давността е прекъснат с подаване на заявление за
вземанията по чл. 410 ГПК. За вземанията е приложима давността по чл. 111, ал.
1, б. „В“ ЗЗД. По тези и допълнителни съображения моли да се остави без
уважение жалбата, като се потвърди решението в оспорените части. Претендира
разноски във въззивното производство.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Решението се оспорва само в частите, в
които са отхвърлени претенциите по чл.
422, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване
на задължения за доставена ТЕ и лихви за забава върху нея - над размер от 1
192, 29 лв. до предявения размер от 1 753, 15 лв. и за
периода 01.05.2015 г. - 31.01.2016 г. по главницата и над размер от 190, 22 лв.
до предявения размер 279, 71 лв. - за лихвата за забава.
В останалите
уважителни и отхвърлителни части, решението не се оспорва от страните и е
влязло в сила.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено в оспорените части.
По
съществото на спора и като съобрази становищата на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното
:
В
случая обосновано и в съответствие със събраните доказателства СРС е приел, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като
условие за влизането на ОУ в сила приемането им от страна на потребителите,
въпреки че е уредена възможност те да искат прилагане на специални условия спрямо
себе си, като внесат в топлопреносното предприятие
писмено заявление. Тъй като ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ следва, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във
връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния
период.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено на „Т.С.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на
топлинната енергия се установява от заключението на неоспорената СТЕ, приета
пред СРС. Съгласно заключението, в процесния
период 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. в имота е доставена топлинна енергия на обща
стойност от 1 759, 09 лв., без корекции за предходни периоди.
Относно
основния поставен в жалбата въпрос - за течението на срока за погасяване по
давност на задълженията за главницата и лихвите за част от исковия период, в
допълнение към изложеното от СРС настоящият състав намира следното :
В съответствие с трайно установената практика по
въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните
главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане
на 3 - годишна давност. Според нормата на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е.
погасени биха били вземанията три години назад от подаване на заявлението.
Във
връзка с възраженията на ищеца по въззивната жалба следва да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2015 г. - м. 04.2016
г. в една обща фактура, издадена на 31.07.2016 г., не променя падежа на общото
задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура,
каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, доколкото падежът
на месечните задължения за заплащане стойността на потребена
топлинна енергия остава до 30 число на месеца, следващ отчетния период, както е
предвидено в ОУ от 2008 г. и в ОУ от 2014 г., съответно в 45 - дневен срок след изтичане на срока, за които се
отнасят вземанията, съгласно ОУ от 2016 г. Обратното би
означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на
изискуемостта на месечните задълженията с оглед течението на срока на
погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на материалния
закон уреждащ давностните срокове.
Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК, с подаване на
което се прекъсва давността, е депозирано на 19.03.2019 г., следва че
вземанията, заявени за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г. вкл. са
погасени по давност. СРС е приел, че не са погасени по давност вземанията
за доставена ТЕ за периода 01.02.2016 г. - 30.04.2018 г., определени от СРС в
размер на 1 192, 29 лв. Над този размер до пълния предявен от 1 753,
15 лв. и за периода от м. 05.2015 г. до
м. 01.2016 г. вкл. претенцията е неоснователна, като погасна по давност, както
приема и СРС.
Въззивният състав не намира основание за промяна изводите на СРС
по размерите на дължимите претенции, относно които не са изложени и никакви
конкретни съображения в жалбата.
По отношение претенциите
за установяване на лихви за забава върху главните задължения - по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното
:
По
аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница,
с оглед на което акцесорната претенция върху
погасената по давност главница също е неоснователна.
В жалбата не са излагат никакви конкретни съображения
за незаконосъбразност
на решението в частта касаеща лихвите за забава,
освен че длъжникът изпада в забава след изтичане на 30 - дневен ОУ 2014 г., респективно в
45- дневен срок, ОУ 2016 г., след изтичане на периода, за които се отнасят.
Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на
месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на
плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване
на фактурата за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца.
За
периода след м. 06.2016 г. относно забавата на длъжника ще намери приложение
нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, според която
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г., продавачът
начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за
задълженията, неплатени в посочения срок.
Следователно, съгласно ОУ от 2016
г. изпадането в забава вече
не е обусловено от изпращане на покана
до длъжника, а отново има конкретен срок за изпълнение - 45 дни
след изтичане на периода, за които се отнасят съответните месечни задължения.
В случая
лихвата се претендира само за периода 14.09.2016 г. - 07.03.2019 г., като СРС я
е определил върху непогасената по давност главница на основание чл. 162 ГПК. Според настоящият въззивен състав не са налице основания за промяна на изводите
на СРС и решението в оспорените отхвърлителни части, относно
установяване на задължения за лихви за забава, също следва да се потвърди както
е постановено.
Този извод се отнася и
до присъдените в тежест на ищеца разноски, които са съобразени с изхода от
спора.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ответника. В случая той претендира
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, като е представил
доказателства за уговорено безплатно представителство. Поради това, в полза
на адвокат И.Г.Ц. следва да се присъди адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 300 лв. - за оказана безплатна правна помощ по
чл. 38, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗАдв,
вр. с чл. 7 ал. 2 НМРАВ.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
170457/06.08.2020 г. по гр. д. № 47737/2019 г. на СРС, 32 с-в, в частите, в
които са отхвърлени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че А.М.Х., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД
с ЕИК ******, сумите над размер от 1 192, 29 лв. до предявения размер от 1 753, 15 лв. и за периода 01.05.2015 г. -
31.01.2016 г. за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, жк
„******, аб. № 184626, ведно със законна лихва за
забава от 19.03.2019 г. (подаване на заявлението до изплащане на вземането),
както и над размер 190, 22 лв. до предявения размер 279, 71 лв. обезщетение за забава за периода от 14.09.2016 г. до
07.03.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
15614/2019 г. на 32 с-в СРС, и ищецът е осъден за заплащане на разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
влязло в сила в частите,
в които са уважени исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с адрес *** Б, да заплати на адвокт И.Г.Ц., личен №
**********, с адрес ***, адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. - за оказана безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7 ал. 2 НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.