Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1263/21.6.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На седемнадесети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2252 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 19-0460-000162/26.03.2019г. на Началник РУ 05 „Зл.пясъци“ към ОДМВР - Варна, с което на Т.И.А. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 150 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, като НАМАЛЯВА наложените на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП административни наказания от ГЛОБА в размер на 150лева на 50лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на ЕДИН МЕСЕЦ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване от правоуправление.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивника сочи на незаконосъорбазност и неправилност на наказателното постановление.
Оспорва съставомерността на нарушението като счита че удареният автомобил „Хонда“ не бил участник в движението т.к. за да обладава тази фигура то трябвало да е „Лице“, а „хондата“ била „паркирал автомобил“.
Счита, че ПТП е нямало т.к. е трябвало да има причинена щета, а такава „видимо нямало“ от което формира извод за несъставомерност на нарушението.
Излага позиция за „маловажност“ на нарушението.
Алтернативно прави искане за намаляне до минималният размер на наказанието „Лишаване от права“ и за увеличаване на наказанието „глоба“ до предвиденият максимум.
В с. з. въззивника се явява и се представлява.
По същество процесуалният представител поддържа жалбата и моли съда да отмени НП или да измени същото.
Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 05.03.2019г, около 16:50 часа, въззивника А. управлявал л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№В0156НН в гр. Варна,КК „Св.Св.Константин и Елена“ който паркирал в района на пощенският клон. Зад автомобила на въззивника имало друг паркиран автомобил „Хонда сивик“ с ДК№ В1603НН, чийто шофьор стоял в купето му.
При тръгване от мястото въззивникът извършил маневра –движение на заден ход, при което блъснал паркираният зад него автомобил „Хонда“. Следствие на ПТП настъпили леки материални щети по двата автомобила като за автомобила „Хонда“ същите били по предната му броня.
Въззивника след ПТП слязъл от автомобила си огледал за кратко удареното от него МПС и веднага напуснал местопроизшествието.
Шофьорът на пострадалото МПС сигнализирал веднага службите за контрол като посочил марката и номера на напусналия ПТП автомобил.
По сигнала за настъпилото ПТП полицейски служители, сред които св.Н.Т. и Г.Т. установили механизма на настъпване на произшествието като констатирали щети по предната броня на автомобила, които описали в Протокол за ПТП, след което било пристъпено към издирване на участника в произшествието.След като бил установен въззивника А. потвърдил пред полицейските служители за причиненото ПТП.
Въз основа на установения механизъм на настъпване на ПТП и след като бил издирен въззивника, срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушението по допускане на ПТП и напускането му и била посочена правна квалификация на нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не вписала в съдържанието му възражения.
В срок по административнонаказателната преписка не постъпили възражения.
На 26.03.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.40 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 от ЗДП и били наложени съответни административни наказания , съобразно чл.175 ал.1 т.5 и чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка –АУАН; протокол за ПТП; заявление, както и гласните доказателства - показанията на св.Н.Т. и Г.Т..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични , последователни и взаимнодопълващи се.
Показанията на св.Н.Т. и Г.Т. изясняват действията на полицейските служители по установяване на настъпилото ПТП и напускането му от въвззивника. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес, както и със съдържанието на приобщения протокол за ПТП.
За да се произнесе по жалбата, при проверка на наказателното постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършеното.
При определяне на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ наложени на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП административно наказващия орган неправилно не е съобразил факта, че нарушителят е правоспособен водач от 2005г. и до момента е бил санкциониран само два пъти, като за последно това е било през 2011г.,което го очертава като образцов водач на МПС, поради което адекватен за конкретния нарушител се явява размер във визираният минимален такъв както за наказането глоба и така и за лишаване от право да управлява МПС и в този смисъл НП следва да бъде изменено, съобразно направеното искане и в жалбата.
Наказанието по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП е с императивно определен размер и същото правилно е било определено.
Що се отнася до възраженията на въззивника, наведени с жалбата и в с.з., съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се оспорва съставомерността на нарушението като се счита, че удареният автомобил „Хонда“ не бил участник в движението т.к. за да обладава тази фигура то трябвало да е „Лице“, а „хондата“ била „паркирал автомобил“, както и се изразява позиция, че ПТП е нямало т.к. е трябвало да има причинена щета, а такава „видимо нямало“ от което формира извод за несъставомерност на нарушението.
Съдът намира възраженията за неоснователни доколкото въззивникът именно докато е управлявал МПС с движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад него е свободен и е допуснал причиняването на ПТП с което е осъществил състав на нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДП.
Съобразно разпоредбите на §6 т.30 от ДР на ЗДП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
От показанията на свид. Н.Т. и Г.Т. се установява, че при обслужване на произшествието същите са констатирали материални щети по предната част на удареният автомобил „Хонда“, които са обективирали и в Протокол за ПТП.
Безспорно е, че с напускано на местопроизшествието
самоволно, без постигнато съгласие с лицето управляващо удареният автомобил и
без да е уведомил контролните органи въззивникът в пълен обем е осъществил и
състав на нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДП.
След
проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление ,
като намали размера на наложените наказания до минимално предвидения в закона
размер, съобразно формулираното искане.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :