Решение по дело №38/2023 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 27
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Мариета Спасова
Дело: 20234220200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Дряново, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20234220200038 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 23-0258-000046/ 21.02.2023г.
на началника на РУ Дряново.
Жалбоподателят С. А. Н. моли обжалваното НП да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил цитираното нарушение,
нямал вина за извършване на това деяние. Нарушен бил Законът за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) при съставяне на акта и издаване на НП.
Административнонаказващият орган началник на РУ Дряново, редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 19.11.2022г. свидетелите К. и Р. – служители на РУ Дряново спрели за
проверка жалбоподателя, който управлявал лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***. При
извършената проверка същите установили, че превозното средство е със служебно
прекратена регистрация на 15.11.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На мястото на проверката на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 470686/ 19.11.2022 г., за това, че на
19.11.2022г. в 22,45 ч. в гр. Дряново, по ул. Шипка до номер 184 управлявал лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, собственост на Д. Ц. Д., като автомобилът бил със
1
служебно прекратена регистрация от 15.11.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
с което виновно нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
С мотивирана резолюция № 22-0258-М000039/ 07.12.2022г. на началника на РУ
Дряново на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и заведена преписка № 258р-15023/
22.11.2022г. по описа на РУ Дряново по чл. 345, ал. 2 НК
административнонаказателното производство по акт за установяване на
административно нарушение № 470686 от 19.11.2022г. против С. А. Н. било
прекратено.
С постановление за отказ да се образува наказателно производство от
03.01.2023г. на Районна прокуратура Габрово по преписка № 3353/ 2022г. по описа на
прокуратурата е отказано образуване на производство и преписката е прекратена.
Прието е, че регистрацията на автомобила, който управлявал жалбоподателят била
прекратена на 15.11.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Водачът С. Н.
управлявал автомобила, без да знае, че същият е със служебно прекратена регистрация.
Той не е бил уведомен от настоящия собственик на автомобила и да е действал със
съзнанието, че МПС било с прекратена регистрация. Постановено е препис от
постановлението да се изпрати на началника на РУ Дряново за преценка относно
налагане на административно наказание.
Въз основа на горното било издадено обжалваното наказателно постановление
№ 23-0258-000046/ 21.02.2023 г. на началника на РУ Дряново, в което
административнонаказващият орган за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложил
на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Не се спори по делото, че в края на м. септември или началото на м. октомври
2022г. бащата на жалбоподателя А. Н. Г. закупил лек автомобил марка „Пежо“ с рег. №
*** от В. Т. Н., като му заплатил 1500 лв. Последният заявил, че автомобилът е
собственост на жена му и ще бъде прехвърлен по съответния ред в следващите дни.
Това обаче не се случило. Междувременно св. Г. предоставил автомобила на сина си –
жалбоподателя С. Н. да го управлява, като не му обяснил нищо относно прехвърлянето
и регистрацията.
Около един месец по-късно на 19.11.2022г. жалбоподателят бил спрян за
проверка от служители на РУ Дряново, при която се установило, че регистрацията на
автомобила била прекратена на 15.11.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – тъй
като собственикът в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство.
В акта е описано и не се оспорва от жалбоподателя, че Д. Ц. Д. закупила
автомобила с договор за покупко-продажба на МПС от 13.09.2022г., като в установения
2
срок същият не бил регистриран по надлежния ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок
(от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение). Разгледана по същество е основателна.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда изискване към водачите на МПС
да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само с МПС, които са
регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определени за това
места. Безспорно по делото се установи, че към момента на проверката 19.11.2022 г.
управляваният от жалбоподателя лек автомобил, считано от 15.11.2022 г. бил със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като
собственикът Д. Ц. Д. не била изпълнила задължението си да регистрира превозното
средство в двумесечен срок от придобИ.ето му с договор за покупко-продажба от
13.09.2022г.
При положение, че жалбоподателят не бил уведомен от собственика и при
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила, няма как да се приеме,
че към момента, в който бил спрян за проверка на него му е било известно, че
управлява нерегистрирано МПС. По делото липсват данни кога и по какъв начин
жалбоподателят Н. е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила, дали
актът за прекратяване на регистрацията е обжалван от собственика като засягащ
правата и интересите му.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на обществено-
опасните последици и иска или допуска този резултат. В конкретния случай съдът
счита, че липсва субективната страна при извършване на деянието и не е налице
виновно поведение от страна на жалбоподателя, тъй като същият не е знаел, че
управлява автомобил, чиято регистрация била прекратена служебно. Макар от
обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, липсват каквито и да било доказателства деянието да е осъществено от
жалбоподателя виновно и той да е съзнавал общественоопасния му характер. Това
определя нарушението като несъставомерно от субективна страна. Поради изложеното
съдът намира, че НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
3
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не може да бъде споделено
становището, че деянието на жалбоподателя е непредпазливо, тъй като същият е бил
правоспособен водач на МПС и макар да не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена, е могъл да разбере това преди да поема управлението на автомобила. От
показанията на св. П. и К. се установи, че гражданите нямат достъп до системата АИС
на МВР КАТ, която е за служебно ползване. Поради което жалбоподателят, който е
ползвател, а не собственик на МПС, не е могъл преди проверката да провери и узнае,
че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.
По разноските. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В жалбата е направено изрично искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Представен е договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. в брой на 24.04.2023г. Поради което искането да
бъде осъдено ОД на МВР Габрово да заплати разноски следва да се остави уважено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0258-000046/ 21.02.2023 г. на
началника на РУ Дряново, издадено против С. А. Н., ЕГН **********, гр. Дряново, ул.
***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово
ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Н., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** СУМАТА 500
(петстотин) лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4
5