№ 214
Р Е Ш Е Н И Е № 110
Гр.Попово, 31.07.2018г.
Поповски районен съд, в
публично заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 45 по описа на 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Разград
твърди в исковата си молба, че
ответника в качеството си на потребител на ВиК
услуги, с абонатен №270157, за адрес: гр. П ***, не е изпълнил задължението си
за заплащане на доставената питейна вода и отведени пречистени отпадъчни води
за горепосочения имот, по 2 бр. фактури,
подробно описани в исковата молба. Общата
стойност на неплатените суми по
тези фактури била в размер на 66.52
лв., от която главница в размер на
56.45лв. и лихва за забава в размер на 10.07лв., за периода от 30.10.2015г. до 16.08.2017г.
Въпреки отправеното писмено уведомление за плащане на дължимата сума, до
настоящия момент ответникът не бил я заплатил.Поради което ищецът подал
заявление по чл.410 от ГПК и било образувано
ч.гр.дело № 814/2017г. по описа на Районен съд- Попово, по което била издадена
заповед за изпълнение. След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск. Предвид това ищеца претендира да се признае
за установено, че ответника му дължи сумата 66.52
лв., съставляваща стойността на предоставени му
ВиК услуги
по абонатен №270157, за обект, находящ се на
адрес: гр. П ***, по 2 броя фактури, от които главница в размер на 56.45лв. и
лихва за забава в размер на 10.07лв., за
периода от 30.10.2015г. до 16.08.2017г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 814/2017г. на ПпРС.
Претендира и за направените разноски по
делото. В с.з. иска се поддържа от упълномощен
представител-ю.к.Д.Г..
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника З.А. *** от ТАК, който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. От приложените доказателства не ставало ясно как точно
било извършено замерването на вода от ответника-абонат. Приложените извлечения
от счетоводството на ищеца не можели да
служат като доказателства за реално ползвана вода. Оспорва приложените ОУ, като
съставени в нарушение на ЗЗП, тъй като били отпечатани на шрифт по-малък от 11,
поради което счита, че същите не били стигнали до ответника и същия не е могъл
да се запознае с тях. Редовно призован за с.з. се явява
назначения особен представител на
ответника, който поддържа депозирания отговор.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, че ответника З.А.
*** е потребител на ВиК
услуги, предоставени от ищеца на адрес гр.П ***. Няма спор, че ответникът има открита партида при ищеца, абонатен №270157 на посочения по горе адрес. Това се установява и от приложеното по
делото заявление-декларация, приложена на л.12 от делото, подписана от
ответника.
От представените писмени
доказателства-извлечение от карнетна (отчетна) книга, се установява, че за периода от 29.07.2015г.
– 28.09.2015г. от този аб.номер, на посочения адрес ежемесечно е отчитано
потребление на вода срещу подпис на живущи на адреса. За така отчетената вода ищцовото
дружество е издало и 2 бр. фактури,
приложени от л.9 от делото.
Предвид това, че не настъпило плащане по тях, ищецът подал заявление в ПпРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано и ч.гр.д. №814/2017г. по описа на ПпРС. От приложеното ч.гр.д. №814/2017г. по описа
на ПпРС се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
№770/25.09.2017г. за сумата 56.45 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена вода по 2 бр.
фактури за периода 30.09.2015г. – 30.10.2015г. за абонат с № 270157, за обект, находящ се в гр. П ***, за сумата
10.07лв. - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 16.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-21.09.2017г., до окончателното
изплащане на задължението. След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден
едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Тъй като производството е по реда чл. 415 ГПК взискателя
следва да докаже както по основание, така и по размер, а именно, че е
предоставил на ответника за визираният период ВиК
услуги, които не са заплатени, а
ответника като длъжник следва да докаже
че е заплатил ползваните от него ВиК услуги.
В конкретния
случай между страните не съществува спор, че през търсения период от време
същите са били обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът
се е задължил да предоставя на ответника услугите по водоснабдяване и
канализация в качеството му на потребител на услугите по смисъла на чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, а
последният – да заплаща тяхната стойност. Според чл.8 от цитираната наредба за
наличието на валидно облигационно отношение между страните е достатъчно
публикуването на общи условия, предложени от оператора. По делото са приложени
въпросните общи условия, които преповтарят посочената от съда Наредба. Влизането
им в сила не е обусловено от писменото приемане
на потребителите. В този смисъл дали потребителя е бил запознат с тях, и дали е имал
възможност да се запознае с тях е ирелевантно за
случая, и това възражение на ответника се явява неоснователно. Неоснователно е
и възражението на ответната страна, че същите противоречат на ЗЗП, тъй като
били представени с дребен шрифт. В ЗЗП
няма изискване за определен размер на шрифт на ОУ.
Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните
и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30-40 от същата наредба.
Потребителите физическите
лица се идентифицират по посочените в чл. 59, ал.1, т.2 от ОУ от 2014г. данни-
ЕГН, постоянен адрес, адрес на
имота, телефон и др.идентификационни данни се извършва
съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако
потребителя доброволно е подписал декларация за
предоставянето им. ВиК операторът открива партида с
потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно чл. 33
от ОУ ВиК оператора издава ежемесечни фактури при
наличие консумация и/или служебно
начисляване на количества. Потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях за ВиК
услуги в 30- дневен срок след датата на
фактуриране, като възражения срещу определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено пред оператора в 30-дневния
срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
Няма спор, че ответникът е собственик на водоснабден имот, следователно
същият е потребител на услугите по смисъла на общите условия. От приложеното
заявление-декларация по безспорен начин се установява, че на същия е открита партида.
Основното възражение на ответника, е че няма
доказателства за това дали през въпросния период реално е ползвал вода
В
тази връзка следва да бъдат обсъдени конкретните договорености между страните,
според които конкретните количества на потребената
питейна и на отведената вода се определят въз основа показанията на
индивидуален водомер, който потребителят следва да постави в имота си. Тези
показания следва да бъдат отчитани месечно от представител на оператора и
остойностявани според действащите за момента цени на същия. Отчитането на
водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. Няма доказателства, за
това водомера на ответника да е бил стар
или нефункциониращ, т.е. съдът приема,
че същият е бил в състояние да отчита потребените
количества вода. А това че са отчетени определени количества вода в процесния период се установява от отчетната книга, която не
е оспорена от ответника. В тази отчетна книга за посочения период има отчетени
показания на водомера на ответника, и същите са подписани от него, или негов
представител, който е удостоверил, и се
е съгласил с тези данни. Очевидното
несъответствие в подписите, за което твърди ответната страна не може да е основание, съдът да не кредитира този
документ, тъй като в заявлението си ответника е декларирал, че в
посочения имот живеят 3-ма души.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че ищецът е предоставял на
ответника, услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на
канална вода за собствения му обект, и същия ги е
получавал,т.е. реално ги е ползвал, за процесния исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадените фактури с отразените в
индивидуалния карнет за лицето количества услуги. Същевременно от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест за това,
не се ангажираха доказателства да са извършени плащания по фактурите за потребена питейна вода,
приложени към исковата молба.
От изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено
по делото, предвид наличието на валидно
облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, по силата на което „ Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Разград е извършило услуги по доставка на питейна вода, като за ответника е възникнало задължението
да заплати цената на същите. Когато длъжникът
не изпълни точно своето задължение, тогава възникват правните последици от
неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.79
ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска
обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на
правомерен юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника - длъжник; реалното
изпълнение да е възможно. По делото е установено, че е възникнало едно парично
задължение в тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно и е в
интерес на кредитора - ищец. В конкретният случай съдът
счита, че предвид неизпълнението на длъжника в лицето на ответника по делото, то вземането на кредитора
консумирана и незаплатена вода по 2 бр. фактури за
периода 30.09.2015г. – 30.10.2015 г. в размер на 56.45лв.
е изцяло доказано по основание и размер.
По основание и размер е доказано и
вземането за лихва за забава за периода
30.10.2015г.
до 16.08.2017г., в размер на 10.07лв., доколкото изрично в чл.44
от ОУ на ищцовото дружество е предвидено, че при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД. С оглед на установеното по
горе от съда и основателността на главното вземане, то основателно се явява и акцесорното
такова за лихва за забава.
Предвид изложеното съдът
следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на
кредитора, сумата 56.45 лв.,
представляваща главница за консумирана и
незаплатена вода по 2 бр. фактури за периода 30.09.2015г. – 30.10.2015г.
за абонат с № 270157, за обект, находящ се в гр.
П ***, както и сумата 10.07лв. - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 16.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-21.09.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, за които има издадена заповед за изпълнение №770/25.09.2017г. по ч.гр.д.
№814/2017г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от 25.00лв., представляващи разноски по ч.гр.д. №
814/2017г., както и сумата от 325.00лв., представляващи разноски в настоящото
производство, от които 25.00лв. за заплатена д.т. и 300.00лв. за заплатено от ищцовата страна възнаграждение за особен представител на
ответника.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че З.А.А., ЕГН
********** с постоянен и
настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Р *** представлявано от С.Р.И. СУМАТА
56.45лв.
(петдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща главница за консумирана и незаплатена вода по 2 бр.
фактури за периода 30.09.2015г. – 30.10.2015г. за абонат с № 270157, за обект, находящ се в гр. П ***, СУМАТА
10.07лв.
(десет лева и седем стотинки) - лихва
за забава за периода от 30.10.2015г. до
16.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-21.09.2017г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които има издадена заповед за
изпълнение №770/25.09.2017г. по ч.гр.д. №814/2017г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Р *** представлявано от С.Р.И. СУМАТА 25.00 лв. (двадесет и пет лева и нула стотинки) – разноски по
ч.гр.д.
№814/2017г., както и СУМАТА 325.00лв.
(триста двадесет и пет лева и нула стотинки), представляваща разноски по настоящото дело, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: