№ 110
гр. Разград , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101609 по описа за 2020 година
Производството e с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и
чл. 79, от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ЕАД, с която са предявени обективно съединени
искове срещу Д. С. С. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 9 750,77 лв.
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба, сумата 120 лв. дължима такса, 460,98 лв. лихва за периода 16.03.2018 г. –
26.09.2018 г. и 8,00 лв. лихвена надбавка върху просрочената главница за периода
16.03.2018 г. – 25.09.2018 г., 1,17 лв. лихвена надбавка върху цялата главница за 26.09.2018
г. Твърди, че за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка
ДСК“ЕАД от 16.10.2018 г. по ч.гр.д.№2001/2018 г. по описа на РС Разград, която е връчена
на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Сочи, че на 30.11.2017 г. между „Банка
ДСК“ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата 10
000 лв. за срок от 120 месеца, че кредитът е усвоен по разплащателна сметка на ответника,
че е допусната забава при изплащането на вноските и е изпратено уведомление до
ответника, с което същият е уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Прилага договор за кредит, общи условия, договор за залог, условия, такси по кредити,
погасителен план, заявка, молба до ЧСИ, съобщение, заповед за незабавно изпълнение,
изпълнителен лист, заявление, извлечение от счетоводни книги, възлагателно писмо,
покана-уведомление. Иска прилагане на ч.гр.д.№2001/20158г. по описа на РзРС и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Исковата молба и приложенията са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК.
Назначеният му особен представител счита исковете за допустими, но неоснователни.
1
Твърди, че при сключването на договора не са спазени принципите за добросъвестност, че
определянето на погасителният план и ГПР са неравноправни клаузи.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.11.2017 г. между Д. С. С. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за текущо
потребление /л.7/ за сумата 10000 лв. за срок от 120 месеца. В договора е посочено, че
падежна дата за издължаване на месечните вноски – 15-то число на месеца. Кредитът е с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 8,70 %
годишно, а ГПР – 10,55 %. В договора /чл.8.1/ и в общите условия е посочен начина, по
който се променя лихвения процент В договора /т.18/ е посочено, че неразделна част от него
са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Също така е
посочено, че кредитополучателят ще заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите, които „Банка ДСК“ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента.
Към договора е приложен и погасителен план /л.23/, подписан от двете страни, в който са
посочени датите на падежите, лихвения процент, размерът на месечната вноска, размерът на
главницата и лихвата като част от всяка от вноските. Посочен е и начина, по който се
изчислява ГПР.
Договорът е подписан от двете страни както на последната, така и на всяка от страниците.
Страните са приподписали и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление.
Според Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта/т.18.2/.
Ответникът като кредитополучател и представител на ищеца като кредитор са подписали и
Такси по кредити за текущо потребление, т.5 от която са 120 лв. разходи при изискуем
кредит.
На 30.11.2017 г. сумата 10 000 лв. е била преведена от ищеца по банкова сметка на
ответника /л.94/.
На 12.09.2018 г. нотариус частен съдебен изпълнител е удостоверил връчване по реда на
чл.47 от ГПК на нотариална покана до длъжника по договора за заем – Д. С. С.. В това
уведомление е посочено, че поради забава в погасяване на задълженията по договора за
кредит банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
2
Със заявление, депозирано на 27.09.2018 г., „Банка ДСК“ЕАД е поискала издаване на
заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№2001/2018 г. РС Разград е допуснал незабавно
изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответникът да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата
9750,77 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.09.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 120 лв. такса, сумата 460,98 лв. лихва за периода
16.03.2018 г. – 26.09.2018 г. , сумата 8 лв. лихвена надбавка за периода 16.03.2018 г. –
25.09.2018 г., сумата 2,17 лв. лихвена надбавка за периода 26.09.2018 г. и 206,85 лв. платена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Според погасителния план, подписан от ответника, за периода 16.03.2018 г. – 26.09.2018 г.
дължимата мораторна лихва е в размер на 409,15 лв. Видно от извлечението от сметка
последната платена вноска по кредита е от 15.03.2019 г.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница по договор за
кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно
изпълнение, която е връчена на поръчителя – отетник при условията на чл.47 от ГПК и в
срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за част от вземането.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат вземанията е сключен между
страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Непосредствено
след сключването на договора „Банка ДСК“ЕАД е изпълнила своето задължение по чл.430,
ал.1 от ТЗ да отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя е
възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на договора,
ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/.
Към датата на предявяване на иска – 07.10.2020 г., както и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 27.09.2018 г. срокът на
договора не е изтекъл. По делото обаче е установено, че след 15.03.2019 г.
кредитополучателят не е плащал вноските по кредита. С тази забава, продължила повече от
90 дни, кредиторът е придобил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Въпреки
че в Общите условия /т.19.2/ е посочено, че при такава забава кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, „Банка ДСК“ЕАД са се съобразили с т.10Б на Тълкувателно решение
№4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС и са изпратили на кредитополучателя
уведомление за предсрочна изискуемост, като това уведомление й е връчено от ЧСИ по реда
на чл.47 от ГПК.
След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ответникът отговаря за връщане на
цялата главница, която е в размер на 9 750,77 лв.
3
Същият следва да заплати и уговорената възнаградителна лихва за времето до обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, така както същата е посочена в погасителния план към
договора. Размерът на тази лихва в погасителния план за процесния период 16.03.2018 г. –
26.09.2018 г. е 409,15 лв. В този размер следва да бъде уважен и предявения иск.
Предвид изпадането в забава и обявяването на кредита за предсрочно изискуем основателни
се явяват и исковете за установяване на задължение за сумата 8 лв. лихвена надбавка за
периода 16.03.2018 г. – 25.09.2018 г.и 1,17 лв. лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за 26.09.2018 г.
Възражението на процесуалния представител на ответника за неравноправност на клаузата,
предвиждаща изменение на лихвения процент съдът намира за неотносимо към настоящото
производство, тъй като ищецът не се позовава на изменение на лихвения процент по
договора.
Искът за установяване на задължението за заплащане на сумата 120 лв. такси е основателен,
тъй като ответникът е подписал Тарифата за таксите и същата е част от договора за кредит.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца
разноски. Тези разноски са в размер на лв. /333,18 лв. държавна такса и 450 лв. депозит за
особен представител/. С оглед цената на иска, съдът счита, че ответникът следва да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл.25 от Наредба за
правната помощ.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното
производство в размер на 206,85 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Разград, **************, че същият дължи на „Банка ДСК“АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление ул.“Московска“, №19 сумата 9 750,77 лв. /девет
хиляди седемстотин и петдесет лева и седемдесет и седем стотинки/ главница по договор
за кредит за текущо потребление от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.09.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 409,15 лв. /четиристотин и
девет лева и петнадесет стотинки/ договорена лихва за периода 16.03.2018 г. – 26.09.2018 г.,
сумата 8,00 лв. /осем лева/ лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за
периода 16.03.2018 г. – 25.09.2018 г., сумата 1,17 лв. /един лев и седемнадесет стотинки/
лихвена надбавка за забава върху цялата главница за 26.09.2018 г., сумата 120 лв. /сто и
двадесет лева/ заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
4
задължение въз основа на документ №4277/16.10.2018 г. по ч.гр.д.№2001/2018 г. по описа
на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установявване на задължението за заплащане на
договорна лихва в останалата му част до размера на 460,98 лв.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Разград, *************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление ул.“Московска“, №19 сумата 783,18 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и
осемнадесет стотинки/ разноски и сумата 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско
възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 206,85 лв. /двеста и шест лева и осемдесет и
пет стотинки/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение/ по ч.гр.д.
№2001/2018 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по
ч.гр.д.№ 2001/2018 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5