Решение по дело №401/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11348
Дата: 11 юни 2024 г. (в сила от 11 юни 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110100401
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 11348
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110100401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу В. В. И., с която е
предявен осъдителен иск за осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните суми:
1 000 лв. – представляваща главница, дължима по договор за кредит „Violetta”, сключен
между страните на 13.10.2021 г., 150, 76 лв. – договорна лихва съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Договора при фиксиран годишен лихвен процент 15% върху усвоената главница за периода
от 14.11.2021 г. – 13.10.2022 г., 251, 30 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент
за целия срок на договора в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница,
която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от

усвояване на главницата; 60, 35 лв. – неустоика за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от

Договора; 60, 35 лв. - неустоика за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора;

237, 85 лв. - неустоика за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал.
1, 2 и 3 от Договора; 164, 50 лв. – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от Договора за
ограничаване на негативните последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя; 37, 04 лв. – законна лихва за забава
върху просрочените вноски на основание чл.20, ал. 3 от Договора за периода от 14.11.2021 г.
1
до 13.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2021 г. между В. В. И. и [фирма] е сключен
договор за кредит “Violetta” под формата на кредитна линия с възможност за еднократно
или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит от 1000
лв. Кредитополучателят се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от
усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на главницата 30-те дни започват
да текат от усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от
датата на първото частично усвояване. Сочи, че сумата от 1000 лв. била усвоена на
19.11.2021 г. Ищецът твърди, че ответникът кредитополучател избрал да се ползва от

допълнителни пакети услуги – “VIP обслужване“ и такси за деиствия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, за което му е предоставена Тарифа на кредитодателя.
Заявява, че към момента на предявяване на исковата молба срокът по договора е изтекъл, а
задълженията на кредитополучателя не са изпълнени, поради което за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на процесните осъдителни искове. Сочи, че са налице
договорни основания за заплащане на неустойка поради неизпълнени задължения за
предоставяне на документи и липса на съгласие за директен дебит.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
В. В. И., подаден чрез назначения от съда особен представител адв. Т. А., в който исковете
са оспорени по основание и по размер. Оспорва се процесният договор да е подписан от В.
В. И., както изявления на страната, свързани с него. Твърди се, че договорът не е произвел
правно действие, доколкото заетата сума не е предоставена на кредитополучателя. Наведени
са още възражения за недействителност на договора като се сочи, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от Закона за потребителския кредит, а именно не са
упоменати условията за прилагането на лихвения процент, индекса или релевантния лихвен
процент, не е регламентиран размерът на „печалбата на кредитора“ /възнаградителната
лихва/, не е посочена каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква лихва, не е ясно по какъв начин е определен размерът на дължимата сума и какви
вземания се включват е нея. Поддържа се още, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в договора не е посочен годишният процент на разходите съгласно изискванията
на закона, тъй като не е посочено как е формиран. Нарушен бил и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
доколкото към договора не е приложен погасителен план.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото е документ,
озаглавен Договор за кредит "Violeta" без дата, сключен между [фирма] в качеството му на
кредитодател и В. В. И. в качесвото й на кредитополучател, без положени саморъчни
подписи. В чл. 1, т. 1 на сключения договор е посочено, че същият е сключен на основание
предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от кредитополучателя
чрез попълване на Форма за кандидатстване чрез обаждане по телефона или по електронен
2
път на следната уеб-страница ****, представляващо електронен документ по смисъла на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, както и
приложение във връзка с информационните права на субекта на данните –
кредитополучател. В чл. 1, т. 3 от договора страните са договорили, че заемателят получава
код на телефонния номер, който е получил в личния си профил, с който код той разписва
договора, като по време на кандидатстване полученият код ще има силата на обикновен
електронен подпис по силата на ЗЕДЕУУ. Договорено е, че с въвеждането на получения код
се приема, че договорът е подписан на всяка страница от заемателя чрез обикновен
електронен подпис, имащ силата на саморъчен подпис, договорен между страните по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Начинът на подписване от страна на потребителя е
посочен в общите условия за подписване от разстояние, с които потребителят е декларирал в
процеса на кандидатстване, че се е запознал. Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора алгоритъмът
за сключване на процесния договор е както следва: 1. кредитополучател, който желае да
кандидатства за ползване на финансова услуга може да направи това по телефона или на
уеб-страницата, 2. попълва заявка за кандидатстване и натискане на бутона „Продължи“, с
което декларира, че се е запознал с информационните права на субектите на лични данни; 3.
след завършване на кандидатстването се създава профил на кредитотополучателя, като при
първото достъпване на личния акаунт/профил следва да промени паролата си, за която е
получил данни на електронния адрес, посочен от него, да въведе своето ЕГН, да прикачи
снимка на личната си карта; 4. след одобрение на заявката за кредит, кредиторът изпраща на
потребителя на посочения от него мобилен телефонен номер СМС с генериран код, с него
заемателят се задължава да подписва всички документи, които се изпращат до него от
[фирма] на електронната му поща; 5. след попълване на формата за кандидатстване и
натискане на бутона „Изпрати“ кредиторът изпраща на посочената от потребителя
електронна поща съобщение за създаване на профил; 6. в случай, че потребителят е одобрен
от кредитодателя за сключване на договор за ползване н на някоя от финансовите услуги,
същият се уведомява чрез СМС на посочения телефонен номер, както и чрез изпращане на
електронно съобщение, което съдържа Стандартен европейски формуляр, договор за
ползване на конкретна финансова услуга и общи условия към него. За да подпише, сключи
договора за заем, анекса за удължаване на срока на договора, когато такъв е приложим и
всички съпътстващи декларации и документи, общи условия, потребителят следва да
натисне посочения в електронното съобщение линк, да се „логне“ в профила и си след това
да въведе получения чрез СМС код, който представлява електронен подпис на потребителя,
с който всички документи, свързани с договора за предоставяне на финансова услуга се
считат за подписани. С въвеждането на електронния код потребителят изразява своето
съгласие за сключване на договора при посочените в него в условия. С разпоредбата на чл.
1, ал. 2 кредитополучателят е заявил, че преди подписване на договора доброволно е избрал
да се ползва от допълнителен пакет услуги – VIP ОБСЛУЖВАНЕ по продуктVioleta и такси
за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. Съгласно чл. 2 по
силата на сключения договор кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в максимален размер на непосочена сума в лева под формата на
3
разрешен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. В
чл. 4, ал. 1 са посочени следните условия: срок на кредита: 1 година, фиксиран годишен
лихвен процент по заема 15 % , дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита –
0.042 %, срещу такса ангажимент кредитодателят се задължава да не променя лихвения
процент, която такса е в размер на 0.07% на ден върху усвоената и непогасена главница.
Съгласно чл. 4 от договора общата сума, дължима от кредитоплучателя съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, е сборът от следните суми: усвоена и
непогасена главница, договорена лихва върху усвоената и непогасена главница, такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент. В чл. 5 е посочен размерът на годишният процент
на разходите от 49, 32 %. Съгласно чл. 6, ал. 2 договорът влиза в сила от датата на неговото
подписване, но от датата на усвояване на главницата по договора от страна на
кредитополучателя се начисляват съответните лихви, такси и др. Според чл. 6 усвояването
на всяка заявена сума се осъществява по банков път по посочената от кредитополучателя
банкова сметка. За усвоена следва да се счита всяка сума,с която е заверена посочената от
кредитополучателя банкова сметка, а според чл. 7, ал. 1 кредитополучателят може да усвои
изцяло посочения максимален размер на кредита с подписването на договора.
Впоследствие с молба за отстраняване на констатирани нередовности от 21.02.2023 г.
по делото е представен и приет като доказателство документ, озаглавен Договор за кредит
"Violeta" от 13.10.2021 г., сключен между [фирма] в качеството му на кредитодател и В. В.
И. в качеството й на кредитополучател, без положени саморъчни подписи. В чл. 2, ал. 1 е
посочено,че по силата на сключения договор е кредитодателят се е задължил да предостави
кредитополучателя кредит в максимален размер на 1 000 лв. под формата на разширен
кредитен лимит.
Приложено към уточняващата молба е и извлечение от електронната система на
ищеца, от което е видно кредитното досие на ответницата, създадено в дружеството на
ответника. Посочени са нейни лични данни по лична карта.
Прието като доказателство по делото е платежно нареждане от 14.10.2021 г., от което
се установява, че по сметка на В. В. И. е преведена сумата от 1 000 лв. с основание „по
договор за заем ***“, като наредител е посочен ищецът [фирма].
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
намира за обективно дадено и компетентно изготвено, поради което го кредитира с доверие.
От заключението на вещото лице се установява, че титуляр на сметка ***, разкрита при
[фирма] е В. В. И. с ЕГН **********. На 14.10.2021 г. по сметката й е постъпила сумата от
1 000 лв. с наредител [фирма]. Вещото лице е посочило, че няма данни да са постъпвали
плащания от В. В. И. в дружеството на [фирма] по Договор за паричен заем “Violeta” №
***/13.10.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
4
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 9 от Закона за
потребителски кредит във вр. с чл. 240, ал. 1 вр. 79, ал.1 вр. чл. 92 от Закона за задълженията
и договорите е обусловено от доказването на следните предпоставки от страна ищеца:
наличие на посоченото облигационно правоотношение с конкретни параметри, усвояването
на кредита от ответника, установяне на вземанията по размер, както и наличие на уговорки
за заплащане на неустойка при настъпване на конкретни обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от
страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които
е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
В ЗПК е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски
кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски
кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието
по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето,
5
което се сочи като негов извършител.
В срока за отговор на исковата молба ответницата чрез назначения от съда особен
представител своевременно е оспорила представените заверени преписи на електронни
документи и на основание чл. 184, ал. 1 ГПК е поискала представяне на документа на
електронен носител. С определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил ищеца в срок до
първото открито съдебно заседание да представи на електронен носител електронните
документи, които твърди да са подписани от страните, като го е предупредил за
неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В първото открито
съдебно заседание ищецът не е изпратил свой представител, подал е писмена молба, в която
е заявил, че договорът е сключен по електронен път чрез система от електронни действия
„логове“, включително и чрез изпращане на СМС, поради което е не представя електронния
документ. Поискано е случай на неяснота или оспорване съдът да назначи съдебно-
техническа експертиза, без да са формулирани конкретни задачи. Приложено е извлечение –
заверени преписи от електронната система на ответника, т.нар. „логове“. С разпореждане от
22.02.2024 г. съдът след съобразяване на становището на насрещната страна, е указал на
ищеца възможността в едноседмичен срок, считано от връчването, да заяви дали поддържа
доказателственото си искане за назначаване на експертиза, както и да формулира конкретни
въпроси към вещото лице, предупредил го, че при непредприемане на действия, ще счете по
аргумент от чл. 101, ал. 3 ГПК, че такова искане не е направено. По делото не са постъпили
последващи изявления от страна на ищеца [фирма].
При преценка на изложените съображения и като съобрази процесуалното
поведение на ищеца, съдът намира, че следва да изключи като доказателство по делото
заверения препис от електронен документ озаглавен Договор за кредит "Violeta" от
13.10.2021 г. Твърденията на ищеца са, че процесният договор за кредит е сключен чрез
електронни изявления по реда на ЗЕДЕУУ. Според него страните са се съгласили чрез
изявленията, които са направили да създадат електронен документ. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител обаче не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа
и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание /Решение № 77 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2040/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И./. В случая обаче ответната страна изрично
оспорва наличието на облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор
за заем от 13.10.2021 г. Отрича да се е съгласявала с такава обвързаност, както и да е
подписвала такъв договор, т.е. страната е оспорила авторството на изявлението, което от
своя страна е поставило в тежест на ищеца да ангажира допълнителни доказателствени
средства, за да се установи кой е неговият издател, каквито доказателства не са представени.
Ето защо с оглед своевременното оспорване на представен в писмена форма заверен препис
от електронен документ, при бездействие на страната, която ще се ползва от него и
непредставяне на електронния документ, съдът не може да приеме, че е налице
6
доказателствена сила на представения писмен документ – заверен препис. Твърдението на
ищеца, че документът, същестуващ електронно бил съставен от система от „логове“ и бил
идентичен с представения на хартиен носител, не може да го освободи от задължението му
да представи оригинал на електронен носител, нито да изключи неблагоприятните
последици от непредставянето му. Нещо повече съдът е дал възможност на страната да
уточни и конкретизира допълнително доказателствените си искания, но тя не е предприела
никакви действия. Гражданският съдебен процес се осъществява при съобразяване на
прогласения в чл. 8 ГПК принцип на състезателно начало и съдът е задължен да укаже
доказателствената тежест на страните, но не и да събира доказателства за установяване на
твърдените от тях факти.
За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде
доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно сключен договор. За да
се приеме, че между страните е сключен договор за заем, следва да се докаже, както
обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя.
Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването
на предмета му – заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума.
Последният обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за
получаването на парична сума, при условията на договора, т. е. при поето правно
задължение да върне полученото. В случая не само, че не се доказва законоизискуемата
форма на потребителския договор за заем, а и въобще не се доказва съгласие между
страните за обвързване по договор за заем. Действително се установява, че по сметка на
ответницата е преведена сума в размер на 1000 лв., но не и че тази сума е била предмет на
договор за заем. Този извод съдът прави и независимо от обстоятелството, че в платежното
нареждане от 14.10.2021 г. е посочено като основание „по договор за заем ***“, доколкото
основание е въведено в платежното нареждане от страна на наредителя и то само по себе си
не свидетелства за волята на получателя. Фактът на предаване на сумата е само една от
предпоставките, обуславяща уважаването на иска, но от наличието й не може да се правят
валидни предположения за наличието на другата предпоставка, а именно конкретно
облигационно отношение с конкретно съдържание и въобще изводите на съда не могат да
почиват на предположения. Следва да се отбележи още, че в платежното нареждане е
посочен номер на договор за заем, който номер не фигурира в съдържанието на заверения
препис от електронния документ, за който се твърди да обективира процения договор.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Ето защо и с оглед изложените мотиви,
настоящият състав намира, че по делото остана недоказано обстоятелството относно
сключването на договор за заем на 13.10.2021 г. между на [фирма] и В. В. И. с
претендираното съдържание, по силата на който ответницата се задължила да върне на
ищеца заета сума, ведно с договорна лихва, такси, както и че въз основа на сключения
договор му дължи неустойка. По изложените съображения исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени.
7
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право
на разноски. В случая тя е била представлявана от особен представител по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК, поради което и не й се дължат разноски.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: г*** срещу В. В. И., ЕГН **********, с адрес в *** искове с правно основание
чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 240, ал. 1 вр. 79, ал.1 вр. чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1
000 лв. –главница, дължима по договор за кредит „Violetta”, сключен между страните на
13.10.2021 г., 150, 76 лв. – договорна лихва съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора при
фиксиран годишен лихвен процент 15% върху усвоената главница за периода от 14.11.2021
г. – 13.10.2022 г., 251, 30 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок
на договора в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, която се
начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на

главницата; 60, 35 лв. – неустоика за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора; 60, 35

лв. - неустоика за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса

на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора; 237, 85 лв. - неустоика за
непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от Договора; 164,
50 лв. – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от Договора за ограничаване на негативните
последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно
избран от кредитополучателя; 37, 04 лв. – законна лихва за забава върху просрочените
вноски на основание чл.20, ал. 3 от Договора за периода от 14.11.2021 г. до 13.10.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8