Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 312
05.03.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в
публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2244/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.С.К.,***, като
пълномощник на С. И. А. *** против Решение № 3396/ 14.08.2019г. постановено по
гр.д.№ 14 564/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХІ гр.с., с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя иск за присъждане на
сумата от 1194,94 лева, като
получена без основание от „Еуратек Ауто” ООД във връзка с
извършен ремонт на МПС - „Шкода Йети
Амбишън Аутдоор”, собственост на А., ведно със законната лихва от постъпване на
исковата молба в съда – 07.09.2018 г. до окончателното погасяване. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на така
предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от
„Еуратек Ауто“ ООД- гр.София, представлявано от Управителя Л.Н.Н., в който
отговор по изложени съображения се оспорва основателността на въззивната жалба.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Предявен
е иск по чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД от С.
И. А. *** против „Еуратек
Ауто” ООД - гр.София за
връщане на исковата сума от 1194,94 лева, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното й изплащане, получена без основание от
ответника. Искът се основава на обстоятелствата: закупен от ответника по
договор за покупко-продажба от 22.02.2017г автомобил - „Шкода Йети Амбишън Аутдоор” за
продажната цена от 41 630 лева с удължена гаранция от 5 години и до
100 000 км; на 03.06.2018г. през деня с придружаващо лице ищецът отишъл в
местността „Саман тепе“ в землището на с.Н. за гъби; по време на движение по
горски път с наклон 8 и 10% на заден ход усетил миризма на изгоряло, на
приборното табло нямало всички уреди показвали нормални стойности,
температурата на охладителната течност била 90 градуса; по време на движение не
натискал педала на съединителя; слезнал от колата и при отваряне на капака
видял да излиза пушек в долната част в средата на двигателя, който малко след
това престанал да се вижда, при проверка визуално нивото на течностите в
охладителната, спирачната и хидравличните системи било нормално; при включване
контактния ключ констатирал, че отново няма светлинна, текстова и звукова сигнализация,
предупреждаваща възникнала неизправност, при стартиране на двигателя приборите
не показали отклонения от нормалния режим и при щадящ режим ищецът се прибрал в
Пловдив; по време на курмуването усетил омекване на педала на съединителя; на
04.06.2018г. автомобилът бил закаран в автоцентър Шкода на Карловско шосе,
където описал оплакванията си; на 22.062018г. получил уведомително писмо със
съдържаща се констатация, че съединителят на колата е за смяна, както и че
заводът „Шкода“ не е приел извършването на ремонт на автомобила за негова
сметка с единствена обосновка, че „съединителят е температурно претоварен и
смяната не може да се извърши с гаранционен протокол“; предложена била смяна на съединителя за сметка на ищеца; ищецът
писмено възразил, че повредата на съединителя не се дължи на неправилна
експлоатация, манипулиране или съхранение на автомобила от негова страна, т.е.
че са налице условията за отстраняване повредата от страна на продавача в срока
и условията по гаранционното обезпечаване; поради непостигнато съгласие ищецът
се съгласил извършването на ремонта да е за негова сметка, за което заплатил
сумата 1 194.94 лева, за което била издадена фактура и фискален бон.
С
отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявения иск въз основа на
обстоятелствата: във връзка със становището на сервизните инженери в
автоцентъра „Шкода“ – Пловдив – „съединител за смяна“ е било отправено
запитване до гаранционния отдел на представителството на Шкода, становището на
който било „съединителят е температурно претоварен. Смяната не може да се
извърши с гаранционен протокол“, за което ищецът бил уведомен и на същия била
предложена отстъпка, а образуваната поръчка за общ ремонт заплатена от него; във
връзка с цитираните становища с приложение на снимков материал се изтъква, че е
налице показано износване, а не дефект на материала; с оглед заявените от ищеца
обстоятелства е формулирано възражение, че автомобилът е използван не по правилата на производителя
– управляван е извън пътната мрежа – по горски път с наклон 8-10%, където
ищецът е ходил за гъби, което се сочи да е в противоречие с предписанията на
производителя и представлява изключение от гаранционната отговорност, съобразно
Гаранционните условия за фабрично нови автомобили Шкода.
Представени
са от страните писмени доказателства, ангажирани са от ищеца гласни
доказателства, назначена е САТЕ, по която е депозирано основно и допълнително
заключение на в.л. инж.Ст.М..
При отхвърляне на така
предявения иск районният съд е мотивирал, че при установена категорична липса
на дефекти, износвания, пукнатини или счупвания по съединителя на процесния
автомобил, при липса на данни избраният път или наклон да са били неподходящи
според инструкциите на производителя, поради което е прието за установено, че
дефектът е възникнал вследствие на управлението на МПС при избрания подход,
съобразно САТЕ
Единственият начин за движение по избрания
терен, наклон и пр., е продължително време на полусъединител, при което е
настъпил и вредоносният резултат – температурно претоварване, което не се е
доказало да се дължи на някаква друга причина, освен начина на шофиране.
С
въззивната жалба жалбоподателят оспорва постановеното решение като необосновано
и незаконосъобразно, изхождайки от разпределената от съда доказателствена
тежест за установяване от ищеца плащането на търсената сума предвид соченото обедняване и обогатяване на
ответника, като всички останали тежести на какво се дължи повредата на МПС,
както и наличието на изключение от гаранционната отговорност на ответника, са
вменени в задължение на ответника; в тази насока се прави довод, че ищецът е
изпълнил задължението, произхождащо от определението на съда, като не така стои
въпросът със задълженията на ответника, независимо от позоваването на съда на
отделни моменти от приетите първоначална и допълнителна АТЕ; счита се, че в
двете изготвени експертизи са изложени теоретични постановки относно
възможностите да се допусне прегряване на съединителя и единствена такава да се получи триене е да се кара автомобилът
на полусъединител, обоснована е липсата на бавни предавки в скоростната кутия
на автомобила, поради което единственият начин да се движи на ниска скорост,
необходима при движение на неравен горски път с наклон , е да се кара на
полусъединител; в тази връзка с оглед
изводите по заключението на АТЕ се прави довод, че отговорност на водача за
управлението на автомобила по посочения начин следователно може да се търси
единствено в нарушение на предписанията на производителя за експлоатация на
автомобила, който се е озовал в пътна обстановка, несъобразена с
експлоатационните изисквания и в нарушение на предписаните правила от
производителя; формулира се оплакване
за невзето отношение от съда по въпроса относно заявеното в исковата молба
обстоятелство за липса на светлинна, текстова и звукова сигнализация,
предупреждаваща за възникнала неизправност в автомобила, което се установявало
от разпитания по делото св.Н.; поддържа се оспорване заявеното в АТЕ, че
доколкото МПС е с ръчна скоростна кутия, може да бъде запалено на неутрална
предавка и без съединител, тъй като при конкретния автомобил от производителя е
въведена блокировка на стартера, предназначена за неговото блокиране при
завъртян стартерен ключ / на стартер/, ако педалът на съединителя не е натиснат
до край, както и едновременно с това на дисплея се изписва текстова информация,
че съединителят не е натиснат докрай, което било описано в инструкцията за
потребителите / ръководство за обслужване/; оспорва се приетият от съда като
късно въведен довод относно начина на задържане на автомобила на място по
наклона чрез използване на ръчна спирачка, като се възразява, че ответникът не
е поддържал становище, че задържането по наклона е ставало единствено с
педалите на съединителя и газта, за да може да се говори за някаква преклузия
по твърдението за употреба на ръчната спирачка, както и се изтъква, че в тази
насока за ищеца не е била налице доказателствена тежест, независимо от което се
сочи, предназначението на ръчната
спирачка на всеки автомобил за задържане на автомобила при спиране на наклон е
сред ноторно известните обстоятелства, на които страната може да се позовава във
всеки един момент без предварителни изявления в тази насока, поради което
необсъждането на това обстоятелство се сочи като съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Въззивният съд намира
жалбата за основателна.
Безспорни се явяват по делото обстоятелствата, че ищецът е закупил от
ответника процесния автомобил на 22.02.2017г. пи условията на удължена гаранция
от 5 години и до 100 000 км; че същият на датата 03.06.2018г. се е движил
с автомобила по горски път с наклон от около 8-10%, на който път при движение
на заден ход възникнала неизправност в автомобила, както и че при приемането на
автомобила в автоцентър на ответното дружество била констатирана повреда на
съединителя поради температурно претоварване, но отказано извършването на
ремонт при предвидените гаранционни условия за сметка на завода „Шкода“.
Безспорно е също между страните, че ремонтът на процесния автомобил е бил
извършен от ответното дружество на разноски на ищеца, видно и от представената
по делото Фактура № ********** от 22.06.2018г., с приложение на фискален бон.
Оспорването
на така предявения иск от ответника се основава на оспорване наличието на
условията за ангажиране на гаранционната отговорност на производителя за извършване
на ремонт за сметка на продавача с главните възражения за това, че автомобилът
е бил управляван извън пътната мрежа – по горски път и в противоречие с
предписанията на производителя като изключение от гаранционната отговорност,
съобразно представените по делото Гаранционни условия за фабрично нови
автомобили Шкода.
Действително
видно от представените в приложение на отговора по исковата молба от ответника
Гаранционни условия за фабрично нови автомобили Шкода в частта на т.3.8 „ Рекламационни
претенции“ не се приемат, в случай, че собственикът или ползвателят на
автомобила не е спазил предписанията и указанията за експлоатация на
автомобила/ по сервизна книжка , ръководство за експлоатация/, както и когато
автомобилът е бил претоварен или е използван за цели и при условия, за които не
е бил предназначен/ състезания, лоши терени и т.н./. Така още от съдържанието
на представеното по делото Ръководство за обслужване и експлоатация на
автомобила се установява указанието на производителя - педалът на съединителя
да се натиска докрай при смяна на предавките, за да се предотвратявана
прекомерното износване на съединителя. В същото ръководство за обслужване са
описани и техническите данни на процесния автомобил с двигател при параметри
1,4л/110 кВт TSi с възможности за преден ъгъл за надвесване –
19 градуса, заден ъгъл за надвесване – 32 градуса, както и ъгъл на наклона 30
градуса или възможност за катерене 57% /процента/.
От
разпитания по делото свидетел Г. В. Н., придружавал ищеца при движението с
процесния автомобил на посочената дата,
се установяват заявените в исковата молба фактически обстоятелства, за това, че заедно с ищеца били за гъби в
гората, както и обстоятелствата, че се движели с автомобила по проходими
местности и пътеки, които били използвани за сечища и по които минавали
автомобили, макар и теренът да е бил неравен с издатини, спадове и дупки. При
връщане обратно ищецът управлявал автомобила назад поради това, че нямало къде
да обърне, автомобилът се движел с 10-15 кв/ч, гаснел няколко пъти, ищецът
потеглял отново при натиск на съединителя, по едно време замирисало на феродо,
моторът работил, но колата не се движела. След като спрели и отворили капака на
колата, излизало пушек, изчакали и на бавен ход се прибрали. Стигнали до
извода, че съединителят е изгорял.
Съобразно
основното депозирано по делото в първоинстанционното производство заключение по
САТЕ се изяснява причината, при която може да се получи прегряване на
съединителя – при триене между огледалния, феродовия и притискателния диск.
Сочат се две положения, при които това може да се случи . На първо място при наличие на пукнатини и
счупвания на част от диафрагмената пружина, което не е констатирано в случая,
вкл. при допълнителното заключение по САТЕ е доизяснено, че данни за пукнатини
или счупване на част от тази пружина не са налице. С оглед на това е мотивирано
в САТЕ, че единствената възможност за получаване на триене е автомобилът да е
каран на „полусъединител“ чрез натискане на съединителя не докрай, с по-лек
натиск. При изследване характеристиките на процесния автомобил се установява от
САТЕ, че същият няма бавни предавки и единственият начин да се движи по неравен
горски път с ниска скорост е да се кара на „полусъединител“. При изслушване на
вещото лице по допълнителната САТЕ се изяснява, а и от така представената
техническа документация на процесния автомобил и указания за употреба, не се
установява и не е констатирано да са
налице ограничения този автомобил принципно да бъде шофиран на път и при
условия, които са посочени от ищеца в искова молба.
Пред
въззивната инстанция е ангажирана втора допълнителна САТЕ, по която
заключението е прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните и в
която се депозира, вкл. след оглед на конкретния автомобил и при графично
изображение на маршрута и описание вида на пътя и терена, по който се е движил
процесния автомобил. Изяснява се, че водачът на автомобила се е движил на заден
ход по черен път с почва и малки камъчета, с широчина достатъчна за преминаване
на един автомобил, по участък с дължина около 250м , от които първите 100м с
най-голям надлъжен наклон средно 32,75 % / процента/ или 18,6 градуса и няколко
завоя на ляво и на дясно. Обосновано е, че в този случай ако водачът на
автомобила може да поддържа скорост
около 15-20 км/ч при посочените пътни условия, то тогава той ще преодолее
участъка без да натиска педала на съединителя. Ако обаче водачът не може да
поддържа по-ниска скорост, тогава за да поддържа оборотите на двигателя в
необходимите обороти, за да има достатъчно мощност и въртящият момент,
необходими за движение по този наклон, водачът трябва да държи автомобила на
полусъединител, т.к. в противен случай той ще изгасне. При всяко загасване на
двигателя, повторното тръгване от скорост нула изисква известно време да се
държи автомобила на полусъединител с повишаване на оборотите на двигателя чрез
педала на газта, за да се ускори автомобила.
Изяснява се още, че съединителят на автомобила е нормално затворен, т.е.
фрикционния диск е притиснат към маховика и огледалния диск от диафрагмена
пружина, като когато се натисне педалът на съединителя, диафрагмената пружина
отпуска натиска на огледалния диск и фрикционния диск вече не се притиска към
него и маховика. При тези две състояния/ затворено и отворено/, няма триене
между фрикционния диск и маховика и между фрикционния диск и огледалния диск
съответно няма генериране на топлина. Когато се държи полусъединител, оборотите
на маховика са по-големи от тези на фрикционния диск и има преплъзване, което
генерира топлина. Тази топлина се отделя от съединителя първо чрез кондукция /
пренос на топлина между две части на едно тяло с различна температура/, а после
чрез конвекция / топлообмен, подпомогнат от механично движение на частиците в
рамките на флуид, а в случая газ- въздух/. Въздухът не е добър топлопроводник,
а добър топлоизолатор. Поради това конструкторите на автомобила са предвидили
охлаждането да става свободно, т.е. непринудително при определен брой цикли на потегляне на автомобила, когато неминуемо при
фазата на зацепване ще има генериране на топлина. Когато циклите на зацепване
са повече или когато има движение на полусъединител, няма време за охлаждане и
се стига до температурно претоварване. От
гледна точка на информираността на водача относно наличието на температурно
претоварване се установява от същото заключение, че няма фабрично поставен
сигнализатор, който да предупреждава водача, че е налице повишаване на
температурата или температурно претоварване на съединителя.
При
така събраните доказателства и изяснени фактически обстоятелства не се намира
от въззивния съд проявлението на посочените от ответника условия за изключване
гаранционната отговорност по смисъла на т.3.8 от Гаранционните условия за
фабрично нови автомобили Шкода. Така представената техническа документация,
вкл. указания в ръководството за обслужване и експлоатация за процесния автомобил
не установяват конкретно ограничение относно вида на пътя и терена, по който
този автомобил, снабден с Оф –роуд режим или „движение извън пътната настилка“,
може да се движи , с изключение на ограниченията при установените възможности
на автомобила за преодоляване на наклон с ъгъл на наклона до 30 градуса или
57%/ процента/. В конкретния случай се
установява, че водачът се е движил по път с наклон в рамките на тези
ограничения във възможностите на процесния автомобил за преодоляване на наклона
на пътя от 32,75 % процента или 18,6 градуса. Извод за наличие на ограничения
относно възможността на процесния автомобил за движение по горски и планински
път не се налага и от предлаганите от продавача презентации на този вид
автомобили. Следователно не може да се приеме за доказано и основателно възражението на ответника по
смисъла на т.3.8 от Гаранционни условия за фабрично нови автомобили Шкода
ищецът да е управлявал процесният автомобил по лош терен и не в рамките на
предвиденото в Ръководството за обслужване и експлоатация на автомобила
ограничение по път / извън пътната настилка/, с ъгъл на наклона над 30 градуса
или 57% / процента/. По така описания път се установява от САТЕ, че
единственият начин за движение на автомобила на ниска скорост, която е необходима
при движение по неравен горски път с наклон, е да се кара на „полусъединител“,
както се приема да е карал ищецът, поради установеното по делото обстоятелство,
че процесният автомобил няма бавни предавки, което да кореспондира с
предписанието в представеното Ръководство за експлоатация относно указанието за
употребата на съединителя.
По
така изложените съображения следователно предявеният иск се намира за
основателен от въззивната инстанция, като въз основа на изложеното по-горе не
се споделя крайният мотив на районния съд в насока на това, че изследваният по
делото дефект на автомобила е възникнал вследствие на управлението на МПС при
избрания от ищеца подход. По горните фактически изводи въззивният съд приема
неустановеност на предпоставките за изключване на гаранционната отговорност на
производителя, на които ответникът се позовава, съобразно представените по
делото Гаранционните условия за фабрично нови автомобили Шкода, поради което и
неоснователност на отказа на ответника за приемане на рекламационната претенция
на ищеца извършването на ремонт на процесния автомобил не за сметка на ищеца
при така възникналата неизправност в него. Налага се правният извод, че
заплащането от ищеца на стойността за извършения ремонт на процесния автомобил
е без доказано правно основание от ответника, поради което подлежи на връщане.
Безспорно е по делото, че стойността на извършеният за сметка на ищеца ремонт е
в размер на исковата сума от 1194,94 лева, която е заплатена на ответника от
ищеца без правно основание и подлежи на връщане в хипотезата на чл.55, ал.1,
пр.І от Закона за задълженията и договорите. С оглед на това обжалваното решение ще се отмени, като така
предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД в размер на исковата сума от 1194,94
лева ще се уважи като доказан по основание и размер, с присъждане на законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно
представения списък за разноски по чл.80 ГПК в общ размер на 1 216,30
лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,
т.1 ГПК въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 3396/ 14.08.2019г.
постановено по гр.д.№ 14 564/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд –
ХХІ гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
С.И.А.,
ЕГН ********** против „Еуратек Ауто” ООД, ЕИК *********, иск за присъждане на
сумата от 1194,94 лева, като
получена без основание от „Еуратек Ауто” ООД във връзка с
извършен ремонт на МПС - „Шкода Йети
Амбишън Аутдоор”, собственост на А., ведно със законната лихва от постъпване на
исковата молба в съда – 07.09.2018 г. до окончателното погасяване, КАТО ВМЕСТО
ТОВА
П
О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА
„Еуратек
Ауто” ООД, ЕИК *********, гр.София да заплати на С.И.А., ЕГН ********** *** 194,94 лева / хиляда сто
деветдесет и четири лева и 94 ст./ - получена без основание за извършването на ремонт
на МПС - „Шкода Йети Амбишън
Аутдоор”, собственост на ищеца С.И.А., ВЕДНО със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.09.2018г. до окончателното й изплащане, КАКТО и
сумата 1 216, 30 лв /хиляда двеста
и шестнадесет лева и 30 ст./ -
направени от ищеца разноски за двете съдебни инстанции на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: