№ 151
гр. Велико Търново, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500212 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 21/18.02.2022г. по гр.д. № 121/2021 г. Габровският окръжен съд осъдил
ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на Н. Р. М. сумата 48 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 29.10.2020г., заедно със законната лихва от 7.04.2021 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, като отхвърлил иска за горницата над
48 000 лв. до 80 000 лв. Със същото решение съдът осъдил ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да
заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово сумата от 1 920 лв. държавна такса и 120 лв.
депозит за експертизи по делото, а в полза на адв. И. Х. Х. от АК – Габрово адвокатско
възнаграждение в размер на 1 970 лв. Осъдил Н. Р. М. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД – гр.
София сумата 784 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и съдебни
експертизи, съобразно отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието
на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София като трето лице-помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена за разликата над 48 000 лв. до 63 000 лв., е постъпила от Н. Р. М., чрез адв. И. Х..
Оплакването е за неправилност на решението в обжалваната част, поради противоречие с
материалния закон и необоснованост. В жалбата се посочва, че в случая справедливият
размер на обезщетението за претърпените вреди е крайно занижен, като не са отчетени
правилно всички специфични за случая обстоятелства, които имат значение при
определянето му. При определяне размера на справедливото обезщетение не били изложени
съображения, обосноваващи подобен занижен размер, който според жалбоподателя
представлява отклонение от обичайно присъжданите от съда обезщетения по аналогични
случаи и не удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
1
страната обществено-икономически условия на живот. Въззивната жалба съдържа също и
оплакване по отношение на определената началната дата, от която застрахователят дължи
лихва за забава. Жалбоподателят счита, че съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от
КЗ и изтичането на 15 дни от депозирането на извънсъдебната претенция на 7.01.2021 г.,
лихва се дължи от 25.01.2021 г. Посочва се, че с оглед разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1 от
КЗ при представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, какъвто е настоящият
случай, застрахователят е длъжен да се произнесе по основателността на претенцията, като
определи сума на застрахователното обезщетение или даде мотивиран отказ. Лихва се
дължала от посочената от жалбоподателя дата също и когато произнасянето по
застрахователната претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ е отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание и
размер, както и когато неправомерно се изисква от застрахователя да се представят от
пострадалия документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, които или не се намират у последния,
или дори все още не са изготвени. Излага се, че когато застрахователят е в забава по чл. 497,
ал. 1, т. 1 от КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и
оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, не е налице забава на кредитора на
основание чл. 106, ал. 3 от КЗ. Освен това, жалбоподателят не възприема определения от
първостепенния съд принос на пострадалия в размер на 20%, като счита, че същият следва
да бъде редуциран до 10%, предвид факта, че предпазният колан не ограничава страничните
движения на тялото, а шията и главата остават свободни, дори при поставен предпазен
колан. Твърди се, че първоинстанционният съд не е спазил съдържащите се в ППВС №
4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г. указания и се е отклонил от задължителната практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че справедливият размер на
дължимото в случая обезщетение възлиза на 70 000 лв., като съпричиняването следва да
бъде определено в размер не повече от 10%, вследствие на което като краен резултат в полза
на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер от 63 000 лв. Направено е искане
за отмяна на решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над
48 000 лв. до 63 000 лв., като в полза на жалбоподателя ищец бъде присъдено допълнително
обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2021 г. – датата, на
която е изтекъл 15-дневният срок за произнасяне по основателността на застрахователната
претенция, до окончателното изплащане. Претендира се присъждането на адвокатско
възнаграждение за производството пред двете инстанции.
Ответникът по горната въззивна жалба ЗК „Лев Инс“ АД-гр.София, чрез адвокат М.
И., в писмения отговор на жалбата изразява становище за неоснователност на същата.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ответника ЗК „Лев Инс“ АД-гр.София,
чрез адвокат М. И., против решение № 21 от 18.02.2022г. по гр.д. № 121/2021г. на
Окръжен съд-Габрово, в частта, с която предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди е уважен за разликата над 30 000 лв. до 48 000 лв. В жалбата се
излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, като определеният
от съда справедлив размер не съответства на приноса на ищеца за настъпване на процесното
ПТП и реално претърпените от него болки и страдания, вследствие на получените травми.
Посочва се, че съдът правилно е приел за доказано възражението за съпричиняване от страна
на пострадалия, но при определяне на конкретната степен е приел твърде занижен процент.
Предвид заключенията на изслушаните по делото съдебна автотехническа и медицинска
експертизи, жалбоподателят счита, че приносът на пострадалия за получаване на
травматичните увреждания е равен на този на водача на лек автомобил „БМВ“, поради което
определеният размер на обезщетението следва да се намали с 50%. Отделно от горното,
жалбоподателят оспорва и изводите на съда по отношение определянето на размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като счита, че приетият
справедлив размер от 60 000 лв. е завишен и не съответства на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период, с оглед релевантните критерии за определянето му,
2
характера и степента на причинените при ПТП телесни увреждания, съответно –
интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания. Направено е
искане решението да бъде отменено в обжалваната част, за разликата над сумата 30 000 лв.,
като искът в тази част да бъде отхвърлен. Претендира се присъждането на разноски за двете
съдебни инстанции.
В отговора си насрещната страна Н. Р. М., чрез адв. И. Х., заема становище, че
жалбата на ответника е неоснователна.
От третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД-гр.София не са постъпили отговори на
въззивните жалби. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, чрез процесуалния си
представител, третото лице помагач заема становище за основателност на жалбата, подадена
от ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, съответно – за неоснователност на жалбата, подадена от Н.
Р. М..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите,
становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:
Пред Габровския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от Н.
Р. М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за
претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на травматични
увреждания, причинени при ПТП на 29.10.2020г., ведно със законната лихвата върху горната
сума, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно и от представените писмени доказателства (констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 29.10.2020 г. и протокол за оглед на ПТП от 30.10.2020 г.) се
установява, че на 29.10.2020 г., около 23:00 ч, на път III-5004, км 8+200, между с. Киевци,
общ. Габрово и кв. Чехлевци, гр. Габрово е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“,
модел „530Д“, с рег. № ЕВ 67****, управляван от И. И. И., и лек автомобил „Ауди“, модел
„С4“, с рег. № ЕВ 49****, управлявано от И. А. А.. В лекият автомобил „Ауди“ пътувал и
ищецът Н. Р. М.. Вследствие на ПТП той и водачът на автомобила претърпели травматични
увреждания, като по автомобилите настъпили множество деформации.
Не е спорно между страните по делото наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „530Д“, с рег. № ЕВ 67****, управляван от виновния за ПТП водач И. И. И., и
ЗК „Лев Инс“ АД към момента на процесното ПТП.
С писмо от 7.01.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция по чл. 380,
ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди спрямо
застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София.
С писмо от 1.02.2021 г. ищецът е уведомен, че във връзка с претенцията при
застрахователя е образувана щета № 0000-1000-03-21-7009, като във връзка с нея и на
основание чл. 106, ал. 3 от КЗ е необходимо да бъдат представени заверено копие на
автотехническа експертиза по образуваното ДП, заверено копие на влязло в сила
заключително постановление по наказателното производство срещу водача, причинил ПТП,
съответно - заверен препис на влязла в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил
ПТП, или заверен препис от съдебно одобреното споразумение, ако такова е постигнато.
Ищецът е уведомен още, че до получаване на изисканите документи за ЗК „Лев Инс“ АД не
е налице основание да уважи предявената претенция, предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 2
от КЗ.
От заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установява,
че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: лекият автомобил „Ауди“,
управляван от И. А. А. потегля от лявата част на платното за движение и навлиза в дясната
за него лента за движение в посока към с. Киевци, движейки се равноускорително, като
3
достига скорост от 78 км/ч. При тази скорост изминава 49,9 м от мястото на потегляне, при
което водачът отклонява превозното средство в затревената площ, където настъпва ударът с
лекия автомобил „БМВ“. Същевременно лекият автомобил „БМВ“, управляван от И. И. И.,
се движи в посока от с. Киевци към кв. Чехлевци. Приближавайки мястото на ПТП,
автомобилът напуска лентата си за движение, като навлиза в лявата лента, при което
настъпва челен удар между двете превозни средства. Установява се още, че в района на
протичане на ПТП, пътният участък е оформен като ляв завой за посоката на движение на
лек автомобил „БМВ“, с възходящ надлъжен наклон от 5% и положителен напречен наклон
(вираж) от 4%. Платното за движение е покрито с асфалтова настилка – едрозърнеста и
износена, без неравности. Платното за движение е двупосочно, с по една лента за движение
във всяка посока. Ширината му е 7,30 м. Ширината на всяка лента е 3,65 м; лентите са
разделени с непрекъсната разделителна линия тип „М1“, като краищата на платното за
движение също са ограничени с бяла непрекъсната линия. От двете страни на лентите за
движение има затревени площи, които преминават в отводнителни канавки. В зоната на
ПТП няма пътни знаци. Като техническа причина за настъпването на инцидента вещото
лице посочва навлизането на лекият автомобил „БМВ“ в лентата за движение на лекия
автомобил „Ауди“. От заключението се установява също, че ролята на предпазния колан е да
задържи тялото на мястото му вътре в превозното средство. При всяка рязка промяна в
посоката на движение тялото, заедно с всички незастопорени вещи вътре в автомобила,
продължава да се движи по инерция в посоката на движение на автомобила, докато не
срещне съпротивление. Това съпротивление може да бъде от предпазния колан, предното
стъкло, тавана, вратата и т.н. Много често претърпелите ПТП без поставени предпазни
колани изхвърчат през прозорците и получават много тежки травми при удар в части от
купето на автомобила. Установява се, че лекият автомобил „Ауди“ е оборудван фабрично с
пет броя предпазни колани – за предните седалки с триточкови обезопасителни колани, с
пиропатрон за донатягане на колана при удар; за задните седалки с триточкови колани за
пътниците от ляво и от дясно и с двуточков за пътника по средата. При удар в неподвижно
препятствие или челен удар тялото се стреми да запази посоката си на движение, като
продължава движението си в посоката, в която се движи автомобилът. Предпазният колан
позволява минимално движение на тялото в посока на инерционната сила, предпазвайки го
от удар с неподвижни части от купето на автомобила.
В съдебно заседание пред първоиснтанционния съд вещото лице е посочило, че при
поставен обезопасителен колан тялото не може да контактува с части от купето на
автомобила. Не може да се посочи конкретната причина за навлизането на лекия автомобил
„БМВ“ в пътната лента за насрещно движение. Водачът на лекия автомобил „Ауди“ е
направил каквото е могъл, за да избегне удара. Настъпилото ПТП е могло да бъде
предотвратено, ако водачът на лекия автомобил „БМВ“ не е бил навлязъл в лентата за
насрещно движение. Това според вещото лице е единственият начин да бъде предотвратено
произшествието.
От заключението на допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че
при настъпилото на 29.10.2020 г. ПТП Н. Р. М. е получил следните травматични
увреждания: фрактура на С2 /втори шиен прешлен на гръбначния стълб/, изразяваща се в
счупване на горната ставна повърхност на прешлена и страничния му израстък вдясно,
както и счупване на част от тялото на прешлена; фрактура на Тх1 /първи гръден прешлен на
гръбначния стълб/; контузия на главата с мозъчно сътресение; широко дълбоко охлузване и
рана в лявата челно-слепоочна област с площ 6-7 см в диаметър; болезнен оток и подкожен
хематом в лявата тилна област на главата с площ от 2-3 см в диаметър; масивно
кръвонасядане по предната и предно-външната средна трета на лявата мишница с размери
около 15/7-8 см; охлузване по предно-вътрешната част на дясното коляно с размери 3/ 4 см.
По отношение на фрактурите на прешлените на гръбначния стълб е проведено
консервативно лечение чрез поставяне на шийна яка, която ищецът носил в продължение на
4
3 месеца. Провел е и рехабилитационен курс в продължение на 10 дена след изписването му
от МБАЛ-гр. Габрово. Травматичните увреждания в лявата челно-слепоочна област са
причинени вероятно при удар в тавана на автомобила, предното стъкло или волана на
автомобила. Травмите на втори шиен прешлен и първи гръден прешлен имат индиректен
(компресионно-ротационен) механизъм и са свързани с едновременен натиск-компресия
върху черепа и завъртане-ротация на главата надясно. Кръвонасядането по предно-външната
повърхност на лявата мишница може да се причини при удар в лявата седалка или
скоростния лост на автомобила, а охлузването по предно-вътрешната повърхност на дясното
коляно – при удар в долната част на арматурното табло. При извършения преглед по
отношение на ищеца, вещото лице е установило наличие на напрежение на вратната
мускулатура вдясно, странично на гръбначния стълб. Главата е леко наклонена надясно /в
щадящо положение/. Има болка и ограничено движение при завъртане на главата надясно;
усеща съпротивление при движение на главата надясно. Движението на главата наляво е без
съществено ограничение. Ищецът се оплаква от изтръпване на лявата ръка, периодично
главоболие и световъртеж при движение на главата. Има оплаквания от болки в поясната
област на гръбначния стълб и понякога изтръпване на долните крайници. Около 4 месеца
след инцидента се нуждаел от чужда помощ при къпане и обличане. В лявата челна област, в
близост до окосмяването, има трудно различим бял белег на нивото на кожата с дължина
около 1,5 см и ширина до 2-3 мм, с неравен ход. В лявата челна окосмена област на главата
има линеен белег с размери 1,5/ 0,3 см, с бял цвят на нивото на кожата, върху който липсва
окосмяване. По външно-страничната средна трета на лявата мишница, където е имало
масивно кръвонасядане, се опипва леко болезнено уплътнение. От заключението се
установява също, че пострадалият е пътувал на предната дясна седалка в лекия автомобил,
като травматичните му увреждания са настъпили в следния хронологичен ред: първо е
причинена разкъсно-контузната рана и охлузването в лявата челно-слепоочна област на
главата при контакт с тавана на автомобила, предното панорамно стъкло или волана.
Счупването на част от тялото и ставната повърхност на втори шиен прешлен вдясно и на
десния му страничен израстък има индиректен механизъм /компресионно-ротационен/ и
може да се причини при силен натиск върху черепа, който съответно се придава по
надлъжната ос на шийния сегмент на гръбначния стълб, и същевременно извИ.е на шията
надясно. Счупването на тялото на първи гръден прешлен има също индиректен механизъм и
може да се причини при огъване на шийния отдел на гръбначния стълб в долната му част в
предно-задна посока. Отокът и кръвонасядането в лявата тилна област на главата може да се
причини при последващо падане /отхвърляне/ на тялото назад и удар на главата в
подглавника на седалката или облегалката на дясната седалка. При това падане на тялото
назад /или при излитането му/ е причинена травмата по предно-външната повърхност на
лявата мишница, вследствие на удар на същата в скоростния лост, арматурното табло или
седалката на водача. При излитането на тялото напред е получено и охлузването по предно-
вътрешната повърхност на лявото коляно, вследствие на контакт с арматурното табло. От
заключението се установява също, че при пострадалия не е установена травма на меките
тъкани и костни структури в областта на гръдния кош, каквито биха могли да се получат от
поставен обезопасителен колан. При личния преглед, извършен на 9.09.2021 г. ищецът
съобщава, че имал болки и тежест в гърдите. Според вещото лице, ако ищецът е бил с
поставен предпазен колан, не биха настъпили травматичните увреждания на меките тъкани
на главата в лявата челно-слепоочна област, травматичните увреждания на втори шиен
прешлен и вероятно на първи гръден прешлен, както и травмата на лявата предмишница и
дясното коляно.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е уточнило, че към
момента на ПТП, в медицинската документация не са описани следи от предпазен колан по
тялото на пострадалия, а и самият той не е съобщавал да има видими следи като
кръвонасядания или охлузвания, а само за болка в гърдите. Експертът посочва, че и при
5
поставен предпазен колан е възможно да не се получат видими травматични увреждания, но
по-често такива има. В случая ударът е с достатъчна сила и скорост, за да се получат такива
травми. Същевременно в медицинската документация не са описани подобни травми, нито
травми на гръден кош, на ребра и т.н. Освен това пострадалият е получил и други травми по
тялото, които говорят, че е бил без поставен предпазен колан, а именно: дълбоко охлузване и
рана в лявата челно-слепоочна област. Според вещото лице тази травма няма как да се
получи, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан. С поставен предпазен колан не
би се получило и масивното кръвонасядане на лявата мишница. Изяснено е, че охлузването
на дясното коляно може да се получи, ако изхвърчи някакъв предмет, който не е добре
закрепен, тъй като охлузването не е голямо, но рана на главата с дълбоко охлузване не може
да се получи от отворена въздушна възглавница. Раната на главата има отношение към
последващата травма на гръбначния стълб, тъй като ударът на главата, който е високо,
пренася натиска върху шийния отдел на гръбначния стълб, като същевременно води до
завъртане на главата надясно и на това се дължи счупването на втори шиен прешлен и на
първи гръден прешлен. Вещото лице е посочило, че и при поставен предпазен колан би
могло да се получи травма на първи гръден прешлен, но не е възможно да се посочи каква е
вероятността това да се случи.
От показанията на свидетелката В. К. К. се установява, че към момента на разпита
пред първоинстанционния съд с ищеца живеят заедно от година и половина, а се познават от
две години. Инцидентът се случил на околовръстния път на гр. Габрово, по пътя за
Чехлевци, около 11 часа вечерта. Свидетелката била там заедно със сестра си, имало и други
хора и лично видяла инцидента. Ищецът пътувал в лекия автомобил "Ауди", който бил
управляван от негов приятел, на име И.. Свидетелката познава и другия водач на лекия
автомобил „БМВ“ - И., всички са познати. Н. и И. тръгнали, за да се видят двамата към
града; тръгнали да се връщат надолу, при което И. идвал отдолу с бърза скорост и в
момента, в който те вече обърнали и щели да потеглят, станал ударът. Свидетелката влязла в
колата при ищеца, който бил в безсъзнание. Като започнали да му говорят се събудил. Не
изглеждал добре, целият бил в кръв, казал, че не може да се мърда. На другия ден след
катастрофата изобщо не бил добре, повтарял едни и същи неща, което според лекаря било
вследствие на катастрофата. Не помнел много от нещата, не помнел как е станала
катастрофата, не помнел някои хора. След изписването му от болницата ходел на
рехабилитация десет дни. Затворил се в себе си, изпитвал някакво притеснение. При
домашното лечение не можел сам да се грижи за себе си. Свидетелката му помагала да става,
да ляга, преобличала го, при хранене му помагала, защото му било трудно да се навежда
заради шината, която имал. Почти нищо не можел да прави сам. Това продължило около
половин година, докато не свалил окончателно шината и не започнал малко по малко да си
раздвижва врата. В момента изпитвал болки при смяна на времето или от някакво по-голямо
натоварване. Когато станала катастрофата, той имал работа, но нямало как да продължи,
поради което му взели мястото. Не му разрешавали да работи около половин година. След
катастрофата с него настъпила промяна. Не искал да излиза, срамувал се от шината. Не я
свалял, защото лекарите не разрешавали, защото вратът му бил много слаб и положението
можело да се влоши. Около пет месеца бил с шина, като през четвъртия - петия месец
започнал да си я маха и да си раздвижва врата. Правили няколко пъти скенери, ходили на
профилактични прегледи при лекаря, който го лекувал в болницата.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Решението в частта, с които предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 7.04.2021г. до окончателното изплащане и в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 63 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., е влязло в сила като
необжалвано.
6
Предмет на въззивното производство е решението, в частите, с които искът за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 30 000 лв. до 48 000 лв. и е отхвърлен за
разликата над 48 000 лв. до 63 000 лв., както и относно началния момент на законната лихва.
Решението в тези части е валидно и допустимо.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на увреденото лице – Н. Р. М..
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача И. И.
И., управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег. № ЕВ 67****, са безспорно
установени по делото. Не се оспорва от страните и фактът на наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за виновния за произшествието
И. И., към датата на увреждането. Пострадалото лице е предявило извънсъдебно
претенцията си пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, като от страна на
застрахователното дружество липсва произнасяне.
С оглед наличието на вляло в сила решение до размера на уважената част от иска за
неимуществени вреди – 30 000 лв., предявеният иск е установен по основание.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и относно размера на съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие на процесното ПТП, съдът намира следното:
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение, следва да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищеца Н. М. обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид следните
обстоятелства: вида на уврежданията - фрактура на С2 /втори шиен прешлен на гръбначния
стълб/, изразяваща се в счупване на горната ставна повърхност на прешлена и страничния
му израстък вдясно, както и счупване на част от тялото на прешлена; фрактура на Тх1
/първи гръден прешлен на гръбначния стълб/; контузия на главата с мозъчно сътресение;
широко дълбоко охлузване и рана в лявата челно-слепоочна област с площ 6-7 см в
диаметър; болезнен оток и подкожен хематом в лявата тилна област на главата с площ от 2-3
см в диаметър; масивно кръвонасядане по предната и предно-външната средна трета на
лявата мишница с размери около 15/7-8 см; охлузване по предно-вътрешната част на
дясното коляно с размери 3/ 4 см; проведеното лечение - консервативно лечение чрез
7
поставяне на шийна яка в продължение на 3 месеца, както и рехабилитационен курс в
продължение на 10 дни; изпитваните от ищеца болки и страдания, които първоначално са
били много силни; изпитваните от ищеца неудобства в ежедневието поради невъзможността
да се обслужва сам, като за период около 4 месеца ищецът е разчитал на жената, с която
живее във фактическо съжителство за осъществяване на ежедневните си битови
потребности; неудобствата от необходимостта да бъде обслужван и подпомаган от близките
си; възрастта на ищеца към момента на произшествието- 21 години; отражението на
травмата върху психическото му състояние - ищецът се затворил в себе си, изпитвал
притеснение; не искал да излиза, тъй като се срамувал от шината, която му се наложило да
носи; периода на възстановяване-около 6 месеца.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на увреждането-29.10.2020г. и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 60 000 лв. Този размер на
обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в по-нисък или по-висок размер от посочения.
Не са налице данни по делото, които да обосновават определянето на обезщетение в
по-нисък размер от посочения. Доводите на жалбоподателя-ответник в този смисъл са
неоснователни. В тази връзка съдът съобразява и данните от прегледа от 9.09.2021 г.,
извършен от вещото лице във връзка с допуснатата по делото съдебномедицинска
експертиза. Състоянието на ищеца към този момент се характеризира с наличието на
напрежение на вратната мускулатура вдясно, странично на гръбначния стълб; наклон на
главата надясно /в щадящо положение/; болка и ограничено движение при завъртане на
главата надясно; усеща съпротивление при движение на главата надясно. Движението на
главата наляво е без съществено ограничение. Ищецът се оплакал от изтръпване на лявата
ръка, периодично главоболие и световъртеж при движение на главата, както и от болки в
поясната област на гръбначния стълб и понякога изтръпване на долните крайници.
Следователно при ищеца са налице остатъчни последици от получените при ПТП
увреждания, посочени в заключението на медицинската експертиза. Не се касае само до
оплаквания на ищеца, а и до констатирано обективно от вещото лице по медицинската
експертиза при прегледа на ищеца ограничено движение при завъртане на главата надясно.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя-ответник, че обезщетението е завишено по
размер, с обосновка, че за фрактура на втори шиен прешлен е присъдено обезщетение по
приложено решение на САС обезщетение от 25 000 лв. В случая ищецът е не само с
фрактура на втори шиен прешлен, но и с още увреждания, които подробно са описани по-
горе и съдът при определяне размера на обезщетението е съобразил всички увреждания,
които ищецът е претърпял, а не само едно от тях.
Същевременно не са налице данни по делото, които да обосновават определянето на
обезщетение в по-висок размер от посочения. Доводите на въззивника-ищец в обратния
смисъл са неоснователни. В тази насока съдът отчита и обстоятелството, че ищецът се
намира в трудоспособна възраст, като по делото няма данни възстановяването от
получените травми, да не е приключило към настоящия момент, въпреки наличието на
болки при определени условия. Няма данни и за възможни усложнения вследствие на
получените травми, които да попречат на ищеца да извършва самостоятелно ежедневните си
дейности или да полага труд. Всичко изложено по-горе мотивира съда да приеме, че така
определения размер на обезщетението от 60 000 лв. представлява справедлив еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В производството пред първоинстанционния съд ответното застрахователно
дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
8
ищеца поради обстоятелството, че същият е пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан. В съдебния си акт първостепенния съд е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява съпричиняване на вредоносните последици от страна на ищеца,
поради което определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с
приетия от съда принос от 20%.
Пред настоящата инстанция не е спорно наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, а единствено в какъв размер следва да бъде
определено то. По делото е установено, че пострадалият е пътувал в лекия автомобил
„Ауди“ без поставен предпазен колан. С това той е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, съобразно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Същевременно, няма данни по делото по
отношение на ищеца, да е било налице някое от основанията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, при
които е позволено съответното лице да пътува без поставен предпазен колан. Като не е
съобразил поведението си с цитираните разпоредби, ищецът Н. М., като пътник в един от
автомобилите, участвали в процесното ПТП, обективно е допринесъл за настъпването на
травматичните увреждания, които е получил. В тази насока извода на съда се основава на
заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която е
посочило, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, не биха настъпили
травматичните увреждания на меките тъкани на главата в лявата челно-слепоочна област,
травматичните увреждания на втори шиен прешлен и вероятно на първи гръден прешлен,
както и травмата на лявата предмишница и дясното коляно. В хипотезата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД попадат всички действия, с които увреденото лице обективно е допринесло за
реализирането на вредоносния резултат и които стоят в причинна връзка с него. В случая по
делото е установено, че с поведението си ищецът е изложил живота и здравето си на
опасност, с което обективно е допринесъл за настъпването на деликта. Ако същият бе
използвал обезопасителния колан, с който е било оборудвано процесното МПС, съобразно
правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, по-голямата част от травматичните увреждания, щяха
да бъдат избегнати или щяха да бъдат с намален интензитет.
Преценявайки извършеното от ищеца нарушение на правилата за движение по
пътищата, което също е допринесло за настъпване на вредите от пътнотранспортното
произшествие, и съпоставяйки го с поведението на водача на лекия автомобил, причинил
процесното ПТП, въззивният съд определя съпричиняване в размер на 20 %.
Не е налице основание и за определяне на принос в по-ниска степен от посочената
по-горе. Установено е по делото, че с поведението си ищецът обективно е допринесъл за
настъпването на част от травматичните увреждания, които е получил. Поведението му стои
в пряка причинна връзка с получените травми, така, както е посочило и вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, поради което не е налице основание за определяне на
съпричиняване в по-ниска степен от приетата по-горе. Оплакванията на жалбоподателя-
ищец в тази насока са неоснователни.
В случая не е налице основание за определяне на принос на пострадалия в размер
по-голям от 20 %. Действително, непоставянето на обезопасителен колан е допринесло за
настъпването на описаните по-горе травматични увреждания, но вещото лице е изяснило, че
част от тях е възможно да настъпят дори и с поставен предпазен колан. Освен това при
определяне на процента на съпричиняване съдът съпостави поведението на увредения Н. М.
и допуснатото от него нарушение на правилата за движения с поведението на виновния
причинител на вредите И. И., който значително по-голям принос в настъпването на вредите,
тъй като в нарушение на правилата за движение е навлязъл в лентата за движение на
автомобила, в който е бил пътник пострадалия. В този смисъл оплакванията в жалбата на
застрахователното дружество са неоснователни.
9
При така определения процент на съпричиняване определеното обезщетение в размер
на 60 000 лв., следва да се намали на 48 000 лв. В този размер предявеният иск следва да се
уважи. За разликата от 48 000лв. до предявения размер от 63 000 лв. искът е неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния
съд, решението в частта за уважаването на иска за неимуществени вреди за сумата над
30 000 лв. до 48 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 7.04.2021г. до изплащането
и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 48 000лв. до предявения размер от
63 000лв., следва да се потвърди.
Въззивната жалба, подадена от Н. М. съдържа оплaкване и по отношение на началния
момент, от който се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение. В тази част
жалбата е основателна, по следните съображения:
Съобразно практиката на ВКС, по отношение на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 от КЗ- само в рамките на застрахователната сума
и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, съответно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези
по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се
покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от деликвента на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с действащия КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите на основание чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция
спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498
от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1
от КЗ. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, съответно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. За периода от датата на деликта (29.10.2020г.) до
предявяване на претенцията пред застрахователя (7.01.2021г.) обезщетението за забава
върху определеното обезщетение се дължи от деликвента на основание чл. 86 от ЗЗД, но не
се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увредените лица отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията - 7.01.2021 г., а след изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, какъвто е и настоящият
случай, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава. Ето защо в случая законната лихва за забава се дължи от
застрахователя от 7.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетенията. Въззивникът
е поискал присъждане на законна лихва от по-късна дата, а именно от 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане. Съдът е обвързан с искането на ищеца относно посочената дата
като начало на законната лихва за забава, поради което не може да присъди законната лихва
10
от по-ранна дата, от тази която е поискана. В тази част въззивната жалба е основателна, като
законната лихва за забава върху определеното обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде присъдена съобразно поисканото от жалбоподателя-25.01.2021г.
Решението в частта, с която е определен за начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъденото на ищеца Н. М. обезщетение за неимуществени вреди
от 48 000 лв. датата 7.04.2021г., следва да се отмени и вместо него да се постанови решение,
с което началния момент, от който се начислява законната лихва върху присъденото
обезщетение от 48 000 лв. на ищците, е датата 25.01.2021г.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на адвокат И. Х. от Адвокатска
колегия Габрово следва да се присъди по чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуалното
представителство на жалбоподателя - ищец Н. Р. настоящата инстанция в размер на 1070
лв., съобразно отхвърлянето на жалбата на застрахователното дружество. За осъществената
защита пред настоящата инстанция от адвокат на застрахователното дружество „Лев инс“
АД не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства да са направени
такива.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 18.02.2022г. на Окръжен съд Габрово, постановено по
гр.д. № 121/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която датата 7.04.2021г. е определена
като начален момент, от който се начислява законната лихва върху присъдената със същото
решение в полза на Н. Р. М. сума от 48 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 29.10.2020г., дължима от Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД – гр. София, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 25.01.2021г. като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената в полза на Н. Р. М. сума от 48 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 29.10.2020г., дължима от Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД – гр. София, съобразно решение № 21 от 18.02.2022г. на Окръжен
съд Габрово, постановено по гр.д. № 121/2021 г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 18.02.2022г. на Окръжен съд Габрово,
постановено по гр.д. № 121/2021 г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на адвокат И.
Х. Х., ЕГН ********** от Адвокатска колегия – Габрово на основание чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1 070 лв. за осъщественото
процесуално представителство на Н. М. в производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София като трето
лице-помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12