Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 754/09.06.2022 година, гр.Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 658/2022 година.
Производството
е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 15 ал. 1 т. 3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) и чл. 211 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба от Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.К.
***, против заповед № 194/04.04.2022 година на началника на Б.ки затвор, с
която на Д. – служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)
към Министерство на правосъдието (МП), младши инспектор – надзирател II степен в Б.ки затвор, е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от три месеца (лист 9 - 10).
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен
акт. Според жалбоподателя, дисциплинарно наказващият орган е възприел неточно
фактите по инцидент, възникнал с лишения от свобода А.Х.А., като въз основа на
погрешно установените обстоятелства е бил направен и незаконосъобразен извод за
осъществено дисциплинарно нарушение от Д.. Жалбоподателят поддържа, че всичките
му действия са били свързани с изпълнение на правомерни служебни нареждания от
висшестоящи служители в Б.ки затвор, а изводите на дисциплинарно разследващия
орган показват, че извършената проверка не е била безпристрастна и обективна в
становището си.
Иска се,
съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, участва активно в процеса – представя
преписката. Поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага подробни съображения в
тази насока.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът
установи следното.
На 07.01.2022 година Д.Д. - младши инспектор –
надзирател II степен в Б.ки затвор, работил на смяна в корпуса на затвора, на
пост № 15 – втори етаж от сградата.
На същата дата, 07.01.2022 година, по време на престой
на открито на площадка № 2 в двора на затвора, лишеният от свобода А.Х.А. се
навел към земята и взел неидентифициран предмет под една от пейките на
площадката, след което прибрал предмета в джоба си.
Постови стажант – надзирател П.Д. забелязал действията
на А.А.и уведомил постовия на пост № 13 – младши инспектор Д. З., както и
дежурния главен надзирател инспектор Т. С..
В 09:32 часа на 07.01.2022 година А.А.се прибрал в
корпуса на затвора от престоя на открито. Той преминал през рамков метал –
детектор, който не отчел наличието на метални предмети у А.. Дежурният главен
надзирател С. и Г. Г. - командир на отделение спрели А. и му разпоредили да
изчака пред конкретно определено помещение. При разговора със С., А. показал
съдържанието на предметите, намиращи се в десния му джоб, след което – заедно с
надзирателите Г. Г. (командир на отделение), Д. З. (от пост № 13) и С. Г. (от
пост № 12) – влязъл в определеното помещение за продължаване на проверката.
В интервала 09:34 – 09:38 часа в помещението за
проверка се намирали А. А., Георги Г., Д. З. и С. Г..
При проверката в помещението Д. З. разпоредил на А.А.да
съблече дрехите си, за да му бъде извършен обстоен личен обиск, но А. отказал
да изпълни разпореждането. З. отново поискал А. да съблече дрехите си, като
предупредил А., че при ново неизпълнение срещу А. ще бъде използвана физическа
сила. При опита на З. да продължи обиска, А. избутал З. с двете си ръце в
областта на гърдите на надзирателя.
Около 09:38 часа на 07.01.2022 година по стълбището от
втория етаж на затвора тичешком слязъл младши инспектор Д.Д. (постови
надзирател на пост № 15, към този момент) и влязъл в помещението на първи етаж,
където се извършвала проверката на А.. Приблизително по същото време в
помещението влязъл и младши инспектор Димитър Митев (постови надзирател на пост
№ 7). Пристигането на жалбоподателя в помещението за проверка на А. станало по
нареждане на командира на отделение Г. Г..
В 09:45 часа на 07.01.2022 година, за овладяване на
ситуацията по проверката и предвид възникналия физически сблъсък между лишения
от свобода и надзирател, на А. били поставени белезници – свалени впоследствие
в 09:55 часа. При извършения личен обиск у А. не били открити забранени
предмети. Младши инспектор Д. З. изготвил протокол за извършения обиск, като в
протокола изрично отразил, че А. отказва да получи екземпляр от протокола. З.
извел А. от помещението и в 09:56 часа го въвел в помещението на медицинския
център на Б.ки затвор – за извършване на преглед във връзка с използването на
физическа сила.
При прегледа в медицинския център на Б.ки затвор била
констатирана контузия на лявата мишница на А., изразяваща се в червено петно
без открита повърхностна рана. Освидетелствалият А. медик от медицинския център
на затвора описал надлежно нараняването на А. в медицинския регистър.
В 09:51 часа на 07.01.2022 година – по време на
овладяването с физическа сила и белезници на съпротивата на А. - младши
инспектор Д.Д. отново слязъл от втори етаж (от пост № 15) на първи етаж и
останал там до 09:56 часа на същата дата. Повторното слизане на Д. от пост № 15
на втори етаж до помещението на първи етаж, в което се намирал А. А., било
свързано с устно разпореждане, дадено от дежурния главен надзирател С. към
двамата постови надзиратели на втори етаж – на пост № 14 „Втора група,
обвиняеми, подсъдими и стационар“ и пост № 15 „Втора зона за повишена
сигурност“ (на който се намирал Д.). С. не адресирал устното разпореждане
персонално към жалбоподателя, а разпоредил към двамата постови „един човек да
слезе от втория етаж на първия“. Предвид обстоятелството, че, въпреки инцидента
с А., главният дежурен надзирател не преустановил провеждащите се мероприятия в
затвора, в това число и прегледите в медицинския център (охранявани от пост №
14), С. възприел като съвсем естествено на нареждането му да се отзове постовия
на пост № 15 – Д.Д., което се и случило.
След употребата на физическа сила и помощни средства
на 07.01.2022 година спрямо лишения от свобода А. А., докладни записки по
случая изготвили стажант – надзирател П.Д., младши инспектор Д. З. и дежурният
главен надзирател С.. В записките те посочили, че А. е отказал да изпълни
разпореждане за извършване на личен обиск, оказал е съпротива и за изпълнение
на разпореждането са били използвани физическа сила и белезници от
надзирателите.
На 28.01.2022 година, с изрична писмена заповед, на
основание чл. 15 ал. 1 т. 3 – 4 от ЗИНЗС, във връзка с получени данни за
извършено дисциплинарно нарушение на 07.01.2022 година, около 09:30 часа, от
служители на надзорно – охранителния състав, началникът на затвора назначил
комисия със задача - извършване на
проверка на фактите, свързани със случая и при констатиране на дисциплинарно
нарушение –изготвяне на доклад с предложение за налагане на съответните
дисциплинарни наказания.
На 04.02.2022 година инспектор „НОТ“ в Б.ки затвор
извършил преглед на видеозапис от охранителна камера в коридора пред
помещението, в което на 07.01.2022 година надзирателите въвели А.А.за
извършване на обиск. По отношение на жалбоподателя Д., инспекторът констатирал,
че от записа се установява, че в 09:38 часа Д. е слязъл тичешком от втори на
първи етаж и е влязъл в помещението, като в 09:40 часа е излязъл заедно с
останалите служители от надзорно – охранителния състав. В останалата част от
видеозаписа на охранителната камера проверяващият инспектор установил действия
на различни служители на затвора, но не е отбелязал присъствието на Д.. За
установените факти от видеозаписа е била изготвена докладна записка.
На 10.02.2022 година лишеният от свобода А.А.подал
сигнал, озаглавен „писмена декларация“, до началника на Б.ки затвор. В сигнала
си А. заявил, че докладните записки на надзирателите по повод инцидента на
07.01.2022 година не отговарят на обективната истина, че разпореждането,
отправено към него, е било незаконно, както и че му е бил нанесен побой от
надзирателите в продължение на 20 (двадесет) минути, в резултат на което
главата на лишения от свобода била „спукана“, а тениската му - „окървавена“. А.
поискал да бъдат изискани сведения от надзирателите „В.“ и „И.“, които
присъствали на престоя му на открито, без да уточни с какво тези сведения биха
допринесли за изясняване на фактите по твърдения побой (който би следвало да е
нанесен в корпуса на затвора).
На 11.02.2022 година инспектор СДВР в Първа зона за
повишена сигурност, служител на Б.ки затвор, извършил проверка по докладните
записки на надзирателите и констатирал неправомерно поведение на лишения от
свобода А.А.във връзка с отказа да изпълни разпореждане на надзирател.
Проверяващият служител предложил на А. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от седем
дни.
На 16.02.2022 година писмени сведения по повод
извършваната проверка от назначената комисия дали жалбоподателя Д., С. Г. и
Георги Г.. Д. описал, че на 07.01.2022 година, около 09:30 часа, при работа по
прибиране на лишените от свобода от престой на открито в Първа зона с повишена
сигурност, дочул разговор на висок тон от първи етаж (на корпуса), след което
получил разпореждане от командира на отделение Г. Г. да слезе на първи етаж, за
да окаже съдействие на колегите си, предвид отказа на А. да изпълни
разпореждане за личен обиск. Д. описал използването на специални средства и
физическа сила спрямо А., като посочил, че след отпадане на необходимостта от
съдействието му, продължил дежурството си. В обяснението си Д. не посочил, че е
напуснал поста си още веднъж - по разпореждане на дежурния главен надзирател, а
по делото липсват данни назначената комисия да е изискала от него сведения в
тази насока. Г. Г. описал действията на надзирателите при обиска на А. в това
число и разпореждането си към Д. да окаже съдействие. С. Г. описал идентични
обстоятелства по инцидента, но изобщо не посочил, че Д. е присъствал и че е
оказал съдействие на колегите си.
На 17.02.2022 година главният дежурен надзирател С.
представил писмено сведение по повод разпоредената проверка. Съвсем лаконично
той описал действията на колегата си З., както и че е получил доклад за
съпротивата на А., съответно – за предприетите действия по използване на
физическа сила и помощни средства.
На 17.02.2022 година назначената комисия изготвила
обобщена справка по повод разпоредената проверка. В справката комисията описала
установените факти по обиска на А. и двукратното слизане на младши инспектор Д.
от втория на първия етаж, като отбелязала, че първото слизане е било извършено
по заповед на командира на отделението, а повторното е необяснимо, предвид
неучастието на Д. в каквито и да е действия и липсата на реакция от дежурния
главен надзирател, който присъствал в този момент на място. Комисията приела,
че с повторното си слизане от пост № 15 на втори етаж на територията на пост №
12 и пост № 13 на първи етаж Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 313 ал. 1 т. 2 от ППЗИНЗС и на основание чл. 197 ал. 1 т. 2
във връзка с чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, за „небрежност в служебната дейност“,
предложила на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
Д. се запознал със справката на 18.03.2022 година.
На 21.03.2022 година жалбоподателят представил писмени
обяснения по справката. В обясненията си посочил, че първоначално е напуснал
поста си по разпореждане на командира на отделение, а повторно – по
разпореждане на главния дежурен надзирател, когато инспектор З. е трябвало да
отведе А. за преглед в медицинския център на затвора (след сваляне на
белезниците), за подсигуряване на колегите, останали на първи етаж в корпуса,
предвид интензивността на работата на този етаж, свързана с прибирането на лишени от свобода в сградата на затвора и
необходимостта от проверка на лицата и багажа им.
На 28.03.2022 година началникът на затвора писмено
поканил младши инспектор Д., за да изслуша обясненията му за установеното от
комисията нарушение на служебната дисциплина, както и за изясняване по чие
разпореждане Д. е напуснал повторно своя пост на 07.01.2022 година.
На 29.03.2022 година началникът на затвора изслушал
обясненията на Д.. Изслушването било оформено с протокол, в който било
отбелязано единствено, че Д.Д. оспорва изводите на комисията за нарушение на
служебната дисциплина, извършено от него на 07.01.2022 година в интервала 09:51
– 09:56 часа. Началникът на затвора не отразил в протокола конкретните доводи
на изслушания служител.
На 04.04.2022 година началникът на затвора издал
заповедта, обжалвана в настоящото производство, с която наложил на Д.
дисциплинарното наказание, предложено от комисията.
Д. се запознал със заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на 06.04.2022 година и я обжалвал на 15.04.2022 година.
В съдебното производство като свидетел е разпитан Т. С.
– дежурен главен надзирател по време на инцидента с А.А.на 07.01.2022 година. С.
описва хронология на събитията, идентична с установената в дисциплинарното
производство: А. е забелязан да вдига и прибира у себе си предмет, поради което
е преценено, че следва да му бъде извършен обиск; след покана за обиск, А.
отказва и използва физическа сила при съпротивата си срещу надзирател; спрямо
лишения от свобода са употребени помощно средство (белезници) и физическа сила,
за да бъде извършен обиска. Относно слизането на Д. от втория на първия етаж на
корпуса (за което е наказан), С. заявява, че е извикал от първия етаж към
постовите на втори етаж – пост № 14 „Обвиняеми, подсъдими, стационар“ и пост №
15 „Втора зона за повишена сигурност“ – един човек да слезе от втория етаж на
първия, и - доколкото в медицинския стационар (охраняван от пост № 14)
междувременно са влизали болни, по – правдоподобно е било да слезе постовия от
пост № 15 (Д.), както се е и случило. С. потвърждава, че същия инцидент (с А. А.)
срещу него също има образувано дисциплинарно производство, приключило с
налагане на дисциплинарно наказание от ответника.
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК, от надлежна страна (адресат на
заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от административния акт).
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Нормата
на чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС разпорежда, че за държавните служители по ал. 1, т. 1
се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството
на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Жалбоподателят
– младши експерт Д.Д. - е държавен служител и по отношение на дисциплинарната
му отговорност се прилагат нормите на ЗМВР, при липса на изрична правна уредба
в ЗИНЗС, в съответствие с които следва да бъде преценявана и
законосъобразността на наложеното му наказание.
Компетентност
Нормата
на чл. 15 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС постановява, че началникът на затвора организира,
ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски
и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30,
ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1,
т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и
2 от Кодекса на труда;
Наказанието,
наложено на младши инспектор Д., е „писмено предупреждение“ по чл. 197 ал. 1 т.
2 от ЗМВР и попада в предметния обхват на компетентността на органа, който може
да наложи наказанието. Фактическият издател на заповедта – старши комисар
Бранимир Мангъров – е началник на Б.ки затвор, в чиято структура е назначен
като надзирател Д.Д.. В този смисъл, издателят на заповедта е материално и
териториално компетентен да наложи на жалбоподателя Д. дисциплинарно наказание,
като конкретното.
Форма
Съгласно чл. 210 ал. 1 – 2 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител
срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.
Издадената заповед съдържа реквизитите по чл. 210 ал.
1 от ЗМВР. Тя е връчена на жалбоподателя срещу подпис – факт, който е отбелязан
надлежно върху заповедта. Не е налице нарушение на изискванията за форма на
акта.
Процесуална законосъобразност
В дисциплинарното производство по налагане на
наказанието на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Срокът по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР, съгласно който,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от две години от извършването му и за който съдът
следи служебно, е спазен. Той започва да тече от момента, в който органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, т. е. когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при него. В конкретния случай обобщената
справка по проведеното производство е изготвена от ДРО на 17.02.2022 година, а
заповедта за налагане на наказанието е издадена на 04.04.2022 година.
Съответно, надлежно е било образувано и
дисциплинарното производство като е определена (поименно) комисия, с чиято
обобщена справка се е запознал жалбоподателя. Материалите от дисциплинарното
производство са предявени на Д.Д. и той е получил предвидената от закона
възможност да даде обяснения и/или да направи възражение по констатациите.
По приложението на материалния закон
Материалноправните основания за налагане на
обжалваното дисциплинарно наказание са нормите на чл. 15 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС и чл. 197 ал. 1 т. 2 от ЗМВР. Д. е
наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 313 ал. 1 т. 2 от ППЗИНЗС.
Текстът на чл. 197 ал. 1 т. 2 от ЗМВР урежда като вид
дисциплинарно наказание наказанието „писмено предупреждение“. Съгласно чл. 313
ал. 1 т. 2 от ППЗИНЗС, на постовия надзирател се забранява да напуска поста и да се отклонява от него без
разрешение на началника, дежурния главен надзирател, командира на
отделение, младши инструктора по охрана или дежурния по арест.
В конкретния случай, извършването на нарушението не е
доказано от дисциплинарно наказващия орган, защото не е установено напускане на
поста от Д., без надлежно разпореждане (разрешение) от съответния компетентен
висшестоящ орган по чл. 313 ал. 1 т. 2 от ППЗИНЗС. Разпитан по делото,
дежурният главен надзирател изрично заявява, че е разпоредил на един от
постовите на втория етаж в корпуса (пост № 14 и пост № 15) да слезе на първия
етаж. Действително, С. не е разпоредил именно Д. да напусне поста си, за да
слезе за оказване на съдействие, но така или иначе разпореждане е дадено и на
него се е отзовал един – единствен служител – жалбоподателят младши инспектор Д..
В този смисъл, напускането на поста от Д. в 09:51 часа на 07.01.2022
година не е самоволно, а е резултат от
изпълнение на заповед на орган по чл. 313 ал. 1 т. 2 от ППЗИНЗС. Липсата на
осъществен състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено
наказанието, обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваната
заповед.
По изложените съображения, съдът приема, че жалбата е
основателна, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да се
отмени.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството върху ГДИН - юридическото лице, в чиято структура е
органът – ответник в настоящото производство. От процесуален представител на жалбоподателя
своевременно – в съдебното заседание - е поискано присъждане на разноски -
адвокатско възнаграждение, при уважаване на жалбата (лист 83). Представен е
договор за правна защита от 12.04.2022 година, представляващ и доказателство за
заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя в размер на 500
(петстотин) лева. Възнаграждението няма прекомерен характер, предвид нормата на
чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, правната и фактическата сложност на казуса.
Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 194/04.04.2022 година на началника на Б.ки
затвор.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 500
(петстотин) лева разноски по делото - адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: