№ 424
гр. Сливен, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500500 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. К., ЕГН **********, представляван от адв. Е.П.
от АК Сливен, с която се обжалва определение № 261304/07.10.2021 г. по гр. д. № 129/2021
г. на РС Сливен, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение
на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските.
Частният жалбоподател не оспорва, че не е представил списък за разноски в съдебно
заседание, тъй като претендирал разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата. В т.8 от ТР №
6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС било прието задължителното тълкуване,
че в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание
да се откаже допълване на решението му в тази част. Твърди, че е освободен от заплащане
на държавна такса, тъй като предметът на делото е трудов спор и поради финансови
затруднения не е платил, и адвокатски хонорар. Изрично поискал съдът да определи
хонорар на основание чл. 38 от ЗА при съобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
наредба № 1/2004 г. В заключение счита обжалваното определение за неправилно и иска
същото да бъде отменено.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната
жалба от ответната страна – работодател.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните изводи:
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е достигнал до
1
извода, че въззивната жалба, съдържаща искане за изменение на решението в частта за
разноските, е недопустима, тъй като по делото не е представен списък за разноски, което с
оглед чл. 80, изр. второ от ГПК и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е предпоставка за
допустимост на производството по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение правилно.
Доводът на жалбоподателя, че искането е за допълване, а не за изменение е
неоснователен, тъй като от мотивите на решението № 260404/12.07.2021 г., по гр. д. №
129/2021 г. на РС Сливен, е видно, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, като е
посочил, че липсват доказателства за направените разноски и липса на предпоставки за
прилагане на чл. 38 ЗА. В допълнение съдът е посочил, че в договора не е посочена
конкретна хипотеза на чл. 38 ЗА и няма доказана такава. Тоест в конкретния случай,
настоящият съдебен състав определя искането на жалбоподателя като такова за изменение
на решението в частта за разноските.
Твърдението на факта, че доверителят не разполага с финансова възможност и поради
това му е предоставена безплатна правна помощ, подлежи на доказване, което в случая не е
проведено. Доказаната предоставена безплатна правна помощ, не променя допустимостта на
производството по чл. 248 от ГПК и страната, направила искане за присъждане за разноски,
респ. за изменение на решението в частта за разноски, също следва да представи списък за
разноски. Макар адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА да се присъжда
директно на процесуалния представител на страната, приложение намират процедурните
правила по чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК. Искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение дори и в тази хипотеза е част от искането за разноски и не
представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Законодателят не
е предвидил отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА. Следователно молбата за изменение на решението в частта за разноските,
дължими по чл. 38, ал. 2 ЗА, е допустима само по искане на страната - в едномесечен срок
от постановяване на решението, като приложение намира и задължителното тълкуване,
направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно списъка за
разноски. Ето защо, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в определение № 195/ 6.06.2017 г., по ч. гр. д. №
1033/2017 г., III г. о., на ВКС; определение № 257/ 23.06.2016 г., по ч. гр. д. № 2199/2016 г.,
III г. о., на ВКС, и др.
Предвид изложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение № 261304/07.10.2021 г. по гр. д. № 129/2021 г. по
2
описа на Районен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя
за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване с оглед чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3