№ 73
гр. Габрово, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20224210100366 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1408, р-н Триадица, ж.к. И. Вазов, ул. "Балша" № 17, ап. 1 срещу И. С. Б., с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 1, вх. А, ет. 6,
ап. 16 за установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди се, че на 17.02.2021г. дружеството-ищец сключило в качеството на
кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 329015. Договорът бил сключен при
условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес
били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите сключването на договора ставало след регистрация на клиента в
сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите
условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът
получава и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор
и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния
начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него
1
телефонен номер четири цифрен уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се
съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от
него код. Преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на
посочен от него телефонен номер, разговорът се записвал. По този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер:
************ и следният и-мейл: ***************@*****.***. Активиращият код
бил 1238.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на
същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 900,00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. В случая тя преведена по банкова сметка с титуляр
ответника Б., а именно: в „Банка ДСК" EАД с IВАN ВG77STSА**************, ВIС
STSАВGSF. Предоставил е и справка за банкова сметка от личен профил в банката.
Вземането за главница се дължало на 14 вноски за периода 19.03.2021г. -
13.04.2022г., като първите 13 вноски били в размер на 64,29 лв., а последната 14 вноска
била в размер на 64,23 лв. Нямало погасени вземания за главница, поради което
дължими оставали вноските за периода 19.03.2021г. - 13.04.2022г. в размер на 900.00
лв. На ответника бил изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му
26.11.2021г. надлежно била обявена предсрочна изискуемост. Но дори и в случай, че
бъдело прието, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, всички
вземания следвало да бъдат обявени за изискуеми, т.к. всички вноски за главница
падежирали.
При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която била уточнена в договора. Тя била
фиксирана и не подлежала на изменение през целия периода на договора Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3 от него годишния лихвен процент бил в размер на 40.15 %. Нямало
погасени вземания за главница по договора. Претендираната договорна лихва била
съобразена с датата на обявяване на предсрочна изискуемост. Дължима била лихвата за
периода 17.02.2021г. - 14.11.2021г. в размер на 190,78 лв.
Ищецът депозирал пред Районен съд Габрово заявление по реда на чл. 410 от
ГПК. В резултат на него било образувано ч.гр.д. № 2102/2021г. По същото била
издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по делото по реда на
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не бил открит по постоянен и настоящ адрес,
нито бил установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Съдът му указал
да предявии установителен иск, за да докажем вземането си.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
- сумата 900,00 лева, представляваща главница по предоставения кредит,
ведно със законната лихва от 08.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 190,78 лева - договорна/възнаградителна лихва за периода
17.02.2021г. - 14.11.2021г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1024/10.12.2021 г. по ч. гр. д. 2102/2021 г. на РС Габрово.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото в
2
исковото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото в
заповедното производство – 50 лева юрисконсултско възнаграждение и държавна такса
в размер на 25 лева.
2. От страна на ответника:
В отговора си на исковата молба особеният представител на ответника оспорва
иска. От представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало,
че между „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД и И. С. Б. било налице твърдяното облигационно
отношение, тъй като липсвали данни за направени от ответника изявления, изразяващи
волята му за сключване на договор. Липсвали доказателства, че доставчикът на
финансовата услуга бил изпълнил задълженията си по чл. 8, респ. чл. 9 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, свързани с предоставяне на изрично
посочената информация. Предоставянето на потребителя на тези данни било условие
за обвързване на същия от клаузите на предложения договор за предоставяне на
финансови услуги.
В пледоарията си по същество намира иска за основателен, предвид събраните
по делото доказателства.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за Предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
2. От фактическа страна:
На 17.02.2021 г. между ищеца "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, в качеството на
кредитор и ответника И. С. Б., в качеството на потребител /кредитополучател/ бил
сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 329015 (приложен по
делото и неоспорен от страните). Сключването на самия договор било извършено след
предоставяне на информация на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Ответникът се регистрирал на сайта на ответника и маркирал полето "Съгласен съм с
общите условия", с което приел същите. След това получил съобщение на електронния
си адрес ***************@*****.***, в което се съдържала преддоговорна
информация за условията на договора, а по-късно получил и Договора и общите
условия за писмено потвърждаване, което той извършил чрез разговор по телефона със
служител на ответника и по електронен път, чрез въвеждане на предоставения на
3
телефонния му номер ************ четири цифрен код 1238 в специален линк, също
предоставен от ищеца.
Договорената съгласно договора кредитна сума била в размер на 900,00 лева,
която била дължима на 14 месечни вноски през периода 19.03.2021 - 13.04.2022г., а
договорната лихва в размер на 190,78 лв. - на 9 месечни вноски през периода
19.03.2021 - 14.11.2021 г.
Видно от договора за кредит годишният процент на разходите при отчитане на
дължимата договорна лихва е в размер на 48,3 %.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът счита за пълно и ясно и
обосновано /неоспорено от страните/ заемната сума била предоставена от ищеца на
ответника чрез превод по банковата му сметка в Банка ДСК ЕАД на 17.02.2021 г. От
ответника не били извършвани плащания по договора.
3. От правна страна:
Видно от установеното от фактическа страна между страните бил сключен
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние. Договорът отговаря на
изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответника е предоставена от ищеца
изискуемата в чл. 8 и чл. 9 от ЗПФУР преддоговорна информация. От страна на
ответника е обективирано изявление за приемането на договора и общите условия към
него.
Видно от договора, кредитът е изискуем изцяло от 14.04.2022 г., тъй като на
13.04.2022г. изтича срока за издължаване на изтеклия му срок, което обстоятелство
съдът следва да вземе предвид, съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Поради това ирелевантно е обстоятелството дали ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем и дали е съобщено това на ответника по отношение уважаването
на исковете. Това обстоятелство обаче от значение за присъждане на законната лихва,
която следва бъде присъдена върху главнцата от датата на забавата за плащането на
последната вноска, а именно от 14.04.2022 г.
Ищецът е изпълнил задължението си по кредита, като е предоставил заемната
сума на ответника. Ответникът е неизправна страна, тъй като не е върнал на ищеца
дължимата главница в размер на 900 лева и не е заплатил дължимата договорна лихва
в размер на 190,78 лева.
Тъй като и двете задължения са с настъпил падеж, исковете следва да бъдат
уважени изцяло.
Законнтаа лихав обаче следа да
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в
заповедното производство, съгласно произнасянето в заповедта, които са в общ размер
на 75,00 лева, включващи държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по настоящото исково производство, включващи
разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, за особен представител на
4
ответника в размер на 200 лева и за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 220
лева.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 360 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, и цената на иска, следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 200 лева.
Общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца за
исковото производство е в размер на 670,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. С. Б., с ЕГН **********, с настоящ
и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 1, вх. А, ет. 6, ап. 16 ДЪЛЖИ на
"ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1408, р-н Триадица, ж.к. И. Вазов, ул. "Балша" № 17, ап. 1:
- сумата 900,00 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит № 329015/17.02.2021 г., ведно със законната лихва от 14.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата 190,78 лева - договорна/възнаградителна лихва за периода
17.02.2021г. - 14.11.2021г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1024/10.12.2021 г. по ч. гр. д. 2102/2021 г. на РС Габрово.
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за Предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР).
2. ОСЪЖДА И. С. Б., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. ********** № 1, вх. А, ет. 6, ап. 16 да ЗАПЛАТИ на "ИЗИ ФИНАНС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1408, р-н
Триадица, ж.к. И. Вазов, ул. "Балша" № 17, ап. 1 сумата 670,00 лева – разноски по
делото по воденето на исковото производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
3. ОСЪЖДА И. С. Б., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
5
Габрово, ул. ********** № 1, вх. А, ет. 6, ап. 16 да ЗАПЛАТИ на "ИЗИ ФИНАНС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1408, р-н
Триадица, ж.к. И. Вазов, ул. "Балша" № 17, ап. 1 сумата 75,00 лева – разноски по
делото по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6