Р Е Ш Е Н И
Е № 231
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ гр.
състав, в публично съдебно заседание на 13.02.2020 г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1669 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Конститутивен иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, предявен от С.М.К. ЕГН **********
против Х.Т.К. ЕГН **********, К.И.К. ЕГН
********** и М.Х.М., ЕГН **********.
Ищецът твърди,
че е кредитор на първия ответник, като вземането му е за обезщетение за
причинени му неимуществени и имуществени вреди в резултат на реализирано от
този ответник ПТП. По-конкретно с решение от 12.08.2016г. първият ответник е
осъден да заплати на ищеца законна лихва за забава в размер 16 866,74 лв.
върху присъдената сума за неимуществени вреди от 70 000 лв., както и
сумата от 740,46 лв. върху присъдената сума за имуществени вреди в размер на 2 633,99
лв. за периода от 06.04.2012г. - 06.01.2015г., което решение е допълнено с
решение на САС от 10.04.2018г., с което съдът осъжда първия ответник да заплати
на ищеца допълнително 811,22 лв., дължимо се обезщетение за забавено плащане на
главница в размер на 70 000 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД. Въз основа на
съдебните решения е издаден изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело.
Към настоящия момент задължението на първия ответник възлиза на сумата от
20 418,42 лв. След образуване на гражданското дело за компенсиране на
вредите обаче ответникът на 02.07.2015г. се разпоредил с имуществото си в полза
на *** си, като сделката е дарение на недвижим имот, оформена с нотариален акт
за дарение № 124, том 2, рег. № 1209, нотариално дело № 276/2015г. по описа на нотариус
И.И., рег. № ***. Счита, че, като е дарил имуществото си на *** си, ответникът
уврежда интересите на ищеца, доколкото не разполага с други движими и недвижими
имоти и парични средства и на практика ищецът, който е негов кредитор, е в
невъзможност да се удовлетвори. Втората ответница е ***на длъжника, като искът
срещу нея е обоснован с твърдения относно режима на СИО, в който се е намирал
дареният имот /молба – уточнение на л. 44/, а третият ответник е приобретателят
– надарен. Поради това се иска от съда да обяви за относително недействителни
спрямо ищеца разпоредителните действия на длъжника, а именно договор за дарение,
оформен с нотариален акт № 124, том 2, рег. № 1209, нотариално дело № 276/2015г.
по описа на нотариус И.И., рег. № 230, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 56784.529.132.2.6 / петдесет и шест хиляди седемстотин
осемдесет и четири, точка, петстотин двадесет и девет, точка, сто тридесет и
две, точка, две, точка, шест, точка/, с административен адрес в гр. ***, общ. ***,
*** област, на ул. ***№ ***/ ***/, ет. * / ***/, апартамент * / *** /, състоящ
се от две спални, баня и тоалетна, със застроена площ от 61,60 кв.м. /
шестдесет и един квадратни метра и шестдесет квадратни дециметра/, при съседи:
на същия етаж имот с идентификатор 56784.529.132.2.5, на долния етаж имот с
идентификатор 56784.529.132.2.9, ведно с прилежащото към обекта избено
помещение № 6 / шест /, с полезна площ от 5, 43 кв.м. / пет квадратни метра и
четиридесет и три квадратни дециметра /, при граници: коридор, от две страни
външен зид и мазе № 5, както и с 8, 2887 % ид. ч. / осем цяло, две хиляди
осемстотин осемдесет и седем десетохилядни процента идеални част / от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Претендира
разноски.
Ответниците не
са подали отговор в срока за това. В съдебно заседание оспорват претенцията. Претендират
разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно действие,
увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване
увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и
третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите
на кредитора. Доколкото обаче в случая увреждащото действие е безвъзмездно по характер, не е
необходимо да се установява знанието на третото лице. Дали третото лице –
страна по договор за дарение, е знаело за увреждането или не, е без значение. В
тази хипотеза интересът на кредитора се предпочита пред интересите на третото
лице, доколкото то е получило нещо, без да престира насреща. Едновременно с това с оглед
родствената връзка между страните по сделката знанието се и предполага – чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
В случая всички материалноправни
предпоставки от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД са налице.
Ответниците не оспорват качеството
на кредитор на ищеца /като пострадало от ПТП лице с надлежно възникнало и
упражнено право на обезщетение/, като сделката е изповядана след датата на
деликта по време на висящността на исковото производство за репариране на
вредите. Наред с това кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр
на парично или непарично вземане по отношение на ответника, което дори може да не е изискуемо или ликвидно,
като същевременно възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането
със съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането
може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на
пресъдено нещо, каквато хипотеза в случая не е
налице. Тъкмо обратното, вземането на ищеца за обезщетение е признато с влязло
в сила съдебно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително производство за принудителното му събиране.
Втората предпоставка – извършване на
правно действие от страна на ответника – длъжник, в случая също е безспорна.
Фактите около сключването на договора за дарение и неговото съдържание не се
оспорват, в т.ч. субективните предели на сделката: ответникът – длъжник и
съпругата му от една страна като дарители и третата ответница /тяхна ***/ от
друга страна като надарен.
В случая безспорно сделката уврежда
кредиторовия интерес, тъй като е безвъзмездна. Но дори разпореждането с имота да беше възмездно, пак не би могло
да се приеме, че увреждане няма, тъй като предназначението на павловия иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на
разпоредителното действие, а упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както след, така и
преди снабдяване с изпълнителен титул. Колкото до възражението на
ответниците в писмените им бележки, че увреждане няма, тъй като длъжникът
притежавал и други имоти, то първо е преклудирано, тъй като не е въведено в
сроковете за това и второ, не може да повлияе на изхода на спора. Актуалната
съдебна практика еднопосочно приема, че възражението, че длъжникът разполага
и с друго имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е
налице увреждане. Противното би
означавало при недобросъвестност на длъжника,
който не погасява дълга си, да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на
друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга,
който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е
задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато
длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между
кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на
възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо
удовлетворение на кредитора. Изследването на състоянието на длъжниковото
имущество би имало значение само в хипотезата по чл.135, ал.3 ЗЗД,
доколкото разпоредителното действие е извършено преди възникване на вземането,
поради което длъжникът и лицето, с което той е договарял, са се споразумели да
увредят кредитора, т.е. да намалят или затруднят общото обезпечение на
кредитора. В този случай състоянието на длъжниковото
имущество би представлявало факт от значение за доказване на намерението за
увреждане, но това е състоянието към момента на извършеното атакувано действие,
а не към момента на предявяване на павловия иск. Така или иначе правният интерес от иска по чл.135 ЗЗД е обусловен от създаването на
възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото
приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на
тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че
сделката е увреждаща – чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта
безвъзмездно, както е в случая. При уважаване на
иска приобретателят ще трябва да предостави имуществото си за удовлетворяването на
чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може
да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след
това може да иска възмездяване от него.
На следващо
място, знанието на третото лице при
безвъзмездна сделка не подлежи на доказване, като същото се и предполага с оглед
на родствената връзка на страните по сделката. Доколкото
сделката е безвъзмездна, законодателят не се интересува от знанието на
надарения, тъй като същият получава блага без насрещна престация, поради което
се отдава предпочитание на правата и законните интереси на увредения кредитор. Безспорно и длъжникът знае за
увреждането, тъй като то се изразява в
знание за възможността такова увреждане да настъпи в резултат на извършеното
правно действие, не и в наличие на някаква вина – умисъл или специална цел да
се вреди. Безспорно е, /доколкото вземането на ищеца не е отречено със сила на
присъдено нещо, а
напротив/, че ответникът е знаел за вземането на кредитора към момента на
изповядване на процесната сделка. Знаел е също, че разпореждайки се с
имуществото си, ще затрудни или дори ще направи невъзможно удовлетворяването
му.
В случая обаче искът е основателен само за припадащата се на ***–
длъжник ½ ид.ч. от дарения имот въпреки особения режим на СИО, която е
бездялова и неделима. Това е така, защото с имущество
в режим на СИО може да се обезпечава само солидарно задължение на двамата съпрузи, но не
и дълг на единния от тях, който не е за задоволяване на нужди на семейството и
съпрузите не са солидарно задължени по смисъла на чл. 25 СК. Ако дългът е личен
на единия съпруг, както безспорно
е в случая, то обезпечението на задълженията му се покрива само от 1/2 идеална част от
общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не
може да обхваща разпореждането на съпруга. Наред с това предпоставка за провеждане на павловия иск е
вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската
имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на
вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото
лице - приобретател. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД сделката си остава
действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската
имуществена общност върху него не се възстановява.
Поради това искът
следва да бъде отхвърлен за другата ½ ид.ч. от имота, която е предмет на
разпореждането на ***– недлъжник.
По настоящото дело искът е насочен и
срещу ***– недлъжник по съображения относно характера на СИО. Доколкото ищецът
излага обстоятелства и факти, от които счита, че в процеса следва да участва и
съпругът – недлъжник, последният е процесуално
правно легитимиран. Дали обаче тези фактически твърдения са достатъчни за
уважаване на иска и спрямо ***– недлъжник, е въпрос по съществото на спора
относно принадлежността на правото, т.е. относно материалноправната легитимация. Подобна
ситуация е предмет на разглеждане и тълкуване в т. 1 от ТР № 5 от 29.12.2014г на ОСГТК
на ВКС по т.д. № 5/2013, където е прието, че материалноправна легитимация на длъжник има само единият от
съпрузите-ответници. Ищецът по павловия
иск няма материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг - ответник,
съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник.
Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от
имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу ***-
ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по
отношение на чужд кредитор, за чужд дълг.
Поради изложеното
искът спрямо ***– недлъжник следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а
ищецът – осъден за разноските, свързани със защитата на този ответник. Ето защо
и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Г.М. *** адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на К.И.К.
в размер на 1 601.95 лв,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно цената на иска от 35 731.60 лв.
По отношение на останалите двама
ответници – длъжник и приобретател по сделката, искът е частично основателен и
ще се уважи за припадащата се на ***– длъжник ½ ид.ч. от дарения имот,
като за другата ½ ид.ч. на ***– недлъжник искът ще се отхвърли.
При този изход на спора страните си
дължат разноски по съразмерност. На ищеца от страна на първия и третия ответник
се дължи съобразно уважения размер на претенцията сумата от 889.16 лв – за ДТ и други такси, както
и адвокатски хонорар по списък на разноските на л. 73 и доказателствата за
действително направен разход в този размер. Ищецът на свой ред съобразно
отхвърления размер на претенцията дължи на третия ответник сумата от 400 лв – за адвокатски хонорар по
списък на разноските на л. 73 и доказателствата за действително направен разход
в този размер, а за първия ответник, който на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА е представляван безплатно, на адв. Г.М. *** - адвокатско
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство в
размер на 800.96 лв, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо ищеца С.М.К. ЕГН ********** сключения между първия ответник Х.Т.К. ЕГН ********** в качеството му на дарител и третия ответник М.Х.М., ЕГН ********** в качеството й на надарен, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 124, том 2, рег. № 1209, нотариално дело № 276/2015г. по
описа на нотариус И.И., рег. № ***, на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.529.132.2.6 / петдесет и шест хиляди
седемстотин осемдесет и четири, точка, петстотин двадесет и девет, точка, сто
тридесет и две, точка, две, точка, шест, точка/, с административен адрес в гр. ***,
общ. ***, *** област, на ул. ***№ ***/ ***/, ет. * / ***/, апартамент * / ***
/, състоящ се от две спални, баня и тоалетна, със застроена площ от 61,60 кв.м.
/ шестдесет и един квадратни метра и шестдесет квадратни дециметра/, при
съседи: на същия етаж имот с идентификатор 56784.529.132.2.5, на долния етаж
имот с идентификатор 56784.529.132.2.9, ведно с прилежащото към обекта избено
помещение № 6 / шест /, с полезна площ от 5, 43 кв.м. / пет квадратни метра и
четиридесет и три квадратни дециметра /, при граници: коридор, от две страни
външен зид и мазе № 5, както и с 8, 2887 % ид. ч. / осем цяло, две хиляди
осемстотин осемдесет и седем десетохилядни процента идеални част / от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, ДО РАЗМЕРА НА собствената на ответника – длъжник ½ ид.ч. от имота, като сделка, увреждаща интересите на кредитора, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за другата ½ ид.ч. от имота,
припадащата се на ***– недлъжник, както и по отношение на съпругата на длъжника
- К.И.К.
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Х.Т.К. ЕГН **********
и М.Х.М., ЕГН ********** да заплатят на С.М.К. ЕГН ********** сумата от 889.16 лв – съдебно - деловодни
разноски съразмерно на уважения обем права.
ОСЪЖДА С.М.К. ЕГН ********** да заплати на М.Х.М.,
ЕГН ********** сумата от 400 лв - съдебно - деловодни разноски
съразмерно на отхвърления обем права.
ОСЪЖДА С.М.К. ЕГН ********** да заплати на адв. Г.М. *** адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство на К.И.К. в размер на 1 601.95 лв, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно изхода на
спора по отношение на този ответник, както и сумата от 800.96 лв - за предоставеното
безплатно процесуално представителство на Х.Т.К. съразмерно на отхвърления обем права.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Пловдивския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: