Решение по дело №32/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20227250700032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             38                          08.06.2022 г.                          град  Търговище

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                 

 

Административен съд - Търговище                                            касационен състав

На седми юни                                                                                  2022 година

В  открито заседание в следния състав:

       Председател: Красимира Тодорова

              Членове:  Албена Стефанова 

                                                                                         Иванка Иванова

Секретар: Стоянка Иванова

Прокурор: Драгомир Сяров

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КНАХД № 32 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по жалбата на Х.С.Х. ЕГН ********** ***, чрез адв. В.Я. *** против Решение № 11/ 07.03.2022 г., постановено по НАХД № 20213510200050/ 2021 г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърдено НП № 20-0308-000846/ 26.11.2020 г. на началника на група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, 1, т. 1 от ЗДвП на касатора са наложени адм. наказания: „глоба“ в размер на 2 000 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 10 лв. В жалбата са посочени като касационни основания за отмяна – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание касаторът редовно призован се явява лично и с адв. Я. ***, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касация – ОД на МВР- Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно.  

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.11.2020г., около 06.27 часа, на път 3-704, км. 21+500, община Омуртаг, с посока на движение гр.Омуртаг – гр.Върбица, Х. управлявал собствения си лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Соната”, с рег. № .......и при извършена му проверка отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7410, № ARDN-0041. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 079601, но Х. е отказал да даде кръвна проба. В АУАН е посочено, че Х. не е представил СРМПС част ІІ. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДП и чл.100, ал1, т.2 от ЗДП. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който не е вписал възражения в АУАН. В законовия срок касаторът е депозирал в РУ – Омуртаг обяснение № УРИ308000- 7570/20.11.2020 г, в което твърди, че описания по-горе лек автомобил на 18.11.2020 г. е бил управляван от баща му, и че той самия е бил само пътник в автомобила и не е управлявал същия, описал е и как според него е протекла проверката и защо е бил задържан в РУ - Омуртаг. На практика в обяснението липсва каквото и да е искане на Х. по отношение на съставения му АУАН, но въпреки това е прието, че обяснението има характер на възражение и по същото е била извършена проверка и е била изготвена докладна записка рег. № 308р-17112/27.11.2020 г., от ПИ „ПК“ при РУ – Омуртаг, в която са описани хронологично обстоятелствата, при които е била извършена проверката и е посочено, че при спирането на лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Соната”, с рег. № ….., за проверка, водачът на автомобила се преместил на пасажерското място отпред, и че при извършената проверка е твърдял, че не е управлявал автомобила, отказал е да бъде тестван за алкохол с техническо средство, както и да даде кръвна проба за медицинско изследване и не представил СРМПС част ІІ, поради което му е бил съставен описания по-горе АУАН. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 20-0308-000846/26.11.2020г. на началник група към ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с което на Х. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 2000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Описанието на нарушенията в НП е идентично с описанието им в АУАН, като са цитирани и текстовете на сочените като нарушени разпоредби. Посочено е, че е постъпило възражение по АУАН, по което била извършена проверка и същото е прието за неоснователно. По делото е приложен талон за изследване № 079601 и от който е видно, че в него е отразено, че проверката е започнала в 05.50 часа на 18.11.2020г. и че Х. не е изпробван с техническо средство, тъй като отказал, както и че е отказал да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му чрез доказателствен анализатор и чрез медицинско и химическо изследване. Касаторът е отказал да получи талона, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителят – св.М.М. и свидетелят по акта – П.П.. Свидетелите са посочили, че са били в наряд и извършвали проверки до бензиностанция „Ром Петрол“, в близост до язовира на гр.Омуртаг и видели лек автомобил марка „Хюндай“ да криволичи по пътното платно, като св.П. уточнява, че автомобилът излязъл от бензиностанция „Ром Петрол“ и тръгнал в посока към Красноселци. Двамата свидетели са заявили, че поради това със служебния си автомобил са потеглили след лекия автомобил марка „Хюндай“ и след като подали светлинен и звуков сигнал са го спрели за проверка. Двамата свидетели са категорични, че със служебния автомобил са се намирали непосредствено след лекия автомобил марка „Хюндай“, че видели как след спирането му водачът на този автомобил се преместил от шофьорската на предната пътническа седалка и че в автомобила не е имало друго лице. Свидетелите са посочили, че при започване на проверката се представили и поискали от водача на лекия автомобил марка „Хюндай“ документи за проверка, при което той е заявил, че не носи такива. Посочват, че водачът на автомобила се държал неадекватно и лъхал на алкохол, поради което са му предложили да бъде тестван с техническо средство Алкотест „Дрегер“, но той е отказал. Двамата свидетели са заявили, че последствие водачът на лекия автомобил марка „Хюндай“ е представил лична карта, от която се е установило, че е касаторът Х., като е било установено и че е собственик на управлявания от него лек автомобил. Свидетелите са посочили, че са отвели Х. в сградата на РУ – Омуртаг, където той е заявил, че е съгласен да бъде тестван с техническо средство, но след това отказал и това се повторило няколко пъти в рамките на около половин час, като накрая касаторът е отказал да бъде тестван. Св.М. е заявил, че на Х. е било разяснено какви са предвидените в закона санкции за отказ да бъде тестван с техническо средство или да бъде извършено медицинско изследване, но той е казал „добре“. Двамата свидетели са посочили, че на касатора е бил издаден и талон за медицинско изследване.

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е неоснователна. При разглеждане на АУАН и НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не е констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушенията, последните са описани достатъчно ясно, посочени са и нарушените разпоредби от ЗДвП. Съдът е счел за несъстоятелни за изложените в жалбата твърдения, че предвид разминаване в посочените часове в АУАН, талона за медицинско изследване и протокола за извършване на проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, се стигало до извод, че някои от тези документи са били с невярно съдържание. В издадения талон за изследване № 079601, който жалбоподателят е отказал да получи е отразено, че проверката е започнала в 05.50 часа на 18.11.2020г., а не че талонът е издаден в този час. От показанията на св.М. става ясно, че в протокола за извършване на проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях е вписан часът на съставянето му – 6.09 часа, и че в АУАН също е вписан часът на съставянето му. Следователно отразените часове в посочените документи следват хронологията на извършване на проверката. НП е издадено в съответствие с административно-производствените правила, съдържа описание на нарушенията, което е достатъчно ясно и дава възможност да се разбере за какво се ангажира административно-наказателната отговорност на касатора, съдържа и дата и място на извършване на нарушенията, описани са обстоятелствата, при които са извършени, правилно са определени виновно нарушените законови разпоредби и са посочени вида и размерите на наказанията, които са определени съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл. 3-то от ЗДвП. НП е подписано и връчено на касатора. Материална компетентност на актоставителя и АНО се удостоверява от приложената Заповед № Із-1745/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи. От словесната формулировка на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е видно, че законодателят предвижда едно единствено нарушение, а именно: незаконосъобразен отказ на водач на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Този отказ от своя страна може да има различни форми – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство/полеви тест или неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване. В настоящия случай, в обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП, ясно е посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на Х., а именно: в отказ да бъде изпробван за установяване употребата на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7410, № ARDN-0041 и в отказ да изпълни даденото с издадения талон за изследване предписание за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване. Следователно отказът на касатора е осъществен и в двете възможни форми предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и процедура по постановяването им. Разгледано по същество обжалваното НП също се явява законосъобразно и правилно. По делото са събрани достатъчно доказателства – писмени и гласни, въз основа на които се стига до категоричен извод, че касаторът е извършил визираните в атакуваното НП нарушения. В АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП извършените от касатора нарушения, за които е санкциониран, са описани подробно, а съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

         Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените възражения от наказаното лице. Наведените възражения от касатора пред настоящата съдебна инстанция са неоснователни. Редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства е регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), приета въз основа на законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 1, ал. 3 от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство- чл. 3, ал. 1 от Наредбата.

Извършеното от касатора нарушение е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Деянието на водача е със завишена степен на обществена опасност, тъй като употребата на алкохол, дори и когато концентрацията на алкохол в кръвта е под 0, 5 на хиляда, е достатъчна причина водачът да не бъде достатъчно съсредоточен при управление на МПС и с това да създаде опасност от настъпване на ПТП, като дори и минимално отклонение от предвидената от законодателя минимална граница е достатъчно сериозно нарушение на правилата на ЗДвП и в този смисъл подлежи на санкциониране. Нарушението засяга обществени отношения със значим интерес, като може да рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция, разписана като цел на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно, валидно и допустимо, без нарушения на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/07.03.2022 г., постановено по НАХД № 20213510200050/ 2021 г. по описа на РС – Омуртаг.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:……….              

 

 

      

 

 

         ………..