Решение по дело №10606/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 110
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20203110110606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир С. Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир С. Нинов Гражданско дело №
20203110110606 по описа за 2020 година
Ищецът „К.Г.“ ЕООД сочи, че със своя молба по реда на чл.390 ГПК ответникът
„И.“ ЕООД е поискал от ВОС обезпечение на бъдещ си иск срещу него, която с
определение №4246/28.11.2018г., постановено по ч.т.д.№1877/2018г., ВОС, ТО, е
уважена, като е наложен запор до размера от 27 000лв. върху вземания на К. от „Е.П.П"
АД, както следва:
запор на вземания на К. към „Е.П.П" АД по изп.д. № 20187180400443 по описа
на ЧСИ С.К. Д. № * на КЧСИ, район на действие ВОС, образувано по изпълнителен
лист от 17.07.2018г. от ВРС по гр.д.№9801/2014г. за сумите от: 1846.16лв.,
неолихвяеми вземания: 812.47лв., представляваща законната лихва върху главницата
за периода от подаване на исковата молба в съда на 1 28.07.2014г. до 26.11.2018г.,
830лв. присъдени разноски, 460лв. разноски по изпълнителното дело
и
запор на вземания на К. към „Е.П.П" АД по изп.д. № 20187180400442 по описа
на ЧСИ С.К.Д., № * на КЧСИ, район на действие ВОС, образувано по изпълнителен
лист от 17.07.2018г. от ВРС по гр.д.№11312/2014г. за сумите от: 12660.19лв.,
неолихвяеми вземания: 5437.51лв., представляваща законната лихва върху главницата
за периода от подаване на исковата молба в съда на 04.09.2014г. до 26.11.2018г.,
1
3748.01лв. присъдени разноски, 766лв. разноски по изпълнителното дело. На
основание чл.390, вр. с чл.391, ал.2 ГПК решаващият състав на ВРС е наложил
гаранция в размер на 3000 лева. Въз основа на издаденото обезпечение, И. е образувало
изп.д. №201889504002398 и е наложен допуснатия запор. ЧСИ Л.С. е изготвил и
запорно съобщение изх.№18699/30.11.2018г., получено от ПМ на дата 07.12.2018г., с
което ищеца е уведомен за наложения запор. изп.д.№20187180400442 по описа на ЧСИ
С.К.Д. е образувано на 01.10.2018г. по молба на К. въз основа на изпълнителен лист от
17.07.2018г. от ВРС по гр.д.№11312/2014г. за сумите от: 12660.19лв., 3748.01лв.
присъдени разноски в производството пред ВРС и ВОС, както и 766лв. разноски по
изпълнителното дело. На длъжника е наложен запор върху банкови сметки за сумата
18 759.34лв., която е постъпила на 22.10.2018г. по сметката на ЧСИ. Към момента не са
извършени плащания по изп.д. в полза на К.. Така сума в общ размер на 17 174.20лв. е
била налична по сметката на ЧСИ и на разположение на взискателя по изп.д., но
поради наложения от ответника И. запор, същата не е била разпределена и събрана.
Изп.д. № 20187180400443 по описа на ЧСИ С.К.Д. е образувано на 01.10.2018г. по
молба на К. въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2018г. от ВРС по гр.д.
№9801/2014г. за сумите от: 1846.16лв., законната лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба в съда на 28.07.2014г. до окончателно изплащане на
задължението, 830лв. присъдени разноски в производството пред ВРС и ВКС, 460лв.
разноски по изпълнителното дело. На длъжника е наложен запор върху банкови
сметки за сумата 4438.01лв., която е постъпила на 22.10.2018г. по сметката на ЧСИ.
Към момента не са извършени плащания по изп.д. в полза на К.. Така сума в общ
размер на 3919.86лв. е била налична по сметката на ЧСИ и на разположение на
взискателя по изп.д., но поради наложения от ответника И. запор, същата не е била
разпределена и събрана. В указания срок ответникът И. е депозирал искова молба пред
Арбитражния съд при СППМ -град Варна с предмет заявения бъдещ иск - за осъждане
на настоящия ищец да му заплати сумата от 27 000лв. неустойки по спогодба анекс от
23.10.2014г. По този иск е образувано арб.д.№176/2018г. по описа на Арбитражния съд
при СППМ - град Варна. Със свое решение от 27.05.2020г. Арбитражният съд при
СППМ – гр.Варна е уважил изцяло исковата претенция на И. и е осъдил К. да му
заплати сумата от 27 000лв., представляваща неустойка по спогодба-анекс от дата
23.10.2014г. Сочи, че с искова молба вх.№3277/10.06.2020г. е сезиран ВКС с иск с
правно основание чл.47 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение. В
резултат е образувано т.д. №795/2020г. на ВКС, ТК, 2 ТО. При уважаване на заявения
иск по чл.47 ЗМТА ще бъде отменено арбитражното решение, което би довело до
материална незаконосъобразност на действията на ответника по налагане на
обезпечението. Счита, че при гореизложената фактическа обстановка е налице правен
интерес и основание за него да претендира обезщетение за реално претърпените вреди
от допуснатото обезпечение чрез наложен запор съгласно чл.403, ал.1 ГПК.
2
Фактическият състав на отговорността по чл.403, ал.1 ГПК възниква от три
кумулативни елемента - първо, наложена обезпечителна мярка; второ - някоя от
хипотезите на чл.403, ал.1 ГПК или отмяна на обезпечението от въззивния съд; трето -
наличие на вреди, причинени от обезпечителната мярка. Осъществяването на този
фактически състав е основание за пораждане на отговорността на ответника. Това е и
предметът на доказване в процеса по чл.403, ал.1 ГПК. В процесния случай е налице
хипотезата на отмяна на арбитражно решение по реда на чл.47 ЗМТА. Ответникът И.
следва да понесе риска от незаконосъобразните си действия и да понесе обективната,
безвиновна отговорност по чл.403, ал.1 ГПК. Размерът на вредите за обезщетение в
случая следва нормативната уредба за забава на парично вземане - чл.86 ЗЗД.
Периодът, за който претендира обезщетение за реално претърпени вреди е: 30.11.2019
год. (датата, на която е достигнало до ЧСИ Данова процесното запорно съобщение) до
28.08.2020 г. (датата, на която е депозирана настоящата искова молба) с изключение на
подпериода 13.03.2020 год. - 13.05.2020 год., обхванат от ЗМДВИП (чл. 3, т. 2).
Събраните и налични суми, които са били на разположение на ищеца, но са били
запорирани незаконосъобразно са:
по изп.д.№442/18г. - 17 174.20лв.
и
по изп.д.№443/18г. - 3919.86лв.
или общо в размер на 21 094.06лв. Периодът е 578 дни, а размерът на законна
лихва е 3380.90лв.
Моли, да се постанови решение, съгласно което да се осъди ответника „И."
ЕООД да заплати на ищеца „К.Г." ЕООД сумата от 3380.90лв., представляващи
обезщетение за претърпени вреди вследствие на незаконосъобразно наложено
обезпечение - запор на вземания в размер на 21094.06лв., налични по образувани изп.д.
№№442 и 443 по описа за 2018г. на ЧСИ С.К.Д., peг.№** на КЧСИ, район на действие
ВОС, които са били налични за изплащане на взискателя „К.Г." ЕООД през периода
30.11.2018г. - 13.03.2020г. и периода 14.05.2020г. - 28.08.2020г. на основание чл.403,
ал.1 от ГПК и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи,
че счита иска за допустим, но неоснователен, като сочи, че в настоящият случай има
влязло в сила Арбитражно решение, чиито последици са публичноправни, те се състоят
в сила на присъдено нещо и в изпълнителна сила, което не е отменено по предвидения
в ЗМТА ред. Съгласно влязло в сила арбитражно решение на Арбитражен съд при
„СППМ" гр.Варна, постановено по арб.д.№176/2018г., ищецът в настоящото
3
производство „К.Г." ЕООД е осъдено да заплати на „И." ЕООД сумата от 27 000лв.,
представляваща неустойка по спогодба - анекс от дата 23.10.2014г., като преди
постановяване на решението е допуснато обезпечение на бъдещ иска. Счита, че целта
на обезпечението е да защити спорното материално право през времетраенето на
съдебния процес, като с влизане в сила на решението, с което обезпеченият иск е
уважен, тази защита се осъществява чрез прилагане правните последици на решението.
Обезпечителната мярка се налага и остава наложена до удовлетворяване на кредитора /
в случая „И." ЕООД/. Съгласно чл.403, ал.1 ГПК вреди от наложено обезпечение на
иск може да претендира длъжникът в обезпечителното производство в три
изчерпателно изброени от законодателя хипотези: В случай, че обезпеченият иск бъде
отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако
исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Т.е. и трите хипотези
касаят решаването на материалноправния спор между страните по същество. И трите
хипотези предвиждат случай в който предявеният иск не е уважен по същество. В
конкретния случай има влязло в сила между страните уважително решение на
Арбитражен съд, което препрятства възможността за длъжника в обезпечителното
производство да претендира обезщетение. Обезпечението е допуснато именно, за да се
осигури възможността за ищеца по арб.д.№176/2018г. „И." ЕООД да реализира своето
вземане. В този смисъл образуваното обезпечително производство, по което са
наложени запорите на вземания, има характер на защита - санкция. Извън хипотезите
на чл.403, ал.1 ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди
само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство.
Няма злоупотреба с права при добросъвестно упражняване на процесуални права,
когато страната подава молба с правно основание чл.390 ГПК със съзнанието, че
защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата
защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право,
евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или
неизвинителна. В настоящия случай, безспорно предявеният от „И." ЕООД иск е
уважен, т.е. не е налице причина за обезщетение за евентуално причинени вреди на
ответника по иска и съответно ищец по настоящото производство по чл.403 ГПК.
Макар гаранцията да е внесена от ищеца по арбитражното дело, и да е определена във
връзка с допуснатото обезпечение, към настоящия момент е отпаднала необходимостта
от такава гаранция, но не и обезпечителната нужда, тъй като ищецът „К.Г." ЕООД не е
изпълнил задължението си към „И." ЕООД. Оттук последиците на влязлото в сила
решение по отношение на допуснатия запор запазват своите последици. По делото
няма данни, нито твърдения да е изплатена дължимата сума (главница, лихви и
разноски присъдени с арбитражното решение) от ответника „К.Г." ЕООД по иска по
арб.д.№176/2018г. на АС - Варна. Настоящото гр.д.№10606/2020г. по описа на ВРС -
31 състав е заведено преждевременно, поради обстоятелството, че постановеното
4
решение по арб.д.№176/2018г. на Арбитражен съд - Варна при СППМ не е отменено и
поради това поражда правни последици, препятстващи възможността да се търсят
вреди. Въпрос за понасянето на такива би могъл да бъде поставен след развитие на
процеса в такава фаза, при която е безспорно, че „И." ЕООД няма вземане към
длъжника „К.Г." ЕООД и в същото време е налице „запор", който уврежда длъжника
по обезпечението /в който случай вредите също подлежат на доказване/. Твърденията,
че Решението по арб.д.№176/2018г. на Арбитражен съд - Варна при „СППМ" ще бъде
отменено са хипотетични. Към настоящия момент е наложен запор по ИД №442 и ИД
№443 по описа за 2018г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова, законосъобразно, въз
основа на наложена мярка по обезпечителна заповед издадена от Окръжен съд - Варна.
Ответникът „И." ЕООД е само приносител на Заповедта за обезпечение, като самата
обезпечителна мярка се счита за наложена от съда и само от него може да бъде
отменена. В този смисъл ищецът е следвало да подаде своята молба за отмяна на
наложената с опр. №4246/28.11.2018г. по ч.т.д.№1877/2018г. на ВОС, ТО
обезпечителна мярка запор, като спази реда по чл.402, ал.1 ГПК. Напротив, „К.Г."
ЕООД се опитва да търси имуществена отговорност от ответника заобикаляйки
предвидения процесуален ред за защита, в случай, че счита, че има накърнени права и
законни интереси и да получи неследващо му се парично обезщетение.
Незаконосъобразно е в резултат на законово овластяване от страна на съда и
действайки в рамките на допуснатите за привеждане права „И." ЕООД да понася
имуществена отговорност, тъй като дружеството е действало в рамките на закона и въз
основа на издадена от съда обезпечителна заповед. „К.Г." ЕООД обосновава своята
вреда с чл.86 ЗЗД който обаче се прилага в случай на неизпълнение на парично
задължение. „К.Г." ЕООД обаче няма парично вземане от „И." ЕООД. Законната лихва
е всякога последица от друг ФС, но осъществяването на такъв не е доказан от ищеца в
хода на настоящото производство. Налице са два коренно различни института на
правото. Вземането за законна лихва винаги следва главен паричен дълг (то е
акцесорно задължение) и като такова не може да съществува самостоятелно извън
конкретно парично задължение. Поради тази причина изведеното основание, а именно
чл.86 ЗЗД не би могло да се приложи в хипотезата на чл.403 ГПК за иск за
обезщетение, доколкото „И." ЕООД не е задължено лице спрямо „К.Г." ЕООД. В
своята искова молба ищецът извежда дължимостта на сумата от 3380.90лв. на
основание чл.86 ЗЗД, въз основа на обстоятелството, че са били събрани от ЧСИ С. Д.
суми по ИД №442 и 443 по описа за 2018г. в общ размер на 21 094.06лв., които суми са
били на разположение на „К.Г." ЕООД. Подобно твърдение не кореспондира с
нормативната уредба, уреждаща института на разпределението (чл.460 и сл ГПК).
Всеки взискател, присъединен по право или по искане кредитор може да участва в 7
разпределението на осребреното имущество на длъжника. До момента по двете
изпълнителни дела №442 и № 443 за 2018г. по описа ЧСИ С.Д. не е извършвано
5
разпределение и сумите събрани по тях не са били на разположение на ищеца, нито са
преминавали в негова собственост. Те биха могли да станат такива едва, в случай, че
бъде извършено разпределение, което е стабилизирано като акт на ЧСИ /т.е. влязло в
законна сила/ и е била заверена банковата сметка на ищеца със съответната сума /едва
от този момент парите са част от патримониума на ищеца/. Реално постъпилите суми
по изп. дела не са собственост на „К.Г." ЕООД, поради това, че до разпределението
могат да встъпят като взискатели други кредитори, дори такива с привилегировани
вземания, които да проявят претенции по отношение на нея. Поради това такъв ФС,
като основание за претърпени имуществени вреди не би могъл да се реализира на
плоскостта на института по чл.403 ГПК за обезвреда на заинтересованото лице в
обезпечителното производство. Възразява срещу твърдението, че чл.403, ал.1 не сочи
изрично хипотеза отмяна на решение, която обаче съществува и без да бъде уредена в
тази разпоредба, тъй като е с характер аналогичен на предвидените три, които са
numerus clausus - изрично и изчерпателно изброени. Решението на АС - Варна към
момента е влязло в законна сила и не е отменено по предвидения за това ред в ЗМТА, с
оглед на това последиците му се запазват и ищецът по арбитражното производство не
следва да носи отговорност за вреди, тъй като такива няма данни да са настъпили в
правната сфера на ищеца в настоящото производство. Освен това пътя на защита при
евентуална бъдеща отмяна на горепосоченото арбитражно решение е твърде различен
от този предвиден в чл. 403 ГПК, тъй като отмяната на решение, постановено от АС
касае производство, което има общи черти с извънредните способи за отмяна на влезли
в сила решения съдът(ВКС) няма качеството на контролна инстанция по отношение на
арбитражния акт и не действа като инстанция по същество, за да навлиза в самия
правен спор и да преценява правилността на решението на арбитражния съд. На
следващо място освен основанието оспорва и размера на предявения иск. Оспорва
изчисленията извършени от ищеца като твърди, че за процесния период вредата не е в
претендирания размер. Не са представени никакви 8 доказателства за реално
претърпяна вреда /вкл. нейния характер/, а още повече да е доказан конкретен размер.
В случая не се претендира неустойка, поради което ищецът всякога следва да докаже
наличието и размера на вреди, ако въобще е понесъл такива. Законната лихва се дължи
за изискуеми парични задължения, за които длъжникът е изпаднал в забава, като
нейният размер няма как да определя главницата по друго задължение. Тя е винаги
акцесорно вземане, а не основно, нито е допустимо законната лихва самостоятелно да
определя размер на обезщетение. Обратното е вярно - размерът на главницата определя
законната лихва. Не става ясно и как е изчислен периодът на ищцовата претенция и
какво значение има датата, на която съобщението за запор е връчено на „К. - Г." ЕООД
и трето лице - „Е.П.П" АД. Прави и възражение за прихващане, като сочи, че „И."
ЕООД има вземания от „К.Г." ЕООД в размер над 3000 лева съгласно Спогодба - анекс
от 23.12.2014г. към 198 договори за цесия от 23.10.2014г. и заявява, че прави изрично
6
възражение за съдебно прихващане на дължимите от „К.Г." ЕООД суми към „И."
ЕООД със сумата, предмет на настоящия иск до размера на по-малкото. Моли да се
отхвърли иска и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.403 от
ГПК.
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба и становището на
ответника и като прецени при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните не спорят относно фактите като те са подкрепени и от приетите по
делото доказателства и са в смисъл, че по искане на ответника е допуснато обезпечение
по ч.т.д.№1877/2018г. на ОС Варна, ТО в негова полза, като наложен запор на
вземания на настоящия ищец-„К.Г.“ ЕООД към „Е.П.П“ АД за сумите от 1 846.16лв.
неолихвяеми вземания, 812.47лв. представляваща законна лихва върху тази главница
за времето от 28.07.2014г. до 26.11.2018г., 830лв. присъдени разноски, 460лв. разноски
по изпълнителното дело по изп.д.№443/2018г. на ЧСИ с №718 и 12 660лв. неолихвяемо
вземане, 5 437.51лв. законна лихва върху главницата за времето от 4.09.2014г. до
26.11.2018г., 3 748.01лв. присъдени разноски и 766лв. разноски по изп.д. – копие от
обезпечителна заповед л.10, като обезпеченият иск е за заплащане на сумата от
27 000лв. неустойка по сключени между настоящите страни спогодба-анекс към 198
договора за продажба на вземания от 23.10.2014г., уговорена в чл.14 от същата, по
девет издадени и непредадени на ищеца изп.л. Посочените суми са присъдени в полза
на ищеца „К.Г.“ ЕООД съгласно представените два броя изпълнителни листи срещу
„Е.П.П“ АД. Обезпечената претенция на настоящия ответник по твърдения на страните
е предявена и уважена от Арбитражен съд СППМ гр.Варна по арб.д.№176/2018г., но
доказателства в тази насока не са представени. Представена е и молба от ищеца срещу
ответника адресирана до ВКС с искане отмяна или при условията на евентуалност за
обявяване за нищожно на решението по арбитражното делото. Представено е и
определение №//11.01.2021г. с което ВКС по т.д.№795/2020г. е отменил определението
си за даване ход по същество на делото и то е докладвано за ново насрочване поради
постъпила частна жалба.
При горната фактология съставът приема следното:
Настоящият ответник е инициирал производство по обезпечаване на бъдещия
своя претенция срещу ищеца за сумата от 27 000лв. пред ОС Варна, като молбата му е
била уважена и е допуснато обезпечение на претенцията чрез налагане на запор на
суми изрично посочени и по-горе. Обезпечената претенция е била предявен и
разгледана от Арбитражен съд при СППМ Варна, като е била уважена. От друга страна
7
въпреки предприетите действия от страна на настоящия ищец за атакуване на
арбитражното решение по реда на чл.47 от ЗМТА към момента липсва приключило
производство по молбата му и поради това арбитражното решение има обвързваща
страните и институциите сила.
От правна страна за да възникне вземане за ищеца по реда на чл.403, ал.1 от
ГПК, той следва да е бил обект на наложена обезпечителна мярка, като обезпечената
претенция в последствие следва да е била отхвърлена или да не е предявена в
определения от съда срок и на последно място от това за лицето срещу което е
допуснато обезпечението следва да са произтекли вреди. При настоящия случай по
отношение на ищеца има допуснато обезпечение, като обезпечената претенция е
предявена и уважен. Липсват поне към настоящия момент доказателства обезпечения
иск да е бил отхвърлен, като тази предпоставка е съществена за уважаването на
настоящия иск и отсъствието й е достатъчно претенцията да се отхвърли.
Предвид горното съставът приема, че искът следва да се отхвърли като
недоказан по основание и ищецът да се осъди да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 553лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на
управление гр.София, ** срещу „И.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ** иск за заплащане на сумата от 3 380.90лв. представляваща
обезщетение за претърпени вреди вследствие на незаконосъобразно наложено според
ищеца обезпечение - запор на вземания в размер на 21094.06лв., налични по
образувани изп.д. №№442 и 443 по описа за 2018г. на ЧСИ С.К.Д., peг.№**на КЧСИ,
район на действие ВОС, които са били налични за изплащане на взискателя „К.Г."
ЕООД през периода 30.11.2018г. - 13.03.2020г. и периода 14.05.2020г. - 28.08.2020г. на
основание чл.403, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София,
** да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК**със седалище и адрес на управление гр.Варна, **
сумата от 553лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9