№ 40
гр. Червен бряг, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20224440100892 по описа за 2022 година
на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.8, т.1 и сл. от
Закона за защита срещу домашното насилие
В РС – Червен бряг е постъпила е молба от Д. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: ................,
подадена чрез адв. С. Б. – АК – Плевен, със съдебен адрес: ................ против П. Ц. П., с ЕГН
********** с адрес: ................. Твърди, че с ответника имат сключен граждански брак и
живеят заедно на адрес: ................, като имотът в който живеят е собственост на техните
деца. На 05.09.2022 г. вечерта около 21:00 часа, прибирайки се от работа, при влизане през
входната врата на двора им, видяла съпруга си агресивно настроен, който се приближавал
към нея, държал метла с дървена дръжка и го чула как извикал срещу нея: „Махай се от
вкъщи“. В същия момент счупил метлата и започнал да я удря с дървената дръжка по цялото
тяло, по главата, по ръцете и по краката. Докато успяла да разбере какво се случва, я хванал
за косата и я повалил на земята, като започнал да я дърпа и да я влачи. Успяла да се
отксубне, прескочила оградата и се спасила в съседите. Силно е притеснена за живота и
здравето си, понеже съпругът й нееднократно и в предишни периоди е упражнявал
физическо насилие спрямо нея. Счита, че с нищо не е провокирала физическата агресия
спрямо нея и моли съда за защита. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме,
че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за
защита по Закона за защита срещу домашното насилие, със следните мерки: 1.Задължаване
на ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката; 2.
Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ................
за максималния срок определн от законодателя – 18 /осемнадесет/ месеца. 3. Забрана на
1
извършителя на домашно насилие да приближава пострадалата, жилището в което живее,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 200 метра за срок от
18 месеца. Към молбата е приложена декларация от 14.09.2022 г. за извършено от П. Ц. П.
домашно насилие спрямо Д. Г. П. с ЕГН **********. Иска се от съда да направи служебна
справка относно сключения брак между страните и в НАП за регистрирани трудови
договори на ответника, с оглед редовното му призоваване.
МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. С. Б. от ПлАК, която от
името на доверителката си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК. Оспорва
молбата, декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Прилага
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ИСКА: Искът е допустим. Безспорно по делото е, че молителката и ответника са съпрузи.
Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу
действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е
подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на
материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд –
гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е основателна. От
съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и обясненията на
страните се установи, че ответника е причинил насилие на описаният във молбата случай.
В молбата, депозирана на 15.09.2022 г. по реда и на осн.чл. 8 и сл. от ЗЗДН, подробно е
описано твърдяното от пострадалата насилие, изразяващо се в нанесени й удари с дръжка на
метла и юмруци по главата, ръцете и краката и влачене за косата, в двора на семейния дом
на страните около 21:00 часа на 05.09.2022 г. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, съдържанието на която е идентично с описаното в депозирана молба за защита.
По искане на молителката, въз основа на определение № 417/15.09.22 г, постановено по
делото, е издадена Заповед за незабавна защита № 16/15.09.22 г. В първото по делото о.с.з.,
по което не е даден ход на делото ответникът е оспорил твърденията за осъществено
насилие над молителката, с възражения, че в станалия скандал самия той е бил пострадал.
Като съобрази представените писмени и гласни доказателства, настоящия съдебен състав
приема за установено следното: Страните са в брак повече от 30 години, като през по-
голямата част съпругата е живяла и работила в чужбина, а едва от около 2-3 години се е
прибрала и обитават съвместно жилище на адрес: ................. На 05.09.2022 г. вечерта около
21:00 часа, прибирайки се от работа, при влизане през входната врата на двора им, видяла
съпруга си агресивно настроен, който се приближавал към нея, държал метла с дървена
дръжка и го чула как извикал срещу нея: „Махай се от вкъщи“. В същия момент счупил
метлата и започнал да я удря с дървената дръжка по цялото тяло, по главата, по ръцете и по
краката. Докато успяла да разбере какво се случва, я хванал за косата и я повалил на земята,
2
като започнал да я дърпа и да я влачи. Успяла да се отксубне, прескочила оградата и се
спасила в съседите. Силно е притеснена за живота и здравето си, понеже съпругът й
нееднократно и в предишни периоди е упражнявал физическо насилие спрямо нея. От
показанията на св. ................ (без родство, работодател на молителката) се установява, че на
06.09.22 г., сутринта
рано около 08:00 ч. я взима да я закара на работа. На 06.09.2022 г. когато я е взела от
обичайното място, видяла че е Д. П. е притеснена, със синина и оток на лицето, като й
разказала, че вечерта е имала скандал вкъщи и мъжът й нанесъл удари. Потвърждава, че
молителката се чувствала много зле и споделила с нея, че се страхува да се прибере в дома
им и не знаела какво да направи.
Ответника по делото не ангажира гласни доказателства, като е приложил Декларация за
извършено спрямо него домашно насилие от 19.09.2022 г. – 3 дни след получаване на
издадената спрямо него Заповед за незабавна защита № 16/15.09.22 г., ведно с писмени
доказателства установяващи, че същия страда от хронични сърдечни заболявания.
Приложено е и медицинско свидетелство за извършен медицински преглед от 16.09.2022 г.
за констатирани кръвонасядания и охлузвания в резки с дължина до 2 см. по дясната
мишница твърдяни от него нанесени удари по тялото от страна на молителката.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Молителката е потърсила защита за упражненото спрямо нея от страна на ответника
домашно насилие за предприемане на ограничителни мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 в
максималния законов срок, предвиден в чл. 5, ал. 2 ЗЗДН - 18 месеца. Съгласно чл. 2 от
ЗЗСДН “домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие
спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН молбата или искането се подава в срок до
един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и
времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния
случай, видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата и на декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН актът на домашното насилие е бил на 05.09.2022 г., молбата е заведена на
15.09.2022 г. – в преклузивния срок, пред надлежния съд и е допустима. Ведно с това, с
молбата се определя и кръгът на лицата, спрямо които може да се иска предприемането на
защитните мерки – чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗСДН. Безспорно е, че молителката и
ответникът са съпрузи, което ги определя от кръга на лицата, които упражняват и срещу
които може да бъде упражнено домашно насилие – чл. 3 от ЗЗДН. Възприетата от
настоящата инстанция фактическа обстановка (изложена по-горе в мотивите) изцяло се
припокрива с тази, изложена в молбата. От показанията на св. ................ (без родство,
работодател на молителката) и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, ценени поотделно и
заедно в тяхната съвкупност, по несъмнен начин се установява, че около 21:00 часа на
05.09.2022 г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката- под
формата на физическо насилие, изразило се в нанесени удари по ръцете и тялото,
3
вследствие на които на молителката са причинени травми, съгласно описанието, в двора на
семейния дом на страните. В допълнение и с оглед въведените в жалбата оплаквания, следва
да бъде посочено допълнително следното:
Приетата фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН в производството
са допустими всички доказателства по ГПК, както и специфичните, предвидени с оглед
естеството на производството – сред които актове е декларацията по чл. 9, ал. 3 (чл. 13, ал. 3)
и други доказателства (чл. 13 ал. 2 ЗЗДН). Удостоверените с декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН факти и обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелката ................ (без
родство, работодател на молителката), същата е непосредствен свидетел на състоянието на
молителката броени часове след осъщественото насилие. Показанията на св. ................ съдът
кредитира като правдиви, въпреки близкото познанство с молителката, тъй като същите
изцяло се подкрепят от всички останали доказателства, в това число и от признанието на
ответника за скандал между него и ищцата на процесната дата, час и място. В тази връзка
неоснователно се явява оплакването в жалбата, че не било доказано извършеното домашно
насилие, че молителката не е ангажирала надлежни /писмени/ доказателства. Фактът, че
страната не се е снабдила и не е представило медицинско удостоверение за нанесените й
травми, сам по себе си не е основание да се приеме за недоказано твърдяното насилие, тъй
като това удостоверение не е въздигнато от закона (ЗЗДН) като задължително
необходимо доказателство за установяването на правнорелевантния факт на насилие.
Доколкото, както твърди молителката, насилието е осъществено в дома им, във време,
когато двамата с ответника са били сами и в този момент преки свидетели няма, следва да
бъде съобразена доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (съгласно чл.
13 ал. 3 от ЗЗДН). Отразените в декларацията обстоятелства в същото време не само не се
оборват, а се подкрепят и от останалите доказателства. Установява се, че на практика пряк
очевидец на случилото се между страните и поведението им в него няма – но показанията на
разпитаната в о.с.з. свидетелка са непосредствени, безпротиворечиви, възприятията й са от
броени часове след случилото, и по безспорен начин доказват домашното насилие. Само за
пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да сподели от своя 17 годишен
опит, че са рядкост житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се
извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина
смисълът и духа на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и
при липса на безспорни доказателства – израз на които е и разпоредбата на чл. 13, ал. 3
ЗДДН. В конкретния случай обаче изложените факти в декларацията се подкрепят и от
събраните в хода на производството доказателства, писмени и гласни, обсъдени по-горе в
мотивите, поради което и нейната доказателствена сила не е оборена. Декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН на пострадалото лице, следва да бъде ценена като годно доказателствено
средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание
на конкретните действия, извършени спрямо молителката, които са в достатъчна степен
индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на
4
насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице.
При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им
преценка съдът прие за установено, че се доказа по несъмнен начин твърденият от
молителката случай на домашно насилие причинен й от съпругът П. Ц. П., поради което
същата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Спрямо Д. П. следва да
бъде издадена заповед за защита на основание чл.15, ал.2, т.3 от ЗЗСДН. При определяне на
защитните мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се
ръководи от целта да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице (т.22 ТР 6 от
06.11.2013 г. по тд 6/2012 ОСГК на ВКС). Съдът на основание чл.5, ал.1 от с.з. намира за
подходящи следните мерки:
На основание чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН 1. ЗАДЪЛЖАВА П. Ц. П., с ЕГН ********** живущ в
................, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Г. П., с
ЕГН **********, с адрес: .................
2. ОТСТРАНЯВА извършителя П. Ц. П., с ЕГН ********** от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в ................;
3. ЗАБРАНЯВА, вр.чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П. Ц. П., с ЕГН ********** да доближава на
по-малко от 200 метра пострадалото лице Д. Г. П. с ЕГН **********, домът в който живее
на адрес: ................, местоработата й и местата за социални контакти ЗА СРОК от 9 /девет/
месеца, считано от датата на постановяването му.
Съдът намери, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-
възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнението им да бъдат предприети спрямо
ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за срок от девет
месеца ще даде възможност на страните да преодолеят различията си.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“. Съдът не разполага
с доказателства за доходите и имущественото състояние на ответника, поради което
преценя, че подходящия размер на глобата би бил минималния такъв от 200.00 лева.
По разноските: На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и чл. 3 ТДТССГПК, и предвид изхода
на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за
заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева, платима по сметка на ЧРС,
както и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950.00
/деветстотин и петдесет/ лева, съобразно с представения списък с разноски по чл.80 от ГПК
и 5.00 /пет/ лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РПУ Червен бряг за сведение
и изпълнение. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. След влизане в сила
на решението на съда служебно да се издаде изпълнителен лист срещу П. Ц. П., с ЕГН
********** за присъдената държавна такса и наложената глоба. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за защита срещу домашното насилие
5
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на Д. Г. П., с ЕГН ********** ПО
ОТНОШЕНИЕ на П. Ц. П., с ЕГН **********, како следва:
На основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА П. Ц. П., с ЕГН ********** да се
въздържа от домашно насилие по отношение на Д. Г. П., с ЕГН **********.
На основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН ОТСТРАНЯВА извършителя П. Ц. П., с ЕГН
********** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ................, ЗА СРОК от 9
/девет/ месеца, считано от датата на постановяване на настоящия съдебен акт.
На основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на П. Ц. П., с ЕГН ********** да
доближава на по-малко от 200 /двеста/ метра от пострадалото лице Д. Г. П., с ЕГН
**********, да доближава жилището в което живее на адрес ................, местоработата й, и
местата за социални контакти и отдих, ЗА СРОК от 9 /девет/ месеца, считано от датата на
постановяване на настоящия съдебен акт.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по
местоживеене на извършителя на насилието.
П. Ц. П., с ЕГН **********, следва да бъде предупреден за последиците от
неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗСДН – незабавно задържане в РУ
Червен бряг и уведомяване на Районна прокуратура – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН П. Ц. П., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг
да заплати по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв.,
5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист и „Глоба“ в размер на 200.00 /двеста/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. Ц. П., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг
да заплати на Д. Г. П., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 950.00
/деветстотин и петдесет/ лева.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен бряг.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6